№ 3894
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110103532 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание
чл.422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК, предявена във ВРС на 22.03.2023 г., уточнена в изпълнение на
дадените от съда указания с писмена молба от 13.04.2023 г. Исковата молба е предявена в рамките
на преклузивния срок по чл.415 ГПК, след като заповедния съд е констатирал връчване на
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 47 ГПК. Предметът на установителна
защита е идентичен със заявените от заявителя парични вземания по размери и основания в
заповедното производство (ч. гр.д. № 15235/2022 год. по описа на РС Варна, 42 -ри състав), за
което в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Със Заповед № 7309/21.11.2022 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ВРС, 42
състав, по ч.гр.д. № 15235/2022 год. по описа на РС Варна, заповедният съд е разпоредил
длъжникът И. Д. К., ЕГН ********** , с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Й. Б.“ ЕАД (с
предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез пълномощника адв. Г. З., със съдебен адрес: ***, следните
парични вземания:
СУМАТА от 18,01 лв. (осемнадесет лева и една стотинка), представляваща дължими суми
за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Приложение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021
г.,
СУМАТА от 133,44 лв. (сто тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Приложение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., от която: сумата от 62,98 лв.,
представляваща три месечни такси и сумата от 70,46 лв. за ***, представляваща разлика между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг,
1
СУМАТА от 20,89 лв. (двадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Договор за интернет
услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до
04.03.2021 г.,
СУМАТА от 145,98 лв. (сто четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за интернет
услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., от която: сумата от 49,98 лв., представляваща три
месечни такси и сумата от 96,00 лв. за ***, представляваща цена на устройството, което
потребителят не е върнал при прекратяването на договора,
СУМАТА от 89,46 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки)
представляваща дължими вноски по Договор за лизинг от 05.08.2020 г. за *** за периода от
05.02.2021 г. до 04.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.11.2022 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 410,
т. 1 ГПК (вземане, произтичащо от следните обстоятелства: неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, лизингови вноски, дължими суми за устройства и неустойки по следните
договори: Приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г.
Договор за лизинг от 05.08.2020 г. за *** и застрахователна полица № 10138949 „Смартфон
протект“ от 05.08.2020 г.; Договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., за
което е издадена фактура № **********/15.05.2021 г.).
Предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от „Й. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.
Б.“ ЕАД) срещу И. Д. К. са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца изброените по - горе парични
вземания ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на заповедния съд, като в
уточнителната си молба от 13.04.2023 г./л.12,13/ищецът е прецизирал петитума на иска.
Твърди се от ищцовата страна в исковата молба /л.2-6 от делото/, че ответникът И. К. е
сключил с ищеца „Й. Б.“ ЕАД/ предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД/ Приложение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 5.8.2020 г., Договор за лизинг със същата дата за *** и
застрахователна полица № 10138949 „ Смартфон протект „ със същата дата.
И. К. сключил с ищцовото дружество и Договор за интернет услуги с предпочетен номер
*** от 25.8.2020 г., като със сключване на договора получил и *** срещу еднократна такса за
ползване.
На второ място в исковата молба се твърди, че длъжникът /ответник в исковото
производство / не бил изпълнил задълженията си по договора, в следствие на което бил
прекратен едностранно от ищцовата страна на 29.4.2021 г. / за договора за лизинг - чл.11 , ал.1
от ОУ за договор за лизинг, а за договора за мобилни услуги - т.19 б от ОУ /.На трето място,
ищецът сочи, че към 05.05.2021 г. длъжникът имал задължения за предходни периоди в размер на
63,93 лв., както и дължими лизингови вноски за периода 5.4.2021 - 4.5.2021 г. в размер на 64,43 лв.
по договора за лизинг от 5.8.2020 г. за ***.Като последица от посоченото неизпълнение, сочи
ищецът че били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в
общ размер 279,42 лв., формирани както следна: по приложение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 5.8.2020 г. сума в размер на 133.44 лв., от които сума в размер на 62.98
лв. представляваща три месечни такси и сума в размер на 70.46 лв. за ***, представляваща разлика
2
между цената на устройствата без абонаментен плат и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг. По договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г. сума в
размер на 145.98 лв. от които 49.98 лв. три месечни такси и сума в размер на 96.00 лв. за ***,
представляващи цената на устройството, което потребителят не бил върнал при прекратяване на
договора.
Процесните клаузи за неустойка , пояснява ищеца в исковата си молба, че били
обективирани в чл. 11 от Договорите за мобилни услуги , които предвиждали , че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя , последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичането на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не можел да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение ищецът
сочи, че потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на ползваните
отстъпки от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой , без абонамент
, съгласно ценова листа действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова вноска, която съответствала на
оставащия срок на договора.
С оглед изложеното, ищецът твърди, че претендираните две неустойки обезпечават
различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги представляваща 3 месечни
такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено мобилно устройство на
преференциална цена или предоставено устройството за ползване за време на договор за лизинг,
без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляваща разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг
/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Ищецът счита, че така
формулираните неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което и били действителни, породили действие и обвързвали
страните.
В следващата т.4 от исковата молба ищецът сочи, че сумата в размер на 63.93 лв. е дължима
за период 5.2.2021 - 4.3.2021 г. и представлява сбор от дължими абонаментни такси и потребление
на мобилни услуги по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
5.8.2020 г. ; договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г., както и дължими
лизингови вноски за съответния период по договор за лизинг от 5.8.2020 г. за ***.
Задълженията на ответника за предходен период в общ размер 63.93 лв. били обединени
във фактура № **********/5.3.2021 г., като във всяка фактура било посочено подробно как било
формирано вземането. Общата стойност на цитираната фактура възлизала на 107.12лв., от която
била приспадната сума в размер на 43.19 лв., която сума била предплатена от длъжника при
подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или частично платена след издаване
на фактурите. В следствие на изложеното, към момента на подаване на исковата молба, длъжникът
имал задължение към ищеца в размер на 63.93 лв., формирано както следва: по приложение към
договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 5.8.2020 г. - сума в размер на 18.01 лв.,
представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги и сума в размер на 25.03 лв. частична вноска по договор за лизинг от 5.8.2020 г. за
***, договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г. - сума в размер на 20.89
3
лв. представляваща абонаментна такса и такса за потребление на интернет услуги по договор за
интернет услуги.Общо дължимата сума по фактурата, пояснява ищеца, че възлиза в размер на
107.12 лв., от която сума била приспадната сума в размер на 43.19 лв., която сума била
предплатена от длъжника при подписване на договорите , надплатена в предходни периоди или
частично платена след издаване на фактурите.
В т.5 от искова молба ищецът е въвел следното уточнение: Твърди се от ищеца, че при
сключване на договор с „Й. Б.“ ЕАД всяко лице получавало един или повече клиентски номера,
под които „Й. Б.“ ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издава обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер
можело да има един или повече от един мобилни номера, но всички те получавали услугите си по
договор , сключен между конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка от
издадените от „Й. Б. „ ЕАД фактури имало подробно описание на вида услуги, на база на които се
формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на
издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, то тази сума се
включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При
констатиране на неизпълнение на задължения по един или няколко договора, сключени с дадено
лице по един кл. номер , услугите по всички договори под този кл.номер се обединявали в една
фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните
неустойки.
В настоящия случай, клиентът и ответник фигурирал под клиентски номер *********
при ищцовото дружество.Всички непогасени и изискуеми задължения на отв. Ив.К., в размер
на 407.78 лв.,пояснява ищеца , че били обединени във фактура № **********/05.05.2021 г. за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.
Посочената сума представлявала сбор от дължи суми по следните договори /споразумения:
151.45 лв. дължими по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 5.8.2020 г. от които : 18.01 лв. дължими за месечни и еднократни такси /абонаменти,
допълнителни пакети / по приложение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
5.8.2020 г., дължими за период 05.02.2021 - 04.03.2021 г.
133.44 лв. - дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по приложение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г., формирана както следва :
сума в размер на 62.98 лв. представляваща три месечни такси и сума в размер на 70.46 лв. за ***,
представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
166.87 лв. дължими по договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г.,
от които : 20.89 лв. дължими за месечни и еднократни такси /абонаменти и допълнителни
пакети/ по договор за *** от 5.8.2020 г. - сума в размер на 18.01 лв., представляваща абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за интернет услуги с предпочетен
номер *** от 25.8.2020 г. , дължими за период 05.02.2021 - 04.03.2021 г.
145.98 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.8.2020 г. , формирана както следва : сума в размер
на 49.98 лв. представляваща три месечни такси и сума в размер на 96.00 лв. за ***,
представляваща цената на устройството , което потребителят не е върнал при прекратяването на
договора.
4
89.46 лв. дължими вноски по договор за лизинг от 5.8.2020 г. за *** за период 05.02.2021
- 04.05.2021 г.
Към момента на подаване на исковата молба ищецът твърди, че посочените по -горе
парични вземания не са платени от ответника.Твърди, че за посочените неизплатени суми по
сключените между страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, както и че заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срок, след дадени от заповедния съд указания инициира настоящия исков процес.По изложените
съображения и по същество, ищецът желае уважаване на предявените установителни претенции
ведно с присъждане и на законна лихва считано от датата на сезиране на заповедния съд,
претендира и разноски по заповедното и исково производство.
В подкрепа на изложеното в исковата молба ищецът желае допускане събирането на
писмени доказателства - представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
документи и приобщаване на заповедното дело - ч. гр. д. № 20223110115235/2020 г. по описа на
РС Варна, ГО ,42-ри състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът , чрез особения му представител - адвокат М. Д. от
АК Варна е депозирал отговор на исковата молба.
В отговора на искова молба е изразено ясно становище за процесуална допустимост на
иска.
По същество: ответникът намира иска за неоснователен и недоказан, по следните правни
съображения:
Спирайки се на изложените от ищеца фактически твърдения, сравнявайки ги с приложение
към договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., договор за лизинг от
същата дата, договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г./ със
сключването на който ответникът получил *** срещу еднократна такса за ползване / ответникът от
своя страна, чрез адв.М.Д. е навел следните твърдения:
Твърди, че посочените от ищеца договори са недействителни:
Видно било от приложените документи по заповедното дело 15 235/2022 г., че ответникът
бил с трайно намалена работоспособност и ползвал отстъпка в размер на 20 % от месечния
абонаментен план за 1 ползван от него номер за периода на договора .Не се установявало от
документите към датата на подписване на договора какво било заболяването на ответника,
дееспособно лице ли е бил, могъл ли е да разбира и ръководи действията и постъпките си . Към
това твърдение водел и факта, че в рамките на 20 дни имало подписани от негова страна 2
договора за предпочитани номера и получени 2 мобилни устройства с дата 05.08.2020 г. и
20.08.2020г.
Ответникът, чрез адв.М.Д. счита, че не се дължи сума от 96 лв. за ***, т.к. било възможно с
оглед заболяването си ответникът да останал с впечатление, че е подарък при подписване на
договора като лоялен клиент.
Оспорва, че са предоставени мобилни услуги от доставчик „ Й. Б. „ ЕАД, респ. ползването
на мобилни услуги от страна на ответника за процесния период, индивидуализирани по вид,
количество и стойност по представените фактури. Приложените към исковата молба дубликати на
данъчни фактури особеният представител на ответника сочи, че не могат да служат за
доказателства за удостоверените обстоятелства, т.к. са частни свидетелстващи документи, без
5
материална доказателствена сила, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договора
като сочи, че липсва писмено изявление за прекратяване на договора от ищцовото дружество
към ответника, а и на ответника не бил предоставен подходящ срок за изпълнение по см. на чл. 87
ЗЗД.
Оспорено е същественото на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за лизинг към мобилен номер ***.
При така изложеното в отговора на искова молба, ответникът чрез особения му
представител желае съдът да постанови Решение, по силата на което да отхвърли предявените
установителни искове изцяло ведно със искането за присъждане на законна лихва като
неоснователни, без да прави искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 03.11.2023 г . ищцовото
дружество , редовно призовано, не изпраща представител . В писмена молба с рег. вх. №
77553/9.10.2023 г. ,депозирана от адв.Г. З., ищцовата страна поддържа предявените искове, желае
уважаването йм ведно със сторените разноски в заповедното и в исковото производство ,представя
и писмени доказателства и излага и становище по същество на спора.
В същото открито съдебно заседание ответникът чрез надлежно назначения му от исковия
съд особен представител - адвокат М. Д. , поддържа отговора на искова молба, оспорва исковата
молба, като моли съда да постанови Решение , с което да отхвърли исковете. Неоснователността и
недоказаността на исковете адв.Д. намира че произтича от факта, че ответникът е бил намалена
работоспособност , ползвал 20 % отстъпка при сключване на договорите и за 20 дни - на 5-ти и на
20 -ти август сключил два договора, което за особения процесуален представител на ответника
обуславя извод, че ответника е бил въведен в заблуждение , считал че получава двете мобилни
устройства като подарък . Отделно от горното адв.Д. повтаря и възражението си, че на ответника
не е бил даден подходящ срок за изпълнение на задълженията по см. на чл. 87 ЗЗД , поради което и
желае отхвърлянето на исковете.
В откритото съдебно заседание адв.Д. е отправила искането да й бъде издаден разходен
касов ордер за осъщественото процесуално представителство на ответника, по което искане съдът
се е произнесъл и РКО за внесения за целта депозит е издаден на 7.11.2023 г. в полза на адв.М.Д..
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, след запознаване
със становищата и възраженията на страните, на база приложимия закон и съгласно
нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК , приема за установено и изяснено по делото от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното :
Районен съд Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове от ищцовото дружество против
ответника , като ищецът цели да установи със СПН съществуването на паричните вземания, за
които в негова полза по заповедното дело - ч. гр. д. № 15235/2022 г. по описа на ВРС е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК .
С Доклада по делото , приет от страните без възражения, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните , съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
конкретния казус , по следния начин: В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наведените
твърдения, а именно: 1.) че между страните са сключени процесните облигационни договори - за
6
мобилни услуги и интернет и лизинг; 2.) че е предоставил на ответника договорените мобилни
услуги и интернет, както и самите лизингови вещи; 3.) че падежът на задълженията за заплащане
стойността на дължимите в отчетните периоди абонаментни такси и лизингови вноски е настъпил,
респ. че ответникът е изпаднал в забава; 4.) че са налице уговорени валидни клаузи за неустойки
при неизпълнение на договорите за мобилни услуги, 6.) размера на исковите претенции по пера (за
абонаментни такси, за лизингови вноски и за неустойки) както и 7). да докаже при условията на
пълно и главно доказване точно изпълнение на договорните задължения, в частност че именно в
исковия период от време са били доставени и потребени от ответника договорените услуги , на
търсените стойности , както и че по силата на самите договори и ОУ поради неизпълнение на
договорните задължения по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД , ответникът е изпаднал в забава, началния
период на забавата за всяко едно парично вземане, твърдения от ищеца факт на едностранно
прекратяване на договорите.
Съдът изрично е указал на ищеца , че при наличие на неравноправна клауза в
потребителския договор, негова е доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е
уговорена индивидуално.
В тежест на ответника , съдът е възложил да установи и докаже възраженията залегнали в
отговора на искова молба за недействителност на договорите, а именно:че е липсвало съгласие на
ответника за сключването на договорите, поради което и на осн.чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД
договорите са нищожни или че при сключване на договорите ответникът не е могъл да разбира или
ръководи действията си поради което и на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорите са унищожаеми.
В тежест на ищеца, в условията на евентуалност - в случай, че ответника поддържа
възраженията си в отговора на искова молба затова , че е бил недееспособен към момента на
сключване на договорите и докаже тези възражения, съдът е възложил да ангажира доказателства ,
от които да се изведе извод, че волята на ответника не е била опорочена при сключване на
договорите.
При така разпределената тежест на доказване , на база събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че ищецът е установил и доказал твърденията си залегнали в
заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба за наличие на валидни облигационни
правоотношения между мобилния оператор - ищец и ответника - потребител .
От приобщеното като писмено доказателство по исковото частно гражданско дело №
15235/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, безспорно се установява, че на
17.11.2022 г. кредиторът „ Й. Б. „ ЕАД /с предходно наименование „Т. Б. „ ЕАД / е депозирал във
ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника И. Д. К., ЕГН **********, като паричните вземания за които е сезиран съда са
вписани по основания и размери в т. 9 и т.12 от заявлението .
Видно от материалите по заповедното дело , въз основа на Разпореждане №
42473/21.11.2022 г. ( л. 67 от ч.гр.д. №15235/2022 г. по описа на ВРС,ХLII - ри състав )
заповедният съд е издал Заповед № 7309/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за търсените парични вземания, така както са
посочени и по-горе, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на заявлението в
съда - 17.11.2023 г. , както и за сторените от заявителя разноски 25 лв. за платена държавна такса и
360 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС (л.68 от заповедното дело ).
От приобщените по заповедното дело книжа на листи от 70 до лист последен , се
7
установява факта, че издадената в полза на „Й. Б. „ ЕАД Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК се счита връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на длъжника,
заповедният съд е дал указания на заявителя за възможността в 1 м. срок от получаване на преписа
от разпореждането на съда да предяви установителен иск за установяване съществуването на
паричните вземания по заповедта и заявителят е предявил иска си в срока по чл.415 ГПК, за което е
представил доказателства и по заповедното дело .
На последно място, следва да бъде отчетено и че съдията -докладчик и по заповедното и по
исковото производство, преди обявяване на настоящото Решение е констатирал неустановена по
момента , нито от съда , нито от страните, очевидна фактическа грешка, допусната при изписване
на началния исков период за сумите от 18.01 лв. и 20.89 лв. с посочване на неправилен начален
отчетен период , отстранена от заповедния съд с Разпореждане № 46136/29.11.2023г.на осн. чл.247
ГПК /, съгласно което исковия период и за двете суми следва да се чете: 05.02.2021 - 04.03.2021 г.,
а не както е изписано в заповедта от 05.05. Този факт, исковият съд съобразява при постановяване
на Решението по същество по предявените ОСИ .
Въз основа на посоченото по -горе , исковият съд е приел и счита, че предявените
специални положителни установителни искове са процесуално допустими.
Активната си процесуално правна и материално правна легитимация ищцовото дружество е
установило и в исковото производство и в заповедното производство на база приобщените
писмени доказателства , а именно ОБЩИ УСЛОВИЯ на „Т. Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги / л. 69 - 76 от исковото производство и листи
50- 61 от заповедното дело / последна покана за доброволно плащане от 05.04.2021 г./ л. 82 от
исковото производство / ; Договор от 05.08.2020 г. за мобилни услуги за предпочетен номер *** и
предоставяне на мобилен апарат *** *** / л.11 - 18 от заповедното дело / ; Договор от 05.08.2020
г. за лизинг за мобилен апарат *** *** /л.19 -25/ Декларация - съгласие от потребителя от
05.08.2020 г./ л.26/; Приложение от дата 05.08.2020 г. към Договор за мобилни /фиксирани услуги
/допълнително споразумение /л. 27 -28 от заповедното дело /, Приложение от дата 05.08.2020 г.
към договор за мобилни /фиксирани услуги /допълнително споразумение / л. 29 - 30 от
заповедното дело /; Застрахователна полица № 10138949 Застраховка на устройство „ Смартфон
протект „ /л. 31 - 33 от заповедното дело / ; Договор за услуга интернет з дома от 25.08.2020 г . /
л. 34 - 44 от заповедното дело /, Декларация -съгласие от 25.08.2020 г./л.45 от заповедното дело / ;
Приемо - предавателен протокол от дата 25.08.2022 г. относно устройство - *** /л.46 от
заповедното дело / фактура № ********** от 05.03.2021 г. за отчетен период 05.02.2021 -
04.03.2021 г. , със срок на плащане 20.03.2021 г. на обща стойност 151.48 лв. с ДДС / л. 47 от
заповедното дело / Справка общо потребление за мобилен / фиксиран номер *** за отчетен
период 05.02.2021 - 04.03.2021 г. и за мобилен /фиксиран номер 089 8539762 за отчетен период
05.02.2021 - 04.03.2021 г. / л.48 от заповедното дело /; фактура № ********** от дата 05.05.2021
г. за отчетен период 05.04.2021 - 04.05.2021 г. , на обща стойност 417.78 лв. с ДДС и срок за
плащане 20.05.2021 г. /л. 49 от заповедното дело / .
Съвкупния и поотделен анализ на цитираните по -горе писмени доказателства, мотивира
съда да приеме за установено и доказано по делото сключването на договори между мобилния
оператор и ответника както следва :
На 05.08.2020г. страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги / приобщен в
заверено за вярност с оригинала копие на л. 11-18 по заповедното дело/ , с предмет
8
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ***, с който е уговорен абонаментен план Тотал +,
при месечен абонамент за първоначалния срок на договора 16.99 лв. , а след изтичане на
първоначалния срок на договора 19.99 лв. На стр.3 от договора е посочено, че същият се сключва
за 24 м. и изтича на 05.08.2022 г. В т.7 от същия договор е посочено, че при подписване на
договора потребителят получава устройство Noкia 1 Plus Dual Black , с IMEI *** и СИМ карта №
***, с цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план от 165.96 лв., ; стандартна цена
на устройството без абонаментен план от 289.90 лв. и при отстъпка от стандартната цена от 123.94
лв. Потребителят видно от договора е удостоверил с подписа си факта на получаване на
посоченото устройство.В Договора, на страница трета /л. 13 -ти от заповедното делото / е
предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка.
В договора е записано, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока
посочен в този раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи свързани с него, в това число приложимите
Общи условия , последният дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице
прекратяване : а /.неустойка в размер на всички месечни абонаментни за периода от
прекратяването до изтичането на уговорения срок , като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти . Месечният абонамент,
приложимо за нуждите на изчисляване на неустойката , е посочено че е най -високият според
условията в плана . В допълнение на неустойката по предходното изречение , потребителят е
разписано , че дължи и възстановяване на част , съответстваща на оставащия срок на договора,
от разликата между най -ниския и най-високия месечен абонамент, според условията на плана , в
случай че се били налице отстъпки и или различна стойност на месечни абонаменти и б/ в
случаите , в които е предоставено устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в
договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл.Потребителят е посочено
и че дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой , без
абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена по договора
за лизинг , каквато съответства на оставащия срок на договора .
На същата дата 05.08.2020 г. , за мобилен номер *** е сключен и Договор за лизинг за
мобилен апарат ***, *** с лизингова цена от 162.70 лв. Договорът е сключен за срок от 23 месеца
съгл.чл.2. В чл. 3 (1) от договора, лизингополучателят се е задължил да заплати посочената
лизингова цена, както следва: първоначалната лизингова вноска в размер на 75.0 лева с ДДС,
платима при сключване на договора и 23 месечни вноски от 3.79 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е
посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Уговорено в чл. 1 (2) е
правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10
дни преди изтичане на договора и след изпълнение на условията на Общите условия и заплащане
на сумата от 3.79 лева. В чл. 1(3) е предвидено, че при неупражняване правото на
лизингополучателя да изкупи устройството, същото подлежи на връщане в срок от един месец от
изтичане срока на договора. Потребителят в чл. 6 от договора е декларирал, че е получил и е
запознат с Общите условия, факт удостоверен и с полагането на подписа на лизингополучателя
върху същите (л.20 от заповедното дело).
На 05.08.2020 г. страните са подписали Приложение към договор за мобилни услуги ,
9
съгласно което потребителят получава отстъпка от 20 процента за 24 месеца , като е посочено и
основанието да отстъпката - Експертно решение на ТЕЛК от 14.07.2020 г., установяващо степен на
увреждане /степен на трайно намалена работоспособност в размер на 50 или над 50 % съгласно
приложението към мобилен /фиксиран номер - в случая непопълнен , видно от л.27 -ми .В същото
приложение , подписано от потребителя се съдържа клауза на чл.3 - Срок , прекратяване ,
неустойки и еднократно изменение.Съгласно 3.1.-при неспазване на някое от задълженията по
приложението , по договора за мобилни /фиксирани услуги и/или ОУ, операторът има право да
прекрати незабавно, по вина на потребителя договора за мобилни услуги с всички произтичащи от
това последици. Съгласно 3.2. в случай на нарушение на чл. 2.2. от страна на потребителя,
операторът има право незабавно да преустанови достъпа на съответните СИМ карти / номера до
мрежата си или да прекрати едностранно приложението .
На 05.08.2020 г. страните са подписали и Приложение към договор за мобилни услуги ,
съгласно което потребителят получава отстъпка от 20 процента за 24 месеца , като е посочено и
основанието да отстъпката -Експертно решение на ТЕЛК от 14.07.2020 г., установяващо степен на
увреждане /степен на трайно намалена работоспособност в размер на 50 или над 50 % съгласно
приложението към мобилен /фиксиран номер *** , видно от л.29 -ми .В същото приложение ,
подписано от потребителя се съдържа клауза на чл.3 - Срок , прекратяване , неустойки и
еднократно изменение.Съгласно 3.1. -при неспазване на някое от задълженията по приложението ,
по договора за мобилни /фиксирани услуги и/или ОУ, операторът има право да прекрати
незабавно, по вина на потребителя договора за мобилни услуги с всички произтичащи от това
последици. Съгласно 3.2. в случай на нарушение на чл. 2.2. от страна на потребителя, операторът
има право незабавно да преустанови достъпа на съответните СИМ карти / номера до мрежата си
или да прекрати едностранно приложението .
На 25.08.2020 г. страните по спора са сключили и Договор за услуга интернет за дома ,
приобщен в заверено за вярност с оригинала копие по заповедното дело на листи 34-45 от
заповедното дело , с посочен номер на услугата *** , при стандартен месечен абонамент 19.99
лв.на месец , при първоначален срок на договора 24 м., изтичащ на 25.08.2022 г. Видно от т. 8 от
договора, при сключването потребителят е получил предоставено му устройство *** за
посочения в т. 5 от договора адрес, със срок на договора 24 м. , изтичащ на 25.08.2022 г.
Съгласно договореното на страница трета от договора / л. 36 от заповедното дело/ след изтичане
на първоначалния срок , договора се превръща в безсрочен при условията на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен с 1 месечно писмено предизвестие. В случай на
прекратяване на договора , преди изтичане на срока на договора, по вина или инициатива на
потребителя , или при нарушение на задълженията му по договора или документи , свързани с
него, в т.ч. и ОУ , страните са договорили, че потребителят ще дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване : а /.неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечния
абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката е прието, че е най-високият
според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение е записано
още в договора, че потребителят дължи и възстановяване на част , съответстваща на оставащия
срок на договора , от разликата между най -ниския и най -високия месечен абонамент според
условията на плана , в случай , че са били налице отстъпки и /или различна стойност на месечни
абонаменти ; и б./ в случаите в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен
10
или повреден, то потребителят дължи неустойка в размер на 96 лв. с ДДС . Видно и от приемо -
предавателния протокол от дата 25.08.2020 г. потребителят е получил срещу подпис описания
по-горе рутер .
Установено и доказано е още , че договорите изброени по-горе са сключени при действието
на Общи условия на мобилния оператор, тогава с наименование „Т. Б.“ ЕАД . По заповедното
дело на листи от 50 - 57 - ми вкл. са приложени и приети като писмени доказателства Общи
условия на Т. Б. ЕАД за взаимоотношенията между потребителите на електронни съобщителни
услуги - в сила от 10.09.2020 г. с последно изменение от 12.04.2021 г. , относими към визираните
по -горе договори. Видно раздел Пети от ОУ /л.51/ - за ползваните от потребителя услуги
мобилния оператор издава ежемесечна фактура на името на потребителя а плащането съгл. чл.27
от ОУ на посочената във фактурата услуга се извършва в срока, указан във фактурата , но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването . Съгл. чл.27 изр. 2 -ро от ОУ - при неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение
.Съгласно третото изречение на същата норма - неспазването на срока за плащане на фактурата
дава право на Т. да използва внесената от потребителя гаранционна сума или банкова гаранция
/ако е налице такава/ за покрИ.е на част или цялото задължение и да спре възможността на
потребителя да осъществява изходящи повиквания с изключение на достъпа до услугите за
спешни повиквания до заплащане на дължимите суми .
В раздел XIV - Отговорност на потребителите в чл. 75 от ОУ е регламентирано правото на
мобилния оператор Т. да прекрати договора , а именно - при неспазване от страна на потребителя
на което и да е задължение по част ХIII от Общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя Т. има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на чл. 19 б и 19 в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор.
Във връзка с така цитираните по -горе договори сключени между ищцовото дружество -
тогава „Т. Б. „ ЕАД и ответника потребител, по делото са представени още със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение заверени за вярност с оригинала копия
на два броя фактури . (л. 47 и 49 от заповедното производство ), издадени за претендираните
вземания, както следва:
фактура № **********0 от 5.3.2021 г., със срок на плащане 20.03.2021 г. за отчетен
период 05-02-2021 - 04.03.2021 г. на обща стойност 151.48 лв. с вкл.ДДС със следните
включени в стойността отделни задължения :0.10лв. за разговори , данни , съобщения и
др.таксувани услуги ;34.82лв.месечни еднократни такси /абонаменти и доп.пакети/;68.22 лв.
вноска лизинг ;87.53лв. задължения от предходен период,минус 43.17 лв. - внесени плащания . (л.
47 от заповедното дело ) и
фактура № ********** от 5.5.2021 г. със срок на плащане 20.05.2021 г. за отчетен
период 05-04-2021 - 04.05.2021 г. на обща стойност 417.78 лв. с вкл.ДДС със следните
включени в стойността отделни задължения :80 лв. други начисления и компенсации ;183.42 лв.
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги ;64.43 лв. вноска за лизинг;73.93 лв.
задължения от предходен период 73.93 лв. баланс от предходен период (л. 49 от заповедното
дело).
Видно е от лист 48 - ми от делото , че потребителят - ответник за исковия период от време,
за всеки от двата фиксирани номера е имал отчетеното от мобилния оператор потребление както
11
следва : от 05.02. - 04.03.2021 г. за мобилен номер *** - общо 14.26 лв. с ДДС и от 05.02.-
04.03.2021 г. за мобилен номер 089 8539762 - общо 16.66 лв. с ДДС.
Установено е още, че на 05-04-2021 г. Т. Б. ЕАД е изпратил последна покана до
потребителя Ив.К. , в която го уведомява, че потребителят има задължения за предоставени
услуги по сключени договори с Т. възлизащи на 73.93 лв. с ДДС , като е определен 10 дневен срок
за доброволно плащане от датата на писмото / т.е. от 05.04.2021 / . Посочено е че при неплащане на
дължимата сума ще бъде добавена неустойка в размер съгласно договора , а всички оставащи
лизингови вноски , в случай че е закупено устройство на лизинг , ще станат предсрочно изискуеми
съгласно условията на договора за лизинг. В табличен вид за двата мобилни номера, водени по
един клиентски номер, мобилният оператор е вписал задължението на потребителя към 05.04.2021
г. от 73,93 лв. и дължимите при неплащане: неустойка по договор/ и от 263.42 лв. , оставащи
лизингови вноски 64.43 лв. и сума на бъдещо задължение общо 401.78 лв.
Данни по делото поканата за плащане да е връчена на потребителя липсват.
Така посочената и от ищцовата страна „ обобщена фактура „, вероятно съставена не е
представена нито по заповедното дело нито по исковото .
С оглед изложеното по -горе и исковият съд следва да даде отговор дължи ли ответника на
ищеца исковите сумите, така както са били посочени в заповедното производство и претендирани
в исковото :
18,01 лв. (осемнадесет лева и една стотинка), представляваща дължими суми за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Приложение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г.,
133,44 лв. (сто тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Приложение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., от която: сумата от 62,98 лв.,
представляваща три месечни такси и сумата от 70,46 лв. за ***, представляваща разлика между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг,
20,89 лв. (двадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща дължими суми за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Договор за интернет услуги с
предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г.,
145,98 лв. (сто четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),представляваща
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за интернет услуги с
предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., от която: сумата от 49,98 лв., представляваща три
месечни такси и сумата от 96,00 лв. за ***, представляваща цена на устройството, което
потребителят не е върнал при прекратяването на договора,
89,46 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки),представляваща дължими
вноски по Договор за лизинг от 05.08.2020 г. за NOKIA 1 PlusDual Black , за периода от
05.02.2021 г. до 04.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 17.11.2022 г., до окончателното изплащане.
Сравнителния анализ на цитираните общо две фактури, детайлната справка за
потреблението на абоната за исковия период от време , данните от всеки от договорите за мобилни
12
услуги , интернет и лизинг , налагат и от фактическа страна изводите, че в посочените 2 фактури,
приложени ведно със справките за потреблението на листи от 47 до 49 по заповедното
производство , са включени отделните парични вземания по основания, размери и периоди,
възлизащи на сбор равен на претендираните в заповедното производство вземания - общо 407.78
лв. - буква а на т.9 от заявлението.
По делото не се оспорва от ответника, че фактурите са издадени от мобилния оператор, а
напротив - ответника е навел възражението , че фактурите отразяват изгодни за ищеца факти и
представляват частни документи .
В хода на производството по делото страните не са поискали и не е провеждана ССчЕ, т.к.е
очевидно, че фактурите са издадени от ищцовата страна и представляват генериране на данните от
потребление и месечни такси и вноски и начислени вноски и неустойки.
По делото липсват каквито и да е твърдения в периода от издаване на първата фактура до
края на съдебното дирене пред настоящата инстанция отв.Ив.К. писмено да е оспорил дължимост
на което и да е парично вземане по издадените към нето първични счетоводни документи или да е
отправял сам искане за едностранно прекратяване на договорите .
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД.
Активната процесуално правна легитимация за предявяване на специалния положителен
установителен иск принадлежи на кредитора - заявител , в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по
същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай по делото страните не спорят , че за вземанията, предмет на исковото
производство е била издадена Заповед № 7309/21.11.2022 гг. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на мобилния оператор и против длъжника по ч.гр.д. № 15235/2022г., по
описа на ВРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.Предмет на иска е
установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. За успешното
доказване на иска , в тежест на ищеца бе да установи, че в качеството му на доставчик на мобилни
услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е предоставил
посочените по - горе услуги на ответника, в това число и стоки по договори за лизинг, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради
което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и
осъществяване на предпоставките за възникване на правото на ищеца да получи неустойка, а така
също и размера на претенцията по пера.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, по делото се установява
наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 05.08.2020 г. и Договор за интернет услуги с предпочетен номер ***
от 25.08.2020 г.,по силата на които ищецът се задължил да предоставя на ответника за срок от 24
месеца, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
конкретни тарифни планове. От своя страна абонатът поел задължение да заплаща за срока на
13
договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни услуги.
Уговорените между страните абонаментни такси и по двата договора са на минималната цена,
която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни услуги и се
дължи за това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на
предоставените услуги. Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги,
които абоната има право да ползва - брой минути за разговори в страната, брой минути за
международни разговори и пр., които не се остойностяват от оператора допълнително, по
представената ценова листа, а са включени в пакета ползван от потребителя.
С оглед изложеното и заплащането на месечната абонамента такса и нейният размер не
зависят и не са обвързани от реалното потребление на мобилни услуги за конкретния месец. От
представените по делото фактури, надлежно осчетоводени в ищцовото дружество, се установява,
че ищецът е начислявал такси и стойност на потребени услуги, като при липса на твърдения за
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги, бленкетното оспорване на ползването на мобилни услуги и техния
отчет се явява неоснователно.
С оглед изложеното и съобразно записванията във фактурите, следва да се приеме, че
ищецът има вземане към ответника за дължимите се, но незаплатени месечни абонаментни такси
и ползвани услуги и по двата договора във визираните по -горе размери .
По отношение претенцията за заплащане на лизингови вноски:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в
договорни отношения по повод : Договор за лизинг от 05.08.2020 г. , за мобилен номер *** за
мобилен апарат *** *** с лизингова цена от 162.70 лв.,сключен за срок от 23 месеца.Съобразно
коментираните по горе клаузи на договорите, със същите мобилният оператор се е задължил да
предостави за временно ползване мобилното устройство , срещу възнаграждение, платимо от
ответника, които уговорки разкриват белезите на договора за оперативен лизинг, легалното
определение за който е дадено в чл. 342, ал. 1 ТЗ и според който с договора за оперативен лизинг
лизингодателя се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. В договора
абонатът е удостоверил факта на получаване на конкретната вещта, предмет на договора, поради
което и за него е възникнало задължение да заплаща уговорените лизингови вноски. По делото не
се твърди, а и не са представени доказателства, че ответникът е върнал лизинговата вещ на
лизингодателя, поради което и не може да се приеме, че е отпаднало и задължението му да
заплаща лизинговата цена по договора. Ответникът в чиято тежест е, не е ангажирал и
доказателства, че е заплатил лизинговите вноски в срок, т.е. че е плащал всеки месец уговорената
сума по договора. Отделно от горното съгласно приетите от потребителя и действали между
страните Общите условия на оператора, месечните вноски и другите дължими възнаграждения
стават предсрочно изискуеми в брой при прекратяване на договора/договорите за предоставяне на
мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащанията на дължими съгласно тези договори плащания. Договора за предоставяне на мобилни
услуги, към който е сключен договор за лизинг на горепосоченото устройство, е прекратен с
неплащане на дължимите такси по тях, като ответникът не е твърдял и не е представил
доказателства да е заплащал сумите, с оглед което съдът намира за установено неизпълнение от
негова страна, довело до възникване на правото на оператора да прекрати договора за мобилни
услуги едностранно съобразно чл.19б от ОУ .В тази връзка съдът намира, че общите условия
14
намират приложение, доколкото от писмените доказателства се установява, че надлежно , във
всеки един от договорите, а и в отделна декларация, ответникът е декларирал, че се е запознал със
същите и е съгласен с тях. Дори този извод да не бъде възприет за верен, срокът на договора за
лизинг е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
оглед което и лизинговите вноски са дължими, тъй като е настъпил падежът им.С оглед
изложеното съдът намира и искът за установяване съществуването на вземането по договора за
лизинг за доказан по основание и размер, поради което и същият следва да бъде уважен.
По отношение исковете за неустойка:
В Договорите за мобилни услуги и интернет са предвиден клаузи касаещи дължимост на
неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, като
последният дължи неустойка : а) в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,
но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В конкретния
случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени услуги, договорите
са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. Исковият съд приема, че договорите
сключени между мобилния оператор и потребителя са прекратени при приложение на чл.19б на
ОУ, в които е предвидено, че мобилният оператор има право да прекрати договора включително в
случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния
договор. В ОУ не е налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати
договора. Условие за предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е налице,
доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по договорите по
издадените фактури. В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-физическо лице,
което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.Съгласно общото правило на чл.
143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е
конкретизирано, че неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Доказване на обстоятелството, че дадена клауза е договорена
индивидуално е в тежест на ищеца при условията на пълно доказване. Процесните неустоечни
клаузи не са индивидуално договорени. Настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за
заплащане на сумите по процесните договори , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, представляваща сбора от три
месечни абонаментни такси. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на не повече от 3
месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка. Така договорена
клаузата в достатъчна степен позволява абонатът не само да предвиди кога ще дължи неустойка - в
случая при неплащане на месечните абонаментни такси, но и да предвиди максималния размер на
неустойката - 3 месечни абонаментни такси. Предвид това, че срокът на всеки от двата договора е
15
24 месеца, то неустойката не се явява и прекомерна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП . В
аналогичен смисъл е и създадената съдебна практика на въззивните състави на ОС Варна. Ето
защо и съдът намира, че клаузата в процесните договори за начисляване на договорна неустойка
при предсрочно прекратяване на договора по буква а от съответните договори е действителна и
сумите за неустойка поради прекратяване на договорите са дължими и в посочените размери,
пресметнати както бе посочено и по-горе от мобилния оператор на база условията по договорите и
при отчитане на датата на едностранно , от кредитора, прекратяване на договорите - м. април 2020
г.
По отношение на неустойката представляваща разлика в преференциалната и редовна
цена на устройството мобилен апарат *** ***, съдът намира, че абоната - потребител и ответник
не дължи само паричното вземане : сумата от 70,46 лв. за ***, представляваща разлика между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг.За да изведе този краен извод, че ответникът не дължи на мобилния оператор сумата от
70.46 лв. , съдът излага следните мотиви :
Мобилното устройство е получено на 05.08.2020 г. от потребителя с посочена лизингова
цена 162.17 лв. с вкл.ДДС , като потребителят е имал възможност да придобие собствеността
върху същото , на 23 вноски от по 3.79 лв. до края на договора - 05.08.2021г. След заплащане на
вноските, съгласно чл. 1, ал.2 от договора за лизинг потребителят е имал право да отправи искане
до мобилния оператор за закупуване. В случай, че устройството не бъде върнато, не бъде
упражнено правото на потребителя по чл. 1 , то тогова съгл. чл. 1, ал.3 от договора потребителят
дължи неустойка.
В договора за лизинг е предвидена неустойка , която обаче излиза извън присъщите й
функции по см. на чл. 92 ЗЗД. В случая, вземането за неустойка е поставено в зависимост от други
обстоятелства и изтекъл период от време. Формулировката на процесната клауза, обаче, не създава
яснота за определения или определяемия размер, като не е посочена конкретната ставка и начало
на периода, съотносими към текста , съответстваща на оставащия срок на договора . (така :
решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г.). Отделно от посоченото
за неизпълнение на задълженията си по сключеният договор за мобилни услуги, потребителят
вече е санкциониран с неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси. Налага се
извод, че разликата в цената на устройството, претендирана под формата на допълнителна
неустойка по договора за мобилни услуги, води до задължаване на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП , което противоречи на добрите нрави и излиза извън обезщетителната функция
на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта (така решение № 1242 от 18.10.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1248/2022 г.).
Съдът счита за изначално недопустимо клаузата на неустойка, отнасяща се до лизинговата
вещ, да бъде договаряна в договор за мобилни услуги, като това обстоятелство обуславя
вероятност за неравноправност на неустоечните клаузи в частта им лизинговата вещ, по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. При изложеното, съдът намира, че този вид неустойка не
се дължи.В същия смисъл е и актуалната практика на ОС Варна .
На следващо място, съдът намира, че исковата сума от общо 145,98 лв. (сто четиридесет и
16
пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по Договор за интернет услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г.,
от която: сумата от 49,98 лв., представляваща три месечни такси и сумата от 96,00 лв. за ***,
представляваща цена на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на
договора, също е доказан и по основание и по размер. Така , както и в договора за мобилни
услуги от 5.8.2020 г., така и в договора за интернет услуги от 25.08.2020 г. страните са постигнали
съгласието потребителя да заплаща потребния от него интернет, като сумите за интернет
потреблението са изчислени на база справката за потребление и тарифен план. Доказано е
получаването на устройството рутер за ползването на интернет от потребителя , но не се и твърди
потребителя да е закупил същото или да го е върнал. Ето защо , по отношение на сумата от 145.98
лв. съдът приема, че след като потребителят е имал предоставен му достъп до мрежата на
мобилния оператор и получил устройството - рутер , считано от 25.08.2020 г. за него за
възникнали задължения да заплаща към мобилния оператор потреблението на интернет ,
извършвано на адреса вписан в договора приложен на л. 35 -ти от заповедното дело. При
неизпълнение на задълженията на потребителя операторът има право да начисли неустойка ,
определяема по буква а и буква б /л. 36 от заповедното дело /и да търси неустойка за невърнато
устройство или повредено -в размер на 96 лв. с ДДС . При лиса на доказателства абонатът да е
платил потреблението по договора от 25 август 2020 г. за услугата интернет за дома, същият
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора и цената на самото устройство - рутер .
Размера на двете суми е определяем за неустойката за предсрочно прекратяване на договора и
фиксиран за устройството - рутер.
С оглед изложеното по - горе, съдът намира предявения иск с цена от общо 402.78 лв. за
частично основателен и доказан до размер от общо 337.32 лв. / 407.78лв. минус 70,46 лв. ) а за
разликата до пълния размер от 407.78 лв.- равна на сумата от 70.46 лв. - неоснователен и
недоказан .
По възраженията на особения представител на ответника, залегнали в отговора на
искова молба и поддържани в хода на производството пред първа инстанция, исковият съд намира
следното :
Твърди се и от двете страни (а и ищецът е представил доказателства ) че потребителят
-ответник е ползвал отстъпки от 20 % при сключване на договорите и за срока на договорите,
поради установена с ТЕЛК НТР от 50 или над 50 процента . По делото липсват каквито и да данни
ответникът от какво заболяване е страдал, но са налице данни за установена чрез ЕР на ТЕЛК
неработоспособност. Именно липсата на доказателства относно характера и вида на общото
заболяване, заради което и ответникът е бил с призната от ТЕЛК неработоспособност, мотивират
исковия съд да приеме, че факта на установена от ТЕЛК неработоспособност на отв. Ив.К. не е
доказано да рефлектира пряко и / или косвено върху волята му и възможността да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си именно към датите 05 и 25
август на 2020 г. По делото не е провеждана СМЕ, заключението по която би могло да промени
изводите на съда за това , че към датата на сключване на процесните договори , ответникът е
формирал и изразявал свободно волята си да встъпи в договорни отношения с мобилния оператор
„ Т. Б. „ ЕАД . Ето защо и съдът приема, че възраженията на ответника за нищожност и или
унищожаемост на процесните договори поради липса на съгласие или опорочаване на
действителната воля на потребителя , макар и относими към спора , са останали напълно
недоказани.
17
По останалите възражения на ответника съдът намира ,че не е доказано по делото
възражението на ответника, че устройството - рутер да е било подарявано от мобилния оператор на
ответника, нито са налице доказателства които да подкрепят това възражение.
На последно място по въпроса за действителността на процесните договори съдът е
изложил мотиви , като е намерил възражението на ответника в частта в която се търси за
заплащане неустойка за устройството Нокиа за основателно и поради това в тази част искът съдът
приема, че подлежи на отхвърляне .
В обобщение съдът намира специалните положителни установителни искове за
основателни и доказани до размер от общо 337,32 лв. , като ги уважава до този размер
присъждайки и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда .Исковете за
разликата до пълния размер от 337.32 лв. до 407.78 лв. като неоснователни и недоказани исковият
съд отхвърля , като приема че клаузата за неустойка за мобилно устройство е недействителна и в
тази част и за сумата от 70.46 лв. иска следва да се отхвърли .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски, в това число и тези в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Размерът на разноските сторени от мобилния оператор в заповедното производство е
установен, а именно вписания в заповедта по чл.410 ГПК - 25 лв.за платена д.т. и 360 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС - общо 385 лв.
Съразмерно на уважената част на иска ( в процентно съотношение 0.83 % ) на ищцовата
страна се дължат разноски от общо 327.25 лв. от реално сторените и доказани. Ето защо и по
заповедното дело - ч.гр.д. № 15235/2022г. съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
заявителя сумата от общо 327.25лв. ( триста двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки).
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на л.81 -ви по исковото производство,
сторените от ищцовата страна разноски пред настоящата инстанция в исковото
производство,които Й. Б. ЕАД претендира по исковото производство възлизат на общо 1105лв.
/сбора от платена д.т. от 225 лв., сумата от 400 лв. депозит за особен представител и 480 лв.
адвокатско възнаграждение /.Трите разхода сторени от ищцовата страна в исковото производство
са доказани и по основание и размер, а и липсва оспорване от страна на особения представител по
реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съразмерно на уважената част на иска , исковият съд присъжда съдебно -
деловодни разноски в полза на ищцовата страна в исковото производство от общо 917.15 лв.
(деветстотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки ).
На последно място, съдът констатира, че по искането на особения представител на
ответника вече се е произнесъл като е издал РКО за внесения за целта депозит.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „Й. Б.“ ЕАД
(с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез пълномощника адв. Г. З., със съдебен адрес: *** и
ответника И. Д. К., ЕГН ********** , с адрес: ***, че в полза на ищцовото дружество „Й. Б.“
18
ЕАД (с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД), ЕИК *** съществуват дължими от ответника И.
Д. К., ЕГН ********** парични вземания, в следните размери, периоди и основания:
СУМАТА от 18,01 лв. (осемнадесет лева и една стотинка), представляваща дължими суми
за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Приложение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021
г.,
СУМАТА от 62,98 лв . (шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Приложение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 05.08.2020 г., представляваща три месечни
такси;
СУМАТА от 20,89 лв. (двадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща
дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети) по Договор за интернет
услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., дължими за периода от 05.02.2021 г. до
04.03.2021 г.;
СУМАТА от 145,98 лв. (сто четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за интернет
услуги с предпочетен номер *** от 25.08.2020 г., от която: сумата от 49,98 лв., представляваща три
месечни такси и сумата от 96,00 лв. за ***, представляваща цена на устройството, което
потребителят не е върнал при прекратяването на договора;
СУМАТА от 89,46 лв. (осемдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки)
представляваща дължими вноски по Договор за лизинг от 05.08.2020 г. за *** за периода от
05.02.2021 г. до 04.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 17.11.2022 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪЛЯ частично иска за разликата от пълния установен размер на парични
вземания от общо 337.32 лв. до претендирания общ размер на задължения от 407.78 лв.,
представляваща
претендирано парично вземане за неустойка - в размер на СУМАТА от 70,46 лв.
(седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки) за мобилно устройство ***, представляваща
разлика между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг от 05.08.2020 г. за *** , като неоснователен и доказан, за които
парични вземания в полза на ищеца по ч.гр. д. № 15235/2022 г. по описа на РС Варна,ХLII - ри
състав е била издадена Заповед № 7309/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (поправена на осн. чл.247 ГПК с Разпореждане № 46136 /29.11.23 г. ) на осн. чл. 422
,ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника И. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „Й. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от М. С. и Д. К. К., СУМАТА от общо 327.25лв. (триста
двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки)- представляваща сторени съдебно-деловодни в
заповедното производство по ч.гр.д. № 15235 / 2022 г. по описа на РС Варна, както и СУМАТА от
общо 917.15 лв. (деветстотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки)- представляваща
19
сторените от ищцовата страна разноски пред първа инстанция, съразмерно на уважената част на
иска , в исковото производство , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20