№ 916
гр. Перник, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта годИ.
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КристИ. Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105232 по описа за 2023 годИ.
Образувано е въз основа на искова молба с вх.№ 23163/07.11.2023г., подадена от
Р. Ю. Ф. и А. Ю. Г., чрез адв. П.А. против В. К. В.. Ищците излагат в исковата си
молба, че по силата на Договор за дарение, обектириван в Нотариален акт № ****, том
XI, нот. дело № **** г. са собственици на УПИ III-712, кв. 50 по действащия
регулационен план на с. *****, одобрен със Заповед № 2070/17.11.2000 г., с площ от
506 кв. м. и при граници: улица, УПИ II-711, УПИ IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII –
715, дарен им от С.С.Г. и П.А.Г., всеки с по ½ идеална част от собственото им дворно
урегулирано място от 506 кв. м., както и всеки с по ¼ идеална част от собствената им
жилищна сграда, находяща се в Имота.
Твърди се, че на 14.09.2023г. при посещение в имота Р. Ф. установил, че
ответинкът В. В., собственик на съседния УПИ V-714, разположен южно от имота е
навлязъл в собствения му имот, като е поставил ограда по претежение на
регулационната граница между двата имота, навлизайки в дворното му място с 92
кв.м., като оградата била поставена след премахване на предишната, съществувала
приблизително от 1974г., разположена по протежение на границата по стар
регулационен план на с. *****, одобрен със Заповед № III - 560/04.09.1961 г. Излагат
още, че ответникът изрязал основен клон на един брой овощно дръвче, на възраст от
около 18 години, като след поставяне на оградата заградил и още две ябълкови
дръвчета, до които ищецът Р. Ф. нямал достъп. Посочва се, че поставената от
ответника ограда съвпада с регулационна граница, определена с
1
дворищнорегулационен план на с. ***** от 2000 г., който обаче не е бил приложен,
като по тази причИ. ответникът владее без правно основание спорната част от имота.
Поставената от В. В. ограда не била в съответствие с имотната граница между УПИ V-
714 и УПИ III-712, но въпреки отправени от страна на Р. Ф. покани ответникът
отказвал да премести оградата си, като по този начин накърнявал правото на
собственост на ищците. Твърди се, че площта представлява реална част от УПИ III-712
(с номер по стар регулационен план III-475) и е с площ от 92 кв. м., разположена в
южната част на Имота, граничеща с УПИ IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-
711 и с УПИ III-712, към който прИ.длежи. Излагат, че доколкото ДРП от 2000 г. не е
бил приложен и отчуждителното действие е прекратено автоматично, заеманото от В.
В. придаваемо място се е върнало в патримониума на съсобствениците на УПИ III-712,
към което то прИ.длежи. В тази връзка ответникът заграждайки и упражнявайки
фактическа власт върху Придаваемото място, пречи на ищците да го ползват, владеят
и да се разпореждат с него. Излага се още, че с действията си ответникът причинил на
ищеца Р. Ф. психически стрес и дискомфорт, несигурност и изнервеност, считано от
деня на поставяне на оградата в имота му, а именно от 14.09.2023 г., на която дата и е
узнал за тези действия на самоуправство. От този момент той преживявал трайна
тревожност и усещане за несигурност относно бъдещото развитие на конфликта.
