О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.11.2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като разгледа по реда на чл. 341-345 НПК докладваното от съдия Грозданова ВЧНД № 437 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по подадена жалба от Г.С.Д. срещу определение № 260061/24.09.2020 година, постановено по ЧНД 140/2020 година на РС К., с което като правилно и законосъобразно е потвърдено постановление от 23.04.2020 година на прокурора при РП К. за прекратяване на наказателното производство по ДП 282/2016 година по описа на РУ на МВР К., пр. пр. № 670/2016 година по описа на РП К., водено срещу неизвестен извършител по чл. 216, ал. 1 НК, за това че на неустановена дата през месец юли 2016 година до 05.07.2016 година в с. Б. п. противозаконно е унищожил чужди движими вещи – вековно сливово дърва, плодно бъзово дърво, ябълково дърво, върбово дърво с височина 20 метра.
Според жалбоподателя съдът не е имал основание да приеме липсата на доказателства за авторството в осъществяването на деянието от страна на В. П. Д., който като деликвент сам признавал, че е извършил почистване на имота, използван от трето лице – В. Б. чрез косене, отрязване на дърво, на клони от бъзово дърво и от ябълково дърво, като е разорал имота, за да посади люцерна. Отправен е укор към първостепенния съд, че не е взел предвид показанията на св. Б. В., признанията на Д. и представените по досъдебното производство писмени доказателства (нотариален акт и скица), че жалбоподателят е собственик на имота, както и че не се е съобразил с аргументите на окръжния прокурор, който по негова жалба във връзка с провежданата предварителна проверка по случая, бил заключил, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
Иска се отмяна на обжалваното определение.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в частната жалба и се запозна с материалите по досъдебното производство, постановлението за прекратяване на наказателното производство и атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подаден от надлежна страна и в срока по чл. 243, ал. 6 НПК, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В производството по реда
на чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е
длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на
обжалваното постановление за прекратяване.
Проверката за обоснованост
включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за
предмета на делото факти, дали това е
станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на
прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. По-нататък първата инстанция следва да извърши
проверка дали фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се
основават на събраната доказателствена съвкупност, са съответни и на приложимия закон
(материален и процесуален), така че постановлението за прекратяване на
наказателното производство да е законосъобразно.
Първостепенният съд е бил
сезиран с жалба от Г.Д. срещу постановлението
от 23.04.2020 година на РП К., с което е било прекратено наказателното
производство по ДП 282/2016 година, пр. пр. № 670/2016 година на РП К., тъй
като прокурорът е приел, че по досъдебното производство не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 216 НК, за каквото деяние е
образувано то, нито за друго престъпление от общ характер с изложени пространни
доводи относно съществуващите доказателства за авторството в престъпно деяние
на В. П. Д..
РС К. коректно и в пълен
обем е осъществил съдебния контрол за обоснованост и законосъобразност на
постановлението за прекратяване, проверил е фактическите и правни изводи на
прокурора и сам е достигнал до извод, че наказателното производство правилно и
в съответствие с материалния и процесуалния закон е прекратено.
Следва да се посочи, че отправения
към РС К. укор е неоснователен, тъй като съдът в нито един момент в акта си,
противно на изложените в частната жалба твърдения, не е приел, че липсват
доказателства за това, че разпитвания в качеството на свидетел В. Д. е извършил
действия по разчистване на храсти,
отрязване на клони и разораване на земята в имота, собственост на жалбоподателя
Г.Д.. Това, което както прокурорът в постановлението, така и
първоинстанционният съд в неговото определение са приели, че тези действия на В.
Д. по своето съдържание не отговарят на изпълнителното деяние по основния
състав на чл. 216, ал. 1 НК – унищожаване.
Тези изводи се основават както на показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и на назначената по делото СТЕ, от която се установява, че в
процесния имот не е имало редки биологични и растителни видове, каквото е било
първоначалното твърдение на жалбоподателя Д., отречено от самия него в разпит
по този въпрос от 27.01.2020 година, а така също и че след отрязването на клоните
от описаните от жалбоподателя – стара полуизсъхнала ябълка, черен бъз, стара
полуизсъхнала слива и други храсти, са поникнали други млади клони, като самите
описвани от жалбоподателя „вековни дървета“ съществуват и виреят в имота и в
момента. Тези факти се подкрепят не само
от показанията на разпитаните по делото свидетели, но и от заключението на СТЕ,
в което експертът след извършен личен оглед на място е посочил, че целият имот,
в който се намират двуетажна жилищна постройка и срутила се паянтова стопанска
сграда, е запуснат, необитаем, обрасъл с храсти и дървета, включително и
сочените от Д., които не са поддържани, застарели и с множество изсъхнали клони
по тях.
При положение, че
описаните в жалбата на Д. дървета продължават да съществуват, единствено
възможният извод е, че те не са унищожени. Не може да бъде прието с оглед
заключението на същата СТЕ и че се касае за повреждане на същите, след като
практически на местата на отрязаните клони са се развили нови.
Затова правилно
първостепенният съд е заключил, че липсва обективен признак от престъпния
състав на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК
- настъпването на вреден резултат.
За изчерпателност на
изложението съдът е разсъждавал и по въпроса за съставомерността на признатите
от В. Д. действия от субективна страна, което в настоящия случай, при
правилната констатация, че те не отговарят на изпълнителното деяние по
унищожаване или повреждане, е било ненужно.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260061/24.09.2020 година, постановено по ЧНД 140/2020 година на РС К., с което като правилно и законосъобразно е потвърдено постановление от 23.04.2020 година на прокурора при РП К. за прекратяване на наказателното производство по ДП 282/2016 година по описа на РУ на МВР К., пр. пр. № 670/2016 година по описа на РП К., водено срещу неизвестен извършител по чл. 216, ал. 1 Н на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Т. Грозданова)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Я. Бозаджиева)
2:………………
(А. Игнатова)