М О Т И В И
към Присъда № 14 от 28.01.2016г. по НОХД № 821 по описа на ДРС за 2011 г.
Производството по
делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура – Дупница за това, че подсъдимия К.И.И., роден на *** ***, жител ***,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно-специално образование, работещ, с ЕГН ********** на 04.03.2008 г. в
гр. Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага, като собственик и
Управител на „Крипси” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, сключвайки договор за банков кредит №
101-417364/04.03.2008 година е възбудил заблуждение у Д.Д. в качеството му на
Управител на „Прокредит Банк”
АД, клон Дупница и Д.Н. - ръководител отдел кредитиране в „Прокредит
Банк” АД - клон Дупница /като е предоставил в особен
залог на кредита вещ, която към този момент е била унищожена /бракувана - верижен багер Э0 5123, инв.
№ 11 141, фабр. № 740/ и с това им е причинил имотна
вреда в размер на 50 000 евро на стойност 97 791,50 лева (деветдесет и седем
хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки) на „Прокредит къмпани” ЕООД гр.
София, като причинената вреда е в големи размери-престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, във вp. с чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е по обвинителен акт, като счита, че същото е доказано от събраните
писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие.
Досежно индивидуализация на санкцията пледира съда да
наложи наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и
предложеният размер да е ориентиран около средата на законоустановените
предели. Моли съда, в случай, че счете, че липсва субективен елемент за
извършване на престъплението, в извършването на което подсъдимия е обвинен, да
отчете, че подсъдимия К.И.И. е извършил друго престъпление от кръга на
Наказателния кодекс, като при съставянето на частни документи, обосноваващи
сключването на договора за банков кредит е потвърдил неверни обстоятелства за
притежавана вещ и е представил същия, за да докаже съществуването.
Защитникът на
подсъдимия излага доводи за това, че повдигнатото обвинение е не е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Счита, че не е налице нито от обективна, нито от
субективна страна осъществяване на фактическия състав на престъплението, за
което е повдигнато обвинение и моли подзащитният му
да бъде признат за невиновен
Подсъдимият е
дал обяснения на досъдбеното производство, дал е и
три пъти обяснения в хода на съдебното следствие, като не се признава за
виновен, поддържа защитната теза на упълномощения от него защитник и моли съда
да постанови оправдателна присъда.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.И.И.
е роден на *** ***, жител ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно-специално образование, работещ, с ЕГН
********** на 04.03.2008 г. в гр. Дупница. Същият е пенсионер, разведен с три
деца, няма водени срещу него досъдебни производство. Видно
от удостоверение за актуално състояние на фирмата търговското дружество „Криспи” ЕООД е вписано на 26.03.2003 г., като подсъдимия К.И.
е вписан като собственик и управител на дружеството „Крипси”
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бобов дол, ул. „Васил Левски” №
9. В края на 2007 г. /през месец септември-октомври/ подсъдимият К.И. се обърнал към „Прокредит
банк” АД-клон гр. Дупница за отпускане на кредит от
50 000 евро, като е обявил че парите са му необходими за закупуване на нов
багер. При проверка на представените документи и взето решение от страна на банката е
допуснато разрешение подсъдимият да изтегли кредит в искания от него размер, но срокът за
погасяване е бил намален от 48 на 36
месеца, както и да бъдат обременени с тежест двата багера, които подсъдимият
имал в дълготрайните материални активи и ги предложил като обезпечение.
Подсъдимият И. не останал удовлетворен от направеното предложение, тъй като
преди това св. Данаилов му бил предложил няколко варианта за погасяване на
кредита, които били за по-дълъг срок на погасяване, поради което не отишъл
отново в банката и не подписал договора. Впоследствие обаче, през месец февруари
на 2008 г., след като имал нужда от средства за извършване на търговската си
дейност подсъдимият отново се обърнал към „Прокредит банк” АД, клон гр. Дупница, като посетил офиса на банката,
разговарял с банковия служител Д.Н., заемащ длъжността ръководител отдел „Кредитиране”
и стигнали до крайно решение, че банката отново предлага същия вариант, който
окончателно е бил предложен в края на 2007 г., а именно кредита да бъде погасен
на 36 месечни вноски, с обезпечението от двата багера. Подсъдимият И. представил
исканите от банковия служител документи- отчет за приходите и разходите на
фирмата, баланс и годишна данъчна декларация, подготвени от счетоводителя на
фирмата към този момент- св. И.Я., като към счетоводните документи на фирмата
за 2006 г., тъй като през месец февруари на 2008 г. все
още не е била осчетоводена 2007 г. съгласно нормативната база, тъй като
отчетния период завършва в края на месец март на следващата година, в
баланса като актив фигурирал и заложения багер, включен в предмета на
обвинението, тъй като същият бил вписан в инвентарната книга като дълготраен
материален актив. Св. Н. проверил представените документи, обработил
необходимата информация, като за целта банката нямала изискване да прави оглед
на движимата вещ, а освен това и подсъдимият заявил, че единия багер се намира
на територията на мина „Станянци”, а другия -на
територията на мина „Асарел
Медет” Пангюрище, поради
което и оглед на същите не бил направен, но доколкото оценката на заложената
вещ се правела от кредитни инспектор по
модел, марка, година на производство и от сайт „Мобиле” по вътрешните
правила на банката, към този момент, като по този начин се установява
стойността на вещта след сравнение, като се взема най-ниската цена. Именно по
този начин са запазвали интереса на банката, след което св. Н. подготвил становище, което
представил пред лицата имащи право да вземат решение за отпускане на кредита, а
именно Д.Д. – управител на клона на банката в гр. Дупница и Г.С.-Д. –
регионален мениджър на банката. След проведеното събрание на кредитния съвет и
проследяване кредитното досие и платежоспособност на подсъдимия, доходоносен
бизнес и големи обороти в различни банки,
кредитът от 50 000 евро бил одобрен, а св. Н. се свързал с подсъдимия, за да го
уведоми и покани да сключи договор за банков кредит. Видно от приложеното
динамо резюме с анализ към 08.02.2008 г. и дата на протокол за предоставяне на
кредит от кредитния съвет от 21.02.2008 г. като обезпечение на кредита са
посочени двата багера- първи по ред
особен залог багер „Демаг”, модел Н 65 с пазарна
стойност 85 000 лв. и оценъчна стойност
59 500 лв. и втори по ред особен залог
верижен багер „Э05123” с пазарна
стойност 35 000 лв. и оценъчна стойност 24 500 лв., както и запис на
заповед.
На 04.03.2008 г. в
гр. Дупница бил сключен договор за банков кредит № 101-417364/04.03.2008 г. между
„ПРОКРЕДИТ БАНК” АД- клон гр. Дупница и „КРИПСИ” ЕООД за сумата от 50 000 евро,
като в т. 9 е посочено обезпечаването на срочното
издължаване, като наред с него е сключен договор за особен залог на движими
вещи № ОЗ-101-417364/04.03.2008 г., в които са упоменати двата багера, но в договора за банков кредит
и в описа на заложеното имущество, приложение към договора за особен залог на
движими вещи № ОЗ-101-417364/04.03.2008 г., за разлика от протокола за отпускане на кредит, като първи
по ред особен залог в т. 9.1. е посочен че това е верижен багер „ЭО5123”,
в т.9.2. от договора за банков
кредит пак е упоменато първи по ред особен залог върху верижен багер
„Демаг”, модел Н 65, издаден е и запис на заповед на предявяване на стойност 57 372.26 евро
с авалисти К.И.И. и
М.К.И., които отделно от това са вписани и като солидарни длъжници в
качеството им на физически лица, респ. са положени подписи от лицата длъжници,
от управителя на фирмата и печат на
фирмата. И към момента на сключване на договора за банков кредит не е направен
оглед на място на двата багера, с които вземането било обезпечено с вписване на
особен залог върху вещите, не е направена
оценка и застраховка на имуществото, нито пък застраховка на кредитополучателя. При подписването на договора подсъдимият
твърди, че не е имал необходимия образователен ценз да се запознае с условията
по него, бил притиснат от нуждата да вземе на кредит оборотни пари, за да може
да работи и разписал всички поднесени му документи на доверие, без да прочита
договора, като останал с убеждението, че
кредита се отпуска на база обезпечение с багер „Демаг”,
модел Н 65, с каквото впечатление останал, че се водят преговорите дори и в момента,
когато го уведомили че договорът е изготвен и може да отиде да го
подпише. Това убеждение му останало, тъй
като на 24.08.2005 г. подсъдимият, в
качеството на управител на фирмата е теглил кредит на името на фирмата от банка
„Алианц България” АД в размер на 100 000 лв.,
със срок на погасяване до 24.08.2008 г. с обезпечение на договора- вписване на
договорна ипотека на апартамент от 75
кв.м., находящ се в гр. Дупнца, ж.к. „Бистрица” и е вписан
договор за особен залог върху движима вещ- Багер модел „Демаг”,
модел Н 65 на стойност 178 000 лв. и запис на заповед на физическото
лице -подсъдимия К.И., като приетото от
банката обезпечение възлизало на 202 880 лв. или 203 %. Единствено което И.
разбрал към този момент, е че първите три месеца от погасителните вноски са с гратисен период, размера на месечната вноска и периода на
погасяване на дълга. За обезпечение на кредита на 05.03.2008
г. бил учреден особен залог, вписан в Централния регистър на особените залози
под № 2008030501602, върху две вещи от актива на
дружеството, а именно: багер „Демаг”, модел H65, сериен № 26097 и верижен багер Э0 5123, инв. № 11 141, фабр. № 740, като
вписването е първоначално, не е условно и се отнася до първоначално вписване на
договор за залог. За целта е подадено заявление за вписване на договор за залог
от „Прокредит къмпани” ЕАД
като е описано, че общата пазарна стойност на заложеното имущество, а именно
двата багера е 120 000 лв., а общата заложна стойност на заложеното
имущество възлиза в размер на 84 000 лв. Подписите на длъжниците по обезпечението, в качеството на
физическите лица- К.И.И. и М.К.И. в заявлението, са заверени нотариално на
04.03.2008 г. При учредяване на залога подсъдимият И. поел задължението да
съхранява заложеното имущество, на адрес гр. Бобов дол, ул. „Васил Левски” № 9,
като е декларирал, че верижния багер „ЭО 5123” работи на територията на „Мина Станянци” АД. Но
когато банката пристъпила към изпълнение на дълга и било установено, че И.
физически не разполага с един от
вписаните като особен залог багери, като подсъдимия е дал обяснение, че едва впоследствие,
след проверка в Агенцията по особени залози в гр. Благоевград, установил че
дългът му е обезпечен с двата багера, а не така както е останал с убеждението,
че обезпечението е само относно по-скъпия багер „Демаг”,
модел H65, сериен № 26097.
Договорът за банков
кредит бил прехвърлен веднага с договор за цесия на компанията „ПРОКРЕДИТ
КЪМПАНИ” ЕАД, каквато била кредитната политика на банката.
Кредита бил
отпуснат и усвоен от подсъдимия К.И..
Поради нередовно
погасяване на вноските по кредита, видно от движението по сметка към 14.05.2009
г., към договора за банков кредит е
сключен Анекс № 1 на 29.08.2008 г. като е приложен нов погасителен план за
остатъка от дълга в размер на 31 вноски, приложен е график за погасяване на
кредита, видно от който последната
вноска е била на 03.09.3008 г. На 17.10.2008 г. е изпратено съобщение
до подсъдимия за просрочена вноска след решение на кредитния съвет на „Прокредит банк” АД от 20.10.2008 г.,
задължението е обявено за предсрочно изискуемо /вж. протокол от взетото решение
на л. 101 от т. І-ви на ДП/. На 27.10.2008 г. е подадено заявление в Централния регистър на особените залози за
вписване на пристъпване към изпълнение върху цялото имущество на подсъдимия
като физическо лице, към управляваната от него фирма, и към имуществото на
другия съдлъжник- физическото лице М.И.. Пристъпвайки
към принудително изпълнение на заложеното имущество банката установила, че една от заложените
вещи, а именно верижен багер „Э0 5123”, инв. № 11
141, фабр. № 740, за която имала данни, че е работила
на територията на мина”Станянци” е съществувала физически до лятото на 2006 г., след което е
бракуван още през м. юли 2006г., т.е. преди сключване на договора за кредит с
„ПРОКРЕДИТ БАНК” АД- клон гр. Дупница. Вещта към момента на сключването на
договора за особен залог е била бракувана и унищожена от подсъдимия, което той
потвърждава и в съдебна заседание, като заявява, че е допуснато недоразумение, досежно попълнените от счетоводителката документи, която
според негови данни била уведомена, че багерът е нарязан на територията на мина
„Станянци”, като
разчитал че същата вещ е следвало да бъде отчислена като дълготраен материален
актив от активите на дружеството. Обстоятелството, че багерът бил повреден, а
впоследствие и унищожен го е знаела и св. Я., но същата не го е отчислила от
актива на дружеството, защото не й бил предоставен протокол за бракуване или друг подобен
документ, а същата изготвя счетоводните документи на база предоставени й
писмени данни. В тази връзка са представени писмени
доказателства- писмо до „Прокредит Къмпани” ЕАД от Мина Станянци”
АД- /л. 44 от ДП т. І-ви/ и Кантарна бележка №
7588/04.10.2006 г. /л. 131 от ДП т. І-ви/, както и гласни такива, чрез разпита
на св. Атанас Стоилов, който заявява, че е срязал багера, тъй като бил технически неизправен и дори в деня,
когато му било наредено да среже багера, последния се запалил. Докато нарязвали
на по-малки части багера много от тези
части били откраднати, преди да може собственика му да го предаде на вторични
суровини, като подсъдимият твърди, че е
претърпял загуби, тъй като е могъл да вземе повече пари от багера предаден като
скраб. Видно от приложената по делото фактура / л.
132 от ДП т. І-ви/ въпросният багер е закупен от „Криспи” ООД на 14.03.2005 г. за сумата от 8 000 лв., респ. е сключен
и договор за покупко-продажба между „Лизингово
дружество” ООД и „Криспи” ЕООД от 28.02.2005 г., с
който подсъдимият доказал собствеността върху багера.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
От събраните гласни
и писмени доказателства в хода на съдебното следствие съдът формира следните
правни изводи:
За наличието на
измама по смисъла на НК е необходимо деецът с конкретни действия да въведе в
заблуждение лицето /в какъвто смисъл е повдигнато обвинението/, от което се
стреми да получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента, чието
поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е мотивировката
на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца. Както при
воденето на преговори за отпускане на кредит, така и при подписване на
договора подсъдимия И. е бил наясно, че
кредита се обезпечава с двата багера „Демаг” и „Э0
5123”, като за целта е представил освен счетоводни документи за финансовата
2006 г. до първото полугодие на която все още верижен багер „Э0 5123” не бил унищожен, така и документи за
собственост на багера, като е и потвърдил пред кредитния инспектор, че верижен
багер „Э0 5123”, работи на територията на мина „Станянци”.
Затаяването на истината, че този багер към този момент вече не е съществувал в
обективната реалност, поради унищожаването му
подсъдимия И. безспорно е въвел в заблуждение длъжностните лица имащи
право да отпуснат искания кредит /управителя на банковия клон и регионалния
мениджър/, че при евентуалното му връщане могат да реализират правата си по
събиране на дължимите вноски чрез продажба на заложената вещ. Не само това към
момента на подписване на договора за банков кредит и придружаващите го към него
документи, един от които е и нотариално заверен, на които освен като управител
на фирмата „Криспи” ЕООД, а и като физическо лице
подсъдимия полагал подписи и печат на фирмата, които действия водят да
безспорния извод, че И. е бил наясно за фактическата обстановка. В този смисъл
съдът не кредитира неговите обяснения, в тази част, в която твърди, че при
подписването на договора не е имал време, а и дребния шрифт не му позволили да
се запознае подробно с условията на договора, респ. не е бил запознат, че
залага вече унищожения багер. Още повече същият нееднократно е теглил кредити
на високи стойности, които обезпечавал с предвидените по закона начини.
Измамата е резултатно престъпление, защото законът изисква вследствие на акта
на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда, при настъпването на
която, според съдебната практика се счита, че престъплението е довършено.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, че след усвояване на кредита част от парите отишли
за заплащане на работни заплати, здравни о социално осигуряване плащания на
различни контрагенти за същия период, за извършени услуги, ремонти, транспортни
услуги, за закупуване на консумативи- резервни части на МПС, доставка на гориво
и канцеларски материали, но поради настъпила криза не е имал поръчки за да има
постъпване на свежи пари и обслужване на кредита, което довело да забава на
погасяване на месечните вноски, а оттам и до сключване на анекс за изработване
на нов погасителен план. Това твърдение се доказва и от назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза.
От субективна
страна съдът счита, че за да е налице извършено деяние, представляващо
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК освен пряк умисъл е необходимо да е налице и
специална користна цел. Користната цел, като допълнителен субективен
признак на измамата е целта на деца да набави за себе си или за другиго
имотна облага. Съдът, базирайки се на събраните доказателства по делото, формира извода, че по отношение на
подсъдимия К.И. не бе доказано по безспорен начин наличието на користна цел,
която той е преследвал, подписвайки договор за банков кредит и към него договор
за особен залог № ОЗ-101-417364/04.03.2008 г, ведно с опис на заложеното
имущество на двете движими вещи, една от които верижен багер „Э0 5123”, инв. № 11 141, фабр. № 740. От
последователните действия на подсъдимия
преди сключване и в момента на сключване на договора, както и
дългогодишната му дейност в този бранш и нееднократното теглене на суми от
други различни банки, на които се е
издължавал преди настъпването световната финансова криза от 2008 г. с
незначителни просрочия от един няколко дни, води до
единствения възможен извод, че към момента на сключване на договора за кредит, респ. към момента н учредяването на залог върху несъществуващата движима вещ умисъла му
е бил единствено да му бъде отпуснат кредит, но не и да увреди третото лице-
банката, като й причини имуществена
вреда. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че учредения особения
залог не е бил основно средство за обезпечение на сумата предоставена на
подсъдимия по договора за банков кредит
с ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) АД. Макар и към момента на сключването на договора
и отпускането на банковия кредит една от вещите, предмет на особен залог, а
именно верижен багер „Э0 5123”, инв. № 11 141, фабр. № 740, да е
била унищожена (бракувана), то към онзи момент са съществували достатъчно
надлежни обезпечения за получената сума, а именно подсъдимият отговарял не само
с имуществото на фирмата, а и с личното си имущество като физическо лице, както
и договорът е бил обезпечен с личното имущество на друго физическо лице- съдлъжника М.И. /Миленова/, не на последно място е била
подписана запис на заповед и то за по-голяма сума от отпуснатия кредит с двама авалисти. Записът на заповед представлява самостоятелно
изпълнително основание, като се е задължил за сума в размер на 57 372, 26
евро, размер, надвишаващ този на задължението по договора за банков кредит. По
данни от представените по делото
доказателства, а именно данъчни декларации на еднолично дружество с
ограничена отговорност „Крипси” е видно, че към момента на сключване на договора за
банков кредит и отпускането на сумата дружеството е имало големи парични обороти
и дълготрайни материални активи. Това е констатирано от банката, както се
установи от показанията на свидетеля Н., дадени в съдебно заседание, които съда
приема и кредитира като достоверни, с оглед и на това че са подкрепени и от
надлежни писмени такива.
Съдът счита, че във
всички случаи, както при присвояванията, така и при измамата по чл. 209, ал. 1 НК, за да има имотна вреда е нужно разпореждането на адресата с имуществото да
доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход. В хода
на съдебното следствие и след поисканите и представени доказателства бе
доказано по безспорен начин, че разходът, а именно отпусната парична сума в
размер на 50 000 евро и тяхната равностойност в лева не е представлявала и не
може да бъде приета от съда като безвъзмездна и невъзстановима,
за да бъде деянието прието за виновно извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК, а по отношение на дееца да се
ангажира наказателна отговорност и той да бъде признат за виновен. Това е така
по ред съображения, подкрепени със съответните доказателства.
Във връзка с
изпадането в неплатежоспособност и обявяването на кредита за предсрочно
изискуем кредитора се е възползвал от предвидените в закона способи за събиране
на вземането, като за целта е образувано
изпълнително дело № 20097440400189 при ЧСИ Милена Джоргова,
с район на действие КОС срещу „Криспи” ООД, К.И. и М.И.
въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 15312/09 г. по описа на
СРС, като първоначално е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.И. и пенсията на К.И.. Впоследствие
същият е започнал работа като шофьор за международен превоз на товари, като при получения по-висок доход е
сключил извънсъдебно споразумение от 21.03.2013 г. по
договор за банков кредит № SPVCS101-417364/04.03.2008г., предоставено на съда
вследствие на отправено запитване до банката кредитор – „ПРОКРЕДИТ БАНК
(БЪЛГАРИЯ)” АД и представените извлечение по сметка за периода от 04.01.2013г.
до 04.07.2013 г., справка с изх. № 350/09.01.2014г., че подсъдимия, като
солидарен длъжник по посочения договор за банков кредит е сключил и изпълнява
споразумение за погасяване на задължението, което има. Впоследствие е сключил
още две споразумения – едното на 29.04.2014 г., а другото от 05.06.2015 г.,
като от последното споразумение е видно, че главницата е в размер на 7 535 лв.
Досежно липсата на субективен елемент, на престъплението
в което е обвинен подсъдимия, от
значение са показанията на свидетелят Д.Н., който е заявил, че при прегледа на документи
е разглежда бизнеса на фирмата като отчетност, която по това време е била с добър бизнес, имала
големи обороти в „Общинска банка”, „Пощенска банка” и „Експрес банк”, като по официални данни печалбата на фирмата е била
достатъчна, за да бъде отпуснат желания кредит с исканите параметри. Освен това
свидетелят заяви, че към момента на сключването на договора за банков кредит
подсъдимият К.И. е предоставил надлежни обезпечения по отпуснатия му кредит, а
именно заложени вещи, стойността само на едната, а именно багер „Демаг”, модел H65,
сериен № 26097 на пазарна стойност към март 2008г. в размер на 85 000 лв.,
е била достатъчна да осигури значителна част от покритието на сумата,
предоставена като банков кредит. Обстоятелство, което е било известно на
„ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” АД, предвид, че пазарната стойност на багера е
отразена и в договора за особен залог, подписан и от представител на банката. Съдът
счита, че не следва да коментира цената, на която впоследствие кредиторът е
продал заложената вещ, за да се удовлетвори, тъй като това е по негова преценка
и той е приел условията по договора- обстоятелство, което е неотносимо
към настоящото дело и мотивите на постановената присъда. Съдът дава вяра на
казаното в съдебно заседание от свидетеля Н. и формира извода, че за банката не
е съществувал интерес по отношение на заложените вещи, тяхното състояние,
формирала е извод, чрез длъжностните си лица, на база представената счетоводна документация
и определила пазарна стойност на вещите, съобразно стойността, на която са
заведени като актив в данъчната декларация. В хода на съдебното следствие стана
ясно за съда, че банката кредитор не е изпратила представител за оглед на
заложените вещи, не се е поинтересувала за тяхното състояние. Това се
потвърждава от свидетелските показания на св. Г.С., която твърди че практиката била на оглед да
подлежат само жилищни имоти при определяне на тяхната оценка, а не и както в
случая са заложени движими вещи на по-висока стойност.
За да е налице съставомерно деяние по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК следва
разходът, който пострадалият от престъпното деяние е направил да е безвъзмезден.
Безвъзмезден е този разход, когато липсва реална насрещна облага, както и ако се сключва възмезден договор, а деецът да
няма никаква възможност или поне намерение да изпълни своята насрещна част от
договора. Видно от приложените доказателство по делото и вече коментирани
от съда по-горе, подсъдимият К.И. не само е предложил обезпечение на получената
сума, солидарно се е задължил да погасява взетия кредит, поел паралелно с това е
задължение и по запис на заповед, дължимо при предявяване, а в последствие на
04.03.2008 г. сключил е и извънсъдебно споразумение
за погасяване поетото и изискуемо към момента на сключването на споразумението
задължение и периодично го погасява, като по този начин не е налице настъпил
вредоносен резултат за банката отпуснала кредита, тъй като същата освен отпуснатия кредит е получила лихви и такси по обслужването му,
т.е. налице е една гражданско-правна сделка с произтеклите от нея права и
задължения за страните по договора.
Представените и
приети от съда в хода на съдебното следствие договор за банков кредит №
11362/24.08.2005г. с Търговска банка „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД и „Крипси” ООД, представлявано от подсъдимия К.И. и
застрахователни полици, потвърждават твърденията на подсъдимия относно това
какви са били неговите очаквания по отношение на процедурата по одобряване и
сключване на договор за банков кредит, които съдът изцяло
кредитира, а именно че същият като управител на фирма е имал нужда от свежи
пари, за което нееднократно е теглил кредити, които е връщал. Преди да сключи
договор за кредит с „Прокредит
Банк „ АД клон гр. Дупница
По делото бе приета
и съдебно-счетоводна експертиза. Макар и непълна, експертизата предоставя
информация за това имал ли е подсъдимия сметки в отделни търговски банки и
какви плащания са извършвани от сметки на дружеството. Бе установено от вещото
лице, че дружеството, за периода 01. 2007 г., 2008г. и част от 2009 г., е
извършвало плащания към различни доставчици, чрез преводи през различни банкови
институции. След запознаване с констатациите и заключението на вещото лице в
тази му част, съдът счита, че плащанията са свързани с типични за дейността на
дружеството стоки и услуги. Това е основание за съда да заключи, че дружеството
и неговият управител – подсъдимия И. е продължил да извършва дейност и да
управлява дружеството, не се е укрил, не е спрял да извършва дейност.Всички
тези обстоятелства, подкрепени с доказателствен материал, преценени по отделно
и в съвкупност, изключват наличието на субективен елемент, а именно специално
целен от подсъдимия престъпен резултат.
Досежно искането на
прокурора, а именно съда да отчете, че подсъдимият К.И.И. е извършил
друго престъпление от кръга на Наказателния кодекс, като при съставянето на
частни документи, обосноваващи сключването на договора за банков кредит е
потвърдил неверни обстоятелства за притежавана вещ и е представил същия, за да
докаже съществуването, следва да се отчете, че в тази връзка няма повдигнато
обвинение спрямо подсъдимия, за да може същият да направи съответните
възражения, да даде обяснение и да организира правото си на защита. Всъщност
съдът не е сезиран с подобно обвинение,
за да дължи съответното произнасяне.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските сторени по делото в
размер на 85 лв., сторени на ДП и в размер на 120.64 лв. сторени в хода на
съдебното следствие, остават за сметка на държавата.
По горните
съображения съдът постанови присъда си.