Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1122 09.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2538 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, с
която е предявен иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 414,89 лева,
представляваща част от неизплатена главница, за която е издаден в полза на
ответника изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13912/2010 г. по описа на ПдРС, поради
погасяването й по давност, за събиране на която е образувано изп. дело № ********* по описа на *** ****** ****** с
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищцата получила покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ********* по описа на *** ******
****** с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, в която било
посочено, че дължи сумата от общо 1217,91 лева, от които – главница в размер на
414,89 лева, лихви в размер на 354,21 лева, неолихвяема сума в размер а 96,17
лева, такси и разноски по изпълнението в размер на 242,80 лева. Съобразно молба – уточнение от 19.02.2019 г.
ищцата е сезирала съда с искане за признаване за установено, че не дължи на
ответното дружество единствено главницата в размер на 414,89 лева поради
погасяването й по давност. Твърди се в тази връзка, че с Постановление на ***
от 10.01.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие се състояло в налагане запор
на трудовото възнаграждение на ищцата на 12.11.2015 г. Според ищцата от тази
дата до 16.11.2018 г. е изтекла предвидената в закона три годишна давност.
Твърди се в исковата молба, че от внимателния преглед на изпълнителното дело се
установявало, че всъщност последното изпълнително действие било извършено много
по-рано, а именно на 31.01.2013 г., когато бил насрочен опис на движими вещи.
Последвали две плащания от длъжника на 09.05.2013 г. и на 22.10.2013 г. Следващото изпълнително действие било
налагането на запор на трудовото й възнаграждение на 27.10.2015 г. От
насрочването на описа до това действие ищцата счита, че е изтекъл период по-дълъг
от две години, от което прави извод, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона още преди 27.10.2015 г., а извършените след този
момент изпълнителни действия са незаконосъобразни. Твърди се, че към 31.01.2015
г. вземането на ответното дружество е погасено по давност и ищцата не дължи
главницата в размер на 414,89 лева. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив със
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищцата имала
задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода за водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П.,
ж.к. Т., бл. *, вх. *, ап. **. С изпълнителен лист от 15.10.2010 г. било
образувано изпълнително дело № **** г. по описа на *** **** *****, по което
били предприети изпълнителни действия. На 10.01.2018 г. ответникът поискал да
му бъде върнат изпълнителния лист и било образувано изп. д. № ***** г. Твърди,
че погасителната давност за вземанията на дружеството не била изтекла. Не била
настъпила и твърдяната перемпция. Със
самото искане за извършване на описи на движими вещи се прекъсвала давността.
Посочва следните изпълнителни действия: на 29.11.2010 г. – образуване на изп.
дело с искане на прилагане на даден способ, на 08.12.2010 г. – насрочване на
извършване на опис на движими вещи, на 13.09.2012 г. – налагане на запор върху
получавано трудово възнаграждение, 25.01.2013 г. – насрочване на опис на
движими вещи, 25.01.2013 г. – изрична молба за заплащане на задълженията по
делото, на 18.11.2015 г. – налагане на запор върху трудово възнаграждение,
които прекъсвали давността. По изп. д. ***** по описа на *** ****** ******на
15.12.2018 г. била вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника и на
28.01.2019 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение, които действия
прекъсвали давността. Освен това всяко едно извършено плащане прекъсвало
давността и установения в закона двугодишен срок. С молба от 21.11.2019 г.,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищцата, като моли същото да бъде намалено до законоустановения минимум.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение № 8500/21.09.2010 г.,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 13912/2010 г. на ПдРС, ІІ бр. с-в, ищецът е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, сумата от 742,28 лева – главница; 93,88 лева – лихва за
периода 27.09.2007 г. – 31.08.2010 г., ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението 16.09.2010 г. до окончателното заплащане и сумата от 75 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че въз основа на горния изпълнителен
лист на 02.12.2010 г. било
образувано изп. д. № **** г. по описа на
*** **** ***, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. С
молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени конкретни начини за
принудително изпълнение, като е поискано и извършването на справки за
имуществото на длъжника. Въз основа на молбата, частният съдебен изпълнител е
извършил редица справки за имущественото състояние на длъжника, като с
разпореждане от 02.12.2010 г. е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. С разпореждане от посочената дата – 02.12.2010 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на
01.04.2011 г. С молба от 03.12.2010 г.,
взискателят „В и К“ ЕООД, е поискал изпълнителното производство по изп. д. № ****
да бъде спряно, като с разпореждане на съдебния изпълнител от 07.12.2010 г. на основание чл. 432, ал.
