№ 171512
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110166155 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Асцедент“ ООД против „Топлофикация София“ ЕАД.
Предявени от ищеца са искове по чл. 80, ал. 1 ЗЗД за овластяване на ищеца да
извърши за сметка на длъжника на уговореното в процесния договор действие; иск по
чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка за забава в
изпълнението за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024 г. в размер на 2424,04 лева; иск
по чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка за забава в
изпълнението за периода от подаването на исковата молба до изпълнението в размер
на 0,2 % от цената за присъединяване за всеки ден от забавата и иск по чл. 82 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 532,40 лева претърпяна
загуба вследствие на неизпълнението.
При извършената проверка на допустимостта, съдът констатира, че не всички
предявени от ищеца искове са допустими:
Предявеният иск по чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
неустойка за забава в изпълнението за периода от подаването на исковата молба до
изпълнението в размер на 0,2 % от цената за присъединяване за всеки ден от забавата
е недопустим. Договорната неустойка цели да обезщети изправната страна по
договора за причинените й вреди от неизпълнение на поето от длъжника задължение.
Тя може да бъде уговорена както за пълно неизпълнение на договора, така и за
неизпълнение на конкретно поети задължения, включително и за забавено изпълнение.
Или неустойката се дължи само ако е осъществена като юридически факт за онази
форма на неизпълнение, за която е била уговорена. След като неустойката обезщетява
вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на главното задължение, това
неизпълнение трябва да е налице към съответния момент, за който се претендира.
Ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време преди същите да са настъпили,
защото размерът на неустойката не може да бъде определен, независимо, че размерът
е определяем. Моментът, до който се претендират вредите /изпълнение на договорно
задължение от страна на ответника/ е неясен, като същият може освен това в бъдещ
период да е спорен между страните /дали е налице изпълнение, или не/. Не могат да се
претендират вреди, които не са настъпили. Фактът, че е ясен размерът на уговорената
неустойка за забава на ден ще може да бъде аргумент за допустимост на иска /поради
определяем размер на цената на иска/, само ако е ясен точният краен момент на
1
претенцията, а не само началният такъв. Освен това следва да се посочи, че с исковата
молба е предявен иск по чл. 80, ал. 1 ЗЗД, като се иска от съда да разреши на ищеца да
извърши за сметка на ответника действието, говорено в процесния договор. При
евентуално уважаване на иска, то страните биха били в хипотеза, при която ответникът
няма да е изпълнил задължението си по договора съобразно уговореното, респ. ще е
налице възможност за ищеца да претендира неустойка за неизпълнение за
неопределен бъдещ период, въпреки че действието вече е извършено, макар и не от
ответното дружество.
Относно това, че ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време преди
същите да са настъпили, е налице константна практика на съдилищата – така напр.
Определение № 698/08.12.2009 г. по ч. т. дело № 602/2009 г. на I т.о. на ВКС, с което е
потвърдено Определение № 7750/10.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. №5542/2009г. на
Софийски градски съд, гражданска колегия, първо отделение; Решение №
591/9.06.2006г. по т.дело №87/2005г. на ВКС, ТК ІІ о. и др.
По изложените съображения, исковата молба в частта на предявения иск за
неустойка за забава за бъдещ период, следва да бъде върната на ищеца.
При извършена проверка за редовността на исковата молба, съдът
констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл.
127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което следва да се укаже на ищеца да отстрани
констатираните нередовности.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 356509/06.11.2024 г. в частта
на предявения иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка за
забава в изпълнението за периода от подаването на исковата молба до изпълнението в
размер на 0,2 % от цената за присъединяване за всеки ден като недопустим.
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца „Асцедент“ ООД, че в едноседмичен
срок от съобщението следва да отстрани констатираните нередовности, като:
1. Посочи каква твърди да е причинно-следствената връзка между забавеното
изпълнение на договорното задължение от страна на ответника и претърпяната
загуба в размер на 11 532,40 лева;
2. Представи доказателство за внесена държавна такса по сметката за такси на
СРС в размер на 638,26 лева, от които: 80 лева по неоценяемия иск по чл. 80, ал. 1
ЗЗД, 96,96 лева по иска по чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
неустойка за забава в изпълнението за периода от 02.12.2021 г. до 06.11.2024 г. в
размер на 2424,04 лева и 461,30 лева по иска по чл. 82 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 11 532,40 лева претърпяна загуба вследствие на
неизпълнението.
При неизпълнение указанието по т. 1, исковата молба в частта на предявения иск
за претърпяна загуба, ще бъде върната.
При неизпълнение на указанието по т. 2, исковата молба ще бъде върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищеца.
Разпореждането, в частта, в която исковата молба е върната, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Софийски градски съд. В останалата си част разпореждането не подлежи на
обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3