Решение по дело №882/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 10
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200882
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

06.01.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс.НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

04.12.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Светлана Стефанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 882

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

Р    Е    Ш   И              

 

             

ОТМЕНЯ    НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 30-0000341/ 24.06.2019г., издадено от  началника  на Областен отдел  „Автомобилна администрация“  гр.Кюстендил,с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на    500лв. за нарушение по чл.177,ал.3 ЗДвП на В.С.А.   с ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен  съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: В.С. Апостолов  обжалва наказателно 30-0000341/ 24.06.2019г., издадено от  началника  на Областен отдел  „Автомобилна администрация“  гр.Кюстендил,с което му  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на    500лв. за нарушение по чл.177,ал.3 ЗДвП .Прави оплаквания за незаконосъобразност, и моли да бъде отменено,като излага доводи,за допуснати нарушения на процесуалните правила ,както и че не е извършил нарушението виновно.

Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:                

 Жалбоподателят заемал длъжността технически специалист, осъществяваща периодични прегледи и проверки на ППТП на  в „СУАБ-СБА“ЕООД  клон Кюстендил, което осъществявало дейност в гр.Бобов дол.

На 17.06.2019г. жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари- въглища, с товарен  автомобил  „Волво“ с ДК№ СВ7158АМ с четири оси , по път № ІІ-623. На км.10+800,при бензиностанция „Петрол“,същият бил спрян за проверка от служители във въззиваемата страна.Било извършено измерване на пътното превозно средство, при което било установено,че теглото  е 34, 210т. при максимално допустимо от 30т,като измерването било извършено с електронна везна.На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1,т.6,б.“в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ

При предявяване на акта, жалбоподателят направил възражение,че натоварването е съобразено със законовите изисквания е и 30,280т.,за което представил кантарна бележка от извършено измерване  на превозното средство,  от дружеството –доставчик „Въгледобив Бобов дол“ЕООД.

Непосредствено след съставяне на акта, жалбоподателят извършил измерване на превозното средство в ТЕЦ „Бобов дол“ЕАД с.Големо село, което установило тегло от 30,240т., видно от представеното заверено копие от кантарна бележка.

Въз основа на съставения акт  , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.177,ал.3 ЗДвП  е наложено посоченото по-горе административно наказание.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е   основателна и отмени наказателното постановление, , по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл.189,ал.1 ЗДвП във вр. с чл.166ЗДвП и чл.189,ал.12 ЗДвП, видно от  заповед №  РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията

         АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП съответства на изискванията на чл.57 ЗАНН.Неоснователни са възраженията ,че са допуснати нарушения на чл.42,т.3 и т.4 ЗАНН. Мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано, като е посочен пътя и съответния километър, а  описанието на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено ,макар и лаконично обосновават всички обективни и субективни признаци на последното.Действително, при издаване  на наказателното постановление, е допусната техническа грешка, като е посочена дата на нарушението 18.06.2019г.,но предвид,че същата е посочена в АУАН, а НП е издадено въз основа на този акт, е очевидно,че се касае за грешка при изписването, което не е затруднило  защита на жалбоподателя.

         Събраните по делото доказателства не установиха,че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.177,ал.3 ЗДвП. Действително, същият е управлявал МПС, чието тегло, при измерване  от контролен орган е надвишавало максимално допустимото, определено в чл. чл.6, ал.1,т.6,б.“в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ ,но  самото тегло не се установи по безспорен и категоричен начин. Измерването от контролните органи е извършено с електронна везна, за която по преписката не са представени доказателства,че е от одобрен тип и съответно е преминала последваща проверка за техническа изправност, което съпоставено с кантарните бележки ,установяващи  теглото преди и след извършване на проверката, води до съмнение в достоверността на измерването.

Независимо от това обстоятелство обаче/ поради което съдът ,с оглед процесуална икономия не е изискал доказателства за техническата годност / ,доказателствата по делото установиха,че не е налице субективната страна на горното нарушение. За да е налице последната, следва жалбоподателят да е извършил нарушението при пряк умисъл- да е знаел,че теглото на управляваното от него ППС надвишава максимално допустимото и въпреки това да го е управлявал. В случая, дружеството доставчик, след натоварване на автомобила ,е извършило измерване на  теглото на същия,което е показало съответствие с максимално допустимото такова/ надвишаването с 280кг е незначително, с оглед допустимите отклонения при тегло от 30т./ и съответно е издало кантарна бележка на жалбоподателя т.е. същия не е знаел и не би могъл да допусне,че теглото на ППС-то надвишава максимално допустимото с над 2т.,дори и измерването от контролните органи да е точно и извършено с годно техническо средство.

Липсата на субективна страна, води до нессътавомерност на деянието и съдът отмени наказателното постановление.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.