Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, ІII въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Нели Драндарова, като разгледа докладваното от младши
съдия Тачева ВНЧД № 626 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
С разпореждане от 22.11.2020г. по НЧХД №
12417/2020г. по описа на СРС, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.
5, т. 1 вр. чл. 80 от НПК, наказателното производство, образувано по частна
жалба от Л.И.Б. срещу Е.М. е прекратено.
Недоволен от разпореждането е останал
частният тъжител Л.Б., който в срока по чл. 319, ал.
1 от НПК, депозира въззивна жалба. В нея се твърди, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото му на защита, поради това, че обжалваният съдебен акт не е
постановен в хода на открито съдебно заседание с призоваване на страните. На
следващо място частният тъжител сочи, че са налице безспорни доказателства за извършени
спрямо него престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В заключение се
твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките
по чл. 132 от КРБ, като са изложени пространни съображения за това. Иска се
отмяна на разпореждането и връщане на делото на СРС.
В открито
съдебно заседание, частният тъжител Л.Б., редовно призован се явява. Поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Лицето срещу
което е подадена тъжбата, редовно призовано се явява, като присъства, но не
участва в съдебното заседание, тъй като не е страна в съдебното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебно
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на крайния първоинстанционен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
По същество, същата е неоснователна.
Производството пред СРС е образувано по
тъжба на Л.Б. срещу прокурор Е.М. от СРП във връзка с произнасянето на районния
прокурор с постановление № 53318/2019г. от 29.04.2020г. по описа на СРП за
постановен отказ да се образува ДП по жалбата на тъжителя. За да прекрати
производството, съдът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на
чл. 132, ал. 1 от КРБ, въвеждаща функционален имунитет на магистратите.
СРС е приел още, че в самата тъжба,
предмет на производството са именно действия на прокурор от СРП, извършени в
служебно качество, както и, че в случая не се твърди за извършено умишлено
престъпление от общ характер, а такова от частен характер, което не попада сред
изключенията на функционалния имунитет.
Настоящият състав на СГС напълно споделя
извода на съдията от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 132 от КРБ урежда
функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и
наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако
извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет
не е самоцелна привилегия, а конституционна гаранция за независимост на
българските магистрати. По делото безспорно е установено, че твърденията на
частния тъжител касаят действия на прокурор М., извършени в служебно качество
/произнасяне с постановление за отказ образуване на досъдебно производство/,
както и, че в случая не се твърди за извършени умишлени престъпления от общ
характер, поради което прокурорът от СРП не може да носи наказателна
отговорност по изложените по – горе съображения.
По отношение на довода на частния
тъжител, че му е нарушено правото на защита, поради постановяване на
обжалваното разпореждане в закрито заседание, също е неоснователен. По аргумент
на чл. 252, ал. 4 от НПК съдията – докладчик не насрочва образуваното по тъжба
на пострадалия производство, когато не са налице основания за разглеждането му
в съдебно заседание. Правилно и в законосъобразна последователност съдията -
докладчик от СРС е извършил тази проверка, констатирал е, че са налице
предпоставките за прекратяване на наказателното производство и с разпореждане,
в закрито съдебно заседание,
се е произнесъл по изхода на делото.
При извършената, на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното
разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи отмяната му, поради което и с оглед изложените съображения, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането
на районния съд потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от
22.11.2020г. по НЧХД № 12417/2019 г., на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 9-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.