Решение по дело №69/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 72

гр. Видин, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Шести април

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 69

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Иренор“ ООД, управлявано от Нора И.Д., чрез адв.Д., против Решение №2/08.02.23 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220005-022-0078787/03.11.2022г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Видин.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него действия. Посочва се, че изпълнителното основание – акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), не е влязло в сила и е предмет на обжалване по съдебен ред. Оспорен е изводът на решаващия орган за законосъобразност на обжалваните действия, обоснован с твърдението на взискателя по изпълнителното дело, че АУПДВ е влязъл в сила, както и че липсва потвърждение от същия, че актът е оспорен и не следва да се изпълнява. Посочва се, че с определение № 74-РЗ/07.02.2023 г., постановено по адм. д. № 19/2023 г. на АС Видин, съдът е приел, че Началник на отдел „МДТ“ следва да се произнесе по нищожността на АУЗ №35504000558-1/15.06.2022г. Твърди се, че по силата на съдебното определение действията по принудително изпълнение е следвало да бъдат извършвани след приключване на съдебното производство по оспорване на процесния АУПДВ.

Ответникът – директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния представител юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Видин, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП Велико Търново, офис Видин е образувано изпълнително дело под №*********/2022г., предвид установени и изискуеми публични задължения на жалбоподателя „Иренор“ ООД с ЕИК: *********. Повод за образуване на изпълнителното дело е наличието на предявено от взискателя Община Видин задължение за събиране от страна на НАП, касещо задължения за МДТ.

Тези задължения са установени с АУЗ №35504000558-1/15.06.2022г. Актът за установяване на задължение е връчен по реда чл. 32 от ДОПК. Началникът на отдел „МДТ“ при Община Видин е приел, че АУЗ е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 13.07.22 година. Издадено е ПНОМ с изх. №С220005-022-0078787/03.11.2022г. за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е връчено на И.И. на 14.11.2022г.. видно от приложената по делото Разписка с №С220005-РЗЛ-0013777/14.11.2022г.

На основание чл. 221 от ДОПК е издадено от компетентния публичен изпълнител Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №С220005-048-0125766/03.11.2022г. Съгласно приложената по делото Разписка с №С220005-РЗЛ-0013777/14.11.2022г. съобщението е получено на 14.11.2022г. от лицето И.И. - пълномощник. Това е констатирано и по дело №19/2023 година на АС Видин. Съгласно Определение № 74-РЗ/07.02.2023 г. делото е върнато на Началник МТД за произнасяне по въпроса дали АУЗ е нищожен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от орган, който разполага с материална компетентност, съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК – директорът на Териториалната дирекция на НАП – Велико Търново. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната му.

Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Основният спорен въпрос по делото е дали с АУЗ №35504000558-1/15.06.2022г., въз основа на който е образувано производството за принудително изпълнение, е влязъл в сила, респ. налице ли е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК.

На първо място при отговора на спорните въпроси съдът следва да съобрази Определение № 74-РЗ/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 19/2023 г. по описа на АС Видин, от което е видно, че процедурата по връчване на АУЗ е спазена. Не е налице само произнасяне по отношение на нищожността на АУЗ, но това право на жалбоподателите е неограничено във времето. Към момента на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител, потвърдени с решението на директора на ТД на НАП Велико Търново, не е имало подадена жалба от „Иренор“ срещу АУЗ. Същата е подадена едва след връчването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки. Публичният изпълнител не е имал основание да не наложи обезпечителни мерки.

Налагането на запор върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги е извършено от страна на публичния изпълнител въз основа на посочените в чл. 215 от ДОПК способи за принудително изпълнение - принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез: изпълнение върху вземания и парични средства в банки и други доставчици на платежни услуги, като публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно. В глава двадесет и четвърта от ДОПК "Обезпечения”, раздел първи е регламентиран редът за обезпечаване на публичните вземания. Според чл. 195, ал. 1 от ДОПК е посочено, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, а в ал. 3 на същия член е посочено, че обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно. В случая необходимостта от обезпечаване на задължението е мотивирало публичния изпълнител да наложи този вид обезпечение, за да се гарантира събирането на наличните публични задължения на дружеството.

Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника. Ако жалбоподателят не е съгласен с вида и размера на наложените обезпечителни мерки, разполага с правната възможност да поиска замяна на обезпечението с друго равностойно обезпечение по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК, т.е. по искане на длъжника изпълнението да бъде насочено върху други негови движими или недвижими вещи. По делото липсват данни лицето да е правило искане за замяна на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител.

Горепосочените обстоятелства обуславят извод, че Акт за установяване на публично държавно вземане е влязъл в сила към момента на извършване на действията на публичния изпълнител, респ. представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК. Към датата на подаване на искането от Община Видин за образуване на изпълнително производство, публичният изпълнител е разполагал с данни, че актът е влязъл в сила, от доказателствата по делото се установява, че преди извършване на процесните действия не е имало жалба от „Иренор“ ООД. Именно затова публичният изпълнител е предприел действия по принудително събиране и обезпечаване на вземане.

Публичният изпълнител, в качеството му на орган на принудителното изпълнение, следва да осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, спазвайки и прилагайки относимите правни норми, съобразно принципите за законност и обективност (чл. 2 и чл. 3, ал. 1 ДОПК). Взискателят не е оправомощен от закона да дава указания или да иска от органа по изпълнението отмяна или спиране на действията, които са в негов интерес, а и това очакване е нелогично и неоправдано. Публичният изпълнител е задължен да образува изпълнително производство и да изпълни дължимите действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, след като извърши проверка дали са изпълнени нормативните изисквания и дали са налице основания за това. В случая, органът е предприел действия по обезпечаване и принудително изпълнение на вземане, което е установено с влязъл в сила акт, с което не е нарушил чл. 165 и чл. 195 от ДОПК, както и чл. 166, ал. 1 от АПК.

По гореизложените съображения оспореното решение и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220005-022-0078787/03.11.2022г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Видин, следва да бъдат оставени в сила, тъй като не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон.

Предвид изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин, Пети състав,

                                        Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Иренор“ ООД, управлявано от Нора И.Д., чрез адв.Д., против Решение №2/08.02.23 година на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220005-022-0078787/03.11.2022г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Видин.

            ОСЪЖДА „Иренор“ ООД, управлявано от Нора И.Д., да заплати на НАП Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

            Решението не подлежи на обжалване.

            СЪДИЯ: