Решение по дело №228/2011 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юли 2011 г. (в сила от 2 август 2011 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20115540100228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42                                   14.07.2011 год.                         гр. Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Чирпански районен съд  …………………….състав

   

На 07.07.2011 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                         Председател: АТАНАС ДИНКОВ

                                                   

                        

Секретар: Д.В.

 

Прокурор: 

 

сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело № 228 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба (ИМ) на А.А.М., ЕГН:********** ***, подадена чрез пълномощника адв.Ю. *** против А.Ш.А., ЕГН:********** *** с правно основание чл.49, ал.1 от СК - по отношение на предявения иск за развод и чл.53 от СК - по отношение искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата. Като основание за разстройството на брака ищцата посочва, рязкото охладняване на отношенията между страните, както и проявена от ответника агресивност, изразяваща се във физически и психически тормоз. Твърди се също, че ответника нанесъл побой в присъствието на други хора на ищцата, след което я изгонил от семейното жилище с детето Ф************* А.А.. В ИМ се сочи, че седем години съпрузите не поддържали контакти и не са правили опити за запазване на брака. Ищцата прави искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачната си фамилия - М.. Претендират се разноски.

В о.с.з. ищцата, чрез пълномощника си поддържа ИМ и моли за прекратяване на брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника, който редовно призован не се явява в о.с.з. и не взема становище по ИМ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, а и от приетото, като писмено доказателство по делото - удостоверение за сключен граждански брак с акт № 0075/20.06.1981 год. издадено от Община Чирпан се установява, че страните по делото са съпрузи и са сключили граждански брак на 20.06.1981 год. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора. От посоченият документ е видно също, че след сключване на брака съпругата А.А.М. е приела фамилното име на съпруга си – А..

Между страните по делото не се спори, че родените от брака три деца - Ш.А.А., роден на *** год., Д********* А.А., роден на *** год. и Ф, А.А., родена на *** год. са навършили пълнолетие, което обстоятелство се удостоверява и от представените удостоверения за раждане, както и от представеният социален доклад на ДСП гр.Чирпан.            

От показанията на разпитаните по делото свидетели ............ (сестра на ищцата) и ................... (племенница на ищцата), които съдът кредитира с доверие се установява, че отношенията между съпрузите се влошили от няколко години, последните не живеят заедно, съпругата пребивава в Кипър, като съпрузите не желаят да възстановят съпружеските си отношения за в бъдеще, поради непреодолими различия и несходство в характерите.  

        Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 във връзка ал. 3 от СК:

Съгласно посочената норма всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Анализът на събраните доказателства, дори при отчитане на възможността за известна пристрастност на свидетелите (с оглед родството им с ищцата), обосновава категоричен извод за настъпило отчуждение между съпрузите. Разпитаните свидетели установяват липсата на контакт между страните в брака и то за продължителен период, обусловена от характера на ответника, както и от пребиваването на ищцата извън пределите на Република България. Установява се също така, че началото на посочената нестабилност в отношенията се корени далеч назад във времето, поради което следва да се приеме, че тя има траен характер. С течение на годините разривът между страните се е задълбочил, като е достигнал нива на взаимна непоносимост. Съпрузите са изгубили уважението и доверието си един към друг, поради което следва да се приеме, че в случая не се касае за обикновени и преходни недоразумения между съпрузите, а за трайно разстроена брачна връзка. Предвид изложените съображения съдът намира, че бракът между страните е загубил своето съдържание, неговото продължаване не е обществено оправдано, поради което същият следва да бъде прекратен.

По въпроса за вината:

Съдът отчете доказателствата за поведението на всеки от съпрузите и тяхното отношение към семейството. В разглеждания случай не може да се приеме, че само един от съпрузите е допринесъл за разрушаване на семейната връзка. Всеки от тях е показал пасивно и пренебрежително отношение към поетите брачни задължения за взаимно уважение, разбирателство и вярност, като същевременно и двамата не са демонстрирали нагласа за осъществяване на общо благополучие или за предотвратяване на настъпилото отчуждение. Предвид това настоящата инстанция приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Относно упражняването на родителските права:

Предвид обстоятелството, че към момента на подаване на молбата за развод страните нямат непълнолетни деца от брака им, съдът не следва да се произнася по въпроса относно упражняването на родителските права.

Относно ползването на семейното жилище:

Предвид обстоятелството, че към момента на подаване на молбата за развод страните са декларирали, че не притежават недвижимо имущество, в частност семейно жилище, съдът не следва да се произнася по въпроса относно ползването на семейното жилище.

По отношение фамилното име на съпругата след развода:

Доколкото ищцата е направила искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име, това искане следва да бъде уважено, като бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да носи фамилното име - М..

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.329, ал.1 от ГПК, с оглед установената брачна вина на двамата съпрузи, разноски между страните не следва да бъдат възлагани.

На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. С оглед на обстоятелството, че по делото са представени доказателства за  внесени от ищцата 25 лева, ответника следва да бъда осъден да довнесе разликата или държавна такса в размер на 25 лева.

Мотивиран от горното, Чирпанският районен съд 

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА сключен на 20.06.1981 год. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора с акт № 0075/20.06.1981 год. издаден от Община Чирпан между А.А.М., ЕГН:********** *** и А.Ш.А., ЕГН:********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака А.А.М. да носи предбрачното си фамилно име – М..

ОСЪЖДА А.Ш.А., ЕГН:********** *** да заплати по сметка на Чирпанския районен съд сумата от 25 (двадесет и пет лева) лева, представляваща държавна такса.

Решение подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: