РЕШЕНИЕ
№ 2443
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330118173 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от К. В. Й. против „Вивус.Бг“
ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД) осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от
177, 23 лв. (след прието изменение на иска с Определение от 16.06.2022 г.
чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
заплащане на такса за експресно разглеждане по договор за кредит от
14.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „4 Финанс“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит от 14.12.2016 г. По силата на така
сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата
от 750 лв. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 40, 99
%, а годишният процент на разходите – 49, 7 %. Твърди, че е установен 30-
дневен срок за погасяване на задължението в общ размер от 952, 50 лв., която
включва главница от 750 лв., възнаградителна лихва от 25, 27 лв. и разход за
услуга за експресно разглеждане от 177, 23 лв. Излага съображения за
1
недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане, тъй като последната е предвидена в
нарушение на чл. 10 а ЗПК, доколкото последната е свързана с отпускане и
усвояване на кредита. Твърди, че не е ясно в какво се изразява услугата по
експресно разглеждане и с какви действия на ответника е свързана. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „4
Финанс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Твърди, че на 14.12.2016 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че договорът за
кредит е надлежно изпратен на потребителя към момента на сключването му,
като счита, че нейна е тежестта в качеството й на ищец да представи
необходимите докуенти, чрез които доказва твърденията си в исковата молба.
Твърди, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна доказва фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания. В случая при
непредставяне на договор за кредит не се установяват твърденията за
неговата нищожност. Сочи, че не става ясно защо се претендира сума в
размер от 50 лв., доколкото последната не съвпада с нито една от сумите,
посочени в исковата молба като дължими по договора за кредит. Счита, че не
става ясно дали сумата от 50 лв. е заплатена и на какво основание се
претендира от страна на ищцата. Сочи, че не са изложени твърдения за каква
услуга се заплаща таксата за експресно разглеждане, респ. не са приложени
общите и специалните условия на договора за кредит за да се прецени дали
тази клауза противоречи на добрите нрави. Твърди, че изложените в исковата
молба твърдения не следва да бъдат взети под внимание, тъй като не са
изложени надлежни доводи за характера на клаузата, установяваща заплащане
на такса за експресно разглеждане. Оспорва да са налице основанията по чл.
10 а ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е сключен чрез депозиране на
заявка от страна на потребителя на страницата www.vivus.bg, като
първоначално е отпусната сумата от 750 лв., а след депозиране на
допълнителна заявка и сумата от още 250 лв. или сумата от общо 1 000 лв.
Сочи, че на 20.01.2017 г. ищцата е погасила своето задължение. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата
К. В. Й. и „4 Финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит №
*****/14.12.2016 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 750 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне сумата в размер от 952, 50 в срок до 13.01.2017 г.,
в която е включено и задължението за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита от 177, 23 лв. Длъжникът се
е задължил да върне заемната сума, ведно с начислената възнаградителна
лихва и такса за експресно разглеждане на заявката или сумата в общ размер
от 952, 50 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 99 % и годишен
процент на разходите от 49, 70 %.
В клаузата на чл. 2.4. от Специалните условия към договора е
установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на кандидатури за кредит, кредитополучателят дължи такса за
експресно разглеждане спрямо сумата на кредита и срока на договора за
кредит.
С молба от 20.04.2017 г. ответникът е посочил, че потребителят е
упражнил право за получаване на допълнителен кредит от 250 лв., като
размерът на дължимата главница от 1 000 лв., като на 20.01.2017 г. ищцата
погасила изцяло своето задължение по договора за кредит като е внесла
сумата в размер от 1 246, 07 лв.
Възникналото между страните правоотношение е такова за
3
предоставяне на кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен
общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
В разпоредбите на Договора е установено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем от 177, 23 лв.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита, представлява установено задължение на
заемополучателя, свързано с усвояване на кредита, поради което последната е
начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, която правна
норма установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с
усвояване и управление на кредита.
4
По така изложените съображения начислената такса е престирана без
наличие на правно основание за това, поради което заплатената сума по тази
клауза, установена от представената молба от страна на ответника – сумата от
177, 23 лв. за такса за експресно разглеждане на кредита, следва да се
възстанови на длъжника, като предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД е основателен в пълния му предявен размер.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноским от
50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът не възприема възражението на ответника за
недължимост на адвокатското възнаграждение, поради липса на установен
размер, доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. размерът на
възнаграждението се определя служебно от съда. Следователно в полза на
упълномощеното адвокатско дружество се следва възнаграждение, съобразно
уважената част от предявените искове. Съдът определи сумата от 300 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от
съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към така посочения
размер на възнаграждението следва на основание пар. 2 а от Наредбата да се
добави данък добавена стойност като се присъди сумата от 360 лв. с ДДС.
Към така определенот възнаграждение, следва на основание чл. 7, ал. 9 от
Наредбата да се добави и сумата от 120 лв. с ДДС за явяване на процесуалния
представител на ищцата в трето съдебно заседание, поради което се следва
сумата в общ размер от 480 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Вивус.БГ“
ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-
54, да заплати на К. В. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., *****, сумата от
5
177, 23 лв. (след прието изменение на иска с Определение от 16.06.2022 г.
чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
заплащане на такса за експресно разглеждане по договор за кредит от
14.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“
ЕООД), ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. В.
Й., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 18173/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“
ЕООД), ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „Г.“,
*****, с адрес гр. П., ул. *********, сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
18173/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6