Определение по дело №1104/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20227260701104
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 976

 

19. 12. 2022г., гр. Хасково                                                                                                                                               

 

 

Административен съд- Хасково, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

    

                                                                                     Съдия:  Росица Чиркалева

                                                                                       

разгледа докладваното от съдия Чиркалева, адм. д. № 1104 по описа на Административен Съд Хасково за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по жалба на С.Н.П. *** срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „ Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и АУПДВ с изх. № 01-6500/736#3 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“. С жалбата се прави искане за спиране изпълнението на акта, като се сочи, че целта на издаването на акта не оправдава и не е по- важна от осигуряването на средства за дейността на дружеството. Претендира се липса на баланс между изпълнението и увредата, която това изпълнение ще донесе, което обстоятелство противоречало на принципа на съразмерност уреден в чл. 6, ал.2 от АПК.

       Видно от придружително писмо вх. № 7846/18.11.22г. изпратената по реда на чл. 152, ал.2 от АПК от органа административна преписка, касае издаването на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/736 # 10 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“.

          С разпореждане от 28.11.2022г., жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да конкретизира дали се оспорва освен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „ Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и АУПДВ с изх. № 01-6500/736#3 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“ и в случай на оспорване и на двата административни акта да внесе допълнително 10 лв. ДТ. Със същото разпореждане на основание чл.152, ал.4 от АПК от административния орган е изискана преписката по издаване на АУПДВ с изх. № 01-6500/736#3 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“. В отговор на последното по делото е постъпила уточняваща молба вх. № 8258/05.12.2022г., в която се сочи, че  в деловодната система на ДФЗ няма данни за издаване на АУПДВ с изх. № 01-6500/736#3 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“, а преписката касае Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/736 # 10 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“.

        С молба вх. № 8649/16.12.2022г., жалбоподателя чрез адв. М.С., конкретизира, че жалбата е насочена срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и АУПДВ с изх. № 01-6500/736 # 10 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“.

       Съдът,  като взе предвид, изложеното в жалбата и приложенията към същата намира, че оспорването е редовно  –отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е допустимо, като са налице условията за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

       В съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал.1, вр. чл.153, ал.1 от АПК, като страни по делото следва да се конституират С.Н.П. ***, като жалбоподател и Зам. изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, като ответник по жалбата.

        По направеното с жалбата искане за спиране предварителното изпълнение на акта, съдът намира следното:

Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. По арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, АУПДВ е декларативен индивидуален административен акт, който придава ликвидност на публичното държавна вземане – установява го по основание и размер. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е имуществено разместване в патримониума на адресата на акта. Вредите от това имуществено разместване са презюмирани и това е и причината за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

За да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение в тежест на оспорващия го е да докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени, дали те са значителни. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т. е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение.

Това доказване в настоящият случай  не е направено. От страна на оспорващия предварителното изпълнение  не са представени каквито и да било доказателства във връзка с материалното и семейното й положение от които съда да може да направи преценка дали установените публични държавни вземания надхвърлят получаваните от лицето доходи, и дали същото ще бъде затруднено в осигуряването на необходимите за издръжката му средства. Ето защо изложеното в жалбата твърдение, че разпореденото имуществено разместване е несъвместимо с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, не се подкрепя от каквито и да било доказателства по делото. В този смисъл не би могло да се  направи безспорен извод, че предварителното изпълнение би довело до настъпване на трудно поправими и значителни вреди за длъжника по акта, които биха засегнали законните му интереси в степен по-голяма от необходимото за целта, предвид което искането за спирането му следва да бъде оставено без уважение.

 

   Ето защо, като взе предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател - С.Н.П. ***

    Ответник - Зам. изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание  на      17.01.2023г. от 10: 00 часа. 

Да се призоват страните за датата и часа на съдебното заседание.

     УКАЗВА, на основание чл.163, ал.3 от АПК, на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.        

     УКАЗВА, на основание чл.170, ал.1 от АПК, на ответника по жалбата, че носи доказателствената тежест по установяването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

     УКАЗВА на ответника възможността в 14-дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

      ОТХВЪРЛЯ искането на С.Н.П. *** искане за спиране предварителното изпълнение на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/736 # 10 от 20.10.2022г. на зам. и.д. на ДФ „Земеделие“.

     Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

    Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                  Съдия: