Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Община Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 417 от 18.12.2023 г., постановено по АНД 1402/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 60/26.09.2023 г. издадено от и.д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на Община Сливен, за нарушение на чл. 41, във вр. с § 1, т. 16, б. „а“ от ДР от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл. 162, ал. 1, пр. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като Община Сливен е осъдена да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора сумата от 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва, че в НП не били посочени мерките, които жалбоподателят е трябвало да предприеме, като по отношение на същия не било установено нищо повече от това, че е собственик на имота. Твърди се нарушение на чл. 42, т. 3, пр. 1 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Излага доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано становище от адв. Д. Д., АК С., пълномощник на касационния жалбоподател, който заявява, че поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, като представя доказателства за извършването им.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон; АУАН и НП съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, като направеното в тях фактическо описание на нарушението е ясно и напълно съответства на посочената като нарушена законова разпоредба. Обсъдил е направените от жалбоподателя възражения, като ги е приел за неоснователни. Формирал е извод, че наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение, като случаят не може да се квалифицира като „маловажен“ по смисъла на закона.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 31.03.2023 г., била извършена проверка от служители на РИОСВ - Стара Загора, съвместно със служители на ОД-МВР гр.Сливен и Община Сливен, във връзка с два постъпили сигнала: с вх. № КОС-09-1906(1)/21.03.2023 г. и с вх. № КОС-09-1906/ 17.03.2023 г., за замърсяване на околната среда на територията на с. Чинтулово, община Сливен. В хода на проверката бил извършен обход в землището на с. Чинтулово - в поземлен имот № 81387.4.25, собственост на Община Сливен, при който било констатирало, че в същия са извършвани нерегламентирани дейности с отпадъци. В обекта било установено: наличие на смесени битови отпадъци и следи от изгаряне на компоненти от излезли от употреба моторни превозни средства; операциите по разкомплектоване били извършвани директно върху почвата, в резултат на което големи участъци от имота били силно замърсени с разливи от масла; участъци от почва с тъмен цвят, както и наличие на компоненти от МПС (двигатели, ИУГ, ходови части, радиатори, брони, врати и др.), седем броя ИУМПС, около които били разпръснати натрошени стъкла. Извършено било и пробонабиране на три почвени проби в две дълбочини: 0-10 см и 10-40 см (общо 6 бр. извадки) с цел извършване на изпитване на почвата по Наредба № 3/01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № 010899/ 31.03.2023 г.

Изготвен бил Протокол от изпитване № 12-0771/ 22.05.2023 г., вх. № КОС-09-010855(1) от 23.05.2023 г., според данните от който били налице завишени стойности на някои от показателите Полициклични ароматни въглеводороди /РАН/ и нефтопродукти и най-вече стойностите на показателя нефтопродукти, които били значително над предвидената стойност и допуск (mg/kg): 300, както следва: Точка 1 (номер на извадка: 1856 и дълбочина: 0-10см), показател „нефтопродукти“: 7695 +- 3848; Точка 1 (номер на извадка: 1857 и дълбочина: 10-40см), показател „нефтопродукти“: 3980 +- 1990; Точка 2 (номер на извадка: 1858 и дълбочина: 0-10см), показател „нефтопродукти“: 13168 +- 6584; Точка 2 (номер на извадка: 1859 и дълбочина: 10-40см), показател „нефтопродукти“: 5460 +- 2730; Точка 3 (номер на извадка: 1860 и дълбочина: 0-10см), показател „нефтопродукти“: 21364 +- 10682; Точка 3 (номер на извадка: 1861 и дълбочина: 10-40см), показател „нефтопродукти“: 20922 +- 10461.

За допуснатото замърсяване била образувана преписка с вх. № 2750/2023 г. на РП-Сливен. В хода на проверката било установено, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, поради което с Постановление от 06.10.2023 г. било отказано образуването на наказателно производство и преписката била прекратена.

На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, като актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл. 41, във вр. с § 1, т. 16, б. „а“ от ДР от ЗООС. АУАН бил връчен на представляващия общината на 07.07.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нормата на чл. 41 от ЗООС вменява задължение на собствениците и ползвателите на поземлени имоти да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. Съгласно §1, т. 16, б. „а“ от ДР от ЗООС, „вредни изменения на почвата“ са нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло - химическо замърсяване над пределно допустими количества с тежки метали и металоиди, устойчиви органични замърсители, пестициди и нефтопродукти, в това число засоляване и вредна киселинност. По делото не се спори, че собственик на описания в АУАН и в НП поземлен имот е Община Сливен. По отношение на възражението, че не са посочени мерките, които жалбоподателят е трябвало да предприеме, следва да се има предвид, че с цитираната норма законодателят не предписва конкретно посочени мерки, а изисква определен резултат. Мерките, които собственикът е следвало да вземе, са свързани с недопускане на вредни изменения на почвата. След като са настъпили тези вредни изменения, изразяващи се в конкретния случай в установени нефтопродукти над определените допустими норми, правилно административнонаказващият орган е приел, че мерки не са били взети.

Задължението, предвидено с нормата на чл. 41 от ЗООС за предприемане на мерки, предотвратяващи вредни изменения, застрашаващи почвата, е вменено на две отделни категории лица – на собствениците и на ползвателите на съответните имоти. Съдържанието на санкционната норма на чл. 162, ал. 1 от ЗООС също предвижда ангажиране отговорността за извършени нарушения по закона, с налагане на наказание както на физическите лица, така и на юридическите лица. Предвид данните, описани в Постановление от 06.10.2023 г. по преписка с вх. №2750/2023 г. на РП-Сливен, според които при изпълнение на дадените след установяване на нарушението указания на Общината имотът е бил почистен и с поставен катинар на входните врати, се установява, че собственикът е бил в състояние да вземе мерки за ограничаване достъпа до имота. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, доводи за предприети предотвратяващи мерки, взети от Община Сливен, не са посочени, съответно не са ангажирани и доказателства в този смисъл. Данните за физическо лице, което е ползвало имота, не могат да бъдат приети като основание за отпадане отговорността на собственика на имота, а само за основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на съответното лице, което би представлявало отделно от процесното административнонаказателно производство. Предвид посоченото, възражението на касационния жалбоподател, че Община Сливен неправилно е санкционирана поради факта, че същата е собственик на имота, е неоснователно.

Не са налице и сочените в касационната жалба нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съставения АУАН точно е посочена датата на нарушението - 31.03.2023 г., когато е извършено пробовземането, видно от Констативен протокол № 010899/31.03.2023 г.; посочена е и датата на установяване на нарушението - 31.05.2023 г., видно от Констативен протокол № 011202/31.05.2023 г. Установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, са подробно и точно описани, както в АУАН, така и в НП.

По отношение изложените в касационната жалба доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на доказателства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател за извършването на описаното в НП нарушение, като наложеното от АНО наказание съответства на предвидения в закона минимум.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1402/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.