Р Е Ш Е Н И Е
№.407
град
Пловдив, 13.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в открито
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря Костадинка
Рангелова и участието на прокурор Росен Каменов, като
разгледа докладваното от член-съдия Велизар Русинов КНАХД № 3518 по
описа за 2019 година, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208, във вр. чл. 217, ал. 2 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД
„ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик, ул.“Асен Златаров“ №12, представлявано
от И.Г.Д., чрез юрк. Г.Б. срещу Решение № 1758 от 01.10.2019
г. по АНД № 4574/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив /РС/. С обжалваното
решение РС е изменил наказателно постановление /НП/ № 16-002541/12.07.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на ДЗЗД
„ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“ ЕИК ********* на основание чл.416 ал.5 от Кодекса
на труда /КТ/ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като е
намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на решението. Като неправилен се сочи извода на съда, че към
момента на извършване на проверката Д.Б.не е имал сключен трудов договор с ДЗЗД „ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“, като в
същото време между тях е съществувало трудово правоотношение. Иска се отмяна на
обжалваното решение и с това отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда”- гр.
Пловдив, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк.П.Т. оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
в заключение изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания
и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество,
е неоснователна.
С процесното наказателно
постановление ДЗЗД „ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“, е санкционирано за това, че
при извършена проверка, че на 18.06.2019 г. на строителен обект – жилищен блок
в гр. Пловдив, бул. ,,Дунав‘‘ № 4, на който било
извършвано саниране по проект ,,Енергийна ефективност‘‘,
с изпълнител на строителните работи ДЗЗД ,,Топлоизолация Пловдив 2016г.‘‘. При
проверката на строителния обект било установено, че Д.П.Б.с ЕГН: **********, извършва
строителни дейности като изолировчик, облечен в
работно облекло и ползващ лични предпазни средства. От извършената проверка на
18.06.2019 г. на строителния обект и от представените от ДЗЗД „ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ
ПЛОВДИВ 2016“ по-късно документи през периода 24.06.2019г. – 03.07.2019г. било
установено, че горепосоченото лице е било прието на работа, без с него да е
сключен трудов договор в писмена форма. Установено било от проведен разговор
Д.Б.и от попълнената от него декларация,
че той полага труд в ДЗЗД „ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“ от 18.06.2019г. като изолировчик, с установено работно време от 08,00 часа до
17,00 часа и с уговорено трудово възнаграждение в
размер от 40 лева на ден.
В хода на първоинстанционното
съдебното следствие е разпитан *** А.П., който потвърждава отразеното от него в
АУАН. Сочи, че по време на проверката били установени лица, които били облечени
с фирмено облекло с надписи, като същите попълнили и надлежни декларации. Всички
лица за които били съставени АУАН се намирали на строителната площадка и
полагали труд. Разпитана като свидетел е и Н.Б., за която касатора
твърди, че всъщност тя е наела Д.Б.за извършване на определена работа и тя му е
плащала.
РС е приел, че следва да се кредитират изцяло
показанията на разпитания ***, доколкото същите са ясни, логични и последователни
и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. По отношение заявеното от свидетелката Б., че тя е заплащала на Б., е
прието за недоказано, че той е работил от свое име за нея. За несъстоятелно е
прието и твърдяното от Б. пред въззивния съд, а именно, че му е било продиктувано, както
на него, така и на други лица, от проверяващите какво да изпише в попълнената и
подписана от него декларация.
Прието е от
РС, че в процесния случай е безспорно доказано
извършено от ДЗЗД „ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ ПЛОВДИВ 2016“ административното нарушение по
чл. 62, ал. 1 от КТ, която разпоредба предвижда задължение за формата на трудовия
договор, а именно, че той трябва да е в писмена форма. Трудовото правоотношение
се характеризира с определени белези и признаци, като най-честите от тях са
работно време и трудово възнаграждение. В случая дружеството се явява
работодателят, а Д.Б.се явява работникът, което той е записал и в справката по
чл. 402 КТ, като е посочил, че има работно време от ,,8.00 часа до 17.00 часа‘‘ и има уговорено трудово възнаграждение в размер от
40 лева на ден.
Въз основа на това районният съд е счел, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят
да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и недвусмислен начин се съдържа
описание на нарушението. Така постановеното решение е правилно.
Въззивният съд е извършил правилна оценка на доказателствата
по делото, в резултат на което е стигнал до обосновани фактически и правни
изводи, че е налице извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че е доказано по безспорен и категоричен начин, че Д.Б.е работел без
сключен писмен трудов договор, след като по време на проверката той е заварен
да изпълнява трудови функции на обекта при определено работно време и с
определено дневно трудово възнаграждение. Констатациите на проверяващите органи
са залегнали в мотивите на наказващия орган, поради което правилно е
становището на РС, че изводите му за липса на трудовоправна
връзка между строителния работник и наказаното дружество се основават само на
твърдения. Наличие на трудовоправна връзка между
строителния работник и наказаното дружество се доказва както от представената по делото декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, така и от свидетелските показания на актосътавителя, които си кореспондират. Данните в тази
декларация съответстват на установеното при проверката, поради което правилно
са зачетени от съда. Работникът е попълнил лично бланката, като по делото
липсват каквито и да е доказателства той да не е бил наясно какво точно попълва
или пък да го е попълнил под чужд натиск или въздействие.
При анализа на събраните по делото доказателства
настоящият състав на съда намира, че възникналото между страните правоотношение
е трудово по своя характер с него е
уговорена престация на работна сила. Д.П.Б.е
извършвал конкретна строителна дейност на обекта, при определени часове на
работа и предварително договорено възнаграждение за положения труд. Така
описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа
недвусмислено показват, че за посочения период лицето е престирало
работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа. Спазването на
установено работно време са проявления на трудовата дисциплина и говорят за
известна подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се приеме, че са
налице всички елементи за определяне на правоотношението като трудово.
Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен характер не
изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов договор може да се
сключва и за определен срок или до завършване на определена работа по аргумент
от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ. Затова, като е приел, че са налице безспорни
доказателства за съществуването на трудово правоотношение между страните,
районният съд е стигнал до правилни фактически и правни изводи, които съответстват
на данните по делото и материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между
работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.
62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че липсата на сключен трудов договор
между наказаното дружество и наетото лице правилно е квалифицирано като
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Правилна и законосъобразна е преценката на районният
съд и по отношение имуществена санкция, тъй като доколкото няма данни за
извършени други нарушения на трудовото законодателство от дружеството, в случая
размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен до минимума
предвиден в закона.
От изложеното става ясно, че Районен съд - Пловдив е
постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания,
водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV
касационен състав,
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 1758/01.10.2019 г., постановено по АНД № 4574/2019 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, XXVI
наказателен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.