Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
26.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав
в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я БИЛЯНА КОЕВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров въззивно гражданско дело № 15677 по описа за 2018 г.
на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е подадена въззивна жалба от Р.М.С., чрез пълномощника
си - адв. П.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу Решение
№ 472459 от 17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 49759/2016 г. по описа на
СРС, 118 състав, в частта, с която частично е отхвърлен предявения от Р.М.С. срещу
Г.
ф. осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ
/отм./ за разликата над уважения размер от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки
и страдания/, в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
15.07.2014г. на път 1-6 по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2016г. до окончателното й
изплащане, до пълния претендиран размер от 18000,00 лв.
Решението в частта, с която предявеният иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, е уважен до сумата от 3000,00 лв. не
е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Сочи се, че определено обезщетение е в изключително занижен
размер, с оглед получените травматични увреждания и търпените неимуществени
вреди и същото е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Изтъква, че съдът не бил
съобразил конкретните обективни факти, контузия на гръдния кош и корема,
счупване на 2-ро дясно ребро, необходимия срок за възстановяване от 30 дни,
търпените силни болки и страдания, преживения стрес, както и законоустановения
лимит на дължимото обезщетение до 2 000 000,00 лв. Моли съда, да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо това да
постанови ново, с което да уважи иска до пълния предявен размер. Претендират се
и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
разноски по делото.
Въззиваемият – ответник Г.Ф. в законоустановения срок е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва въззивната жалба по подробно
изложени съображения. Поддържа, че определено от СРС обезщетение отговаря на принципа
за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:
Тъй като обжалваното решение в частта, в която е уважен
предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск за сумата от 3000,00 лв. е
влязло в законна сила, то в конкретния случай със сила на пресъдено нещо между
страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право по чл. 288,
ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ във връзка с процесното ПТП, настъпило на 15.07.2014г. на път 1-6 по вина на
водач на неидентифицирано МПС. С оглед на това, спорът
между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение, на който
въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка следва да се отбележи, че от представената по
делото медицинска документация
кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото
лице по изслушаната и приетата пред СРС СМЕ, се установява, че при процесното
ПТП ищцата е претърпяля следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема; счупване на 2-ро дясно
ребро, което е установено при направеното КТ изследване на гръден кош.
Вещо лице е посочило, че ищцата е лекувана с обезболяващи,
антибиотик, отхранващи и нискомолекулен хепарин, което с оглед на уврежданията
продължава около 20 дни до 30 дни, както и че при такова увреждане се постига
пълно възстановяване и не се очакват последствия за живота и здравето на
пострадалата. Сочи още, че в някои случай на пострадали със счупване на ребра,
те изпитват болка в мястото на счупване при промяна на времето.
От показанията та свидетелката Соня С.,
които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав на съда намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства и кредитира с довери, се установява, че посетила ищцата в
болницата на следващия ден след катастрофата и останала с нея като придружител.
Сочи, че ищцата се е оплаквала от болки
в гърдите и главата, трудно се е придвижвала, а след като я изписали от
болницата била стресирана и спряла да ходи на работа да бере боровинки, тъй
като я било страх да се качва в кола. Свидетелства, че Р. от време на време все
още се оплаква от болки в главата и гърдите, но не често.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При така изяснените относими към
претендираното обезщетение факти следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесното ПТП ищецът е претърпял болки и страдания, които са били нисък
интензитет, но същевременно са предизвикали комплекс от отрицателни емоции у
последния, породени от физическите болки, стрес и душевен дискомфорт, като са
породили и неудобствата в нормалната деятелност на ищцата в продължение на
период от между 20 и 30 дни. При определянето на справедливия размер следва да
се отчита и обстоятелството, че
пострадалата се е възстановила за един кратък период (до тридесет дни), като травмите не са довели
до трайни увреждания на здравословното й състояние. Ето защо въззивният съд
приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от процесното
ПТП неимуществени вреди в конкретния случай е в размер на 8000,00 лв. В тази
връзка следва да се вземе предвид още, че законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лв. при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице. Следователно, по този начин
той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. В този смисъл и съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 15.07.2014
г., така определеното обезщетение от 8000,00 лв. в най-пълна степен отговаря
на справедлив размер по смисъла на чл.
52 ЗЗД.
Поради несъвпадение на крайните
изводи на СГС с тези на СРС, решението в обжалваната част, с която искът по чл.
288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над сумата от 3000,00 лв.
до 8000,00 лв., следва да бъде отменено, а на ищцата да бъде присъдено
обезщетение в размер на още 5 000,00 лв. Върху тази сума следва да се присъди и
законна лихва от 01.03.2016г г., на която изтича срокът за произнасяне по претенция
– арг. чл.288, ал.7 от КЗ /отм./. С оглед на приетото решението следва да се отмени и в частта, с която
на ответника са присъдени разноски за разликата над сумата от 44,23 лв. до
присъдените 83,33 лв. В останалата част, с което предявеният иск е бил
отхвърлен за разликата над сумата от 8000,00 лв. до пълния предявен размер от
18000,00 лв., първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
При този изход на спора пред
въззивната инстанция в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. П.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., съразмерно с уважената част от исковете,
а именно сумата от 326,66 лева.
Ответникът - въззиваем също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като на основание чл.78, ал.З и
ал.8 ТПК, ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 75.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение от общо в размер на 100 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.6 ТПК да плати по сметка на СГС сумата от 200,00 лв. - държавна такса върху уважената
част от иска пред въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска
въззивното решение постановено по търговско дело не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 472459 от
17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 49759/2016 г. по описа на СРС, 118
състав, в частта, с която предявеният
от Р.М.С. с ЕГН ********** срещу
Г. ф. иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над сумата от 3000,00 лв. до
сумата от 8000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат от
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 15.07.2014г. на път 1-6 по вина на
водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на Г.Ф. за производството пред СГС, за разликата над 44,23 лв. до
присъдените 83,33 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г.Ф., със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Р.М.С.
с ЕГН **********, на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от още 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат от застрахователно събитие
- ПТП, настъпило на 15.07.2014г. на път 1-6 по вина на водач на
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.03.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, Г.Ф.,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. П.К., САК, с адрес ***, сумата от 326,66 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по гр.д.№ 15677/2018г. по описа
на СРС, ІІ „Е“ въззивен състав на ищцата Р.М.С. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН **********, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.З и ал.8 ГПК сумата от 75.00 лева - юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 200,00 лева - дължима държавна такса върху уважената част от иска
пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 472459 от 17.08.2018 г., постановено по гр. д. №
49759/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която предявеният от Р.М.С. с ЕГН ********** срещу Г.Ф.
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата
над сумата от 8000,00 лв. до сумата от 18000,00 лв.
РЕШЕНИЕ
№ 472459 от 17.08.2018 г., постановено по гр. д. №
49759/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която предявеният от Р.М.С. с ЕГН ********** срещу Г.Ф.
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е уважен за сумата от 3000,00
лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.