Р Е Ш
Е Н И Е
№……..
гр.София, ……...2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН К.
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску ч.
гр. д. №5837/2019 г.
за
да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ „Д.п.С.К.“,
С.А.Д. и А. Г.К. чрез адв. В.В. срещу разпределение по
изпълнително дело №20127860403505, извършено от ЧСИ М. М., рег. №786 при КЧСИ
по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол за разпределение от 05.03.2019
г..
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Счита, че неправилно
съдебният изпълнител включва в разпределението сумите посочени в т. I, т. 1, тъй като същите не са предварително платени от
взискателя, поради което не следа да бъдат търсени от длъжника. Твърди, че
липсва конкретизация на разпределените суми, като не е ясно какво действие е
извършено, за което се дължи съответната такса. На следващо място намира, че в
разпределението не е посочен начинът, по който са формирани разпределените суми
за такси и разноски. Твърди, че липсва сметка за размера на дълга от ЧСИ. Моли,
обжалваният акт да бъде отменен.
Взискателят по изпълнителното дело „Ю.Б.“
АД оспорва жалбата като неоснователна. Счита,
че разпределението на ЧСИ е коректно изготвено съгласно правилата на чл. 136 ЗЗД. Посочва, че е спазен редът на привилегиите. Счита, че съдебният изпълнител
коректно е посочил по пера, основание и размер всяка една от разпределените
суми.
Съдебният изпълнител по изп. д. №20127860403505
е изложил мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в обжалваното
разпределение са посочени основанията, от които произтича привилегията, както и
размера на дължимите суми към взискателя и присъединените взискатели.
СГС, като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок
от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановление от 05.03.2019 г. ЧСИ
М.М., е извършил разпределение по изпълнителното дело на сумата от 114 828
лева, вследствие извършена продажба на недвижим имот, като ЧСИ приема, че
подлежат на изплащане следните суми:
I.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: Дължими такси и разноски към ЧСИ М.М.,
в.т.ч.: т. 3 от ТТРЗЧСИ - 15.00 лева /3 броя справки/; - т. 4 от ТТРЗЧСИ -
10.00 лева /ПДИ/; т. 5 от ТТРЗЧСИ - 300.00 лева /съобщ. продани страни и СРС/; т.
5 от ТТРЗЧСИ - 80.00 лева /съобщ. СРС спиране на продан/; - т. 5 от ТТРЗЧСИ -
40.00 лева /съобщ. ПВ/; - т. 5 от ТТРЗЧСИ - 160.00 лева / 8 броя съобщ.
разпределение/; т. 9 от ТТРЗЧСИ - 75.00 лева / запори/; - т. 13 от ТТРЗЧСИ -
30.00 лева / разпределение/; - т. 26 от ТТРЗЧСИ за събрано вземане след
приспадната такса за опис - 7 260.69 лева; - т. 31, б. „а” от ТТРЗЧСИ - 1.00
лева / справки peг. БНБ/; ДДС върху таксите - 1 594.14 лева или общо в размер
на 9 565.83 лева;
II.
На основание чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД: вземане на Столична Община съгласно
удостоверение Изх. № ДПД19-ДИ11-43/1/ от 08.02.2019 г. за дължими данъци и
лихва върху тях за имота, предмет на публична продан в размер на 1212.18 лева;
III. На основание чл.136, ал.1, т.З
от ЗЗД: вземане на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******- взискател по изпълнителното дело с
учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, предмет на публичната продан
- 104 050 лева / сто и четири хиляди и петдесет лева/. Остатъкът от вземанията
на взискателя и присъединените взискатели не се изплащат поради недостиг на
средства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на
взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, като най-напред отделя суми
за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В чл. 136, ал. 1 от ЗЗД пък е посочен реда на предпочтително
удовлетворение на различни категории вземания, като с право на предпочтително
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ
/Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС/.
Неоснователни се явяват възраженията
на жалбоподателя, че липсата на доказателства, за заплащането на авансовите
такси на ЧСИ, касае законосъобразността на извършеното разпределение. Таксите
по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово. Предварителното
внасяне на таксите от взискателя, обаче няма значение за законосъобразността на
извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. В случай, че
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я
събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК. Неизпълнението на частния
съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр. чл. 29, 33 и 34 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника
таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му
отговорност. В този смисъл дори по изпълнителното дело да не са налице
доказателства за заплащането на дължимите такси, то същото не се отразява на
законосъобразността на извършеното разпределение. Безспорно се установява, че в
случая таксите са начислени за реално извършени действия от съдебния
изпълнител, поради което се явява правно ирелевантно дали процесните такси са
платени или не.
За неоснователен, съдът намира
довода на жалбоподателя, че липсва конкретизация на сумите, определени като
дължими по ТТРЗЧСИ, тъй като същите са посочени общо без да се конкретизира
какво точно действие е извършено. В обжалвания акт съдебният изпълнител е
посочил както основанието за начисляване на таксите по ТТРЗЧСИ, така и техния
размер. В закона няма изискване начислените такси и разноски по изпълнителното
дело да бъдат подробно разписани в постановлението за разпределение като е
достатъчно да бъде посочен техния размер и основание, на което са начислени. В
разпределението е посочена всяка една от дължимите такси, включени в общата
сума дължима на ЧСИ, посочени са конкретните точки по тарифата, както и
конкретната сума по всяка една от тези точки. В този смисъл съдът счита, че
таксите на ЧСИ са конкретизирани по основание и размер, поради което
оплакването в този смисъл е неоснователно. Липсата на сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ не води до извод различен от вече направения, тъй като таксите за ЧСИ са
посочени по своето основание и съответстват на размерите посочени по тези
основания в ТТРЗЧСИ.
Доколкото производството по чл. 463,
ал. 1 от ГПК се разглежда по реда на чл. 278 от ГПК, то с оглед чл. 278, ал. 4,
във вр. с чл. 269, изр. второ от ГПК, съдът дължи произнасяне единствено по
доводите в жалбата.
С оглед
на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното разпределение е извършено
законосъобразно от съдебния изпълнител, поради което и подадената срещу него
жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от ЕТ „Д.п.С.К.“, ЕИК ******, С.А.Д., ЕГН ********** и А. Г.К., ЕГН **********
срещу разпределение по изпълнително дело №20127860403505, извършено от ЧСИ М.М.,
рег. №786 при КЧСИ по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол за
разпределение от 05.03.2019 г..
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.