Р Е
Ш Е Н
И Е
№133/1.8.2018г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Петя Симеонова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 406
по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е предявен от Е.М.Ю., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.49, ал.1 СК за прекратяване на брака й с
И.Х.Ю., ЕГН **********, сключен на 30.05.1987г.,
по вина на ответника И.Х.Ю..
Ищецът Е.М.Ю., ЕГН **********, твърди, че с ответника И.Х.Ю.,
ЕГН **********, са съпрузи, сключили граждански брак през 30.05.1987г., като от
брака си имат родени четири деца, всичките навършили пълнолетие към датата на
исковата молба. Твърди, че понастоящем съпрузите живеят отделно. Счита, че
бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и
следва да бъде прекратен, поради неразбирателство и влошени взаимоотношения
между съпрузите. Навежда твърдения за проявена агресия от страна на ответника
- същия й крещял, обиждали, биел я и
заплашвал. С оглед изложеното моли за прекратяване на брака по вина на
ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор
В съдебно заседание ищецът, се явява лично и с проц. представител, изрично упълномощен да
сключва спогодба, ответника – явява се лично,
представят и излагат своето сериозно и непоколебимо съгласие за
разтрогване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се
произнася по въпроса за вината. Излагат споразумение по чл.49, ал.4 от СК, с
което уреждат последиците от развода със
следното съдържание:
1. Съпрузите нямат ненавършили
пълнолетие деца.
2. Съпрузите нямат претенции
за издръжка един към друг.
3. След прекратяване на брака,
Е.М.Ю. ще носи предбрачното си фамилно име Р..
4. Семейното жилище,
собственост на трети лица, находящо се в с. ***, се предоставя за ползване на И.Х.Ю.
ЕГН **********.
5. Съпрузите не притежават
недвижимо имущество, предмет на СИО.
6. Съпрузите нямат взаимни
претенции към фирмите и дяловете в търговски дружества, които притежава всеки
от тях, както и леки автомобили и мотоциклети, придобити по време на брака.
7. Съпрузите са поделили
останалите движими вещи извънсъдебно и нямат взаимни претенции от имуществен
характер.
8. Съпрузите нямат взаимни
претенции към притежаваните банкови сметки, влогове или всякакви други
инвестиции, общи или индивидуални.
9. Разноските по делото се
поемат от съпругата.
Съдът предвид изложеното в с. з. споразумение е допуснал
изменение на предявения иск в иск по чл.49, ал.4 от СК.
След
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Е.М.Ю., ЕГН **********, и И.Х.Ю., ЕГН **********,
са сключили граждански брак пред лицето по гражданското състояние в с. ***, на 30.05.1987 г., за което е съставен акт за граждански брак №2 от 30.05.1987г..,
като съпругата е приела да носи фамилното име Ю..
Представено е удостоверение с изх. №218 от 03.07.2018г. на
Община Девня за семейно положение и родствени връзки на Е.М.Ю. за установяване
обстоятелството, че децата на страните са навършили пълнолетие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
С
оглед събраните доказателства и изразеното становище в о.с.з. съдът приема за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, поради
което следва да бъде прекратен с развод. Същият не изпълнява своята
социална функция и съществува формално, съпрузите не живеят заедно, помежду им липсва каквато
и да било общност – духовна, физическа, икономическа. Съдът, след като взе предвид, че и двамата
съпрузи поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно,
взаимно и непоколебимо и прецени, че постигнатото между тях споразумение
съответства на изискванията на разпоредбата на чл.49, ал.4 от СК, не
противоречи на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено от
съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака на основание чл.49, ал.1 вр. ал.5 от СК,
без съда да се произнася относно вината.
Съдът определя държавна такса по иска в размер
на 60.00 лв. / държавна такса по чл.6, т.1 ТДТССГПК в размера на 25 лева и
държавна такса по чл.6, т2. ТДТССГПК в размер на 35 лева/, на осн. чл.6, т.1 и
т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от съпругата, като се приспадне вече
заплатената такса от 25 лева, както и държавна такса в размер на 15 лева по
искането за промяна на име. на основание чл. 5 от ТДТССГПК .
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Е.М.Ю., ЕГН **********, и
И.Х.Ю., ЕГН **********, сключен на 30.05.1987 г в с. ***, за което обстоятелство
е съставен Акт за граждански брак № 2/30.05.1987г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на
основание чл.49, ал.1 вр. ал.5 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.49, ал.4 от СК, в следния смисъл :
1. Съпрузите нямат ненавършили
пълнолетие деца.
2. Съпрузите нямат претенции
за издръжка един към друг.
3. След прекратяване на брака,
Е.М.Ю. ще носи предбрачното си фамилно име Р..
4. Семейното жилище,
собственост на трети лица, находящо се в с. ***, се предоставя за ползване на И.Х.Ю.
ЕГН **********.
5. Съпрузите не притежават
недвижимо имущество, предмет на СИО.
6. Съпрузите нямат взаимни
претенции към фирмите и дяловете в търговски дружества, които притежава всеки
от тях, както и леки автомобили и мотоциклети, придобити по време на брака.
7. Съпрузите са поделили
останалите движими вещи извънсъдебно и нямат взаимни претенции от имуществен
характер.
8. Съпрузите нямат взаимни
претенции към притежаваните банкови сметки, влогове или всякакви други
инвестиции, общи или индивидуални.
9. Разноските по делото се
поемат от съпругата.
ОСЪЖДА Е.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати държавна
такса по иска за развод в размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/, по сметка
на ДРС съгласно чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, да заплати държавна такса за промяна на име, в
размера на 15 лева / петнадесет лева / на осн. чл. 5 от ТДТССГПК, и държавна
такса от 5 лева / пет лева / при служебно издаване на изпълнителен лист
съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
УКАЗВА на Е.М.Ю., че при липса на представено
доказателство за доброволно плащане на дължимите суми за държавни такси в
седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи
към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи,
включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни
листи, както и последващо присъждане на нормативно регламентираните такси и
разноски по принудителното изпълнение, а при представяне на доказателства за
доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените
изпълнителни листи, както и такси и разноски по принудителното изпълнение няма
да бъдат присъждани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: