РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20201110212337 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Нели Василева, като разгледа докладваното от
съдия Л.МИТАНКИНА н.а.х.д. № 12337 по описа на СРС за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Р. срещу електронен фиш серия К №
3768970, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен, като
автоматизираното средство е използвано в нарушение на чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Автомобилът не бил разположен на
участък от пътя, а извън него в зелени площи. С позиционирането на
автмобила извън рамките на пътното платно не били спазени техническите
изисквания и това компрометирало отчетената скорост. Поддържа се, че във
фиша не е определено точно мястото на заснемане. Моли се за отмяна на
електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява, като
1
моли за отмяна на електронния фиш по съображенията в жалбата.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2020г. в 13.36 часа в гр. София, по Околовръстен път срещу
бензиностанция „Еко” с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе” към
бул. „Св. Климент Охридски” с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 614 е установено и заснето,
че МПС – лек автомобил „Мерцедес МЛ 430” с се движи със скорост от 98
км/ч при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 за
населено място. Въз основа на справка в централна база СДВР е установено,
че към датата на процесното нарушение собственик на заснетия автомобил е
жалбоподателят С. И. Р..
От разпечатка от паметта на техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол тип TFR-1 № 614, която е веществено доказателство, изготвено
по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата, в район
с координати 23.34570 и 42.62789, е засечена скорост на движение от 101
км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч наказуема скорост от 98 км/ч/, като
са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е
заснет регистрационният номер на автомобила.
От протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 08.07.2020г. е видно, че на процесната дата за
времето от 13.00 до 15.00 часа техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M № 614, е било разположено в гр. София, на
Околовръстен път срещу бензиностанция „Еко”.
От удостоверението за одобрен тип средство за измерване и протокола
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, преценени в съвкупност, следва, че използваното техническо
средство е мобилна система за видеоконтрол на скоростта на моторни
превозни средства тип TFR1-M.
2
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационният номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от протокол № 7-38-19/24.10.2019г. техническото средство е
преминало последваща проверка на 24.10.2019г., като е технически изправно
към датата на заснетото нарушение.
Така възприетата фактическа обстановка съдът установи въз основа на
приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства - справка с
базата данни на СДВР, заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на
вътрешните работи, протокол за проверка на мобилната система за
видеоконтрол от 24.10.19г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, ежедневна форма за отчет, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, както и веществените
доказателствени средства – снимков материал на МПС с конкретно отчетени
стойности и снимка на техническото средство. Събраните по делото
доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си и
съдът ги кредитира в цялост, като не се налага обстоен доказателствен анализ.
От правна страна:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите актове.
Жалбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл. 189, ал. 8 ЗДвП, и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
3
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата.
4
Електронният фиш се издава срещу собственика на автомобила, като
средствата му за защита са силно ограничени, но законоустановени. Той може
или в 14-дневен срок да подаде в МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство (МПС), или в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш да направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, че автомобилът му е обявен за издирване,
като в тези случаи издаденият срещу него фиш се анулира. Това е специална
разпоредба, която конкретизира общото правило, възприето в чл. 188, ал. 1
ЗДвП, че собственикът отговаря за нарушенията, извършени с автомобила му,
ако не посочи неговия автор в съкратеното производство по издаване на
електронен фиш.
Възможността за оспорване на авторството на нарушението е посочена
във връчения на жалбоподателя електронен фиш, поради което отговорността
му правилно е ангажирана като собственик на автомобила, с който е
осъществено нарушението. В 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмена
декларация, в която да посочи на процесната дата кое лице е управлявало
собственото му МПС.
Фактическата обстановка, описана в електронния фиш, е установена въз
основа на обективно заснети и записани данни, индивидуализиращи
моторното превозно средство, чрез което е осъществено нарушението.
Снимката, която го доказва, е изготвена чрез предвидено в закона техническо
средство – автоматизирана система за видеоконтрол, която записва
нарушенията без намесата на контролен орган. Същото безспорно установява
кой е автомобилът, движещ се със записаната скорост.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че техническото средство е
използвано в нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от
приобщената снимка, която е заснела техническото средство и
местоположението на служебния автомобил, полицейският автомобил е
5
разположен на участък от пътя, а не извън него в зелени площи.
Въз основа на горепосочените факти настоящият състав приема, че с
автомобила на жалбоподателя е осъществено от обективна страна нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил при управлението на
лек автомобил с ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак -26. Движейки се със скорост от 98 км/ч след отчитане
на възможното техническо отклонение при засичане на скоростта, е нарушена
тази забрана, като е превишена максимално допустимата скорост с 18 км/ч.
Авторството е установено по предвидения в чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1
ЗДвП ред, като наказанието е наложено на собственика на автомобила. От
субективна страна той е бил длъжен и е можел да посочи дали е управлявал
автомобила лично или на кого е предоставил управлението му, и така да
спомогне за установяване на действителния извършител, който се е движил
със скорост над допустимата и е застрашил обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта /общественоопасния характер на
деянието и последиците му/. Като не е оспорил авторството, жалбоподателят
е поел отговорността за деянието. Съдът приема, че с електронния фиш е
приложена правилна санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с
оглед конкретното установено превишение на максимално допустимата
скорост за населено място с 18 км/ч, като е наложено наказание в абсолютно
установения размер - глоба от 50 лв., поради което не може да бъде изменено.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
административнонаказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт в
съдебното производство.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3768970, издаден от
СДВР, с който на С. И. Р. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
6
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7