Р Е Ш Е Н И Е
№ .2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
Двадесет и втори състав на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 872 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186,
ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба депозирана от „ХАЙ – М 2015“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, ул. „******“ № **, представлявано
от управителя М. О. В., чрез адв. К., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 88-ФК/13.04.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни
стоки „*******“, находящ се в гр. ******, ул. „********“ № **, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че акта е
издаден в несъответствие с целта на закон. Жалбоподателя сочи, че за
извършената покупка, заплатена чрез ПОС устройство, продажбата е маркирана във
фискалното устройство на 21.04.2021г. и е отчетена в счетоводството на
дружеството в момента на заплащането й чрез ПОС терминал. Излагат се твърдения,
че тази продажба не засяга касовите плащания и касовите наличности, както и че
дружеството не е ощетило бюджета, т.е. в момента ПАМ не отговаря на целите,
предвидени в чл. 22 ЗАНН, в подкрепа на тези твърдения е цитирана практика на
ВАС. Твърди се, че издадената заповед за налагане на принудителна
административна мярка е необоснована. Сочи се, че в заповедта липсват мотиви по
отношение на срока за налагане на ПАМ, което според жалбоподателя е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
незаконосъобразност на акта. Сочи, че заповедта противоречи не само на целта на
закона, но и на икономическата логика, тъй като затварянето на обекта би
забавило събирането и заплащането на евентуално наложената санкция за
твърдяното нарушение. Поддържа, че налагането на принудителна административна
мярка преди налагането на административно наказание представлява нарушение на
целта на закона. Излагат се твърдения, че с налагането на ПАМ преди издаването
на НП, с което се налага имуществена санкция, се лишава дружеството от
законовата възможност за прекратяване на ПАМ, което според жалбоподателят е
превратно упражняване на власт от приходната администрация. Изложени са доводи,
че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 186а от ЗДДС, предвид
факта, че дружеството използва СУПТО /софтуер за управление на продажби в
търговски обекти/ ATON, като това е отбелязано и на стр. 2 от
протокола за извършена проверка сер. АА №0431914/12.04.2021г. В подкрепа на
твърденията си са приложили и фактура, издадена от лицензиращата организация,
производител на софтуера СУПТО. Освен изложеното се навеждат доводи за липса на
компетентност на органа, издал оспорената заповед. На изложените основания моли
обжалваната заповед да бъде отменена. Отправя искане за присъждане на сторените
по делото разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата на изложените в нея основания, като отново се
позовава на разпоредбата на чл. 186а от ЗДДС
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В депозирани писмени
бележки, се поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден
при спазване на установената форма, мотивирана и съобразена с
материално-правните разпоредби, съответства и на целта на закона. От събраните
по делото доказателства се установява, че дружеството е осъществило нарушение
на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неиздаването на фискална касова
бележка е предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Административнонаказващият орган, стремейки се да постигне целите на
закона, е преценил, че ПАМ следва да се наложи за срок от 14 дни. Моли да се
отхвърли жалбата и да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. от 12:42 ч. до 20:40
часа органи по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
хранителни стоки „********“, находящ се в гр. *******, ул. „********“ № **, стопанисван от „*******“ ООД, при
която е констатирано, че същото в качеството на лице по чл. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. В обекта има регистрирано и
въведено в експлоатация фискално устройство модел DATECS
DP с инд. № на ФУ ***** и ФП ******. В обекта има работещ един ПОС – терминал, собственост
на ОББ.
На 12.04.2021 г. в 09:51:37 ч. е извършена продажба, за
която е платено чрез ПОС – терминал на стойност 20.00 лв., с № по терминала ******, не е издаден ФКБ.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ Серия АА №0431914/12.04.2021 год., съставен на
основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК, като доказателство е
изведен КЛЕН, подробен отчет за извършените суми транзакции от ПОС – терминала.
Освен това в протокола е посочено, че в обекта е налично 1 бр. ПОС-устройство,
собственост на ОББ, както и, че в обекта се използва СУПТО /софтуер за управление на продажби в търговски
обекти/ Unreal soft. Наличието на СУПТО е отбелязано и в
Описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
Въз основа на проверката срещу „ХАЙ-М 2015“ ООД на 19.04.2021 г. е съставен АУАН № F609421 за
извършено от дружеството нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н-18/200бг. на МФ.
На 13.04.2021 г. началник отдел "Оперативни
дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП издал
оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №
88-ФК, предвид резултатите от проверката, при която е установеното, че „ХАЙ-М
2015“ ООД в качеството на лице по чл. 3
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговски обект, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е
извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. Със заповедта на
търговското дружество на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на
търговски обект, представляващ хранителен магазин, находящ се в гр. ****, ул. „******“ №**, и е забранен достъпа до него за срок от 14
дни.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14 - дневен срок и е ДОПУСТИМА.
Видно от приложената по делото заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020г. /л. 37 от адм. преписка/, изменена
със Заповед № ЗЦУ – 1157/27.08.2020г. /л. 38 от адм. преписка/ на изпълнителния директор на НАП, на основание
чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Съгласно заповед №3753/21.12.2020г. /л. 39 от делото/ К. А. е преназначен от длъжност началник на
сектор на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна. С оглед
представените по делото доказателства обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението
са документирани по надлежния ред – с протокол сер. АА №0431914 от 12.04.2021
г., в който са посочени проверените документи, както и събраните при проверката
доказателства.
Заповедта е издадена в писмена форма, с
обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз
основа на които е постановена със съответната разпоредителна част. Изложените в
Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране
на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за
законосъобразността й на основанията в чл.146 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е връчена лично на управителя на дружеството на
19.04.2021 год., видно от приложената към административната преписка разписка.
Жалбата е депозирана пред ответника на 26.04.2021 год. Изложеното налага извод,
че оспорването е направено от надлежна страна – адресат на заповедта, в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред
надлежен съд, поради което жалбата е допустима.
Не се спори, че процесната заповед за
налагане на ПАМ е издадена въз основа на протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0431914 от 12.04.2021 г.
Стопанисваният от оспорващото дружество обект хранителен
магазин, находящ се в гр. Варна представлява „търговски обект“ по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС. Според легалната дефиниция на понятието, „търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в конкретно посочени
хипотези, към които настоящият случай не се отнася.
Съгласно чл.7
от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с
регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай нейното основание е по чл.186, ал.1,
т.1, б. "а" – неизпълнение на задължението за спазване реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба-неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за сума платена с
карта, чрез ПОС терминал.
Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена
продажба е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по
чл.186 ЗДДС.
Съгласно чл.186,
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба
издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което
поставя правната норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон, което представлява административно нарушение на чл.185,
ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Налице СА всички
предпоставки, визирани в нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила/. Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. С
оглед на изложеното, се явява неоснователно възражението на жалбоподателя в
тази насока.
По отношение на твърденията на жалбоподателя, че в
последствие е издаден фискален бон № 0110386/21.04.2021г., с което е отстранен
пропускът от страна на дружеството и съответно не е ощетен бюджетът. Съдът намира, че дори
и да се приеме, че дружеството е издало фискална касова бележка в по – късен
момент /21.04.2021г. в 10:27 ч./,
каквито са твърденията на жалбоподателя, това обстоятелство не променя
констатациите на органа по приходите, че „Хай – М 2015“ ООД е
нарушило разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министъра на финансите и на чл. 118 от ЗДДС, тъй като плащането
е било извършено на 12.04.2021г. в 9:51 ч., чрез ПОС
терминал, а не на 21.04.2021г., когато е издадена фискалната касова
бележка /л. 23
от делото/.
Издаването на фискална касова бележка следва да бъде в момента на получаването
на плащане.
Наложената ПАМ е с оглед
целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни
нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от
чл.22 ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се
налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред
които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС. Принудителната мярка
„запечатване на обект“ е
с превантивна цел, която в случая е
налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било преустановило дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона-за 14 дни, като е съобразено местоположението на търговския
обект, неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Неизпълнението на задължението за регистриране и
отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга
държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и
плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта и
са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона. С оглед, на което се
явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Независимо
от изложеното обаче, се явява основателно възражението, направено с жалбата, че
в настоящия случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 186а /Нов – ДВ,
бр. 104 от 2020г., в сила от 12.12.2020г./ от ЗДДС. Цитираната разпоредба сочи,
че независимо
от предвидената глоба или имуществена санкция, принудителната административна
мярка по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не
издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за
управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка
по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 118, ал. 16 от ЗДДС Националната
агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на
софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са
декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на
Националната агенция за приходите. Редът за вписване и заличаване от списъка,
както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.
По делото от
страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, а именно фактура
с №**********/04.01.2021г., видно от която дружеството -жалбоподател е
заплатило лицензиран софтуер за период от 6 месеца. Фактурата е издадена от
„ЪнриалСофт“ ООД. В открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2021г. от
процесуалния представител на жалбоподателя е представена разпечатка от
информационната система на НАП. От същата е видно, че производителят
„ЪнриалСофт“ ООД на използвания от жалбоподателят СУПТО в проверявания обект – ATON е регистриран в
публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в
търговските обекти по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. С оглед представените писмени
доказателства, съдът прави извод, че в настоящия случай дружеството -
жалбоподател се явява лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, за което е
налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на
фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски
обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски
обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него,
изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към
производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата
по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер,
включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва
само този софтуер. От представените
доказателства се установява, че в магазинът за хранителни стоки има въведен
софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/ "ATON", който е свързан с фискално устройство /ФУ/. Горното се потвърждава и от Протокол за извършена проверка сер. АА
№0431914/12.04.2021г., на стр. 2 от същия проверяващите са посочили, че в
обекта се използва СУПТО „Unreal soft“ /каквото е наименованието на фирмата производител на софтуера/. Каквото отбелязване са направили и в Описа на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката /л. 28 гръб от адм. преписка/. С нормата
на чл. 186а от ЗДДС за лицата, които
са въвели СУПТО са предвидени облекчения, като ускорено възстановяване на ДДС
/чл. 92, ал. 3, т. 5 / и неприлагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30
дни при първо нарушение за неиздаване на касова бележка, какъвто е процесния случай,
доколкото по преписката няма данни за други извършени нарушения от този вид. С
оглед на изложеното, съдът намира, че процесната заповед за налагане на
принудителна административна мярка, следва да бъде отменена.
С жалбата е направено искане за присъждане на
сторените по делото разноски, но въпреки
извършеното надлежно упълномощаване от „Хай – М 2015“ ЕООД, гр. Варна /л. 25 от делото/ по
делото не са представени нито договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателя и упълномощения адвокат И.Г.К., нито доказателства за заплащане от страна на дружеството на адвокатски
хонорар. С оглед горното и съобразявайки Тълкувателно решение от 6 ноември 2013
г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен
съд на Република България, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г.,
съгласно т. 1 от което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, настоящият
съдебен състав счита, че претендираните от оспорващото търговско дружество
разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, поради
недоказване факта на тяхното извършване. На възмездяване подлежат единствено
съдебно-деловодните разноски, за чието извършване са представени доказателства.
Предвид гореизложеното, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените и доказани съдебно
деловодни-разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Варна, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ХАЙ – М 2015“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „******“ № **, представлявано от управителя М. О. В. Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 88-ФК/13.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки „*******“, находящ
се в гр. ****, ул. „*******“ № **, стопанисван от дружеството и забрана
за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати в полза на „ХАЙ – М 2015“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „******“ № **, представлявано от управителя М. О. В.
сторените по делото разноски в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: