О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1958
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети юли
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1291 по описа
за 2020 година.
С Решение № 502 от 06.02.2020г., постановено по гр. дело № 6588/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София да заплати на И.Н.Х. сума в размер от 1 677, 54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242, 53 часа за периода от 06.08.2016г. до 06.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и сумата от 204, 64 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за периода от 30.10.2016г. до 06.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Н., с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът не е мотивирал извода на който основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд и този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Посочва се, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – И.Н.Х. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от И.Н.Х. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 06.08.2016г. до 06.08.2019г., получен в резултат на превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, както и сума в размер от 90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 738 лева на сума в размер от 1 677, 54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 242, 53 часа, както и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва от първоначално предявения размер от 90 лева на сума в размер от 204, 64 лева и съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 27.01.2020г., постановено по гр. дело № 6588/2019г. по описа на БРС в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 1291/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас въззивна жалба с вх. № 8925/20.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР против Решение № 502 от 06.02.2020г., постановено по гр. дело № 6588/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.