Допълнителен стрес и негативни преживявания му били причинени и от окастрането
на един брой овощно дръвче, за което той полагал грижи от засаждането му, както и
липсата на достъп до другите две, съответно невъзможността за добив на реколта от
приблизително 60-90 кг. ябълки сезонно, което създало у ищеца Ф. остра негативна
реакция, мъка и потиснатост, както и притеснение, че дървото в бъдеще може да
заболее. С действията си ответникът възпрепятствал и намерението на ищеца Ф. да
реализира строителство на къща в Имота, което довело до допълнителни несигурност
и притеснения. С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което: 2./ да
приеме за установено между страните, че Р. Ф. и А. Г. са собственици на
Придаваемото място с площ от 92 кв. м., находящо се в с. *****, общИ. Перник между
УПИ III-712 (стар рег. №III-475) и УПИ V-714 (стар рег. №IV-475), при граници: УПИ
IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-711 и УПИ III-712, съобразени със
регулационните граници на дворищно-регулационен план на с. *****, одобрен със
Заповед № III-560/04.09.1961г., представляващо част от собствения им УПИ III-712 с
площ от 506 кв. м., както и ответникът да бъде осъден да предаде владението на
Придаваемото място на неговите действителни собственици. 2./ ответникът да бъде
осъден да премахне изградената от него ограда, находяща се в УПИ III-712 по
протежение на регулационната граница, определена с неприложения дворищно-
регулационен план на с. *****, одобрен със Заповед №2070/17.11.2000 г., разделяща
двата имота УПИ III-712 и УПИ V-714, и да възстанови съществувалата преди ограда
във вида, в който е била, така, че да съвпада със съществуващата имотна граница
2
между УПИ III-712 и собствения му УПИ V-714, където се е намирала оградата, която
е премахнал; 3./ както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Р. Ф. сумата
от общо 600 лева, представляващи неимуществени вреди от причинените притеснения
от самоуправните му действия, изразяващи се в психически стрес и дискомфорт,
несигурносг и изнервеносг, считано от 14.09.2023 г. Претендират сторените по делото
разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. Ст. Д. е депозирал отговор на
исковата молба,в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове, като излага подробни съображения. Оспорва ищците да са
собственици на претендираната от тях площ от 92 кв.м, базирано върху твърдението за
неприложен дворищнорегулационен план на селото, одобрен със заповед №
2070/17.11.2000 г. и съответно настъпили правни последици във връзка с параграф 8,
ал. 1 и параграф 6, ал.2 ЗУТ. Твърди, че при закупуването на имота не са били налице
никакви документално отразени обстоятелства, изразяващи се в предхождащи
отчуждения и придаване на части между неговия и съседните УПИ, такива
обстоятелства не са се осъществили съобразно твърденията на ищците. Счита
предявения иск по чл.108 ЗС за неоснователен, оспорва да е отстранявал съществуваща
годна ограда съобразно твърденията в исковата молба, както и че новопаставената
такава не следва съществувалата преди това, поради което намира за неоснователен и
иска по чл. 109 ЗС. Оспорва да е окастрял ябълково дръвче съобразно трърденията на
ищеца Р. Ф., като оспорва и иска по чл.45 ЗЗД. Претендира разноски.
Третите лица помагачи И. М. М., З. Ц. З., Б. Е. З. и Д. Е. З. не изразяват
становище.
Съдът, като прецени събрните по делото доказателства и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С протоколно Определение от 10.06.2024г. на осн.чл.214 ГПК е допуснато
изменение на иска, като ищците при условията на евентуалност се позовават и на
друго придобивно основание, а именно придобивна давност /т.2В от ТР 4/2014г. т.д. №
4 / 2014 г. на ОСГК/.
Установява се от представения по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ****/25.09.1997 г., том XI, дело № ****г., че С.С.Г. и П.А.Г. са
дарили на внуците си Р. Ф. и А. Г. всеки с по ½ идеална част от собственото им дворно
урегулирано място от 506 кв. м., образуващо парцел III-475, по плана на село *****,
общ. Перник, както и всеки с по ¼ идеална част от собствената им жилищна сграда,
находяща се в имота.
Представен е по делото Протокол от 11.06.1974г., по гр.д.№ 959/1974г. по описа
на РС Перник, с което е одобрена постигната между страните спогодба в производство
3
по делба.
Представен е по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
15/21.12.1974г., том VII, дело № 2074/1974 г.
Представени са Комбинирана скица за пълна или частична идентичност от
09.2023 г., на която са отбелязани регулационните граници по настоящ и стар
регулационен план на с. *****; Скица с изх. №21/ТР-7216 от 18.01.2022 г. на УПИ III-
712;
Представен е Протокол за трасиране, означаване и координиране на УПИ V-714,
кв.50 по регулационния план на с.*****, общ.Перник, както и Скица изх. № 24/ТР-180
от 18.01.2024г.
От представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 162/18.08.2023г., том III, рег.№ 7746, дело № 544/2023г. се установява, че И.
М. М., лично и З. Ц. З., Б. Е. З. и Д. Е. З., и трите чрез пълномощника си И. М. М. са
продали на В. К. В., Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано
място с площ от 670 квадратни метра, находящо се в землището на село *****, общИ.
Перник, област Перник и означено по скица като УПИ V - 714 в квартал 50 по плана за
регулация и застрояване на село *****, общИ. Перник, област Перник, утвърден със
заповед № 2070 от 17.11.2000 г., заедно с разположената в имота едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 15 квадратни метра, и с подобренията и
приращенията в имота, при граници на УПИ: от изток улица, от юг — УПИ VI - 717,
от запад — УПИ XVII — 715, от север — УПИ III – 712 и УПИ IV — 713.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Р. Н., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадена и от
което се установява, че няма представени доказателства за уреждане на
регулационните сметки /проведена в срок адм.процедула по §6, ал.2 и §8, ал.2 от ПР на
ЗУТ/ между съсобствениците на парцел III-475 в кв.54 по ДРП от 1961г. /УПИ III-712
кв.50 по действащия КПР/ и предишните собственици /праводатели на В. Викторо/ на
парцел IV-475 в кв.54 по ДРП от 1961г. /УПИ V-714 в кв.50 по действащия КРП/.
Вещото лице посочва, че дворищнорегулационния план, одобрен със Заповед №
2070/17.11.2000г., който е последен, касаещ УПИ III-712 и УПИ V-714 в кв.50 е
приложен. Границите на УПИ III-712 и УПИ V-714 в кв.50 по действащия КРП са
различни от границите на парцел III-475 и парцел IV-475 в кв.54 по отменеия план от
1961г.
Площта на парцел III-475 в кв.54 по отменения план от 1961г., попадаща в УПИ
V-714 в кв.50 по действащия КРП е 56 кв.м. На приложената към заключението
комбинирана скица тази площ е между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветена с кафяви
щрихи. Село ***** няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри.
Предишната ограда между УПИ III-712 и УПИ V-714 в кв.50 по действащия КРП
4
преди изграждането от В. В. на нова се е намирала по регулационните граници между
парцел III-475 в кв.54 и на парцел IV-475 в кв.54 по ДРП от 1961г. В. В. е поставил
ограда между УПИ III-712 в кв.50 и УПИ V-714 в кв.50 през есента на 2023г. и тя се
намира на регулационната граница между двата имота по действащия регулационен
план на село *****. Отрязан е клон от северната страна на 1 брой овощно дръвче –
ябълка, находящо се в УПИ III-712 на около 50 см. южно от новата ограда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.К.С. и
С. М.Ш..
Свидетелката В.К.С. свидетелства, че знае да е премахвана ограда между
имотите на Р. и В.. Заявява, че оградата е била преместена от В., баща му и работник,
като новата ограда е изградена от В., на което е била свидетел. Посочва, че старата и
новата ограда не са на едно също място. Не знае старата ограда от кога е съществулава,
като свидетелства, че я е заварила така от преди четирИ.десет години. Състоянието на
старата ограда било прилично. Посочва, че в имота на Р. има ябълкови дръвчета и
други, като две - три от дръвчетата останали в имота на В., след като оградата била
преместена. Видяла е също, че има рязан клон по едно от дръвчетата, но не знае от
кого е отрязан, като след преместването на оградата това дърво се намира в мястото на
В.. Заявява, че е виждала Р. Ф. да поддържа заградената част от имота и дръвчета,
както и до си бере плодовете. Знае, че след преместването на оградата Р. е бил ядосан.
Не знае да е имало претенции от предишните собственици на имота към ищеца Р..
Посочва, че преместването на оградата се е случило през месец септември 2023г.
Свидетелят С. М.Ш. свидетелства, че с В. К. В. се познават от деца. Знае да е
купувал място до тях в село *****. Заявява, че тъй като поддържат приятелски
отношения помогнал на ищеца да смени оградата. Имало ограда между двете места, но
тя била в трагично състояние с полегнали колци и изгнила мрежа. Свидетелства, че са
извадили циментовите колове и на същото място поставили Ф 20 железни колове
ограда през мИ.лото лято. Уточнява, че премахнали старата ограда и поставили новата
в същите дупки на коловете.
Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:
Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, съгласно, която
разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. За да бъде уважен иска с правно основание чл.
108 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки - ищецът да
установи, че е собственик на имота, да се установи също така, че имотът се владее от
ответника по делото и на трето място, че владението на ответника е без правно
основание. При ревандикация тежестта да докаже собствеността на недвижимия имот
е възложена на ищеца. За да докаже, че е собственик следва да ангажира доказателства
5
за това, че бил сам той, било негов праводател е придобил собствеността по първичен
или по производен начин.
Предмет на спора е дали ищците са собственици на посоченената реална част от
имота, представляваща придаваемо място с площ от 92 кв.м., находящо се в с. *****,
общИ. Перник между УПИ III-712 (стар рег. №III-475) и УПИ V-714 (стар рег. №IV-
475), при граници: УПИ IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-711 и УПИ III-
712, съобразени със регулационните граници на дворищно-регулационен план на с.
*****, одобрен със Заповед № III-560/04.09.1961г., представляващо част от собствения
им УПИ III-712 с площ от 506 кв. м.
Със Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), отменен с влизане в
сила през 2001 г. на Закона за устройство на територията (ЗУТ), са образувани парцели
за жилищно и вилно строителство, като за целта е извършвано така нареченото
„изправяне на граници“. Така посредством дворищнорегулационен план (ДРП) части
от определени имоти са отделяни от тях и са придавани към техни съседни имоти.
ДРП в тези случаи има „непосредствено отчуждително действие“. Това отчуждително
действие обаче е под условие с прекратителен характер и за да станат парцелните
граници имотни следва да бъдат уредени „сметките по регулация“. Както ЗТСУ, така и
ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот
притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При
действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на
заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като
отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на
следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от
съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт
върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху
придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е
приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата
на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се
придобива по силата на регулацията, а не по причИ. придобиването му по давност. Ако
не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита
се че регулацията не е приложена и очуждителното й действие отпада. Спорните
реални части представляват отчуждени от ищците и придадени по регулацията от
2000 г. към имота на ответника. Въз основа на заключението на в. л. Р. Н. се
установява, че няма данни за уреждане на регулационните сметки между
съсобствениците на парцел III-475 в кв.54 по ДРП от 1961г. /УПИ III-712 кв.50 по
действащия КПР/ и предишните собственици /праводатели на В. В./ на парцел IV-475
в кв.54 по ДРП от 1961г. /УПИ V-714 в кв.50 по действащия КРП/. Установява се
също, че регулационния план за с. ***** е одобрен със Заповед № 2070/17.11.2000г.
С оглед обстоятелството, че действащия дворищнорегулационен план на с. *****,
6
ОбщИ. Перник е този, одобрен през 2000 г., то настоящият състав съобразява ТР №
3/1993 г. на ОСГК на ВС, и нормативната уредба относно действието на регуациите –
ЗТСУ /отм./ действал в периода 1973-2001/. Дворищнорегулационният план при
действието на чл. 39 ЗПИНМ (отм.), както и чл. 110 ЗТСУ (отм.) има непосредствено
отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели се считат
отчуждени по силата на заповедта за одобряване на плана. Това действие обаче е
условно – ако регулацията бъде приложена, за което са възможни три хипотези –
чрез плащане на сума, представляваща оценка на придаваемото се място, чрез превод
по сметка в ДСК, разписка за плащане, каквито доказателства в случая не са налице.
Вторият способ е ако придаденото място е заето по законоустановения ред, напр. при
доброволно отстъпване, и третият способ – при изтичане на погасителната давност за
вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3
ЗТСУ /отм/.
В настоящият случай нито една от горните хипотези не е установено да е
осъществена, за да се приеме, че регулационният план от 2000 г. е приложен вкл. и в
приложенто поле на параграф 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ. Завземането на имота, който
се придава по регулация от този, към чийто парцел се придава и установяване на
владение върху тази част в продължение на десет години е основание да се заснеме
фактическото положение в плана, като имотните граници съвпаднат с парцелните,
независимо, че придаваемото място не е било платено /чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗТСУ
(отм.)/. Затова владението в продължение на десет години преди влизане в сила на
новия план на придаваемо по регулация място към съседен парцел по предходния план
е другото основание освен плащането и издаването на нотариален акт по чл. 134, ал. 3
от ЗТСУ (отм.) да се приеме, че регулацията е приложена. Ако регулацията не е
приложена, отчуждителното действие на дворищната регулация за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е
необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на
ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения
дворищнорегулационен план. В този случай пространствените предели на правото на
собственост не се определя от парцелните линии, включващи и площите, за които не е
приложена регулацията, а се определят от имотните граници, без да се вземат предвид
терените, придадени по регулация, за които тя не е приложена. В този смисъл е
Решение № 423 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2010 г.
В случая липсват ангажирани и свидетелски показания от страна на ответната
страна нито са изложени твърдения, установяващи, че именно така
индивидуализирана част /А-Б-Г-Д-А от комбинирана скица към заключението по СТЕ /
да е завзета от праводателите на ответника, продължено от ответника. Въз основа
анализа на доказателствата настоящият състав намира, че процесната придаваема част
7
никога не е била реално заемана от собствениците на имота, към който е придадена.
Следователно поради липса на доказателства в горепосочения смисъл,
отчуждителното действие на плана от 2000 г. досежно процесната реална част от
площа на УПИ V-714 попада под действието на § 8, ал. 1 ЗУТ , т. е. придаваемият се
имот се е върнал в границите на стария имот, т. е. неприложена регулация и чието
действие е прекратено и следователно същите не са придобити от праводателите на
ответника, нито от самия ответник.
Всичко посочено до тук обоснова извода на основателност на предявения иск по
чл.108 ЗС, като от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след
закупуването на имот /през 2023г./, представляващ УПИ V-714 ответникът е предприел
действия по трасиране и поставяне на нова ограда по действащия регулационен план
от 2000г.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
предаде владението върху процесната реална част. Разликата от 36 кв. м. /между
установените от вещото лице 56 кв. м. и описаните в исковата молба 92 кв. м. / се
дължи на неточно изчисление, но тъй като ДРП от 2000г. от няма отчуждително
действие и този от 1961г. определя действителната граница между имотите, т. е. това е
регулационната линия между тях, тъй като индивидуализацията на недвижимите
имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както
и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за
установяване на това обстоятелство, като площта на имота и сигнатурата по плана, ако
има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начИ. на измерване или могат
да се променят при изменение на плана. Площта /квадратурата/ на имота не е негов
решаващ индивидуализиращ белег.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищците е да установят
по делото, че са собственици на процесната реална част от УПИ III-712, кв. 50 по
действащия регулационен план на с. *****, че ответникът е построил ограда, с която
на ищците се пречи да използват собствения си имот по предназначение в пълен обем.
Безспорно по делото се установи, че процесната реална част с площ от 92 кв. м.,
заключени между границите на двата имота е част от УПИ III-712, което е собственост
на ищците. Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът е
изградил процесната ограда, като това се потвърждава, както твърденията на страните,
така и от изслушаните по делото свидетелски показания. Вещото лице по делото дава
заключение, че предишната ограда между УПИ III-712 и УПИ V-714 в кв.50 по
действащия КРП преди изграждането от В. В. на нова се е намирала по
регулационните граници между парцел III-475 в кв.54 и на парцел IV-475 в кв.54 по
ДРП от 1961г., сега изградената процесна ограда от метални колове и мрежа В. В. е
8
поставил ограда между УПИ III-712 в кв.50 и УПИ V-714 в кв.50 през есента на 2023г.
и тя се намира на регулационната граница между двата имота по действащия
регулационен план на село *****.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде уважен и предявения иск
с правно основание чл. 109 ЗС като ответникът следва да бъдат осъден да премахне
изградената от него ограда и върне същата на старото и местоположение.
При така установените факти по делото и изложените по-горе мотиви се налага
извод за основателност и на обективно кумулативно съединения облигационен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД. Доказано е вредоносното противоправно поведение на
ответникът, изразяващо се в извършените действия, както и изрязване на основен
клон на един брой овощно дръвче от имота на ищците, като след поставяне на
оградата заградил и още две ябълкови дръвчета, до които ищецът Р. Ф. нямал достъп,
настъпването на неимуществени вреди за ищеца Ф., както и причинно-следствената
връзка между тях. ВИ.та съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното, като ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на
законоустановената презумпция.
С оглед наличието на кумулативните предпоставки, включени в
правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, ответникът дължи на
ищеца Р. Ф. обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от собствените му действия – арг. от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Размерът на неимуществените
вреди по правилата на чл.52 ЗЗД съдът определя на сумата от 150,00 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 600 лева, иска като неоснователен и
недоказан подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците се следват сторените
по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Към
представения списък по чл.80 ГПК от ищците са представени доказателства за
реализиране на разноски в размер на 2 130 лева, които са реално заплатени само от
единия от ищците, поради което и на същия следва да бъдат репарирани разноски в
размер на 2 030 лева, съобразно уважената част от исковете.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК се следват разноски в размер на 300 лева,
съобразно отхвърлената част на един от кумулативно съединените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на В.
К. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в общ. Перник, с. *****, ул. *****, че Р.
Ю. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***** и А. Ю. Г. с ЕГН
9
**********, с постоянен адрес в гр. ***, са собственици на реална част,
представляваща придаваемото място с площ от 92 кв. м., находящо се в с. *****,
общИ. Перник между УПИ III-712 (стар рег. №III-475) и УПИ V-714 (стар рег. №IV-
475), при граници: УПИ IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-711 и УПИ III-
712, съобразени със регулационните граници на дворищно-регулационен план на с.
*****, одобрен със Заповед № III-560/04.09.1961г., представляващо част от собствения
им УПИ III-712 с площ от 506 кв. м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А,
оцветена с кафяви щрихи в изготвената от вещото лице комбинирана скица за пълна
или частична идентичност /на стр. 4 от заключението, на лист ….. от гр.д.№
5232/2023г. по описа на СРС Перник/, представляваща неразделна част от настоящото
решение, и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС В. К. В. с ЕГН ********** да предаде
на Р. Ю. Ф. с ЕГН ********** и А. Ю. Г. с ЕГН **********, владението върху
следния имот: реална част с площ от 92 кв. м., находящо се в с. *****, общИ. Перник
между УПИ III-712 (стар рег. №III-475) и УПИ V-714 (стар рег. №IV-475), при
граници: УПИ IV-713, УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-711 и УПИ III-712,
съобразени със регулационните граници на дворищно-регулационен план на с. *****,
одобрен със Заповед № III-560/04.09.1961г., представляващо част от собствения им
УПИ III-712 с площ от 506 кв. м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветена с
кафяви щрихи в изготвената от вещото лице комбинирана скица за пълна или частична
идентичност /на стр. 4 от заключението, на лист ….. от гр.д.№ 5232/2023г. по описа на
СРС Перник/, представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на осн. чл.109 ЗС В. К. В. с ЕГН ********** да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на Р. Ю. Ф. с ЕГН ********** и А. Ю. Г.
с ЕГН **********, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху
реална част с площ от 92 кв. м., находящо се в с. *****, общИ. Перник между УПИ III-
712 (стар рег. №III-475) и УПИ V-714 (стар рег. №IV-475), при граници: УПИ IV-713,
УПИ V-714, УПИ XVII-175, УПИ II-711 и УПИ III-712, съобразени със регулационните
граници на дворищно-регулационен план на с. *****, одобрен със Заповед № III-
560/04.09.1961г., представляващо част от собствения им УПИ III-712 с площ от 506 кв.
м., заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А, оцветена с кафяви щрихи в изготвената
от вещото лице комбинирана скица за пълна или частична идентичност /на стр. 4 от
заключението, на лист ….. от гр.д.№ 5232/2023г. по описа на СРС Перник/,
представляваща неразделна част от настоящото решение, като премахне навлизащата в
имота на ищците ограда, разположена между точките Г-Д и възстанови същата по
точките А-Б, по комбинирана скица за пълна или частична идентичност /на стр. 4 от
заключението, на лист ….. от гр.д.№ 5232/2023г. по описа на СРС Перник/,
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на осн.чл.45 ЗЗД В. К. В. с ЕГН ********** да заплати на Р. Ю. Ф.
10
с ЕГН **********, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
дискомфорт, несигурност и изнервеност, вследствие на извършените неправомерни
действия по преместване на оградата, както и изрязване на основен клон на един брой
овощно дръвче от имота на ищците и заграждането на още две ябълкови дръвчета,
достъпът до които бил ограничен за ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 600,00 лева, като неоснователен и недокозан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал. 1 ГПК В. К. В. с ЕГН ********** да заплати на Р.
Ю. Ф. с ЕГН **********, сумата от 2 030 /две хиляди и тридесет/ лева – сторени
по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал. 3 ГПК Р. Ю. Ф. с ЕГН ********** да заплати на
В. К. В. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева – сторени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника - И. М. М., З. Ц. З., Б. Е. З. и Д. Е. З..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11