РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. К., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200289 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4307960 на ОДМВР П. на Д. Г. И. с ЕГН
********** от гр.*********** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182
ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал Д. Г. И. и е депозирал жалба
срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни
доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, но чрез пълномощника си – адв.З., излага становище за
неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се
твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата
по установяване на нарушението и издаването му. Искането към съда е за
пълната му отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР П., редовно призована не изпраща
представител, но чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт П. взема
отношение по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛА.
1
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 31.10.2020 г. в 10.07 часа на път II-64 км. 1+800м., кръстовището на
индустриална зона в гр. К., обл.П. с посока на движение на контролираните
МПС от гр. К. към гр.Б. било фиксирано нарушение за скорост с
автоматизирано техническо средство TFR-1 М №612, монтирано в служебен
полицейски автомобил с рег. номер ******* В контролирания участък – извън
населено място, действало въведено с пътен знак „В26“ ограничение на
скоростта до 60 км.ч. В 10.07 часа системата заснела лек автомобил
„*************** да се движи със скорост от 104 км/ч. при разрешената за
участъка - 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу
законния представител на собственика на автомобила – собственик
„*********, законен представител - Д. Г. И. с ЕГН ********** за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП
е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е осъществено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол TFR - 1М №612, за което средство е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно
към датата на нарушението. Мобилната система за видеоконтрол TFR - 1М
№612 била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за което
бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било
установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ****, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ****, в т. 31 от Заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите -
една година. За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява
одобрен тип, предвид разпоредбата на чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията,
според който, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, като процесното, се считат от одобрен тип. Разпоредбата е
относима и към мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 612, тъй
като тя е била в употреба към 31.10.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
От полицейският служител К. К. коректно бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., с номер 281р-16825 от 20.11.2020г. в
който било отразено, че на дата 31.10.2020 г. мобилна система за
2
видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от
****, с начален час на работа 07:00 ч. и краен час на работа 12:00 ч. и с място
на контрол на път II-64 км. 1+800м., кръстовището на индустриална зона в гр.
К., обл.П., където е действало ограничение на скоростта на движение от 60
км/ч, с посока на служебния автомобил – на север, като мобилното
автоматизирано техническо средство № TFR1- М-612 било с посока на
задействие – по посока на движение на контролираните МПС от гр. К. към
гр.Б..
Отразените в него данни добре съответстват, както на номера на клипа,
на който е заснето нарушението - № *****, така и на часа на заснемане, и
двете попадащи в рамките на осъществения контрол и в номерацията на
осъществените видеозаписи за деня от това средство. Отразената скорост в
протокола е действителната за конкретния участък на контрол, тъй като е
въведена с пътен знак за ограничение на скоростта. В случая не е необходимо
прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство
установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата,
такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е
било монтирано в служебен автомобил. Въпреки това, към делото е
приложена снимка с мястото на позициониране на полицейския автомобил, в
който се намирало техническото средство.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал и от изгледания в с.з. видеозапис на
нарушението се вижда движението на лек автомобил „*************** и се
установява, че е отчетена по-висока скорост на движение от разрешената, а
именно 104 км/ч., като след отчетен толеранс от минус 3% е определена
скорост от 101 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното
върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза
на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение. За това е
неоснователно възражението, посочено в жалбата, че е налице несъответствие
между клипа и ЕФ относно наказуемата скорост.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден срещу Д. Г. И. с ЕГН **********.
Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР П.
процесното МПС - „*************** е регистрирано като собственост на
„*********, чийто управител и съответно представляващо лице е именно
жалбоподателя И..
Съгласно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. По силата на
3
това правило, именно жалбоподателя И. е субекта на отговорността и това, че
директно е посочен като собственик и ползувател, а не юридическото лице,
което управлява и представлява, не води до процесуално нарушение, а още
по-малко пък съществено такова. Не е имало никаква пречка, ако същият е
оспорвал авторството на нарушението да подаде декларацията по чл. 189 ал.5
от ЗДвП. В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП
ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.2 от ЗДвП, т.е. на законния
представител на юридическото лице, собственик на автомобила, какъвто е
жалбоподателя И., като управител на юридическото лице. И същият е можел,
ако е имал основание да посочи с декларацията лицето, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. И. обаче не се е
възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е
управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението,
като в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно
правилно, съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и
за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП
(обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна и
стационарна техническа система е допустима. Електронният фиш съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш.
Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока, следва да се посочи, че в нормата на чл. 189,
4
ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като нормата е специална по
отношение на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на
наказателното постановление, поради което не може да се счита за
съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. В случая е налице нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани
всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков и видео
материал от техническото средство, като в случая скоростта е била
ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача. Видно от
представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря
на метрологичните изисквания.
По отношение на наложената глоба в размер на 400 лв., съдът намира,
че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното
нарушение, предвижда глоба за превишаване на скоростта в извън населено
място, въведено с пътен знак за ограничение на скоростта от 41 до 50 km/h –
в абсолютно определен размер от 400 лв. Като е наложил глобата в
законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение, АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските - съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в
административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3
ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на
разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се
сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 80 лева и с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР П..
Поради изложените съображения и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4307960 на ОДМВР П.,
с който на Д. Г. И. с ЕГН ********** от гр.*********** на основание чл. 189
ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП.
2.ОСЪЖДА Д. Г. И. с ЕГН ********** от гр.*********** да заплати на
5
ОДМВР П. сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните , пред Административен съд- П. по реда на
глава ХІІ от АПК.
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6