№ 5356
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110118756 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 97426/07.04.2023 г., с
която от името на „*“ ЕАД, ЕИК *** против П. К. П., ЕГН: ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни
установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 171735/17.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. К. П. с ЕГН: ********** за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 5930,35 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021
г., в имот, представляващ апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 860,33 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 03.08.2022 г., върху главницата за цена
1
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 44,46 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 9,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.08.2019 г. - 03.08.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. На 25.08.2022 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК срещу длъжника П. К. П. за горепосочените суми. Заповедта е
връчена на настоящия ответник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в едномесечния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата,
връчени по този процесуален ред, длъжникът не е подал възражение, поради което
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си на 07.03.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 07.04.2023
г., е предявил искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответника П. К. П.. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди за апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не е
погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за който се отнасят
съответните вземания. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени
в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
5930,35 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент *,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/
сумата от 860,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -
03.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 44,46 лева, представляваща цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021
г., за имот, представляващ апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,25 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 31.08.2019 г. - 03.08.2022 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител в производството – адвокат П. К. от САК, като исковете
се оспорват по основание и размер. Поддържа, че не е доказано ответникът да е
собственик или ползвател на процесния имот, от което следвало, че не е в
облигационни отношения с ищеца. Оспорва размера на начислената топлинна
енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се за отхвърляне на претенциите на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
3
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
4
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
5
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "*" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От събраните в производството писмени доказателства, в това число
6
нотариален акт за собственост на недвижим имот, приобит по наследство и
давност № 149, том II, рег. № 8493, дело № 321/2006 г. на нотариус Румен
Димитров, рег. № 274 в Нотариалната камара, с район на действие СРС и
постановление за налагане на възбрана от 28.03.2014 г. по изпълнително дело №
20128630400148, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 в КЧСИ, с район на
действие СГС, се установява в производството, че собственик на процесния имот,
представляващ апартамент *, находящ се в ***.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ответникът П. К. П. е следвало да отговаря за
заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
7
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот, имало монтирани 3 бр. отоплителни тела с монтирани на тях
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се също, че през
процесния период в имот, представляващ апартамент *, находящ се в *** не е
имало монтиран и узаконен водомер за отчитане потребената топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
за посочения в исковата молба имот е начислявана: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, която за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., поради
липса на осигурен достъп за извършване отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия, е изчислявана по максимална оценка,
като за отоплителни тела без уреди, а за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г., изчислявана чрез реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия върху намиращите се в същия имот
отоплителни тела; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 189,00 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определена при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно
денонощие – за 3 лица, поради липсата на монтиран и узаконен в имота водомер.
Установява се също, че през процесния период дяловото разпределение на
енергията през е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД, като
редовно и на конкретна дата са изготвяни изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
доплащане в размер на 30,77 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява в производството,
че топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 3 бр. лица/,
8
поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер. По делото се установи, че
през процесния период единствено ответникът П. К. П. е бил потребител на
топлинна енергия в процесния имот и единствено той е следвало да отговаря за
заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия. Не са
ангажирани доказателства, че през процесния период, посочения в исковата молба
недвижим имот е бил обитаван от трима души, респективно, че са били налице
основания за начисляване на суми за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, при норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за
едно денонощие /за 3 бр. лица/. Настоящият съдебен състав намира, че
неправилно ищецът е начислявал топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за 3 бр. лица, вместо за едно лице, за което по делото безспорно
се представиха доказателства, че е потребявало топлинна енергия в имота през
процесния период. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 4189,37 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът П. К. П..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
9
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., през юли 2021 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по
10
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда -
17.08.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за доставена и потребена топлинна енергия е неоснователно, доколкото
изискуемостта на вземането за месец май 2019 г. е настъпила считано от
16.07.2019 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не е
бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.08.2022 г.,
респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец май 2019 г. е следвало да изтече на
16.09.2022 г./.
Следователно предявеният иск за главница, представляваща стойността на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в
11
имот, представляващ апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява
основателен и доказан за пълния заявен от ищеца период и за сумата от 4189,37
лева, до който размер, следва да бъде уважен, като за разликата над него до
пълния предявен размер от 5930,35 лева – искът бъде отхвърлен.
От ответника не са представени доказателства, нито са наведени твърдения
за извършени плащания на суми, представляващи стойност на доставена и
потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през процесния
период.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /17.08.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 860,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 03.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „*“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “*” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
12
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 4189,37 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 03.08.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. –
03.08.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 800,70 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
Следователно претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 03.08.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, се явява основателна и
доказана за пълния предявени период и за размера от 800,70 лева и следва да бъде
уважена за тези период и размер, като за разликата над уважения размер от 800,70
лева до пълния заявен в производството размер от 860,33 лева, искът следва да се
отхвърли.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 44,46 лева за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „*” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
13
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
44,46 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения
и приобщен към материалите Договор от 22.06.2017 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между * ЕАД и Техем Сървисис ЕООД, и
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите, включени
в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сума, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
процесния топлоснабден имот се явява основателен и доказан за размера от 44,46
лева и за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен за тези
14
период и размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /17.08.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
9,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44506/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 184,74 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №
44506/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 136,89 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за
заплатен депозит за особен представител в размер на 950 лева; 5/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д.
№ 44506/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. К. П. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, **, следва да бъде осъден да заплати в полза на
15
ищеца * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от
174,25 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 44506/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. К. П. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, **, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца *
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 1128,91 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 18756/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответниат не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44506/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото
производство по гр.д. № 18756/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на * ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ** против П. К. П. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, **, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че П. К. П. с ЕГН: ********** дължи в полза на * ЕАД, ЕИК ***, сумата от
4189,37 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент *,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
16
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по
гр.д. № 44506/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 4189,37 лева до пълния предявен размер от
5930,35.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на * ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ** против П. К. П. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, **, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. К. П. с ЕГН: ********** дължи в полза на *
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 800,70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. - 03.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.08.2022 г. по гр.д. № 44506/2022 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 800,70 лева до пълния предявен размер от 860,33.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на * ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ** против П. К. П. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, **, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД, че П. К. П. с ЕГН: ********** дължи в полза на * ЕАД, ЕИК ***, сумата от
44,46 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент *, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 25.08.2022 г. по гр.д. № 44506/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ** против П. К. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, **, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че П. К. П. с ЕГН: ********** дължи в полза на
* ЕАД, ЕИК ***, сумата от 9,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 31.08.2019 г. - 03.08.2022 г., върху главницата за цена на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по гр.д. №
17
44506/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ** да заплати в полза
на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 174,25 лева, представляваща разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
44506/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ** да заплати в полза
на * ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от сумата от 1128,91 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 18756/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18