Определение по дело №541/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 752
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500100541
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

         гр. Кюстендил, 07.11.2019 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр. д.№541 по описа за 2019г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

           

 

            Производството е по реда на  чл. 255 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба за определяне на срок при бавност, подадена от З.С.З., с адрес: ***.№1288 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Кюстендил.

В молбата са изложени твърдения, че повече от няколко месеца не е насрочено открито съдебно заседание по делото. В постъпило по делото допълнително становище се твърди, че видно от съобщение от 20.09.2019 г., исковата молба с книжата към нея е изпратена и връчена редовно на юрисконсулт на ответното „***“ АД, Оперативен център – Кюстендил. Сочи се, че неоснователно препис от исковата молба и приложените към нея книжа е разпоредено да се изпратят на „***“ АД, с адрес на управление на дейността: гр. ***. Твърди се, че връчването на юрисконсулт на ***“ АД, Оперативен център – Кюстендил е редовно и делото следвало да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Искането е молбата за бавност да бъде уважена.

 Районен съд- Кюстендил е депозирал становище, чрез което излага доводи за неоснователност на молбата. Съдията– докладчик сочи, че след образуване на делото и оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности по същата и последвало депозиране на уточнителна искова молба, с разпореждане №4306/19.09.2019 г. съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 и ал.2 ГПК на ответника по делото да се връчат преписи от исковата молба и доказателствата към същата, като това се извърши на двата посочени адреса: на управление на юридическото лице, който е в гр. *, както и чрез Оперативен център – Кюстендил. Твърди се, че преписите са връчени редовно на адреса на управление на ответното дружество в гр. * на 07.10.2019 г., от която дата тече месечният срок за депозиране на отговор, поради което към този момент за съда съществува пречка за насрочване на делото в о.с.з.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в молбата и становищата доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Гражданско дело № 1288/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил е образувано на 26.06.2019 г. по предявен от З.С.З. ***, против „***“ АД, Оперативен център – Кюстендил, с адрес: гр. ***, иск.

С определение №867 от 01.07.2019 г. съдията – докладчик е оставил исковата молба без движение, констатирайки че същата е нередовна, като е дал на ищцата указания в 14- дневен срок от получаване на преписа от определението да отстрани пороците й. Съобщението с дадените указания е връчено на пълномощника на ищцата на 15.07.2019 г.

На 26.07.2019 г. по делото е депозирана уточнителна искова молба, като във връзка с направеното искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от задължението й да заплати дължащата се държавна такса са представени доказателства.

С определение №1043 от 12.08.2019 г. исковата молба повторно е оставена без движение, като на ищцата са дадени указания, както във връзка с направеното искане по чл.83, ал.2 ГПК, така и относно редовността на исковата молба, които указания не са били отстранени от същата с депозираната по делото уточнителна искова молба. Даден е 10- дневен срок за отстраняване на същите. Съобщението с дадените указания е връчено на пълномощника на ищцата на 19.08.2019 г.

На 26.08.2019 г. е депозирана искова молба, в която като ответник е посочено и „***“ АД, с адрес на управление в гр. *, в каквато насока са част от дадените от съдията– докладчик указания по отстраняване на констатираните по исковата молба нередовности.

С определение №1127 от 02.09.2019 г. съдията– докладчик е освободил ищцата от заплащане на държавна такса за разглеждане на делото и за пореден път е оставил исковата молба без движение, констатирайки че не са изпълнени всички дадени указания за отстраняване на нередовности по същата, като е предоставил 7- дневен срок за изпълнение на дадените указания. Съобщението с дадените указания е връчено на пълномощника на ищцата на 09.09.2019 г. На 16.09.2019 г. ищцата е депозирала поредна уточнителна искова молба.

С разпореждане №4306 от 19.09.2019 г., на основание чл.131, ал.1 и ал.2 ГПК вр. чл.133 ГПК, съдът е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към същата да се връчат на „***“ АД, с адрес на управление на дейността: гр. *** и на „***“ АД, Оперативен център – Кюстендил.

Съобщението до „***“ АД, Оперативен център – Кюстендил е връчено на юрисконсулта на дружеството на 20.09.2019 г., като същото е върнато в съда в цялост с отбелязване, че „по данни на юрисконсулта Л. М. исковата  молба да се изпрати „***“ АД  гр. *, тъй като в гр. *няма негов клон” Съобщението до  „***“ АД е получено от същото на 07.10.2017 г.

С оглед посочените по- горе  процесуални действия, извършени от районен съд, няма основание за определяне на срок за извършване на визираното в молбата по чл. 255, ал.1 от ГПК действие, а именно насрочване на делото  в открито съдебно заседание

Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, след като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея на другата страна, която в едномесечен срок от получаването й може да подаде отговор. След изтичането на посочения по- горе срок, както и след като провери редовността и допустимостта на предявените искове и се произнесе по другите искания и възражения на страните, съдът насрочва делото в открито съдебно заседание (чл.140 от ГПК). Преди изтичането на едномесечния срок съдът не може да насрочи открито съдебно заседание. В случая от описаното по- горе се установява, че към 21.10.2019 г., когато е подадена молбата по чл. 255, ал.1 от ГПК не е изтекъл срокът за отговор на исковата молба, тъй като съобщението, с което са приложени препис от исковата молба и приложенията към нея е получено от „***“ АД, гр. * на 07.10.2019 г. Неспазването от съда на едномесечния срок за отговор на исковата молба би довело до невъзможност на тази страна да реализира свои законни права, а това от своя страна би я поставило в неравностойно положение спрямо ищцата, от което следва, че е невярно твърдението в представеното  становище, че нарушен основен принцип в гражданския процес /чл.9 от ГПК-/авенство на страните, поради обстоятелството, че районен съд кредитира ответното търговско дружество- монополист.

Следва да се посочи, че е правилно разпоредено ответното дружество да бъде призовано на адреса на управление на юридическото лице в гр. *. Действително разпоредбата на чл. 20 от ТЗ нормира, че по спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона, но доколкото по делото е установено, че ответното дружество няма клон на територията на гр. Кюстендил, то правилно исковата молба и преписите към същата са връчени на адреса на управление на „***“ АД в гр. *.

Следва да се отбележи също така, че производството по гл. ХІХ „Определяне на срок при бавност”  от ГПК, касае определяне на срок за извършване на действия, които не са извършени своевременно  от долустоящия съд. Добросъвестното упражняване на процесуални права предпоставя, че преди подаване на молбата по чл.255, ал.1 от ГПК, страната, която има безусловен достъп до делото, трябва да е извършила справка по него, така че молбата за определяне на срок да касае актуалното и действително положение на делото, което се отрази по-горе в настоящото определение. В противен случай и подаването на молба по чл.255, ал. ал.1 от ГПК забавя като резултат разглеждането на делото.

Съдът, имайки предвид хронологията на извършените от районен съд процесуални действия, счита, че към  датата на подаване на молбата за определяне на срок при бавност- 21.10.2019 г. не е изтекъл срокът, предоставен на ответника за отговор на исковата молба.

Така мотивиран, съдията, разглеждащ молбата за определяне на срок, приема, че същата следва да се отхвърли (чл.257, ал.2, изр.2 от ГПК

Мотивиран от горното и на основание  чл. 257 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на З.С.З. *** за определяне на срок за извършване на процесуално действие  насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание на гр. д. № 1288/2019 г. на по описа на Районен съд – Кюстендил.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: