Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 01.02.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и втори ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 322
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът – твърди, че на 13.03.2015г. с
постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 7-60/2015г.
по описа на СГП му е повдигнато обвинение за извършване на документно
престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода
12.09.2013г. до 25.03.2014г. в гр. София, в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б.“А“ от НК при условията на продължавано
престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, с 6 деяния, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в кръга на
службата си, като Ръководител на орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, съставил
официални документи - искания за използване на специални разузнавателни
средства по отношение на Автоматизирана информационна система „Централен
Полицейски регистър“ /АИС „ЦПР“/, в които удостоверил неверни обстоятелства, с
цел да бъдат използвани тия документи пред Председателя на Софийски Градски
съд, като доказателства за тия обстоятелства. На 08.05.2015г. на ищеца е
връчено ново постановление за привличане като обвиняем по същото досъдебно производство
№ 7-60/2015 г. по описа на СГП, като към първоначалното обвинение е добавено
ново - за извършване на престъпление по чл. 319а, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК,
за това, че на 12.11.2013г., в гр. София, от работна станция /компютър/,
регистрирана и конфигурирана в мрежата за предаване на данни на МВР, с име
dvs-9.mvr.bg и IP 10.50.12.181, с дефинирания му достъп - потребителски
идентификатор TPK.и персонална парола, предоставени му от Началник отдел
"Информационни системи - Дирекция "КИС"-МВР", съгласно
заповед на главния секретар на МВР, използвал компютърни данни, като се включил
в домейна на МВР и в 14:05:53 ч., с паролата на М.Б.В.- системен администратор
в сектор КИАД-ОД-МВР, град Шумен, и осъществил достъп до компютърни данни като
въвел заявка за справка по ЕГН на лице, в компютърна система - Интегрирана
регионална полицейска система - Шумен, без разрешение, когато се изисква такова
- а именно разрешение от Началник отдел "Информационни системи - Дирекция
КИС - МВР". С постановена на 15.01.2016г. присъда по НОХД № С-61/2015г. по
описа на СГС, 24-ти състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан по
обвинението в документно престъпление. Със същата присъда ищецът е признат за
виновен в извършването на компютърното престъпление по чл. 319а, ал. 4, във вр.
с ал. 1от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000.00
лева. С решение от 10.01.2017 г. по ВНОХД № 50/2016 г. по описа на САС, НО, 6-ти
с-в, присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло. Този съдебен акт
е потвърден с решение № 57 от 19.04.2017г., постановено по н.д. № 161/2017 г.
по описа на ВКС. По време на наказателното производство на ищеца е определена
мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 2 000 лв. Ищецът
твърди, че страда от констатирана по надлежния медицински ред „генерализирана
тревожност“, отключена през пролетта на 2015 г., непосредствено след
стартиралото срещу него наказателно производство. Преживеният силен стрес и
уплаха трайно обострят и влошават състоянието му. Това психическо състояние
ищецът не е преодолял и към настоящия момент, като същият се затваря в себе си,
става постоянно тъжен и умислен, и силно ограничава социалните си контакти. Постоянното
вътрешно напрежение, което изпитва, генерира и междуличностни конфликти с
близките му. Допълнителен стрес и емоционален дискомфорт предизвиква силният
медиен и обществен отзвук на воденото срещу К. наказателно производство. Това
му причинява допълнителен стрес, неудобство, срам и притеснение. Така
повдигнатото срещу него обвинение го е дискредитирало сред колегите и подронило
професионалния му авторитет. Моли да се постанови съдебно решение, с което да
се осъди ответникът да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
19.04.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски, за които е
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание
/страница 342 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител
на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
С определение от 21.11.2018г. съдът на
основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск, като
същият се счита за предявен за сумата от 100 000 лв.
Ответникът – П.на Р. Б. в законоустановения едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Посочва, че не са налице данни
държавното обвинение да е разпространило чрез свой говорител официална
информация за дееца и воденото наказателно производство, както и липсват
доказателства казусът да е станал достояние на широк кръг лица по причина на
обвинението. С оглед на това поддържа, че неоснователно е искането за
присъждане на обезщетение на ищеца за вреда, изразяваща се в отрицателна
нагласа у хората към него. Моли да се постанови съдебно решение, с което се
отхвърли предявеният иск. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца. В определения от съда срок
процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като
безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване
следните факти:
- спрямо ищеца е било образувано
описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда по отношение на ищеца и
- по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“.
Към исковата
молба са представени статии, публикувани в електронни медии, с които е отразено
воденото срещу ищеца наказателно производство /страници 119 – 174 от делото/.
