Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Б. ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 7548 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258-273 от ГПК.
С решение от
15.02.2018г, постановено по гр.д. № 13925/2017г. по описа на СРС – ГО, 62 с-в, е
допуснал да се извърши съдебна делба между: С.И.М., ЕГН **********,***, и
съдебен адрес чрез адв. П. *** и С.И.К., ЕГН **********,***, и съдебен адрес ***
върху следните недвижими имоти:
1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк -общ. Столична, обл. София
/столица/ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-40 от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за
изменение в КККР, с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********,
с площ 1488 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10 м, няма стар идентификатор, номер по
предходен план: 778, квартал 73, парцел VII,VIII, съседи: 12084.2700.2656,
12084.2700.779, 12084.2700.1473, 12084.2700.775, 12084.2700.777 .
2) ЖИЛИЩНА СГРАДА, идентификатор 12084.2700.778.1, построена в поземления
имот, с идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк -общ. Столична, обл. София
/столица/ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-40 от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за
изменение в КККР, с адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********, със
застроена площ 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, няма стар идентификатор, номер по предходен план няма, с площ по
документ за собственост 72 кв.м.
3) СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ /селскостопанска постройка/ идентификатор 12084.2700.778.2,
построена в поземления имот, с идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк - общ.
Столична, обл. София /столица/ по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на
АГКК, без заповед за изменение в КККР, с адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********,
със застроена площ 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на
допълващото застрояване, няма стар идентификатор, номер по предходен план няма.
4) СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ /лятна кухня/ идентификатор
12084.2700.778.3, построена в поземления имот, с идентификатор
12084.2700.778, с. Волуяк - общ. Столична, обл. София /столица/ по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011
год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение в КККР, с
адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********, със застроена площ 11 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: постройка
на допълващото застрояване, няма стар
идентификатор, номер по предходен план няма.
5) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12084.2700.853, с. Волуяк -общ.
Столична, обл. София /столица/ по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на
АГКК, без заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: с. Волуяк,
район Връбница, ул. Зорница № 76 а, с площ 376 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м,
няма стар идентификатор, номер по предходен план: 853, квартал 67, парцел XXIV,
съседи: 12084.2700.2656, 12084.2700.2770, 12084.2700.854, 12084.2700.2507, при
квоти 1/3 /една трета/ ид.ч. за С.М. и 2/3 /две трети/ ид.ч. за С.К., като е отхвърлил иска за допускане на
делбата на описаните по-горе имоти и със съделители Д.К.Ц., ЕГН **********,***
и Н.К.И., ЕГН **********,***.
С решение № 339940 от
15.02.2018г. по гр.д. № 13925/2017г. по описа на СРС – ГО, 62 с-в, постановено
по реда на чл.250 от ГПК, съдът е отхвърлил иска за отмяна на нотариални актове
№ 144, том I-1м per. № 1960, дело 129/2011 г. на нотариус Ж.Б. с per № 003 на
НК, съответно акт № 85, том СХ, дело 23838/2011 год., вх. per. 44413 на Служба
по вписванията и нотариален акт № 145, том I-1, per. № 1961, дело 130/2011 год. на нотариус Ж. Б.
с per. № 003 на НК, съответно акт № 75, том СХ, дело 23825/2011 год., вх.рег.
44399 на Служба по вписванията, в частта, с която С.И.К. е признат за
собственик по давност на 1/3 ид.ч. от описаните в нотариалните актове недвижими
имоти предявен от Д.К.Ц. и Н.К.И. против С.И.К. и е осъдил Д.К.Ц. и Н.К.И. да
заплатят на СРС държавна такса в размер на 187,88 лв.
Недоволни от постановеното решение в ЧАСТТА,
в
която е отхвърлен искът за делба, са останали ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И., които чрез процесуалния си
представител - адв. П.А., в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалват при
твърдения за необоснованост, нарушение на материалния закон при постановяването
му и съществени съдопроизводствени правила. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че първият ответник С.К. е придобил идеалните
части на починалата наследодателка на въззивниците по давностно владение, както
било прието от нотариуса в съставения констативен нотариален акт, тъй като
соченото оригинерно придобивно основание не се било осъществило. Съдържат се
подробни съображения във въззивната жалба, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установявало, че въззивниците били законни наследници на наследодателката
си, поради което се иска делбата следвало да бъде бъде допуснат и по отношение
на тях при законните квоти. Искането към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение и допусне до делба процесните имоти при законните квоти.
Постъпила е и втора въззивна жалба от
05.04.2018 г. от ответниците Д.Ц. и Н.И., чрез
пълномощника им адв. А., срещу постановеното от
първоинстанционния съд съдебно решение по гр.д. № 13925/2017 г., постановено в
производство по чл. 250 от ГПК, с което е отхвърлен искът за отмяна на
нотариален акт № 144, том 1, per. № 1960, дело № 129 от 2011 г. и нотариален акт № 145, том I-1, per. № 1961, дело
130/2011 год., в частта, с която С.К. е признат за собственик по давност над
1/3 идеална част от процесните имоти. Искането към съда е да отмени решението,
да уважи предявеният инцидентен установителен иск и да отмени констативните
нотариални актове.
По по реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен
отговор на въззивната жалба от ответника С.И.К.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че от
събраните по делото гласни доказателства се установявало, че същият е владял
процесните недвижими имоти в продължение на повече от 10 години, поради което
бил налице както субективният, така и обективният елемент на владението му.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.М. в о.с.з изразява становище, чрез процесуалния си представител
– адв. П., за основателност на въззивните жалби и моли същите да бъдат уважени, а първоинстанционното
решение отменено и да се допуснат до делба процесните имоти при законовите
квоти.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на
ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл.
269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проВ. на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт, съдът съобрази следното:
Производството
е за делба, в първата фаза по допускането й.
За да бъде допусната делба е необходимо на първо място
да се установи наличие на съсобственост между страните в производството досежно
имота, чиято делба се иска.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следното:
Видно от Удостоверение за наследници № 000075/31.05.2012
г. на район „Връбница", СО е, че страните са наследници по закон на И.К.
И., който е починал на 18.10.1987 г. и оставил за свои наследници - съпруга Н.Т.И.,
дъщери С.И.М. и В. И. Д., и син С.И.К.. От Удостоверение за наследници №
000074/31.05.2012 г. на район „Връбница", СО се установява, че Н.Т.И.
е починала на 16.02.1989 г. и е оставила за свои наследници - дъщери С.И.М. и В. И. Д., и син С.И.К.. Дъщерята В. И. Д. е починала на 09.08.2011 год и е оставила
за свои наследници ответниците - Д.К.Ц. и Н.К.И..
Видно от нотариални актове №№ 117, т. XXIX, н.д.
5626/1956 г. на I нотариус при СРС и нот. акт № 160, т. XXI, н.д. 20005/1975 г.
на IV нотариус при СРС е, че наследодателите И.К. И. и Н.Т.И. са придобили
процесните имоти по договор за замяна и давностно владение. След смъртта на
наследодателя И.К. И. е извършена доброволна делба между наследниците му и с
Договор от 16.06.1988 год., вписан на 16.06.1989 год., т. 7, № 291, вх. peг.
11512, дворното място с пл. № 778, с площ от 1500 кв.м., находящо се в гр.
София, кв. Волуяк, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ
по документи 72 кв.м. са станали изключителна собственост на Н.Т.И.. Съответно след
смъртта на И.К. И. и на Н.Т.И., всичките процесни имоти са придобити от
наследниците им, при квоти: ищцата С.И.М. - 1/3 идеална част, 1/3 идеална част
за ответника С.И.К. и по 1/6 идеална за ответниците - Д.К.Ц. и Н.К.И..
От представените доказателства се установява още, че
след смъртта на общия наследодател Н.Т.И. ответникът С.И.К. е инициирал
обстоятелствена проВ., въз основа на която се е снабдил с констативни
нотариалени актове за собственост за процесните имоти на основание давностно
владение и наследство - нотариален акт № 144, том I-1, per. 1960, дело 129/2011 год. на Нотариус Ж. Б., с
per. № 003 на НК, съответно акт № 85, том СХ, дело 23833/2011 год., вх. per.
44413 на Службата по вписванията и нотариален акт № 145, том I-1, per. 1961,
дело 130/2011 год. на Нотариус Ж. Б., с per. № 003 на НК, съответно акт № 75,
том СХ, дело 23825/2011 год., вх. per. 44394 на Службата по вписванията.
Установено е по делото, че по искова молба на С.М. срещу С.К. е образувано гр. дело № 52044/2012
г. на СРС - ГО, 25 състав. С Решение №
1-25-242/23.01.2014 г. на Софийски районен съд – ГО, 25 състав, постановено
по гр.дело № 52044/2012 г., влязло в сила на 11.03.2016 г., С.М. е призната за
собственик на 1/3 от процесните имоти, а С.К. е осъден да предаде владението
върху същите и на основание чл. 537 ал.2 ГПК са отменени двата констативни
нотариални акта, с които се е снабдил С.К., в частта им за 1/3 идеална част.
От представеното по делото съдебно удостоверение,
издадено от СРС, 90 състав, по гр.дело № 197/2013 г. се вижда, че ответникът С.И.К.
е направил отказ от наследството на общия наследодател Н.Т.И., който е вписан в
специалната книга на съда на 07.01.2013 год.
Пред първостепенния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите
- В.А.Х.И Х.Б.П..
От показанията на св. Х. се установява, че С. е
посещавал почти всяка седмица имота. Свидетелят се грижел за градините на
ответника в големия имот с къщата, находящ се на ул. „97-ма“, които С.К.
поддържал всяка година. Свидетелят посочва, че знае, че имотът бил негов (на С.)
и не знаел, че има сестри, тъй като
никога не ги е виждал. Познавал майка му от много преди това, но баща му
не, защото много отдавна починал. Свидетелят е заявил, че не е виждал никой
друг да има в имота. Ответникът К. ходел там и си заключвал имота. В къщата
имало COT, който той си сложил. Малкият имот бил много малък от около 300 кв/м
и нямало къща там. Имало само дръвчета и трева, която двамата косили. В този
имот също не бил виждал други хора, като знаел, че той си има ключ и си е бил
там сам. На свидетеля не му е изместно някой да е пречел на владението на С. за
всичките тези години.
От показанията на св. П. се установява, че живее
на семейни начала с Н. от единадесет години. Споделя, че Н., сестра й и
семейството им ги познава от началото на 80-те години, тъй като били съученици.
Познава ищцата и първия ответник също. Знае за имотите на Н. и Д. в с. Волуяк.
Едното място било около декар, декар и половина със стара къща. От горната
страна на мястото имало къща, където живеели хора, от другата страна имало
някакъв производствен цех, а от долната страна имало пусти места. В голямото
място имало едноетажна къща - етаж и половина, няколко ореха и други дървета -
ябълки, кайсии. В малкото място нямало нищо, било запуснато и имало само
храсти. Свидетелят е заявил, че знае, че семейството на Н. е посещавало тези
имоти по два, три пъти месечно, когато било хубаво времето и можело да се ходи.
Те имали достъп до тези места. Обичайно това ставало през събота и неделя,
когато били свободни, палели колата и отивали да наглеждат местата. Каквото
имало по двора помагали и работели. В., майката на Н., когато била жива ходела
почти всяка събота и неделя. Тя починала през м. 08.2011 г. Дърветата се
подрязвали, като всички ги поддържали. В. ходела по-често от тях. Ходенията им
не били свързани с преспиване, връщали се в същия ден. Свидетелят потвърждава,
че е виждал С. в мястото, но никога С. не бил казвал, че имотите са лично
негови и не бил предявявал претенции пред член от тяхното домакинство.
Свидетелят не бил влизал в къщата през последните години. Когато ходили с В.
влизали само в двора да работят.
Ищцата С.И.М., както и ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И. –
наследници на В. И. Д., обосновават правото си на съсобственост на основание настъпило
наследствено правоприемство по закон. От своя страна ответникът С.И.К.
обосновава правото си на собственост на основание настъпило наследствено
правоприемство по закон и на оригинерно правно основание – изтекла 10 годишна
придобивна давност досежно идеалните части, полагащи се по наследво по закон на
В. И. Д., респективно на нейните наследници - ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И., в
размер на 1/3 идеална част, владяни в периода от откриване на наследството до
предявяване на иска, която изключвала правото им на участие в делбата.
Единственият спорен
по делото въпрос е съсредоточен именно върху това осъществило ли се е
в действителност оригинерното правно основание – изтекла в негова полза 10
годишна придобивна давност в полза на ответника С.И.К. досежно идеалните части,
полагащи се по наследво по закон на В. И. Д., респективно на нейните наследници
- ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И., в размер на 1/3 идеална част. При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че по делото не е доказано това обстоятелство.
За осъществяване на
целения оригинерен придобивен способ ответникът следва да установи, че е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на
конкретния недвижим имот (corpus), без
противопоставянето от страна на титуляра/титулярите на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик/съсобственици
на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е поведение,
което безсъмнено сочи,
че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ответникът
следва да е манифестирал спрямо съсобствениците, за да отблъсне тяхното
владение и това да им стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да
се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Само доколкото
елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение
на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, посоченото придобивно основание – за изтекла
придобивна давност на конкретен имот, може да бъде уважено. В конкретния казус ответникът
не установи субективният елемент (аnimus) от фактическият състав на чл. 79 ЗС. За осъществяване на фактическият състав
на този оригинерен придобивен способ се изисква упражняването на фактическа
власт в нужния срок да е непрекъснато, явно и несмущавано. В същото време лицето
трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по
чл. 79, ал. 1 ЗС (TP № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва
да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване - по изключващ
каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност или наличието на
съмнение за някой от тях изключва придобиването по давност.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост,
обаче, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК (TP № 11 от 21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г.
на ОСГК на ВКС).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Tълкувателно решение №
1/28.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Съгласно
посоченото TP, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. Т.е., когато съсобствеността
произтича от наследяване, както е в настоящия случай, намерението за своене не
се предполага.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява, ответникът С.И.К. да е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. Никъде в показанията на св. Х. не се
съдържат данни за това. Според този сведетел, ответникът е посещавал регулярно имотите
и се е грижел за тях, като ги е обработвал, но този свидетел не споделя да е
бил очевидец на ситуации между страните по делото, в които ответникът С.К. да е
обективирал спрямо тях намерението да владее техните идеални части за себе си.
Напротив, свидетелят Х. посочва, че не ги е виждал и не ги познава, дори не
знаел, че ответникът имал сестри. Заявеното, обаче, от свидетеля Х., че той
конкретно не е виждал други лица в имотите, не означава, че в действителност
такива лица не са ги посещавали, тъй като имотът на свидетеля не се намира в
непосредствена близост до процесните и не би могъл да има постоянен поглед
върху случващото се в тях. Т.е. показанията на св. Х. по никакъв начин не
опровергават показанията на другия разпитан по делото свидетел, който заявява,
че както В. И. Д., приживе до нейната смърт през 2011г., така също и нейните наследници
ответниците - Д.К.Ц. и Н.К.И., са посещавали имоите от време на време, като са
помагали за подръжката им. Св. П. не отрича, че ответникът С.И.К. също е
посещавал имотите, но категорично заявява, че никога С.К. не им е казвал, че
имотите са лично негови и не е предявявал претенции пред член от тяхното
домакинство. Доказателства ответникът С.И.К. да е демонстрирал по отношение на
другите наследници поведение на пълноправен собственик, т.е поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем,
единствено за себе си, както и да е манифестирал спрямо съсобствениците това
поведение, за да отблъсне тяхното владение и това да им стане известно, не са
събрани, дори и разпитаният на неговата страна св. Х. не дава твърдения в
подобна насока.
Видно от представените приходни квитанции и фактури, ответникът е заплащал
данък „недвижим имот", такса битови отпадъци, както и различни
консумативни разходи в имотите. Това, обаче, не е достатъчно за обосноваване на
извода, че се установяват посочените по-горе предпоставки. Тези факти касаят
облигационните отношения между ответника с останалите съсобственици, които не
са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Както беше посочено, съсобствеността между страните по делото е
възникнала въз основа на наследяване по закон, в който случай намерението за
своене на чуждите части не се предполага, а следва да се установи, както и
следва да се установи изрично манифестиране на намерение за упражняване на
фактическата власт върху целия имот само за ответника.
Нито събраните гласни доказателства, нито представените документи,
установяват, че до съставянето на констативните нотариални актове през 2011 г.,
ответникът е манифестирал по какъвто и да е начин намерението си да свои
чуждите идеални части от имота. Не се установяват действия на ответника,
отблъскващи възможността за осъществяване на владение от В. И. Д., приживе до
нейната смърт през 2011г., а след това от нейните наследници - ответниците Д.К.Ц.
и Н.К.И.. Напротив, свидетелят П. посочва, че същите са имали свободен достъп
до имотите и са ги посещавали от време на време, и са помагали за поддръжката
им, а от друга страна ответникът С.И.К. по никакъв начин не е отричал правата
им и не е отблъсквал владението им. Изложеното сочи, че не се установява
ответникът К. да е извършвал действия, с които е обективирал спрямо другите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно
владението на чуждите идеални части да е несъмнително - осъществявано по начин,
който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно -
т.е. намерението на владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено
на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето
трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По делото
липсват доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за
намеренията на ответника спрямо процесните имоти.
Следователно при тези данни по делото не е установено, че ответникът явно
е владял процесните идеални части
изключително за себе си, съответно настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не е упражнявал давностно владение върху процесните идеални части и
не разполага с права върху тях, изключващи правата на В. И. Д., респективно
тези на нейните наследници - ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И..
От друга страна, следва да се отбележи също, че дали В. И. Д., приживе до
нейната смърт през 2011г., или след това Д.К.Ц. и Н.К.И., са посещавали процесните
имоти или не е абсолютно без значение, тъй като бездействието на собственика
при упражняването на собственическите му правомощия само по себе си не е
елемент от фактическия състав на придобивната давност, поради което дори да се
приеме заявеното от св. Х., че никой друг не е посещавал имотите, освен отв. С.И.К.,
то обстоятелството, че съсобствениците в продължителен период от време не са
посещавали имотите, не е в състояние да породи претендираната от ответника
благоприятна правна последица-придобиване по давносттно владение.
При посочените мотиви решаващият
състав приема за неосъщиствим в полза на ответника целения оригинерен
придобивен способ за изтекла в негова полза придобивна давност. По отношение на него е установено, че същият е от
кръга на лицата, които наследяват по закон общите няследодатели на страните, но
с оглед представеното по делото съдебно удостоверение, издадено от СРС, 90
състав, по гр.дело № 197/2013 год., от което се вижда, че ответникът С.И.К. е
направил отказ от наследството на общия наследодател Н.Т.И., който е вписан в
специалната книга на съда на 07.01.2013 год., следва да се обсъди дали същият
отказ е произвел действие или не. Настоящият съдебен състав намира, че същият
не е породил своите правни последици, тъй като е извършен след изрични действия
по приемане на наследството от страна на отказалия се С.К.. След смъртта на
общия наследодател Н.Т.И. същият е
инициирал обстоятелствена проВ., по която се е легитимирал именно в качеството
си на неин наследник по закон, като се е снабдил с констативни нотариалени
актове за собственост за процесните имоти на основание давностно владение и
наследство - нотариален акт № 144, том I-1, per. 1960, дело 129/2011
год. на Нотариус Ж. Б., с per. № 003 на НК, съответно акт № 85, том СХ, дело
23833/2011 год., вх. per. 44413 на Службата по вписванията и нотариален акт №
145, том I-1, per. 1961, дело 130/2011 год. на Нотариус Ж. Б., с per. № 003 на
НК, съответно акт № 75, том СХ, дело 23825/2011 год., вх. per. 44394 на
Службата по вписванията. Тези действия неминуемо представляват действия по
приемане на наследството, поради което отказът от наследство, направен след
приблизително двадесет и две години след откриване на наследството не е породил
своите правни последици, тъй като е извършен след изрични действия по приемане
на наследството от страна на отказалия се С.К.. Приемането и отказът от наследство произвеждат
действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 ЗН и са безусловни и
неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което е недействителен отказът от
наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез
конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
Доколкото по делото ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И. установяват правото си на
собственост върху процесните имоти на основание наследствено правоприемство, то
делбата върху процесните имоти следва да
бъде допусната между всички наследници по закон, при квоти: за ищцата С.И.М.
- 1/3 идеална част, за ответника С.И.К. - 1/3 идеална част и по 1/6 идеална за
ответниците - Д.К.Ц. и Н.К.И..
За пълнота следва да се отбележи,
че неправилно с определение от 03.08.2017 г., първостепенният съд е приел за
разглеждане предявения от Д.К.Ц. и Н.К.И. инцидентен установителен иск срещу ответника С.И.К.,
за установяване, че Д.К.Ц. и Н.К.И. са собственици всяка на 1/6 идеална част от
процесните имоти, тъй като производството по допускане на делбата е особено
исково производство и съгласно разпоредбата на чл. 342 от ГПК в първото
заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от
тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против
включването в наследствената маса на някои имоти, т.е. възраженията и доводите
направени в подадения от тях отговор на исковата молба, наименуван „отговор на
искова молба /инцидентен установителен иск/“ следва да бъдат разгледани от
съда, но не под формата на инцидентен
установителен иск, а като част от предмета на производството по допускане на
делбата, доколкото именно тези въпроси се решават с решението
по допускане на делбата /съгласно чл. 344. ал.1 ГПК в решението, с което се
допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще
се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник/. Ето защо,
производството в частта, в която е допуснато разглеждането на инцидентния
установителен иск, следва да бъде прекратено. Така или иначе в диспозитивите на двете решения
липсва произнасяне на първостепенния съд по този иск. Въпреки искането за
допълване на решението и в частта за произнасяне от съда по инцидентния
установителен иск, с решението, постановено по чл.250 от ГПК, съдът, макар да е коментирал
в мотивите си, че искът е неоснователен, в диспозитива на същото се е произнесъл
само по отношение на искането по чл. 537 ал.2 от В този смисъл искането във
въззивната жалба за отмяна на решението за допълване в частта, в която съдът е
отхвърлил предявения установителен иск, се явява безпредметно, а и
производството в тази му част е недопустимо.
Двата констативни нотариални акта
следва да бъдат отменени, но не като последица от уважаване на инцидентния
установителен иск, а като последица на уважаване на иска за делба. Ето защо, неправилно
с постановеното решение № 339940 от 15.02.2018г. по гр.д. № 13925/2017г. по
описа на СРС – ГО, 62 с-в по реда на чл.250 от ГПК, съдът е отхвърлил иска за отмяна на
нотариални актове № 144, том I-1м per. № 1960, дело 129/2011 г. на нотариус Ж.Б.
с per № 003 на НК, съответно акт № 85, том СХ, дело 23838/2011 год., вх. per.
44413 на Служба по вписванията и нотариален акт № 145, том I-1, per. № 1961, дело 130/2011
год. на нотариус Ж. Б. с per. № 003 на НК, съответно акт № 75, том СХ, дело
23825/2011 год., вх.рег. 44399 на Служба по вписванията. Първо, искането за
отмяна на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК не
представлява самостоятелен иск, като какъвто го е разгледал първостепенният
съд, а същият е последица от уважаването на друг иск, в това число и иск за
делба, който включва разглеждането на въпроса за собствеността върху имотите. Съгласно
чл. 537, ал. 2 ГПК, когато охранителният акт по ал. 1 засяга правата на трети
лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков
ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В случая
са отречени признати с констативните нотариални актове права, поради което и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, двата констативни нотариални акта следва да бъдат
отменени в тази им част. С оглед крайния извод на съда, а именно, че
констатациите на нотариуса не се потвърждават от събраните по делото
доказателства, съответно, че делбата следва да се допусне между всички
наследници по закон, в това число и на ответниците Д.К.Ц. и Н.К.И., доколкото
същите са установили правото си на собственост върху процесните имоти, а в
същото време ответникът С.И.К. не установи осъществяването на оригинерното
правно основание – изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, то с
оглед уважаването на иска за делба, и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, цитираните по-горе
констативни нотариални актове, следва да се отменят в частта, с която ответникът е признат за
собственик на 1/3 идеална част от процесните
имоти. След като искането за отмяна на констативен нотариален акт на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, а същият е последица
от уважаването на иска за делба, то неправилно съдът е осъдил ответниците Д.К.Ц.
и Н.К.И. да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на 187,88 лв.
Това е така, защото държавните такси по дела за делба се изчисляват накрая с
решението по извършването на делбата.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да отмени изцяло решение от 15.02.2018г, постановено по гр.д. №
13925/2017г. по описа на СРС – ГО, 62 с-в и решение № 339940 от 15.02.2018г. по
гр.д. № 13925/2017г. по описа на СРС – ГО, 62 с-в, постановено по реда на
чл.250 от ГПК, вкл.в частта за разноските, като вместо тях постанови да се
допусне делба на процесните имоти между всички наследници по закон, както
следва: за ищцата С.И.М. - 1/3 идеална част, за ответника С.И.К. - 1/3 идеална
част и по 1/6 идеална за ответниците - Д.К.Ц. и Н.К.И., както и да се отменят
нотариални актове № 144, том I-1м per. № 1960, дело 129/2011 г. на нотариус Ж.Б.
с per № 003 на НК, съответно акт № 85, том СХ, дело 23838/2011 год., вх. per.
44413 на Служба по вписванията и нотариален акт № 145, том I-1, per. №
1961, дело 130/2011 год. на нотариус Ж. Б. с per. № 003 на НК, съответно акт №
75, том СХ, дело 23825/2011 год., вх.рег. 44399 на Служба по вписванията, в
частта, с която С.И.К. е признат за собственик по давност на 1/3 ид.ч. от
описаните в нотариалните актове недвижими имоти. Производството в частта, в
която е допуснат до разглеждане предявеният инцидентен установителен иск, следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора на въззиваемия не
се следват разноски, още повече че разноските по допускането на делбата остават
за страните така, както са сторени от тях.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение от 15.02.2018г, постановено по гр.д. № 13925/2017г. по
описа на СРС – ГО, 62 с-в и решение №
339940 от 15.02.2018г. по гр.д. № 13925/2017г. по описа на СРС – ГО, 62
с-в, постановено по реда на чл.250 от ГПК, вкл.в частта за разноските, и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между: С.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.К.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, върху следните недвижими имоти:
1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12084.2700.778, с. Волуяк -общ. Столична, обл. София /столица/ по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40 от
20.07.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение в
КККР, с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********, с
площ 1488 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване до 10 м, няма стар идентификатор, номер по
предходен план: 778, квартал 73, парцел VII,VIII, съседи: 12084.2700.2656,
12084.2700.779, 12084.2700.1473, 12084.2700.775, 12084.2700.777 .
2) ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 12084.2700.778.1,
построена в поземления имот, с идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк -общ.
Столична, обл. София /столица/ по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на
АГКК, без заповед за изменение в КККР, с адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********,
със застроена площ 64 кв.м., брой етажи: 1, предназначение жилищна сграда -
еднофамилна, няма стар идентификатор, номер по предходен план няма, с площ по
документ за собственост 72 кв.м.
3) СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ /селскостопанска постройка/
идентификатор 12084.2700.778.2, построена в поземления имот, с
идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк - общ. Столична, обл. София /столица/
по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40
от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение
в КККР, с адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********, със застроена площ 26
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване,
няма стар идентификатор, номер по предходен план няма.
4) СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ /лятна кухня/
идентификатор 12084.2700.778.3, построена в поземления имот, с
идентификатор 12084.2700.778, с. Волуяк - общ. Столична, обл. София /столица/
по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40
от 20.07.2011 год. на изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение
в КККР, с адрес: с. Волуяк, район Връбница, ул. ********, със застроена площ 11
кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
постройка на допълващото застрояване,
няма стар идентификатор, номер по предходен план няма.
5) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12084.2700.853, с.
Волуяк -общ. Столична, обл. София /столица/ по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 год. на
изпълнителния директор на АГКК, без заповед за изменение в КККР, с адрес на
поземления имот: с. Волуяк, район Връбница, ул. Зорница № 76 а, с площ 376
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване до 10 м, няма стар идентификатор, номер по предходен
план: 853, квартал 67, парцел XXIV, съседи: 12084.2700.2656, 12084.2700.2770,
12084.2700.854, 12084.2700.2507; при
квоти:
- 1/3 /една трета/ ид.ч. за С.М.;
- 1/3 /една трета/ ид.ч. за С.К.;
- 1/6 /една шеста/ ид.ч. за Д.К.Ц.;
- 1/6 /една шеста/ ид.ч. за Н.К.И.;
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален
акт за собственост върху недвижим имот от 17.10.2011г. - № 144, том 1-1, per. №
1960, дело № 129/2011 г. по
описа на нотариус с per. № 003 на НК, който н.а. е вписан с вх. per. №
44413/17.10.2011г., акт № 85, том СХ, дело 23833/2011г. в СВп, в частта, с
която С.И.К., с ЕГН: **********, е признат за собственик по давност на 1/3
идеална част от описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален
акт за собственост върху недвижим имот от 17.10.2011 г. - № 145, том 1-1, per.
№ 1961, дело № 130/2011 г. по
описа на нотариус с per. № 003 на НК, който н.а. е вписан с вх. per. №
44394/17.10.2011г., акт № 75, том СХ, дело 23825/2011г. в СВп, в частта, с
която С.И.К., с ЕГН: **********, е признат за собственик по давност на 1/3
идеална част от описания в нотариалния акт недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА,
в която е допуснат до разглеждане предявеният от Д.К.Ц. и Н.К.И. инцидентен
установителен иск срещу ответника С.И.К., за установяване, че Д.К.Ц. и Н.К.И.
са собственици всяка на по 1/6 идеална част от процесните имоти, като
недопустимо.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.