ПРОТОКОЛ
№ 67
гр. гр.Мадан, 19.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20235430100009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. С. Т. – редовно призована, явява се лично и чрез АДВ.Р.
Ч. – с пълномощно по делото, и чрез АДВ.Д. М. – с представено в днешното
с.з.пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ Х. В. Г. – редовно призован, явява се лично и чрез
АДВ.М. О. – с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ д. Х. Х. – редовно призована, не се явява.
АДВ.Ч. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.М. – Също моля да се даде ход на делото.
АДВ.О. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
Определение № 72/14.03.2023 г. по гражданско дело № 9/2023 г. по описа на
Районен съд-Мадан.
АДВ.М. – Поддържам така подадената искова молба ведно с
1
предявените обективно съединени искове. Нямам възражения по доклада на
делото.
АДВ.О. – От името на доверителя ми оспорвам предявените искове,
поддържам депозирания писмен отговор. Нямам възражения по проекто-
доклада, моля да го обявите за окончателен. Моля да ми предоставите
възможност да предоставим заверени копия на писмените доказателства,
представени с отговора на исковата молба.
АДВ.М. – Към настоящия етап нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, обективиран в горното определение, както и да бъдат приети като
доказателства по делото писмените документи, представени с исковата молба
и представените в днешното с.з.от пълномощника на ответника заверени
копия от паспорт на животно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 72/14.03.2023 г. по гражданско дело № 9/2023 г. по описа на
Районен съд-Мадан.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи, и представените в днешното с.з. от пълномощника
на ответника заверени копия от Паспорт на животно.
АДВ.О. – Ние няма да ангажираме свидетелски показания. Ще се
ползваме от свидетелите на ищеца.
В залата се явява и призованият свидетел д. Х.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност на свидетелите както
следва:
Н. Х. Х. – на 37 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
И.Р.М. – на 65 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Н.Н.Т. – на 65 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг на ищцата.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
2
Свидетелите обещаха да говори истината. Свидетелите И. М. и Н. Т. бяха
изведени от залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката д. Х.: Аз съм ветеринарен
лекар, практикувам в община Р.. Познавам М. Т., тя ми е клиент. Ищцата има
кученце. Правила съм ваксини на животното досега, всички мероприятия,
които се извършват ежегодно, съм му ги правила аз. Аз не съм присъствала на
мястото на инцидента, но бях извикана след като се беше случило това нещо.
Аз си пътувах от Смолян и ищцата ми се обади да отида да видя какво се е
случило с домашния й любимец. Не си спомням като дата кога се е случило,
но беше преди няколко месеца. Аз отидох в апартамента на ищцата и видях
кученцето там. Видимо изплашено беше животинчето, стреснато. Това, което
констатирах, беше една раничка, не беше някаква голяма рана, и другото
което видях, че имаше пневмоторекс - издишане на въздух от белия дроб,
раничката беше в гръдната област. Ищцата каза, че при разходка навън са
имали спречкване с друго куче. Аз прегледах кучето, нямаше други видими
наранявания, не съм установила видимо да има счупвания, единствено този
пневмоторекс, но се налагаше операция. Посъветвах я да отиде при колегите
в Смолян, защото е необходима по-специална упойка, за да бъде извършена
тази операция.
На въпроси от адв.М. свидетелката Н. Х. отговори: Пневмоторекса
е животозастрашаващ за животното, тъй като няма как да се остави в това
състояние. Познавам кучето на ответника, то е немска овчарка, около 50-60
кг, а кучето на ищцата е около 10 кг. Кучето на ищцата е порода Йоркшир.
На въпроси от адв.Ч. свидетелката Н. Х. отговори: Това нараняване
е свързано с прободна рана, но не мога да кажа от какво е причинено
нараняването.
Въпроси от адв.О.: „Ако немска овчарка захапе териер през гърба и го
разтърси, възможно ли е то да оцелее?“
Свидетелката Н. Х. отговори: Зависи как го захапе. При кучето
нямаше такива сериозни рани, имаше една раничка. По козината кучето
кървеше съвсем леко от тази рана. Правила съм такава операция на други
кучета, ловни кучета. Заради това, че кучето на ищцата е малко, заради
упойката им предложих да отидат в Смолян. Кучето на ответника не е
агресивно, аз докато съм му правила манипулации, не е било агресивно.