От представените документи се установява, че статии относно процеса, в които е
споменат изрично ищеца са публикувани:
- на
14.01.2016г. в www.news.bg, в която се
съдържа изявление на прокурора по делото относно съдържание на обвинението,
- на
13.03.2015г. в btvnovinite.bg, в който сайт
са публикувани и още четири статии относно процеса,
- на
13.03.2015г. в www.mediapool.bg, на който сайт
е публикувана и още една статия на 20.10.2015г., в която се съдържа посочване,
че през м. февруари държавното обвинение е посочило, че срещу ищеца тече
разследване,
- на
19.04.2018г. е публикувана статия в www.judicialreport.bg, в нея се
посочва, че П.е имала официално прессъобщение, в което е съобщила, че е внесен
обвинителен акт,
- на
14.03.2015г. е публикувана статия в www.afera.bg, в тази статия се цитира директно
изявления направени от ответника относно ищеца – съдържание на обвинението и
взетата мярка за неотклонение,
- на
04.11.2015г. е публикувана статия в сайта www.legalworld.com, статия
отразява развитието на наказателния процес, който е гледан без да бъде
ограничаван достъпа на външни лица в съдебната зала,
- на
13.03.2015г. има публикувана статия в www.haskovo.net, изнесена информация относно
повдигнатото обвинение на ищеца,
- на 13.03.2015г.
е публикувана статия във www.frognews.bg, изнесена информация относно
съдържанието на повдигнатото обвинение срещу ищеца,
- на
13.03.2015г. в www.offnews.bg,
- на същата дата
статии относно процеса е публикувана и в www.news.bg, /в статията
се съдържа информация относно
съдържанието на повдигнатото обвинение срещу ищеца, която е обявена от
ответника, както и относно наложената мярка за неотклонение/ www.cross.bg, /в статията
се съдържа информация относно
съдържанието на повдигнатото обвинение срещу ищеца и относно наложената мярка
за неотклонение/ и www.24chasa.bg, /в статията
се съдържа информация относно
съдържанието на повдигнатото обвинение срещу ищеца и относно наложената мярка
за неотклонение/.
На страница 185
от делото е представен издаден на ищеца болничен лист от ЛКК при Държавна
психиатрична болница в гр. Пазарджик на 29.04.2015г. с диагноза –
генерализирана тревожност, като е определен режим на лечение – болничен и
домашен.
Към отговора на
исковата молба от ответника е представена справка за съдимост на ищеца, в която
е вписана постановеното по отношение на него присъда от същото наказателно
производство.
По делото е изискано и прието нохд № С - 61 /2015 г. по описа на СГС, НО. От приложените по него материали се установява следното:
- на 10.02.2015г. е
издадено постановление за образуване на наказателно производство от прокурор
при СГП срещу „неизвестни извършители“ за извършено престъпление по чл. 284 В
от НК,
- на
13.02.2015г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на свидетел,
- на
26.02.2015г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на свидетел,
- на
05.03.2015г. са извършени три очни ставки, в които е участвал ищеца,
- на 13.03.2015г.
е издадено постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по отношение на ищеца за престъпление
по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК. Със същото постановление на ищеца е
взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 2 000лв., която
следва да се плати в седем дневен срок от същата дата, същото е предявено на
ищеца и е извършен неговия разпит, в качеството на обвиняем,
- на
20.03.2015г. е внесена определената парична гаранция,
- на 08.05.2015г.
е издадено постановление за привличане
на обвиняем на ищеца за престъпления: по чл. 311, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК и
по чл. 319а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Със същото постановление е
потвърдена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ в размер на 2 000лв., която е
внесена. Постановлението е предявено на ищеца и е извършен неговия разпит, в
качеството на обвиняем,
- на
11.05.2015г. е извършен отново разпит на ищеца в качеството му на обвиняем,
- на 14.05.2015г. са предявени
материалите от разследването на ищеца,
- на 19.05.2015г. е съставен
протокол за предявяване на разследването на ищеца,
-
на
09.07.2015г. е внесен обвинителен акт в СГС и е образувано нохд № С - 61/2015
г. по описа на СРС, НО,
- по това съдебно производство са
проведени съдебни заседания: на 29.09.2015г., 20.10.2015г., 04.11.2015г., 24.11.2015г.,
02.12.2015г., 03.12.2015г., 10.12.2015г., 14.01.2016г., на които ищецът е
присъствал лично и с упълномощения си адвокат,
- с присъда от 15.01.2016 г., постановена по нохд №С -
61/2015г. на СРС, НО, 24 с-в ищецът е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК /продължавано престъпление, в което се включват общо
шест деяния/ и признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 319а, ал.
4 във връзка с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 3 000 лв. На основание чл. 309 от НПК съдът е изменил наложената
на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция в подписка.
- на
22.01.2016г. е постъпил протест от СГП срещу постановената присъда, на
26.01.2016г. е постъпила и въззивна жалба от ищеца срещу същия акт, въз основа
на което е образувано в.н.о.х.д.
№50/2016г. по описа на САС, Н. О.,
- пред САС са
проведени съдебни заседания на 09.11.2016г., на което ищецът е присъствал лично
и с пълномощника си, на 07.12.2016г., на което ищецът не е присъствал, а е
представляван от пълномощника си,
- на
10.01.2017г. е постановено решение по в. н. о. х. д. №50/2016г. по описа на
САС, с което е потвърдена постановената по отношение на ищеца присъда. Съдебният
акт не е обжалван или протестиран в законоустановения срок, с оглед на което
настоящата съдебна инстанция счита, че е влязъл в сила след изтичане на срока
за обжалване, а именно на 26.01.2017г.
Съдът
констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу двама
извършители.
В съдебното
заседание процесуалният представител на ищеца е представил медицински документи
/страници 333 – 341 от делото/. От тях се установява, че за периода
29.05.2015г. – 01.07.2015г. е издаден болничен лист на ищеца с диагноза – увреждания
на междупрешленни дискове, като временната нетрудоспособност е продължена с общо
единадесет болнични листа до 13.02.2016г. За периода 02.01.2018г. –
29.01.2018г. е издаден болничен лист на ищеца с диагноза – други остри
гастрити, както и болнични за периода до 22.02.2018г.
Пред настоящата
съдебна инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите: В.И.Я.и И.Й.Д.. Първият
свидетел посочва, че от 2012г. живее на семейни начала с ищеца, като имат общо
дете, а се познават от 2010г. Разграничава два периода в техния семеен живот,
преди образуване на наказателното производство и след това, тъй като след
посоченото събитие ищецът се е променил емоционално и физически – престанал е
да комуникира, което е рефлектирало в отношенията им и в неговите отношения с
детето. Описва, че след като е било повдигнато обвинение срещу ищеца,
последният е спрял да контактува както с нея, така и с други хора, затворил се
е, не е спял, бил е разтревожен. В резултат на описаното са възникнали проблеми
и ищецът е започнал да посещава психолози и психиатри, поставена му е диагноза
поради съществуващите оплаквания от безсъние и тревожност. Лечението, което
ищецът е провел се е състояло в терапевтични консултации, без медикаменти.
Посочва, че в резултат на преживения стрес са се отключили и други заболявания
при ищеца – ошипявания, гастрит, явзи. Към настоящият момент продължават
консултациите, като са на по-голям интервал, но не са възстановени отпреди това
техните семейни отношения. За наказателното производство са разбрали приятелите
му от медиите. В началото той не е допускал никого до себе си, стоял си е в
къщи. В резултат на случилото се посочва, че като семейство са имали и
финансови проблеми, което е довело до необходимостта да бъдат подпомагани от
близки. Описва, е в резултат на наказателното производство се е прекъснала
връзката между ищеца и неговото дете, която и сега не е възстановена.
Вторият свидетел
посочва, че се познава с ищеца от 2013г., когато е работил в дирекцията, чиито
директор е бил ищеца в МВР. Постепенно се е запознал и с неговото семейство. Участвал
е като свидетел в развилото се наказателно производство. Описва, че след
началото на наказателното производство ищецът се е променил – станал е
затворен, поради което са намалели и контактите помежду им. Предвид медийното
отразяване на делото не се чувствал добре, сринато е било самочувствието му,
намалели са контактите му, по-малко хора са го търсили, част от приятелите му
са се отдръпнали и само най- близките са продължили да поддържат контакт. След
оправдателната присъда ищецът е станал малко по-спокоен човек, но е и такъв
какъвто е бил преди. В резултат на наказателното производство посочва, че е бил
затруднен финансово и е искал пари на заем, включително и от свидетеля.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска с правно
основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
Съобразно чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на
държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган.
В тежест на
ищеца е да установи:
·
Образуване на досъдебно
производство срещу него,
·
Образуване на съдебно производство
срещу него,
·
постановяване на оправдателна
присъда по образуваното съдебно производство,
·
Претърпяване от него на описаните
в исковата молба неимуществени вреди,
·
причинноследствената връзка между
наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 13.03.2015г., като производството срещу него продължило до
26.01.2017 г., когато е влязло в сила решението от 10.01.2017г., постановено по
внохд №50 по описа за 2016 на САС, НО, с което е потвърдена присъдата на СГС, с
която ищецът е признат за невиновен по повдигнато обвинение по чл. 311, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК с мотиви – поради несъставомерност на същото. Поради това
настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ.
Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото
наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника П.на
РБ, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните гласни доказателства са: избягване
на общуването с хората, нежелание за комуникация с най - близките, безсъние,
тревожност, стрес, притеснение относно изхода на процеса, влошаване на
отношенията му в семейството, подронено е самочувствието му и неговия авторитет.
След повдигане на обвинение срещу ищеца същият е развил психиатрично заболяване
– генерализирана тревожност, което е наложило болничен престой. Първият
свидетел твърди, че това заболяване на ищеца не е излекувано и към настоящия
момент продължава терапия чрез консултации. Не е представена медицинска
документация, която да установи твърденията на този свидетел, който се намира в
близки отношения с ищеца и същевременно при разпита му не е конкретен относно
други данни за здравословното състояние на ищеца преди, по време и след
развилото се спрямо него наказателно производство. С оглед на това съдът приема,
че от събраните доказателства по делото не се установява при условията на пълно
и главно доказване развитие на установеното заболяване след датата на болничния
лист, осъществяване на терапия и причинно – следствена връзка между
продължаване на заболяването и приключилото
наказателно производство.
Относно
другите заболявания, за които е представена описаната по-горе медицинска
документация, съдът приема, че доколкото не е поискана съдебно медицинска
експертиза, не може да се установи съществуване на причинно – следствена връзка
между тяхното настъпване и развилото се наказателно производство срещу ищеца.
Но въпреки липсата на връзка, установеното заболяване и съответно дългите
периоди на временна нетрудоспособност представляват фактори, които обуславят
по-тежно физическо и емоционално натоварване на ищеца от обвиняването му в
извършване на престъпление / в този смисъл решение №276/08.01.2019г.
постановено по гр. д. №4945/2017г. на ВКС, Г. К., IV
Г. О./.
При
определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид:
- продължителността на наказателния процес – от 13.03.2015г. /датата на повдигане на обвинение на ищеца и вземане на мярка за неотклонение/ до 26.01.2017г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда на въззивния съд /1 година, 10 месеца и 13 дни/, - броя на проведени процесуални действия, при които е участвал ищеца /пет в досъдебното производство и девет в съдебната фаза/, - обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е било за леко по смисъла на чл. 93, т.7 НК престъпление, за което се предвижда до пет години лишаване от свобода, - обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за продължавано престъпление, в което са включени общо шест отделни еднородни деяния, - обстоятелството, че ищецът е бил неосъждан, - обстоятелството, че в същото наказателно производство по отношение на ищеца има повдигнато и второ обвинение, за леко престъпление, за което се предвижда от дена до три години лишаване от свобода, по което е ищецът е признат за виновен, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административно наказание глоба, - обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – парична гаранция за периода 13.03.2015г. – 15.01.2016г., - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са описани по-горе в мотивите и - изявления на П.относно образуваното наказателно производство, които са отразени в множество централни и местни електронни медии, като част от статиите са и със снимка на ищеца. - причинени здравословни проблеми в резултат на развилото се срещу ищеца наказателно производство – разстройство в психическото здраве на ищеца и - възрастта на ищеца – обстоятелството, че същият се намира в активен етап от своето професионално и личностно развитие/.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и постановеното Тълкувателно решение №3/22.04.2015г. постановено по т. гр. д. №3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС, съгласно което държавата отговаря за вреди и в случаите на частично оправдаване на лицето /какъвто е настоящия/ като следва да се имат предвид всички обстоятелства:
- броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда;
- тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан;
- причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост.
Така изброените фактори, които влияят върху определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди могат да бъдат обособени в две групи:-обстоятелства, които обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение и
-обстоятелства, които обуславят значително по-нисък размер на дължимото от ответника обезщетение.В разглеждания случай в първата група следва да бъдат включени: множеството медийни публикации относно наказателния процес и неговото отразяване в пресата, както и предоставяне на информация относно процеса от прокуратурата, развитие на психиатрично заболяване у ищеца непосредствено след началото на процеса, възрастта на ищеца, фактът, че същият е оправдан по по-тежкото обвинение /което е в хипотеза на продължавано престъпление, включващо общо шест деяния/ от общо двете повдигнати срещу него в наказателното производство, броя на процесуалните действия, в които е участвал ищеца, а във втората група – сравнително не дългия срок, в който се е развило наказателното производство, обстоятелството, че е повдигнато обвинение не е за тежко престъпление.
Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 50 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 100 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е
направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него
разноски, които са в размер на 7 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно
представения договор за правна защита и съдействие – страница 343 от делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при цена на иска 50 000 лв. минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 2 030 лв. Съдът като взе предвид
предмета на прания спор, извършените от процесуалния представител на ищеца
действия в това производство и броя на проведените съдебни заседания счита, че
възражението на ответника е основателно и адвокатското възнаграждение на ищеца
следва да бъде намалено до сумата от 3 500 лв.
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди
ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 3 500 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 да заплати на Т.П.К., ЕГН – **********
***, партер – чрез адвокат В.Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ сумата от 50
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно
производство по нохд № С - 61/2015г. по описа на СРС, НО, 24-ви състав, ведно
със законната лихва, считано от 19.04.2017г. до окончателното й заплащане и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3 500 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: