Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 21.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1267 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба са
изложени твърдения, че по частно гр.дело №2233/2011г. по описа на ВТРС е
издаден изпълнителен лист, с който ищците
са осъдени солидарно да заплатят на „***”АД сумата
10 704,03лв., от които 8233,28лв.-главница и 2470,75лв.-лихва за забава за
периода 21.08.2009г.-31.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Излагат се твърдения, че по
изпълнителния лист, на 15.11.2011г. е образувано изп.дело №532/2011г. по описа
на ЧСИ С.К, което изпълнително дело е прекратено на 16.05.2017г., на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради настъпила перемция. Сочи се, че по това
изпълнително дело от длъжниците е събрана сума в общ размер на 7744,50лв., като
последното плащане към взискателя е от 11.03.2015г. Излагат се твърдения, че на
27.06.2018г. с ПДИ ЧСИ Д.К по изп.дело 894/2018г. ищцата М.Р. е поканена да
изпълни доброволно задълженията по изп.дело. Ищците твърдят, че претендираните
вземания по изп.дело 894/2018г. по описа на ЧСИ Д.К са изцяло погасени по
давност и извършени плащания по изп.дело №532/2011г. на ЧСИ С.К. Сочи се, че
погасителната давност тече от издаване на изпълнителния лист от 30.05.2011г. по
частно гр.дело 2233/2011г. по описа на ВТРС и
е изтекла на 30.05.2016г. Сочи се, че през горепосочения период не са
предприемани изпълнителни действия, поради което изп.дело е следвало да бъде
прекратено. Излагат се твърдения, че ответникът е поискал връщане на
изпълнителния лист след прекратяване на първото изпълнително дело и е
образувано ново изпълнително дело, при друг ЧСИ- изп.дело 894/2018г. по описа
на ЧСИ Д.К. Ищците заявяват, че към момента на отправяне на ПДИ по образуваното
изп.дело, давността за вземанията е била изтекла. Отправят искане за
постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното
дружество, че ищците не му дължат сумата 11 118,49лв., претендирани по
изп.идело №894/2018г. по описа на ЧСИ Д К. Претендират разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
основателността на предявения иск. Излага твърдения, че давността е била
прекъсвана, като се сочи, че по изп.дело 532/2011г. по описа на ЧСИ С.К са
предприемани изпълнителни действия, извършвани са плащания в периода 2011г.-11.03.2015г.,
отбелязани на гърба на изпълнителния лист. Заявява, че всяко плащане прекъсва
давността. Излагат се твърдения, че по изп.дело 894/2018г. по описа на Д.К е
приспаднато извършеното плащане на сумите по изп.лист. Ответникът заявява, че
молбата за образуване на изп.дело е прекъснала давността, защото с нея са
поискани извършване на изпълнителни действия. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „П и б"АД
пред ВТРС е образувано частно гр.дело 2233/2011г, по което е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2011г., с който длъжниците
Е С Д, М.П.Р. и Д С Д са
осъдени да заплатят солидарно на заявителя „***” сумата от 10 704.03 лева, от която
8 233.28 лева – главница и 2 470.75 лева - лихва за периода
21.08.2009 г. до 26.05.2011г., дължими съгласно извлечение от сметка по Договор
за кредит от 31.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението 26.05.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 678.16 лева,
представляваща направените съдебни разноски за ДТ и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 15.06.2011г.е образувано
изп.д. №532/2011г. по описа на ЧСИ С К, с район на действие ВТОС, като взискател
е „***” АД. С молбата за
образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил
упълномощен от взискателя с правата по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от представеното по делото в
препис изп.дело 532/2011г., заповедта за
изпълнение и покана за доброволно изпълнение са връчени в хода на изпълнителното
производство на длъжниците М.П.Р., лично на 20.06.2011г. и на длъжника Д С Д,
лично на 20.06.2011г., което се установява и от направеното на гърба на изп.лист,
удостоверяване от съдебния изпълнител. Върху гърба на изпълнителния лист има
отбелязване от ЧСИ С.К, че ПДИ до длъжника Е С Д е изправена с обратна разписка
и пратката е върната като непотърсена от получателя.
На 16.06.2011г. съдебният
изпълнител е изпратил до АВ запорни съобщения за наложени от него запор върху
дяловете, притежавани от М.П.Р. и Д С Р във „Д***”ООД и върху дяловете на Е С Д в
„Д****”ЕООД и в „Д г”ЕООД.
Видно от представения по делото в
заверен препис изп.дело №532/2011г. съдебният изпълнител е извършвал справки по
проучване на имущественото състояние на длъжниците.
С постановление от 28.06.2011г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Д С **.
По делото е представен протокол
за опис на недвижими имущества от 05.07.2011г., който не е извършен поради
липса на достъп до имота.
Видно от уведомление от
29.11.2011г. по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС-та, собственост
на длъжника Е С Д, посочени в уведомлението до ОДП П-Пътна Полиция.
На 23.11.2011г. е насрочен опис
на движими вещи, който не се състоял по молба на длъжниците М.Р. и Д. Д. Описът
е пренасрочен.
На 01.11.2013г. е насрочен опис
на движими вещи, собственост на длъжниците М.Р. и Д Д, който видно от протокола
за изп.действие, не се е състоял, тъй като не бил осигурен достъп до имота.
Съдебният изпълнител е удостоверил, че е разговарял по телефона с длъжника Д Д,
който заявил, че до 06.11.2013г ще внесе сумата 500лв.
На 29.01.2014г. , по искане на
взискателя, ЧСИ С.К е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
М.П.Р.. Изпратено е запорно съобщение до работодателя на 03.02.2014г, получено
на 06.02.2014г.
Видно от приложения препис от
изп. дело №532/2011г., през периода 2013г.-2015г са извършвани плащания от
длъжниците М.Р. и Д Д, за което има приложени платежни документи, както и за
събрани суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Р..
С постановление от 16.05.2017г.
на ПЧСИ, изп. дело №532/2011г е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
поради това, че взискателят не е изискал изпълнителни действия в период повече
от две години и е прието, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено
поради перемпция.
С молба от 06.06.2018г. до ЧСИ Д
К, ответното дружество „Е М” е изложило, че на 14.11.2016г. е сключен с „ПИБ”
договор за цесия на вземанията по договор за кредит от 31.07.2007г., сключен
между Е С Д и „ПИБ”. Направено е искане за
образуване на изп.дело, като е представен изпълнителен лист от 30.05.2011г., с
направени на гърба му отбелязвания за извършени плащания по него.
На 07.06.2018г. е
образувано пред ЧСИ Д.К изпълнително дело №894/2018г, като взискател
е „ПИБ” АД. С молбата за образуване на изпълнителното
производство съдебният изпълнител е бил упълномощен от взискателя с правата по
чл.18 ЗЧСИ. Взискателят е уведомен за образуваното изп.дело, като ЧСИ е
посочил, че е извършено приспадане на платените на взикателя суми в размер на
7 140,50лв., съгласно отбелязването направено на гърба на изпълнителния
лист.
По изпълнителното дело е проучвано имущественото състояние на
длъжниците, до които са изпратени покани за доброволно изпълнение
На 22.10.2018г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Р., като е изпратено запорно
съобщение до работодателя.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет
на настоящото производство е иск по чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила.
В настоящото
производство ищците навеждат твърдения, че не дължат процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност и плащания на част от сумата.
По отношение
възражението за недължимост на процесната сума поради плащане съдът намира
същото за неоснователно. По делото има данни, че по изп.дело 532/2011г. ищците
са извършвали частични плащания, но същите са съобразени от ЧСИ и отразени
върху изпълнителния лист, поради което предмет на вземането по второто
изпълнително дело остава неплатената част от задълженията, която възлиза на
исковата претенция.
По твърденията на
ищците за недължимост поради изтекла погасителна давност.
В конкретния случай
вземанията на ответното дружество се претендират по заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение. Стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК има
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД, и срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД
следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно ТР №2 от
26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/2013г. на ОСГТК, заповедното производство се
урежда като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с иск за
установяване съществуването на вземането. Давността следва да се счита
прекъсната и със стабилизиране на заповедта да изпълнение, т.е. с нейното
влизане в сила, след което започва да тече нова давност.
В конкретния случай,
първото изпълнително дело е образувано на 15.06.2011г. Давността за вземанията
на кредитора по издадената заповед за изпълнение е започнала да тече от тяхната
изискуемост, а не от издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
по допуснатото предварително изпълнение.
Видно от приложеното
по делото в заверен препис изпълнително дело 532/2011г. по описа на ЧСИ С.К, на
длъжниците по изпълнителното дело М.Р. и Д Д са връчени ПДИ и заповед за
изпълнение на 20.06.2011г. С изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК и
при положение, че длъжниците не са депозирали възражения в двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение, то тя е влязла в сила по отношение на
двамата невъзразили длъжници и от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение
започва да тече нова давност.
По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Съдът следва да прецени дали по изпълнителното дело са извършване
изпълнителни действия, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, които
изпълнителни действия да прекъсват давността.
Видно от
представените по делото доказателства тримата ищци са солидарни длъжници по
изпълнителното дело, поради което и с оглед разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗЗД,
която гласи, че прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, спрямо които
давността не е изтекла, то следва възражението за погасяване по давност на
вземанията по изпълнителното дело, на което се основават ищците да бъде разгледано поотделно за всеки ищец.
По отношение на ищеца
М.Р.. Съдът, след като се запозна с приложеното изпълнително дело по описа на
ЧСИ С.К, намира, че изпълнително действие, което прекъсва давността е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Р. ,който
запор е наложен на 29.01.2014г. С това изпълнително действие се счита
прекъсната давността, която е започнала да тече след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по отношение на този длъжник. От налагането на запора
започва да тече нова давност, която е прекъсната с изпълнително действие по
второто изпълнително дело №894/2018г.по описа на ЧСИ Д.К. По първото
изпълнително дело532/2011г. по описа на ЧСИ С.К няма извършвани други
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Видно е, че за периода месец май
2015г.-месец май 2017г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия и същото е прекратено поради настъпила перемция. Настъпването на
перемция не води само по себе си до погасяване на вземането по давност, а
единствено, при наличие на основание за перемция, която настъпва по силата на
закона, съдебният изпълнител не може да извършва валидни изпълнителни действия
за събиране на вземането, доколкото същите се считат извършени по прекратено
изпълнително дело, което е недопустимо. Настъпилата перемция не е пречка
взискателят , след като получи изпълнителния лист по прекратеното дело, да
образува ново изпълнително дело, по което да бъдат извършвани валидни
изпълнителни действия по събиране на вземанията, в случай, че не е настъпила
погасителната давност за тях. В случая, към момента на образуване на новото
изпълнително дело, вземанията на взискателя по отношение на длъжника М.Р. не са
били погасени по давност,поради това, че давността е била прекъсната с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на този длъжник през 2014г.
и към момента на образуване на новото изпълнително дело, през 2018г давността
не е била изтекла. По изпълнително дело
№894/2018г. давността за вземанията срещу длъжника Р. е прекъсната с налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение през октомври 2018г., от който момент
е започнала да тече нова давност, която към момента на предявяване на настоящия
иск не е била изтекла. С оглед изложеното съдът приема, че вземанията на
ответното дружество по отношение на ищеца М.Р. не са погасени по давност, което
прави неоснователен и недоказан иска по чл.439 от ГПК по отношение на този
ищец.
По отношение на ищеца
Д Д.
Съдът
намира, че по отношение на този длъжник по образуваното изпълнително дело, след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, не са извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Действително, на няколко пъти са били
насрочвани описи на вещи в дома на длъжника, но видно от приложените преписи от
протоколи от опис, същите не са се състояли. За да се счита прекъсната
давността, то следва изпълнителното действие да е извършено, а в случая не е
така. Що се отнася до извършените от този длъжник частични плащания и
наведените от ответника възражения, че същите са прекъсвали многократно
давността, съдът намира възражението за неоснователно. Съдът намира, че не е
налице хипотезата на чл.116 б”а” от ЗЗД относно прекъсване на давността при
признаване на вземането от длъжника. По правило, признанието е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признание на вземането, то следва същото да е
отправено към кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признанието
на дълга може да е извършено и с конклуденти действия, но същите следва в
достатъчна степен да изразяват волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретния дълг към кредитора. В конкретния случай, по изпълнителното дело има доказателства за извършени частични
плащания от страна на длъжника Д, но следва да се има предвид, че съдебната
практика приема, че фактът на извършването на частично плащане на дълга чрез
определена сума, сам по себе си не представлява признание по смисъла на чл.116
б”а” от ЗЗД относно непогасената част от дълга, т.е. липсва формална воля от
длъжника относно тази част от вземането на кредитора. Волеизявлението на
длъжника при частично плащане обхваща единствено погасената част от паричното
вземане. Затова съдът приема, че липсва манифестиране на воля на длъжника,
която да потвърждава съществуването на незаплатената част от размера на дълга. Ето
защо съдът приема, че извършените от този длъжник през периода 2011г.-2015г.