2 ГПК производството по изп. д. № ****** е спряно.
Във връзка с молба, подадена от ответното дружество от 24.07.2012 г., с
разпореждане от 31.07.2012 г.
частният съдебен изпълнител е възобновил
изпълнителното производство по изп. д. № ****** С разпореждане от 31.07.2012 г. съдебният изпълнител е
пренасрочил описа на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника за 02.10.2012 г., като е разпоредил да се
извършат и справки за имущественото състояние и трудовата заетост на длъжника.
С разпореждане /без посочена дата – л. 88/, *** е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното
съобщение е връчено на работодателя на 25.09.2012
г. На 02.10.2012 г. е съставен
Протокол за опис на движимо имущество /л. 99/, от които се установява, че
същият не е извършен, тъй като длъжникът не е осигурил достъп до жилището. С разпореждане
от 02.10.2012 г., описът на движими вещи,
находящи се в жилището на длъжника е пренасрочен за 04.12.2012 г. С
разпореждане от 07.12.2012 г., е
насрочен опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника за 31.01.2013 г. На 31.01.2013 г., е извършено
разпределение на постъпили по изпълнителното дело 100 лева, като е разпоредено
сумата да се преведе по сметка на *** за авансови такси, неплатени от
взискателя. На 25.01.2013 г. по изп. д. № ****** постъпила молба от длъжника, в
която се моли насроченият за 31.01.2013 г. опис на движими вещи да бъде
отменен. В молбата е посочено, че на 28.01.2013 г. по изпълнителното дело ще
бъдат внесени 100 лева, като се моли за внасяне всеки месец по 50 лева до
изплащане на задължението. С молба от 18.02.2013 г., взискателят е уведомил ***,
че остатъкът от задълженията по изпълнителното дело възлиза на сумата от 579,69
лева – главница, ведно със законната лихва върху същата до окончателното й
изплащане. В същата молба е посочено, че длъжникът не спазва обещаните вноски
по молбата си от 25.01.2013 г., като е поискано изпълнителните действия да
продължат. Приложена е и справка за извършените от длъжника плащания, като в
разпореждане на *** от 18.02.2013 г., е посочено, платената извънсъдебно сума
на взискателя в размер на 331,50 лева да се отбележи на гърба на изпълнителния
лист /л. 115/. С молба от 11.03.2013 г.,
взискателят е поискал да не се
предприемат изпълнителни действия по изп. д. № ******/л.118/. На 15.03.2013
г. е извършено разпределение на сумата от 50 лева, постъпила по изп. дело на
27.02.2013 г., като същата е разпоредено да се преведе по сметка на *** за
авансови такси, неплатени от взискателя. На 09.05.2013 г., е извършено
разпределение на постъпилата по изп. дело сума от 100 лева в периода 29.03.-30.04.2013
г., като сумата от 12 лева, представляваща такса по т. 26 от ТЗ***, е преведена
по сметка на ***, а сумата от 88 лева е преведена на взискателя по
изпълнителното дело, за което обстоятелство върху гърба на изпълнителния лист е
сторено надлежно отбелязване. На 18.10.2013 г. е извършено разпределение на
сумата от 115 лева, постъпила по изп. д. на 02.10.2013 г., която сума е
преведена по сметка на *** за авансови такси и такса по т. 26 от ТЗСЧИ. С молба
от 27.10.2015 г., взискателят е
поискал *** да извърши справки за имущественото и трудовото състояние на
длъжника, като наложи запор върху
трудовото му възнаграждение. С разпореждане от 12.11.2015 г. *** е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника /изпратеното запорно съобщение е
върнато по делото, с отбелязване, че към дата 08.12.2015 г. длъжникът не работи
във фирмата/. С молба от 07.03.2016 г.
длъжникът е поискал изпълнително дело № ******да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като видно от
електронна разпечатка – л. 161, молбата на длъжника, е изпратена от *** на взискателя за сведение и становище на 12.03.2016 г. С молба от 10.01.2018 г.
взискателят е поискал изтегляне на изпълнителния лист по изп. д. № *****., като
в същата е отразено, че изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е поискано, след констатиране на това обстоятелство,
*** да издаде постановление, с което да бъде прогласено настъпилото
прекратяване. С постановление от 10.01.2018 г. *** е прекратил изпълнителното
производство по изп. д. № ****** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
върху постановлението е отразено, че същото е влязло в сила на 02.02.2018 г.
Видно от приложените към изп. д. № ******извлечения от банковата сметка на ***,
по изпълнителното дело, длъжникът е внесъл сумата от 365 лева /л. 170-176/.
С молба от 16.11.2018 г., взискателят „В и К“ ЕООД, е
поискал образуването на изпълнително производство срещу длъжника, въз основа на
изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 13912/2010 г. В молбата, освен извършването
на справки за имуществено и трудово състояние на длъжника, е поискано
налагането и на конкретни изпълнителни действия, като запор на трудово
възнаграждение, на банкови сметки, възбрана на притежавана от длъжника идеална
част от недвижим имот, опис и продажба на движими вещи, находящи се в жилището
на дължника. Въз основа на посочената молба при *** ******, рег. № ***, с район
на действие – Окръжен съд – Пловдив е образувано изп. д. № *******. С електронно
писмо от 05.12.2018 г. *** е уведомил взискателя, че е насрочен опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника по изп. д. № *** за дата 30.01.2019 г. С
постановление от 11.12.2018 г. е вписана възбрана, върху ½ ид. ч. на
притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *,
ет. *, ап. **. С молба на взискателя от 09.01.2019 г., е поискано налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото. С разпореждане на ***
от 25.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
като запорното съобщение е връчено на работодателя на 29.01.2019 г. В протокол
за опис на движимо имущество от 30.01.2019 г., е посочено, че същият не е
осъществен, тъй като длъжникът не се е явил, съответно на многобройни
позвънявания, не е отворил.
По делото е депозирано заключение по допуснатата ССЕ, в. л. по която е
посочило, че по изп. д. № ****** по описа на *** ****** ****** са налични данни
за постъпили от ищцата суми на обща стойност от 365 лева, като на гърба на
изпълнителния лист е отбелязан един превод от *** към взискателя по изп. д. № ******
на дата 09.05.2013 г. на сумата от 88 лева. В представена от „В и К“ ЕООД
справка, постъпилите суми от 01.12.2010 г. – 56,50 лева, 03.12.2010 г. – 200
лева и 10.05.2013 г. – 88 лева на обща стойност 344,50 лева са постъпили от ***
**** по банков път. Всички останали плащания, на обща стойност 356,70 лева са
направени директно на касите на дружеството. В. л. е посочило, че общата сума
платена от ищцата е в размер на 701,20 лева, с която са погасени както следва:
276,17 лева – такси, 327,43 лева – главница и 97,60 лева – лихви.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно чл.
439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той
може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.
Доколкото в
случая длъжникът К.К. се позовава на погасителна давност, за която се твърди,
че е изтекла след издаване на изпълнителното основание, предявеният от нея иск
е допустим.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Ето
защо и с оглед изложеното, съдът намира, че паричните задължения към
водоснабдителните дружества, произтичащи от предоставянето на услуги по
водоснабдяване и канализация, са задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като същите се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност.
Както се посочи и по-горе, въз основа на издаден изпълнителен лист от
15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 13912/2010 г. по описа на ПдРС, ІІ брачен състав,
по молба на ответното дружество от 02.12.2010 г., е образувано изпълнително
дело № ****** по описа на *** **** ******, рег. № ***, с район на действие –
Окръжен съд – Пловдив.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и т. 14, подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, не прекъсва давността. Поради което и съдът приема, че с
подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист и образуване на
изпълнително дело № ****., давността за периодичните вземания не е прекъсната.
В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***/,
като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Пак
според същото тълкувателно решение, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, според което докато изпълнителното производство трае, давността
спира да тече съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, е изгубило значение. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Това означава, че по време на изпълнителния
процес давността не спира, а само се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД
с предприемане на действия на принудително изпълнение.
В
аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в
настоящия случай, съдът намира, че след образуване на изп. д. № **** г., по
описа на *** *** *****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
са предприети действия както по снабдяване със справки за имущественото и
трудово състояние на длъжника, така и такива водещи до прекъсване на давността,
като последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, е
предприето на 07.12.2012 г., когато
с разпореждане на *** е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника за дата 31.01.2013 г. С молба от 25.01.2013 г., ищцата е поискала да
бъде отменен описа на движими вещи, насрочен за 31.01.2013 г., като е посочила,
че ще внася по изпълнителното дело всеки месец по 50 лева. С молба от
11.03.2013 г., взискателят е поискал да не се предприемат изпълнителни действия
по горепосоченото изпълнително дело. Действително, установява се и от приетото
по делото заключение на ССЕ, че ищцата е внесла по изп. д. № ****** сумата от
общо 365 лева, от която сумата в размер на 30 лева, е внесена на 02.10.2013 г. Съгласно
заключението на вещото лице, ищцата е извършила плащания и на касата на
дружеството на обща стойност от 356,70 лева, както следва: на 13.12.2010 г. –
225 лева; на 06.06.2011 г. – 50 лева; на 02.09.2013 г. – 40,29 лева; на
30.03.2013 г. – 15 лева; на 30.01.2017 г. – 15.24 лева; на 28.02.2017 г. – 10
лева и на 16.02.2018 г. – 1,17 лева. Следва да се посочи, че с извършените
частични плащания длъжникът не потвърждава съществуването на целия дълг.
Напротив, плащайки част от задължението си признава именно тази част, поради
което не може да се приеме, че е налице признание на цялото задължение. В
останалата част дългът не е бил признат за дължим, като давността не е била
прекъсната на това основание. Следва да се посочи, че молбата на ответното
дружество от 11.03.013 г., с която се иска от съдебния изпълнител да не
предприема изпълнителни действия по изп. д. № ****., не спира течението на
давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за
действие, а избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането си. Ето защо и с оглед гореизложеното, съдът
намира, че последното валидно изпълнително действие, предприето по изп. д. № ******
е извършено на 07.12.2012 г., когато
е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника /л. 104/,
като след тази дата искане за предприемане на изпълнителни действия от страна
на взискателя, е отправено до съдебния изпълнител едва на 27.10.2015 г., към която дата, съдът намира да е настъпила „перемпция“
по изпълнителното дело. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. С диспозитива на т. 10 от цитираното ТР е прието, че, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. И тъй като след последното
валидно изпълнително действие, предприето по изп. д. № ******/на 07.12.2012 г./,
не се доказа да са предприети други действия по изпълнението, то към 07.12.2014 г., съдът намира
изпълнителното производство да е прекратено ex lege. Извършването на каквито и
да било последващи действия от съдебния изпълнител след тази дата, не могат да
породят правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство. Ето защо и съдът намира, че наложения на 12.11.2015
г., запор върху трудовото възнаграждение на ищцата не е породил действие, още
повече, че запорното съобщение е върнато с отбелязване, че от 08.12.2015 г.,
длъжникът не работи във фирмата /нещо за което съдебният изпълнител е бил
уведомен от работодателя още на 01.03.2013 г. – л. 116/. Във връзка с
гореизложеното, съдът намира, че без правно значение е и молбата на ответното
дружество от 10.01.2018 г., с която е поискано изтегляне на изпълнителния лист
по изп. д. № ****** и искането за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е сторено от съдебния изпълнител с
постановление от 10.01.2018 г., доколкото към посочената дата освен, че
изпълнителното дело е било „перемирано“, то и погасителната давност за
вземането е изтекла.
Поради
гореизложеното, съдът намира, че тригодишната погасителна давност за вземането
е изтекла на 07.12.2015 г. или най-късно
на 02.10.2016 г., т.е. към датата на образуване на изп. д. № ****
/16.11.2018 г./ по описа на *** **** ****, рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, процесното вземане вече е било погасено по давност. Ето
защо и предявения отрицателен установителен иск е основателен и като такъв
същият следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза ищеца.
Същият е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК, касаещ сумата от 350 лева – адвокатско
възнаграждение; 25,20 лева – разноски заплатени за снабдяване с документи от ***
****; 50 лева – държавна такса за образуване на настоящото производство и 5
лева – за издадена обезпечителна заповед.
С молба от 21.11.2019 г., процесуалния
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата, като моли същото да бъде намалено до
законоустановения минимум. Съдът намира същото за основателно. В конкретния
случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
като в хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ минамалният размер на адвокатското възнаграждение е 300
лева, поради което същото ще следва да бъде редуцирано до сумата от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, сумата
от 414,89 лева /четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
- неизплатена главница, дължима по изпълнителен лист от 15.10.2010 г., издаден
по ч.гр.д. № 13912/2010 г. по описа на ПдРС, ІІ брачен състав, за събиране на
която е образувано изп. дело № *********по описа на *** ****** ******с рег. № ***,
с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 380,20 лева /триста и осемдесет лева и
двадесет стотинки/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.