МОТИВИ към Присъда № 138/11.09.2018г. по
НОХД 3311/2018г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И.С.А.
с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че че
на 07.11.2017г., вечерта между 19.00-22.00 часа на плажна ивица до квартал „***”
на гр. ***, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на
извършеното и можейки да ръководи постъпките си, се съвкупил с малолетната М. Р.Й. на 13 години, като деянието не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1, вр. с чл.
63, ал.1, т.3 НК.
Въпреки, че след привличането на подсъдимия А. като
обвиняем, същият е навършил пълнолетие, пред съда, производството протече по
реда на особените производства – Глава 30 „Особени
правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни”.
Това е така, доколкото съгласно практиката на ВКС - Решение № 575 от 16.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г., II н. о. -
винаги, когато делото е за престъпление, извършено от непълнолетен и
обвинението е повдигнато преди да е навършил пълнолетие, съдебното производство
се провежда по особените правила за разглеждане на дело за престъпления,
извършени от непълнолетни, без значение че в хода на производството подсъдимият
е навършил пълнолетие.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на
чл.371 т.2 НПК подсъдимият А. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Посочва, че случаят не следва да се квалифицира като малозначителен. Счита, че при
приложение на чл. 55 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Пробация”,
включваща задължителните две пробационни мерки за срок от шест месеца всяка,
като в негова тежест се възложат и направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К.К. – БАК заявява, че случаят следва да се квалифицира като
малозначителен и на основание чл. 9, ал.2 НК неговият подзащитен следва да бъде оправдан. В тази
връзка изтъква, че пострадалата е щяла да навърши 14 години само след 4 дни,
което в комбинация със социалния статус на подсъдимия и пострадалата води до
извод за малозначителност на деянието. Алтернативно
заявява, че се присъединява към становището на прокурора за приложимост на чл.
55 НК, като моли съда, предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да
вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и да наложи на
подзащитния му наказание „Обществено порицание”.
Подсъдимият И.А.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената
от съда възможност за последна дума заявява, че желае да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.С.А. с ЕГН: **********
е роден на ***г***, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, със
завършен 7-ми клас, работи като общ работник в „******”
АД, с добри характеристични данни.
Към
07.11.2017г. подсъдимият бил на 17 години и живеел с родителите си в гр. ***, кв. ***. Последните полагали необходимите грижи за
него. Бил ученик в VIII Б клас в ОУ „***”, кв.***, гр.*** до края на
учебната 2014/2015г. Вследствие на неявяване на поправителна сесия е следвало да
повтори класа. Не се записал през учебната 2015/2016г. Към настоящия момент не
посещава училище.
Подсъдимият
И.А. и св. М.Р.Й. (родена на ***г.)
били приятели и излизали заедно. На 07.11.2017 година, вечерта, към 19.00ч. двамата
се срещнали в гр.***, кв.***и тръгнали към плажната
ивица. Вървели дълго време, през което си говорели. Когато стигнали до плажната
ивица, седнали на пясъка. Целували се. Подсъдимият предложил на св.М.Й. да правят секс, въпреки че знаел, че същата е на 13
години. Тя се съгласила. Подсъдимият свалил клина и долното бельо на
свидетелката Й. и си смъкнал панталона и своето бельо. Разтворил краката й и
легнал върху нея. Подсъдимият осъществил полов акт със свидетелката Й. с нейно
съгласие. Около 22.00ч. двамата тръгнали да се прибират по домовете си.
Понеже
св. Й. се забавила повече от обичайно, когато се прибрала родителите й я
попитали къде е била. Същата се уплашила, че може да й се карат и затова им
съобщила, че е била с подсъдимия А., който я е изнасилил. Родителите на св. Й. незабавно подали сигнал в полицията, като било образувано следствено
дело в рамките, на което била назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия И.А., от заключението, на която е видно, че
към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си при условията на неговото
непълнолетие. Подсъдимият е можел правилно да възприема фактите, които имат
значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения.
Била
назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението,
на която е видно, че при прегледа на 08.11.2017г. на М.Й.
не са се установили травматични увреждания по тялото и крайниците й. Липсват
медико-биологични данни за насилствено извършен полов акт. При гинекологичния
преглед се установила хиперемия /зачервяване/
лигавицата на входа на влагалището и хименалния
пръстен. Стара дефлорационна щърбина
на около 9 часа по часовата стрелка. На изготвения препарат се виждали
сперматозоиди, което е показателно за извършен полов акт със семеизпразване във влагалището.
Била
назначена и комплексна биологична и ДНК експертиза, като при изследването на
влагалищен секрет от М.Й. се
наблюдавала смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол в
различно съотношение, за която било установено, че изхожда от М.Й. и И.А..
Подсъдимият бил привлечен като обвиняем, като в последвалия
разпит признал за извършеното, включително и за това, че знаел
че пострадалата е била на 13 години, като посочил, че двамата се обичат
и искат да се оженят.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия А. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия И.А. (л. 98 от ДП, л.126 от ДП и л.28 гръб
от съдебното производство), показанията на свидетелите: М.Й. (л. 14-16 от ДП, л. 21-22 от ДП и
л. 25-27 от ДП); Р.Й. (л. 28-29 от ДП); А.С.(л. 32 от ДП); С.А. (л. 33 от ДП и л. 34 от ДП); О.С.(л. 35 от ДП).
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 36 от ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 37 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 38 от ДП); съдебномедицинско удостоверение (л. 39 от ДП); писмо
от Община *** (л. 66-67 от ДП); писмо от ЦПЗ-*** (л.
64-65 от ДП); характеристична справка (л.73-74 от ДП); писмо от ОУ „Христо
Ботев”-гр.*** ведно с документи (л. 75 – 77 от ДП); справка за съдимост (л. 26
от съдебното производство).
От писмените доказателствени средства: протоколи за изземване на сравнителни образци (л. 41- 42 от ДП).
От експертизите: съдебномедицинска експертиза (л. 44 – 50 от ДП); съдебно-биологична и
ДНК експертиза (л. 53 – 60 от ДП); съдебно психиатрична и психологична
експертиза (л. 83 – 89 от ДП).
От веществените доказателства: черни дамски боксери; мъжки боксери със сив ластик и
сиви и оранжеви ивици, натривки с биологичен материал и клетъчен материал.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Съдът не
кредитира единствено показанията на пострадалата Й., депозирани в първоначалния
й разпит, в частта относно това, че половият акт е бил без нейно съгласие. В
тази им част показанията се оборват от останалия доказателствен материал, като
в последвалите два разпита (последният пред съдия от БРС) пострадалата изрично
се е отказа от първоначалните си твърдения, признавайки че
половият акт е бил доброволен и обяснявайки първоначалните си изявления със
страх от родителите си.
Самопризнанията на подсъдимия А. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая,
доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви (с
изключение на обсъдената вече част от некредитираните
показанията на св. Й. в първия й разпит), такъв доказателствен анализ е и
безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.151,
ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна
изпълнително деяние се изразява в „съвкупление” – т.е. в полов акт. В случая
безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил полов акт с пострадалата,
прониквайки с пениса си във влагалището й. При това положение, съдът приема, че
с активни действия подсъдимият е осъществил предвидената в закона форма на изпълнителното
деяние.
На следващо място от обективна
страна законът изисква половият акт да е осъществен с лице, което не е
навършило 14 годишна възраст. В настоящия случай и това изискване на закона е
спазено. Пострадалата Йорданов е родена на ***г., т.е.
към датата на инкриминираното деяние – 07.11.2017г., същата все още не е била
навършила 14 години. Този факт се е съзнавал от подсъдимия, който от една
страна го е потвърдил в депозираните в хода на ДП обяснения, а от друга и го
призна по реда на чл. 371, т.2 НПК, заявявайки, че е съгласен да не събират
доказателства за него. Действително до
навършването на 14 години от пострадалата са оставали само 4 дни, но това
обстоятелство не променя обективното положение, че на 07.11.2017г. същата все
още е била на 13 години, респективно е била годен обект на престъплението по
чл. 151 НК.
На последно място от обективна
страна законът изисква извършеният полов акт да не съставлява престъпление по
чл. 152 НК. Доколкото безспорно се установява, че
съвкуплението с пострадалата е било осъществено без употреба на сила,
заплашване или привеждане в безпомощно състояние, а с нейното изрично съгласие
и желание – то и този признак от обективна страна е налице.
Към датата на деянието
подсъдимият е бил на границата на пълнолетието – на 17 години и 7 месеца, като
от материалите по делото и най-вече от заключението на изготвената комплексна
съдебно психологическа и психиатрична експертиза не остава никакво съмнение, че
същият много добре е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си – т.е. е наказателноотговорно
лице по смисъла на чл. 31, ал.2, вр. с ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че пострадалата не е
навършила 14 години, както й, че с действията си осъществя съвкупление с нея,
за което същата е съгласна. От волева страна подсъдимият е искал настъпването
на общественоопасните последици, а именно – осъществяване на полов акт с
пострадалата.
Съдът намира искането на защитата за
квалифициране на деянието като малозначително за неоснователно, поради което и
в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Съгласно тази разпоредба на
материалното наказателно право, не е престъпно деянието, което макар и формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност
на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта – отсъствие (липса)
на обществената опасност поради негова малозначителност
/на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна
незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в
отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи на
всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен
случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията,
заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите
компоненти по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки
на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото
тук следва да се отчете не само личността на подсъдимия (който безспорно е с
ниска степен на обществена опасност), като част от преценката за самата
обществена опасност на престъплението, но и конкретиката на самото деяние. При
създаването на състава на чл. 151, ал.1 НК, законодателят е взел предвид всички
обективни обстоятелства, които имат връзка с престъпното деяние и основателно е
приел, че то представлява престъпление независимо от субектите между които е
извършено. Да се приеме, че традициите в определени групи от населението
изключват съставомерния характер на деянието, означава да се допусне
неравнопоставено третиране на гражданите, което е недопустимо. В същата връзка
не бива да се подценява обществената опасност на деянието, което се обективира
в няколко направления - преждевременното сексуално общуване смущава нормалното
психо-физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и
квалификация. Поради това законът е презюмирал, че извършването на полов акт
(дори доброволен), преди навършване на 14 години всякога засяга негативно
личността на пострадалия и именно поради това не е необходимо във всеки отделен
случай да се изследва дали реално деянието е довело до травми у него или не.
Нещо повече – ненавършилите 14 години лица се считат
за „деца” по смисъла на закона и се ползват с особена закрила, поради което и всяко
посегателство спрямо тях е с повишена обществена опасност. Именно това, в
комбинация с обстоятелството, че все пак инициатор за осъществяване на половия
акт е бил именно подсъдимият, води до извода, че в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две до шест години. Доколкото деянието обаче е извършено
от подсъдимия като непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 НК съдът е
длъжен да замени горепосоченото наказание с наказание „Лишаване от свобода” за
срок до три години, като в границите на така замененото наказание да извърши
индивидуализация на същото.
В случая съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е
несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието приложение
следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.2, б.”Б” НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия
следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст, както и че към датата
на извършване на престъплението същият е бил с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. На следващо място подс. А. е трудово ангажиран, като
изразява искрено съжаление за постъпката си. Не следва да се пренебрегва, че
към датата на деянието са оставали само 4 дни до навършване на 14 години от
пострадалата, както и че видно от съдебномедицинската експертиза – същата вече
е имала предишни сексуални контакти. Съдът не може да отмине обстоятелството и
че в хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият чака дете и то
именно от пострадалата, като двамата възнамеряват да заживеят заедно и да
полагат грижи за това дете. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е
лице с изключително ниска степен на общественаопасност, като настоящето деяние
е инцидентна проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и
искрено се разкайва за него. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 151, ал.1 НК, след извършване на редукцията по чл. 63, ал.1, т. 3 НК не
предвижда минимум на наказанието „Лишаване от свобода”, поради което и на
основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”Б” НК съдът следва да извърши замяна на
лишаването от свобода с „Пробация” или „Обществено порицание”. В конкретния
случай, съдът счита, че най-подходящо по вид наказание се явява „Общественото порицание”.
Това е така, доколкото в случая са налице изключително много смекчаващи
отговорността обстоятелства, без да е налично нито едно отегчаващо такова.
Наред с това, въпреки младата си възраст, подсъдимият вече работи и само след
няколко дни очаква дете. Евентуалното наказание „Пробация”, макар и само с
двете задължителни пробационни мерки, би създало особени затруднения пред
подсъдимия и евентуално би му попречило да изпълнява трудовата си функция, а от
там би довело и до липса на средства за издръжката на детето и неговата майка.
Всичко това противоречи на висшия интерес на детето, за който съдът следи
служебно при всички съдебни производства, както и на принципа за лична
отговорност, доколкото би се явило своеобразно наказание и по отношение на
детето на подсъдимия и неговата майка (която е и пострадала от настоящето
деяние). Поради това съдът счита, че в конкретния случай наказанието
„Обществено порицание”, чрез прочитане на присъдата по регионалното радио и
пред трудовия колектив, където подсъдимия работи, би се явило адекватно на
обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на А. и
наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
Съдът отчита, че настоящето производство
протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с
чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а
НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца,
както е в случая, съдът определи наказанието именно по този ред.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като осъди подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на държавата по сметка
на Прокуратурата на Република България (доколкото разноските са сторени именно
от прокуратурата, чрез Окръжния следствен отдел), направените в хода на
досъдебното производство, разноски в размер на 1463,29 лв. за
изготвени експертизи, а на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град ***
и сумата от 5.00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства: черни
дамски боксери; мъжки боксери със сив ластик и сиви и оранжеви ивици, които
като вещи без стойност следва да се унищожат по предвидения в ПАС ред.
Веществените доказателства - натривки с биологичен материал и клетъчен материал,
предвид характеристиките си - следва да останат приложени по делото в срока на
съхранение на същото и да бъдат унищожение заедно с унищожаването на делото.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.