плащания не са прекъснали давността за неплатения остатък от кредита, който е
предмет на исковата претенция. Ето защо започналата да тече давност през 2011г.
е изтекла през 2016г. и правото на принудително изпълнение за вземанията на
взискателя по отношение на този длъжник е погасено по давност, още преди
образуване на изпълнително дело №894/2018г. По
изложените съображения съдът приема, че вземането в размер на исковата обща
сума 11 118,49 лв. по изп. дело 894/2018г по описа на ЧСИ Д.К е погасено
по давност по отношение на длъжника Д Д и правото на
принудително изпълнение се е погасило по давност по отношение на този длъжник.
По отношение на ищеца Е Д. По първото изпълнително дело, по отношение на този
длъжник е извършено през 2011г. изпълнително действие налагане на „запор върху
МПС”, което е прекъснало давността. След това изпълнително действие е започнала
да тече нова давност, която е изтекла през ноември 2016г. Към момента на
прекратяване на изпълнителното дело поради перемция е била изтекла давността по
отношение на вземанията на кредитора спрямо този длъжник. Когато е било
образувано изпълнително дело пред ЧСИ Д.К вземането в размер на исковата обща сума 11 118,49
лв. е било погасено по давност по отношение на длъжника Е Д и правото на
принудително изпълнение се е погасило по давност и по отношение на този
длъжник.
С оглед изложеното
съдът намира ,че предявеният на основание чл.439 от ГПК иск за оспорване на
изпълнението посредством признаване за установено несъществуване на вземането за
сумата 11 118,49 лв. по изп. дело 894/2018г по описа на ЧСИ Д.К, с район на действие
ВТОС на
твърдяното основание се явява основателен по отношение на ищците Д Д и Е Д и
неоснователен по отношение на ищеца М.Р..
Ищците са претендирали
присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени в полза
на ищците Д Д и Е Д, чийто искови претенции са уважени, разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на общо 1244,75лв., съразмерно на
уважената част от иска, от които 444,75лв. за държавна такса и 800лв. за
адвокатско възнаграждение, като разноските за адвокатско възнаграждение се
дължат на ищеца, който ги е направил, в случая на ищеца Д Д, а разноските за
държавна такса следва да бъдат заплатени в полза на ищците Д Д и Е Д по равно.
Ответникът претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента
редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с
оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на
фактическата и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в размер от 300лв., като с
оглед отхвърляне на иска по отношение на единия от ищците, следва в полза на
ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв., които да бъдат заплатени от ищеца М.Р., съразмерно на отхвърлената й
искова претенция.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е М“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ************представляван от управителя Р И М-Т, че
Е С Д с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д С Д с ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖАТ на „Е М“ ЕООД, ЕИК ***** сумите по изпълнително дело №894/2018г.
по описа на ЧСИ Д К, рег.№***, с район на действие
ВТОС, в общ размер 11 118,49лв../единадесет
хиляди сто и осемнадесет лева и четиридест и девет стотинки/, поради
погасяване по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** против Е М“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление************, представляван от управителя Р И М-Т иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост от страна на
ищеца М.П.Р. на сумите по изпълнително дело №894/2018г. по описа на ЧСИ Д К, рег.№***, с район на действие
ВТОС, в общ размер 11 118,49лв./единадесет хиляди сто и осемнадесет лева и
четиридест и девет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Е М“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр***********, представляван от
управителя Р И М-Т да заплати на Е С Д с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д С Д с ЕГН **********, с адрес ***
сумата 444,75лв./четиристотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща разноски
за държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Е М“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр**********, представляван от
управителя Р И М-Т да заплати на Д С Д с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 800 лв./осемстотин лева/, представляваща направени от този
ищец
разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.П.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Е М“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление************, представляван от управителя Р И М-Т сумата 100 лв./сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: