Решение по дело №31351/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3296
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20211110131351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3296
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110131351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
С искова молба ищците К. Н. Й. и Н.С. Й. – Т.а са предявили отрицателен
установителен иск против „Т------ ЕАД, за признаване за установено, че не дължат вземане,
вкл. в качеството на наследници на С------) по ИЛ от 24.03.2016г., въз основа на който било
образувано изп.д. № 207/21 по описа на ЧСИ Д--------. Твърди се, че вземането по ИЛ е
погасено по давност, считано от 24.03.2016г. до 24.03.2019г., вкл. преди образуване на изп.д.
№ 20218580400207 (12.03.2021г.).
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника – „Т---------“ ЕАД, в който
намира предявения иск за неоснователен, защото ИЛ бил издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение (Решение от 01.03.2016г. по в.гр.д. № 1348/2014г. по описа на СГС,
IV-в състав, с което потвърждава решение от 8.11.2013г. по гр.д. № 62171/2012г. по описа на
СРС, 124- състав), поради което приложима била 5г. давност, като от влизане в сила на
решението не били изминали 5г., доколкото решението на СГС влязло в сила на
02.03.2016г., а с молба от 28.01.2021г. до ЧСИ Д-------- рег. № 858 на КЧСИ давността била
прекъсната.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното гр.д. № 62171/2012г. по описа на 124 състав на СРС, се установява, че
1
по искова молба вх.№ 23922/27.12.2012г. било образувано дело по предявен иск по чл.422
ГПК от „Т---------“ ЕАД срещу С------ и К. Н. Й.. Делото е приключило се решение № I-
124.138/08.11.2013г., с което е признато за установено, че С-------- и К. Н. Й. дължат на „Т----
-----“ ЕАД разделно по ½ сума в общ размер на 3696.46лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.02.2009г. до м.04.2011г., за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № --- находящ се в гр.С------, ведно със законната лихва, считано
от 09.03.2012г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД дължат сумата
от 534.42лв., представляваща обезщетение за забава за периода от м.04.2009г. до
20.02.2012г., за които суми имало издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4827/2012г. по описа на СРС, 88 състав. Присъдени са в полза
на „Т---------“ ЕАД и разноски по делото в размер на 706.65лв. Решението е потвърдено с
окончателно Решение № 1816/01.03.2016г. по в.гр.д. № 1348/2014г. по описа на СГС
(обявено за решаване на 28.05.2015г.).
От приобщеното копие на изп.д. № 207/2021г. по описа на ЧСИ Уляна Д-------- (л.56 до
л.141 по делото) се установява, че е образувано по молба на ответника от 28.01.2021г., въз
основа на изпълнителен лист от 24.03.2016г., издаден по гр.д. № 4827/2021г. по описа на
СРС, 88 състав, с който С------ и К. Н. Й. са осъдени да заплатят разделно по ½ на „Т---------“
ЕАД сума в общ размер на 3696.46лв., главница, за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.02.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от
09.03.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 534.42лв. В молбата
за образуване на изпълнителното дело е поискано извършване на конкретни изпълнителни
действия, вкл. по делото са извършвани конкретни изпълнително действия (запор върху
банкови сметки на К. Н. Й. от 23.03.2021г. – л.84)
Установява се, че към момента на образуване на изпълнителното дело С------ е починал
(на 29.10.2015г.), като оставил за наследници съпруга К. Н. Й. и дъщеря Н.С. Й. – Т.а (л.62,
така и от удостоверение за наследници л.96), като с протокол от 18.05.2021г. (л.109) ЧСИ Д--
------ е конституирала на мястото на починалия С------, наследниците по закон К. Н. Й. и Н.С.
Й. – Т.а.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3,
вр. чл.439 ГПК Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства
са, че след издаване на изпълнителния лист срещу ищцата е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, през който период не били извършвани действия по спиране и
прекъсване на давността.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
2
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
От приобщеното гр.д. № 62171/2012г. се установява, че процесните вземания по
изпълнителния лист са въз основа на влязло в сила на 01.03.2016г. съдебно решение.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога 5 години. Установява се, че изпълнителният лист е издаден по
заповедното производство, по което е имала издадена заповед по чл.410 ГПК, която поради
възражение по чл.414 ГПК е проведено исково производство по чл.422 ГПК, приключило с
влязло в сила решение, с което се признават частично за дължими сумите, поради което и
изпълнителният лист е издаден въз основа на влизане в сила на заповедта, но с оглед чл.416,
пр.3 ГПК (влизане в сила на съдебно решение за установяване на вземане), поради което
и развитите съображения на процесуалния представител на ищците за това дали е
приложима чл.117, ал.2 ЗЗД при влязла в сила заповед (но когато не е провеждано исково
дело) са неотносими, доколкото има влязло в сила съдебно решение.
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с молбата за
образуване на изпълнителното дело, съответно извършвани ли са действия по изпълнение,
които прекъсват погасителната давност. Установява се от приобщеното изп.д. № 207/2021г.
по описа на ЧСИ Д--------, че същото е образувано по молба на 28.01.2021г., като с молбата
са поискани извършването на конкретни изпълнителните действия, които според мотивите
на ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС прекъсват давността, вкл. такива са и извършени
(запор върху банкови сметки на К. Н. Й. от 23.03.2021г. л.84 и т.н.).
С настъпване на смъртта на наследодателя субективните предели на изпълнителния
лист, издаден срещу него, се разпростират по отношение на неговите наследници. В случая,
доколкото в случая изпълнителния лист е издаден срещу наследодателя, независимо, че е
посочен в молбата за образуване на изп.дело като длъжник, страна в изпълнителното
производство изначално са наследниците му – ищците К. Н. Й. и Н.С. Й. – Т.а.
Според мотивите ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието също, че прекъсва
давността предприемането конкретни изпълнителни действия. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи (в който смисъл е Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на
ВКС, 4-то гр. отделение). С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
конкретно е поискал извършване на изпълнителни действия, с оглед което към момента на
образуване на изпълнителното дело (28.01.2021г.) необходимата по чл.117, ал.2 ЗЗД (с оглед
влязлото в сила решение) петгодишна давност не е изтекла. Исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
3
По разноските:
Право на такива има ответникът, който е претендирал възнаграждение за юрисконсулт,
което съдът определи в минимален размер предвид фактическата и правна сложност на
делото в размер на 100лв., които следва да се понесат от ищците разделно.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Й., ЕГН: **********, гр.С---------, ап.--- иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл.439 ГПК срещу „Т---------“ ЕАД, ЕИК: -------, със
седалище и адрес на управление: гр.С-------, за признаване за установено, че не дължи ¾ от
вземане по изпълнителен лист от 24.03.2016г. по гр.д. № 4827/2012г. по описа на СРС, 88
състав, в общ размер на 3696.46лв., главница, за доставена топлинна енергия за периода от
м.02.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2012г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 534.42лв. и 169.32лв. разноски, въз основа на
който било образувано изп.д. № 20218580400207 по описа на ЧСИ Уляна Д--------.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С. Й. – Т.а, ЕГН: **********, гр.С---------, ап.--- иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл.439 ГПК срещу „Т---------“ ЕАД, ЕИК: -------,
със седалище и адрес на управление: гр.С-------, за признаване за установено, че в качеството
на наследник на С------, не дължи съразмерно наследствената си квота 1/4 от вземане по
изпълнителен лист от 24.03.2016г. по гр.д. № 4827/2012г. по описа на СРС, 88 състав, в общ
размер на 3696.46лв., главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.02.2009г. до
м.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2012г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 534.42лв. и 169.32лв. разноски, въз основа на който било
образувано изп.д. № 20218580400207 по описа на ЧСИ Уляна Д--------.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК К. Н. Й., ЕГН: **********, и Н.С. Й.
– Т.а, ЕГН: **********, двете с адрес: гр.С---------, ап.--- да заплатят разделно при равни
квоти на „Т---------“ ЕАД, ЕИК: -------, със седалище и адрес на управление: гр.С-------, сумата
от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4