Решение по дело №472/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 4003/07.03.2025г. на „Ваал 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [адрес], представлявано от М. Н., чрез адвокат С. К., срещу Решение № 51 от 20.01.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203857/2024г. на Районен съд - Варна, 45 състав, с което е изменено наказателно постановление № В – 006293 от 28.08.2024г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 23 от ЗЗП и на осн. чл. 200 от същия закон, на „Ваал 1“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, като е намален размера на наложената имуществена санкция на 500 лева.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, по съображения подробно изложени в жалбата. Счита за неправилен извода на съда, относно липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. С молба с.д. № 6497/15.04.2025г. поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 51 от 20.01.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20243110203857/2024г. на Районен съд – Варна е изменено наказателно постановление № В – 006293 от 28.08.2024г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 23 от ЗЗП и на осн. чл. 200 от същия закон, на „Ваал 1“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, като е намален размера на наложената имуществена санкция на 500 лева.

С оглед приобщените по делото доказателства ВРС е приел следната фактическа обстановка: Въз основа на Заповед № 1015/15.07.2024г. на Председателя на КЗП, на 18.0.2024г. инспектор от КЗП – Варна, съвместно със служители на ОДБХ Варна, извършили проверка на обект – магазин бърза закуска, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от дружеството.

При проверката било установено, че част от асортимента се предлага в насипно състояние. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №К – 2753496/18.07.2024г. На 24.07.2024г. срещу дружеството е бил съставен АУАН № К – 006293/24.07.2024г. за това, че търговецът предлага за продажба храна за дома – салати, скара и др., като част от асортимента се предлага в насипно състояние с обявени цени за 100 грама. Въз основа на акта е издадено НП, с което на осн. чл. 200 от ЗЗП е ангажирана административнонанаказателната му отговорност, като му е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева. Съдът е приел, че в процесния случай наложената санкция в размер на 800 лева е неоснователно завишена като размер и е намалил същата до минимално предвидената в закон – 500 лева. За да постанови своя акт, съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентно лице, а процесното НП е издадено от компетентен орган. Приел е също, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Изложил е мотиви и защо не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

За да постанови решението си съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в санкционната разпоредба, с оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

В настоящия случай санкцията спрямо дружеството е наложена за това, че последното не е изпълнило административното си задължение съгласно изискванията на чл. 23 от ЗЗП, а именно стоки, които се продават в насипно състояние да обозначи само цената за единица мярка.

Разпоредбата на § 13, т. 8 от ДР на ЗЗП сочи, че „продажна цена“ е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси. В § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП е посочено, че „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър. Стоки, продавани в насипно състояние са стоките, които не са предварително пакетирани и се притеглят в присъствието на потребителя. С оглед посочените разпоредби, Законът не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин, и по – конкретно чрез нейните дробни части. Употребеното в чл. 23 от ЗЗП наречие „само“ изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки, както в различни по вид мерни единици за тегло /паунд, унция/, така и в дробни части /грамове/ от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП – килограм. Т.е. както в ЗЗП, така и в сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 2, б. „б“ от Директива 98/6/ЕО, при стоките предлагани в насипно състояние, е изключена възможността да се посочи друга цена освен цената за единица мярка, която е килограм.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Комисия за защита на потребителите следва да се присъди сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 20.01.2025г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110203857/2024г.

ОСЪЖДА „Ваал 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [жк], [адрес], представлявано от М. Н. да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.