3
На въпроси от адв.Ч. свидетелката Н. Х. отговори: Кучето на
ответника не е агресивно към мен, но не съм го виждала на разходка или с
други животни как се държи. Увреждането на кучето е сериозно, защото има
изтичане на въздух от белия дроб. От това увреждане е засегнат белият му
дроб. От това нараняване кучето може да умре. Кучето имаше учестено
дишане, може би от стреса. Установява се излизането на въздух от кожата.
Въпрос от адв.Ч.: „Имате ли представа колко струва една такава
операция?“
Възражение от адв.О.: Възразявам против въпроса, тъй като не знам
какво цели да установи колегата.
АДВ.Ч. – Въпросът ми е свързан с възраженията в отговора на
ответника, където се твърди, че размерът на имуществените вреди, т.е.
сумата, която е заплатена за операцията, е завишен. Аз питам
ориентировъчно.
Свидетелката д. Х. отговори: Доколкото разбирам, операцията се е
състояла в клиника в Пловдив, там не мога да кажа какъв им е ценоразписа и
какви упойки са използвани, и какви изследвания са направили, имат
различна практика.
На въпрос от адв.О. свидетелката Х. отговори: При мен такава
операция струва около 100 лева.
На въпроси от адв.М. свидетелката Х. отговори: В тази цена е
включена единствено операцията, не са включени последващи процедури.
Ние не разполагаме тук с такава апаратура.
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ЗАПЛАТИ на свидетелката Н. Х. Х. сумата от 30 лв. от
внесения депозит за призоваването й като свидетел.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛКАТА със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ се към разпит на водения от ищеца свидетел Н.Н.Т..
На въпроси от адв.М. свидетелят Н.Т. отговори : Случи се на
22.11.2022 г., дата която се запомня лесно, точно тогава беше започнало
световното първенство по футбол. Това беше във вторник, което се случи.
Гледах един мач и си мислех към 14.00 часа да изкарам кучето навън. Живея
на ул.Атанас Буров, бл.** в гр.Р.. Аз разхождам кучето в един и същ район,
4
около стадиона. На 22.11.2022 г. около 14.30 часа изведох кучето към
стадиона, стигнахме до една желязна порта и започнахме да се връщаме
обратно, не сме се качвали до стадиона. Минавам през един частен имот,
който представлява гатер, после стигам до реката. Имам навика като мина
оттам да гледам реката как плуват рибите. Кучето го държа за каишка, която
е разтегателна, и кучето беше зад мене на около 3-4 метра, аз гледах в реката.
По едно време кучето започна да пищи. Като се обърнах видях кучето на Х.,
беше го налапало напречно, и го тръска с главата. Аз му се развиках и отидох
да блъскам кучето на Х. да го освободи. След което кучето на Х. пусна моето
куче, аз грабнах моето куче. Кучето на Х. започна да обикаля около мен и
искаше да хапе моето куче, да го яде. Аз се въртя, и то се върти. Тогава дойде
съпругата на Х. и хвана тяхното куче, то беше с нещо като въже, но не видях
имаше ли каишка или не, но имаше нещо като повод, който висеше. Започна
да го дърпа и да ми крещи да се махам оттам. След което се отдалечих от
мястото и с бързи стъпки през моста, който е железен, се прибрах вкъщи.
Жената на Х. се появи по-късно, след като тяхното куче беше пуснало моето
куче и аз бях взел моето куче. Разходката протече по следния начин: от
дясната страна беше брегът на реката, покрай нея има черен път, който води
до стадиона. Разстоянието от вкъщи до стадиона е около 150 метра. След като
излезна от вкъщи, минавам по един железен мост и отивам на черен път,
който води към стадиона. Като мина моста, завивам вдясно и вървим към
стадиона. Мостът минава върху реката и после пътят върви покрай реката
към стадиона. Там има една водна помпа, където общината идват да пълнят
водоноска и си мият улиците. Точно където е водната помпа, там стана
инцидента. Помпата е в края на черния път. До помпата е права отсечка,
после се завива наляво към стадиона и после се завива надясно. Покрай брега
на реката от дясната страна има дървета, от лявата страна има метална ограда,
покрай оградата има храсталаци.
На въпроси от адв.О. свидетелят Н.Т. отговори : Там, където е
помпата, има един гараж, който го ползваха за дърводелна работилница, а
отляво има леки постройки, те са в частния имот от другата страна на
оградата, има фургони и други подобни. Частният имот е ограден с метална
ограда. Кучето го държах през цялото време на каишка, водим го постоянно
на каишка. Каишката е дълга около 4 метра и половина приблизително, тя е
като ролетка и се прибира. Тънка е като канап, но е здрава. Дължината от 4
5
метра и половина е максималната дължина на каишката, има стопер, ако
искам, може да се регулира на един метър, мога да регулирам каишката
колкото аз преценя. Кучето беше зад мене и започна да пищи, тогава разбрах,
че има инцидент. Когато се обърнах видях, че другото куче го е налапало.
Моето куче е 4 кг., а другото беше голямо, сигурно 60-70 кг. някъде. Другото
куче е порода „Немска овчарка“, мъжко е, моето куче също е мъжко. Аз не
чух приближаването на немската овчарка, директно го нападна и го захапа.
Преди това не съм чул лай на моето куче, то беше изненадано. Развиках се и
отидох да блъскам другото куче, за да освободя моето куче. Блъсках немската
овчарка по главата, за да освободи моето куче. Това стана за секунди. Аз бях
взел моето куче, и дойде жената на Х., хвана нейното куче за повода, имаше
един повод, който се влечеше по земята. След това с бързо темпо се прибрах
вкъщи. Не ме гонеше немската овчарка. Жената на Х. държеше кучето, и ми
крещеше да се махам, да се отдалечавам. Не видях дали имаше кръв по моите
дрехи от кучето. Когато се прибрах вкъщи, жена ми се уплаши доста. Кучето
беше нахапано и не даваше да се пипа. Съпругата ми се опита да го забърше с
парцал, но то пищеше от болка и не даваше да се пипне. Беше се получило от
лявата му страна, където са му ребрата, като балон, кучето хъркаше,
дишането му беше като хъркане, не дишаше нормално. И този балон като
дишаше, се издуваше и се прибираше. Външно кучето имаше една като
драскотина. Вътрешно имаше сигурно разкъсвания, тъй като под кожата му
имаше балон. След което решихме със съпругата ми да се обади на д-р Х., тя
веднага звънна. Д-р Х. пътуваше от Смолян и каза, че веднага не може да
дойде, след като се прибере, ще мине. След около 30-40 минути по-късно
дойде д-р Х.. През това време дойде на Х. жена му, но не се качи до горе,
говореше с моята съпруга на стълбите, и се интересуваше от състоянието на
нашето куче. Беше отворена вратата и се чуваше, ние живеем на първия етаж.
Съпругата ми й каза, че състоянието на кучето е критично и че може да умре.
След като дойде д-р Х., прегледа кучето, външно го огледа, то не дава да го
пипнеш. Каза, че трябва да се оперира кучето в рамките на 24 часа, в
противен случай ще умре, и че в Р. такава операция не могат да направят, и
ни упъти към една клиника в Смолян. Тази клиника се намира под
библиотеката в Смолян. Тука като прегледаха кучето, от Р. взехме кучето в
едно одеяло в колата и към Смолян. Ходихме в тази клиника, веднага ни
приеха. Там имаше трима доктори, прегледаха кучето и казаха, че там не
6
могат да направят операцията, защото нямат апаратура за обдишване. Ако
отворят гръдния кош, кучето не може да диша самостоятелно и ще умре.
Казаха ни, че можем да отидем в Пловдив, Стара Загора, София. Упътиха ни
към Пловдив в друга клиника в кв.Тракия. Оттам директно към Пловдив
тръгнахме. Към 8.00 часа вечерта пристигнахме в тази клиника. От клиниката
в Смолян се обадиха в клиниката в Пловдив и когато отидохме, веднага ни
приеха, защото бяха информирани, и по спешност. Прегледаха кучето,
направиха му рентгенова снимка, установиха счупване на ребра, мисля, че три
ребра бяха счупени от гръбначния стълб, отделени. Даже мисля, че ни
накараха да подписваме, че сме съгласни с операцията, тъй като ни казаха, че
кучето може да умре по време или след операцията, операцията е сложна.
Вкараха кучето в операционната, около час и половина беше операцията, до
10 часа вечерта. След операцията ни показаха кучето, то се беше събудило от
упойката, но казаха, че следващите 24 часа за него са критични и не могат да
ни го дадат. Казаха на другия ден да отидем да се интересуваме за неговото
състояние. Ние останахме в Пловдив при роднини. На другия ден отидохме
там по обяд в клиниката, интересувахме се за състоянието и те ни съобщиха,
че кучето трябва да остане под наблюдение няколко дена. То не можеше да се
храни, беше на системи, антибиотици, под техни грижи трябваше да бъде.
Деня след операцията се прибрахме в Р., вечерта на 23-ти, кучето остана в
клиниката за обгрижване. В съботата отидохме да си приберем кучето. От
вторник до събота кучето беше в клиниката в Пловдив. В съботата отидохме
да приберем кучето, то беше с превръзка около гръдния кош, имаше шевове
около 7-8 см. Казаха след 12 дена да му се махнат шевовете, като може да не
ходим в Пловдив, а да отидем до Смолян. След 12 дни ходихме в Смолян в
клиниката, в която ходихме преди, за да махнем шевовете на кучето. Дадоха
ни хапчета за кучето, инструктираха ни какво да правим, кучето не трябваше
да се движи. 15-20 дни стоя в един кафез, защото трябва да бъде
обездвижено, за да няма размествания. Грижихме се в домашна обстановка
около 1 месец, преди да почнем да го изкарваме навън отново. Сега ни е страх
да го изкарваме навън, за да нямаме нова среща с другото куче, за да не стане
пак инцидент.
На въпроси от адв.М. свидетелят Н.Т. отговори : Ние гледаме да не
се засичаме с другото куче, от нашата тераса се вижда маршрута, по който се
разхожда другото куче, и когато видим, че се разхожда другото куче, ние не
7
излизаме, или излизаме, но в друга посока. След този инцидент много често
другото куче го водят с каишка, а преди това беше свободно кучето, без
каишка. Сега като че ли се засили контрола върху него. Съпругата ми се
уплаши много от този инцидент, плачеше много, обади се на дъщеря ми и на
внучката ми. Това куче го взеха заради внучката ми, за да си играе с него,
когато дойде, и бяха много разстроени. Аз лично съм нямал разговори със
собствениците на другото куче. Моята съпруга е имала разговор с ответника
Х., и той е обещал, че ще покрие всички разходи покрай инцидента. След
което се отрекъл от обещанията си. Ако Х. си беше изпълнил обещанията,
нямаше да сме днес в съда. В домашни условия възстановяването на кучето
беше около 30-40 дни, то не излизаше навън.
На въпроси от адв.Ч. свидетелят Н.Т. отговори : Първата вечер,
когато бяхме в Пловдив, ние бяхме при роднини, легнахме да спим, но не
успяхме да заспим. Цяла нощ от адреналина и двамата със съпругата ми
ходихме многократно до тоалетната, през 15-20 минути бяхме в тоалетната.
Ние тръгнахме за Смолян, след това за Пловдив, без да се подготвим, дори и
хапчетата не си бяхме взели нито аз, нито съпругата ми.
На въпрос от адв.М. свидетелят Т. отговори : Аз имам диабет и
високо кръвно, съпругата ми също има високо кръвно.
На въпрос от адв.Ч. свидетелят Т. отговори: За въпросния ден и нощ
не сме мерили кръвното, но ситуацията беше стресова.
На въпроси от адв.О. свидетелят Т. отговори : Кучето на ответника
не го виждам за първи път, ние сме съседи с ответника от много отдавна.
Това куче ответникът го има от около 6-7 години, по мое мнение. Нашето
куче е на 4 години. Виждал съм ги ответника да разхождат кучето по същия
маршрут към стадиона. Винаги не е било без повод, имало е случаи, когато
кучето на Х. е било с повод. Ходят там една група младежи без родители да
разхождат кучето на Х., често пъти съм ги виждал. Х. има син, тийнейджър.
Преди инцидента многократно съм изпитвал страх да се срещам с това куче.
Като се разминаваме с кучето, то иска да прави контакт с нашето куче, да
дъвче, да яде. Нашето куче като всички останали кучета, те са мъжки кучета,
те са териториални, те маркират територии, виждал съм и моето куче да лае
немската овчарка. От Пловдив до Р. транспортирахме кучето с нашата кола в
същото одеяло, жена ми го държеше на задната седалка, и като се прибрахме
8
вкъщи, му направихме кафез, за да не скача. Другият начин за
транспортиране на кучето е с линейка, но не вярвам да е по-безопасно. Моята
съпруга даде на Х. всички разходи в чернова, и му ги предостави, както е била
уговорката. Разходните документи бяха копирани и предадени заедно с
банкова сметка, по която да преведе парите. По-късно съпругата ми
предостави документите на Х., защото тогава тя не разполагаше с тях.
Първият разговор е бил като кучето беше в клиниката в Пловдив, а по-късно
представихме документите за разходите.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката И. М.: Познавам
страните, съседи сме, на една улица живеем, ул.Атанас Буров в гр.Р..
На въпроси от адв.Ч. свидетелката И. М. отговори : Беше края на
м.ноември миналата година, бях на терасата, пушех цигара. Видях, че Н. по
моста носи неговото кучето. Неговото куче е мъничко, кафявичко. Това куче
не съм го виждала нито Н., нито М. да го носят. Горе-долу се досетих какво
може да е станало, защото и аз имам инцидент с кучето Рекс. Собственик на
кучето Рекс е Х.. Н. си влезна в техния вход, минаха около 40-50 минути,
видях, че дойде лекарката, и си мислех, че е дошла да го евтаназира. После
видях, че изнасят кучето, беше увито в нещо светло, и си мислех, че отиват да
го погребват някъде. На другия ден се обадих на М. и тя ми каза, че са в
Пловдив, кучето е оперирано и чакат да мине време колкото трябва, за да се
разбере дали кучето ще живее или не.
На въпроси от адв.М. свидетелката И. М. отговори: Познавам
кучето на ответника, то е агресивно спрямо други животни. Аз стоя нон-стоп
на терасата, там си пия кафето, там си пуша цигарите. Онзи ден чистих,
защото беше прашно. Не знам кога Х. развежда кучето, ама в деня, в който
видях Н., беше някъде между 2 и 4 часа след обяд, имаше някакви футболни
мачове по телевизията, и това ми направи впечатление. Виждала съм Х. с
неговото куче. Неговото куче няма повод, няма синджир, няма нищо. Досега
това куче не съм го видяла на повод. И синът на Х. разхожда кучето.
Инцидента с мен стана, когато синът му разхождаше кучето. Внукът ми беше
довел неговото куче порода „джак ръсел териер“, то нямаше и година тогава,
аз го бях изкарала на разходка по същия маршрут, бяхме до желязната врата
на стадиона, кучето си играеше с една пръчица. Синът на Х. беше с цяла
9
компания, кучето тогава имаше повод, но поводът се влачеше, никой не го
държеше, синът му беше на 20 метра зад кучето с компания. Кучето тръгна да
скача, аз просто захлупих нашето куче, и тяхното куче ме захапа за гърба.
Сигнализирахме тел.112 и подадох жалба в полицията, в болницата ме
боцнаха, и така. Въпросният ден, когато видях Н. да носи неговото куче, след
известно време видях жената на Х. да прибира тяхното куче от въжения мост,
може би към гаража, те в гаража го държат, да го прибира след около 40-50
минути по-късно, след като видях Н. да прибира неговото куче.
На въпроси от адв.Ч. свидетелката И. М. отговори : На следващия
ден се чухме с М., тя беше страшно притеснена, плачеше, чакаше резултат
дали ще й оживее кучето. След това продължиха притесненията на М., много
време продължи, докато кучето се пооправи, да се види, че ще прескочи
трапа. Кучето на Х. е агресивно към животни, но не и към хора. Мен ме
захапа, защото не можа да захапе нашето куче. Кучето на Х. се дразни само,
когато види други животни, квартала е само за кучето на Х..
На въпроси от адв.О. свидетелката И. М. отговори : Аз живея на
ул.Атанас Буров, от горната страна на улицата, а мостът отдолу е вляво, близо
до сградата на фирма „Омелия“. Имам видимост и към железния мост, и към
въжения мост. Моята тераса се намира на разстояние 20-30 метра от въжения
мост по права линия, а от железния мост на не повече от 60 метра по права
линия. Н. вървеше по железния мост, а жената на Х. мина по въжения мост. Н.
носеше кучето в ръцете си. Оттам не мога да видя дали кучето кървеше.
Евтаназия е умъртвяване, хуманно. Рекс е проявявал агресия и спрямо кучето
на внука ми. Други животни не смеят да дойдат. Има улични кучето, но те
идват до към сградата на фирма „Омелия“, но нагоре не смеят да дойдат.
Кучето Рекс гони котките, а има много котки на „5-та“. Кучето на моя внук
беше на около година, нямаше килограм. Аз го водех на каишка, каишката
беше дълга около метър, метър и половина, тя не беше разтеглива. Тогава аз
не знаех, че Рекс е там, по принцип Рекс излиза по-рано, а ние излезнахме по-
късно, вече се смрачаваше. След като подадох жалба до полицията, не видях
кучето Рекс нито на повод, нито с намордник. Даже не дойдоха да ме попитах
как съм аз, защото аз съм ухапаната. Нямаше резултат от жалбата. Аз не съм
оттегляла жалбата. Излишно е да следя резултата от моята жалба, защото той
е приятел с полицаите. Не съм следила резултата от жалбата. С М. не си
ходим на гости, но се чуваме по телефона, за да си честитим празници, в
10
месеца един-два пъти, ако има поводи, рождени дни, и повече. След
инцидента с кучето често я чувах М., през ден, през два. Аз също много
обичам кучета, и аз едно време имах немска овчарка, но не беше такава, беше
много социализирана и с хора, и с животни. Кучето на Х. съм го виждала от
около 5-6 години в квартала. Не знам дали е възникнал инцидент между
кучето на Х. и човек, за други животни също не знам. Виждам, че гони котки.
В нашия квартал няма улични кучета, не смеят да минат по-нагоре от
Омелията. Възстановяването на М. е продължило около месец.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
АДВ.М. – С оглед дадените свидетелски показания, и по-точно на
последно разпитаната свидетелка, моля да бъде изискано от РУ-Мадан,
участък Р. преписката по жалбата на свидетелката И. М., за да видим как е
приключила тази преписка. Това го изисквам с оглед характера на кучето
спрямо други животни, ако считате, че същото доказателствено искане е
релевантно по настоящото дело. Или другия вариант е ако желае, ответникът
да отговори на въпроси по чл.176 от ГПК.
АДВ.О. – Нямаме доказателствени искания. Считам направеното
доказателствено искане да бъде изискана от РУ-Мадан преписката по
подадената жалба от госпожата за неотносимо. Ако иска ответникът, да
отговори на въпроси по чл.176 от ГПК относно характера на кучето.
ОТВЕТНИКЪТ Х. Г. – Желая да дам обяснения. Моето куче никога
не е проявявало агресия към други животни освен ако не е предизвикано.
Дори да гони котки, твърдя със сигурност, защото го гледам от 6 години, че
дори да стигне котката, нищо няма да й направи. И в двата случая е било с
малки кучета, защото те прекалено много джафкат и го предизвикват. Аз
лично не съм го виждал да нарани някой. В случая според мен моето куче е
наранило другото куче с краката, защото то е голямо. Защото ако го беше
захапало за кръста, нямаше да оцелее кучето.
Въпрос от адв.М.: Вие като собственик на домашен любимец запознат
ли сте със закона за защита на домашните любимци?
Отговор на ответника: Аз не съм запознат със закона за защита на
домашните любимци.
Въпрос от адв.М.: Запознат ли сте със закона за защита на животните?
11
Отговор на ответника: Не съм запознат със закона за защита на
животните.
Въпрос от адв.М.: В Р. има ли наредба за животните, която определя
заплащането на такси и къде са определените места за разходка на домашните
любимци?
Отговор на ответника: Не желая да отговоря на този въпрос.
Въпрос от адв.М.: Ответната страна запозната ли е, че действа
национално законодателство, според което кучета над 10 кг. задължително се
водят на повод, както и когато дадено куче е проявило агресия, е длъжен да го
води с намордник?
АДВ.О. – Считам въпроса за недопустим, тъй като с него не се
установяват твърдения, които ищецът е изложил в исковата молба или в
допълнителната си молба. Доверителят ми не е на изпит по право, и не желае
да отговаря на този въпрос.
РЕПЛИКА НА АДВ.М. – Уважаеми г-н Председател, България се
води правова държава. От древното римско право важи принципа, че
незнанието на закона не оправдава. Към настоящия момент в исковата молба
са изложени твърдения за причинени вреди по чл.50, ал.2, вр.чл.45 ЗЗД.
Именно затова зададох въпроса на господина, тъй като той е собственик на
куче, дали е запознат с правилата къде, как и по какъв начин той да си
разхожда кучето.
ДУПЛИКА НА АДВ.О. – Съгласна съм с колегата, че незнанието на
закона не оправдава никого, и точно затова считам, че неговия въпрос,
поставен към ответника, не е относим. Още повече, че съгласно чл.45 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, т.е. ако има презумция за
вина, поради което е ирелевантно знаел ли е или не е знаел ответника какви
задължения има като собственик на куче.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането на ищеца да бъде изискана преписката
по постъпилата жалба от последния разпитан свидетел в РУ-Мадан, участък
Р., във връзка с изложения от нея инцидент, е неотносимо към настоящия
спор, поради което следва да бъде оставено без уважение. По отношение на
поставения въпрос по реда на чл.176, ал.1 ГПК дали ответникът е запознат с
разпоредбите на действащото законодателство, касаещо дали кучета над 10
12
кг. следва да се водят на повод или с намордник, съдът намира, че същият
въпрос също е неотносим доколкото незнанието на закона от едно лице е
ирелевантно. С оглед горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде изискана
преписката по постъпилата жалба от И. М. до РУ-Мадан, участък Р..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за поставяне на
въпрос към ответника по реда на чл.176 ал.1 от ГПК.
АДВ.М. – Нямаме други доказателствени искания. Предоставям
списък с разноски ведно с документ, доказващ плащането.
АДВ.О. – Представям списък с разноски.
АДВ.Ч. – Считам, че адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника е прекомерно завишено и не отговаря на минимумите, заложени
в наредбата на адвокатските възнаграждения. Считам, че делото не е с правна
и фактическа сложност, проведено е само едно открито заседание, и няма
основание за присъждане на по-висок размер на възнаграждение.
АДВ.О. – Във връзка с направеното възражение за прекомерност
уточнявам, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г.. Видно от договора за
правна защита, възнаграждението е сбор от адвокатските възнаграждения по
двата отделни кумулативно обективно и субективно съединени искове,
първият от които е иск за имуществени вреди, който е в размер на 882 лв., а
втория иск е иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 800 лв.,
които представляват самостоятелни искове, за които се дължи както отделна
държавна такса, така и отделно адвокатско възнаграждение по всеки иск. По
всеки от исковете е договорено и платено възнаграждение в размер на по 400
лева, колкото е регламентирано в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. В този
смисъл е ирелевантно обстоятелството колко заседания са проведени и каква
е правната и фактическа сложност на делото.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
13
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.М. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителката ни
моля да уважите така депозираната искова молба ведно с предявените
обективно и субективно съединените искове, както и да осъдите ответната
страна да заплати направените съдебно-деловодни разноски за държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Моля да ни бъде дадена
възможност да изложим подробни съображения под формата на писмена
защита в едноседмичен срок, считано от днес, като ще изпратим съответно
копие до ответната страна, ако желае да вземат становище.
АДВ.Ч. – Поддържам становището на колегата.
АДВ.О. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителя ми ще
Ви моля да постановите решение, с което да отхвърлите и двата предявени
срещу ответника иска като неоснователни и недоказани. С доклада по делото
Вие сте указал разпределянето на доказателствената тежест, като в тежест на
ищеца е да установи всички положителни елементи на фактическия състав на
чл.50 от ЗЗД, като считам, че от всички тях е безспорно доказан факта, че Х.
Г. е собственик на кучето Рекс, за което сме представили доказателства към
отговора на исковата молба. Оттам нататък как се е случил контакта между
двете кучета, под чий надзор са се намирали те и доколко лицето, под чийто
надзор са се намирали те, е упражнявал адекватен контрол по отношение на
воденото от него животно, какви наранявания са били нанесени на кучето на
ищцата, какво лечение е било проведено, каква е пряката и непосредствена
причинна връзка между нападението и уврежданията, както и размера на
направените разходи останаха недоказани, доколкото по делото не е
допусната и назначена съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, която би
могла да установи този факт. Единствените доказателства, които ищцата
ангажира, са представени от нея копия на разходо-оправдателни документи,
които ние сме оспорили в отговора си, и които не могат да служат като
безспорно доказателство за проведено именно такова лечение и направено
такова заплащане от нейна страна за лечение на кучето. По отношение на
ангажираните гласни доказателства считам, че и двамата разпитани свидетели
са заинтересовани от изхода на делото, и моля съда да преценява техните
показания с необходимата критичност, доколкото първият разпитан свидетел
е съпруг на ищцата и в същото време е лицето, под чийто надзор се е
14
намирало кучето в деня, когато между двете кучета е бил осъществен контакт.
Поради това той следва да се счита заинтересован доколкото с отговора сме
направили възражение, че ако има нараняване и то е от характера на
описаното в исковата молба, то е налице съпричиняване доколкото водача на
кучето на ищцата не е проявил нужния надзор и грижа, за да се разхожда то
безопасно, още повече в квартал, в който според разпитаните на ищцата
свидетели, кучето на Х. Г. от години проявявало агресия, макар, че и тази
агресия остана напълно голословна и недоказана. Установи се от показанията
другата свидетелка, че тя пък имала конфликт с Х. по повод нападение от
кучето на Х. на кучето на нейния внук и тя била наранена, поради което
считам, че тя има личен мотив да вмени вина у Х. Г., тъй като няма никакви
други доказателства спрямо нападения спрямо хора или животни освен
нейните твърдения. Доколкото разпитаният свидетел едва в показанията си
споменава, че когато успял да освободи тяхното куче от Рекс, цитирам:
„грабнах кучето под мишница“, то считам, че напълно възможно и обяснимо
състоянието на кучето Зиги да е такова и поради грабването на кучето и
притискането му под мишницата на съпруга на ищцата, на отделно основание
и поради неправилно транспортиране на ранено животно на един
продължителен път, а именно от Р. до Пловдив, в одеяло и в ръцете на
стопанката му. Тъй като от страна на ищцата не бяха ангажирани годни
доказателства, които да обосноват основателност на нейните претенции за
неимуществени вреди, ще Ви моля да отхвърлите иска като неоснователен и
недоказан, а при условията на евентуалност, ако присъдите някакво
обезщетение, да намалите същото, тъй като твърдим, че е налице
съпричиняване за вредоносния резултат от лицето, в което се е намирало
кучето. Макар, че и в този случай за да определи обезщетение и евентуален
принос, съдът трябва да разполага с данни за размера на направените разходи
и доколко те са пряка и непосредствена последица от увреждането, а при
липса на доказателства, че нараняванията, от които е било оперирано кучето,
ако е било оперирано, са причинени именно от кучето на Х. Г., а не от друго
лице, разбирайте съпруга на г-жа Т. или от самата нея по време на превоза на
животното, считам, че съдът не може, няма база, от която да направи
намаляване на евентуално присъдено обезщетение. По отношение на иска за
неимуществени вреди считаме същия за напълно неоснователен и недоказан,
тъй като според българското право животните са вещи, и независимо колко е
15
силна и дълбока емоционалната връзка на ищцата с кучето й, нашето
законодателство не предвижда възможност, при която собственик на вещ да
претендира неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от притеснения заради състоянието на животното. Нашето
законодателство допуска по изключение и присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди на близки родственици, каквито са братята, сестрите,
бабите и дядовците, при събития с много по-голям интензитет на негативните
изживявания, каквато е смъртта и необратимата загуба на близък, като в тези
случаи евентуално ищецът трябва да доказва специална, силна връзка между
себе си и загубения близък, която да се отличава с обичайната за тези
родствени отношения връзка. Поради това считам, че съдът няма основание
да присъди и претендираните неимуществени вреди. Моля за отхвърляне на
двата иска. С оглед изхода на делото моля да присъдите на доверителя ми
направените разноски.
ПРЕДОСТАВЯ на страните 10-дневен срок, считано от днес, за
представяне на писмени защити.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 12.30 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
16