№ 2736
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100512923 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6636/12.04.2024 г., допълнено с решение №
17132/24.09.2024 г., постановени по гр.д. № 66977/2023 г. на СРС, ГО, 46
състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. М. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК,за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 203,89лв., от които
188,54лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот: кантора №6, находяща се в гр. София,
общ. „Средец”, ул.“****, аб.341297/ инсталация **********, ID 188203, за
периода от 01.07.2019г. - 30.04.2022г., 15,30лв. - законна лихва за забава от
01.12.2020г. до 03.10.2023г., както и 0,05лв. - законна лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2022г. до 03.10.2023г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№56749/2023 г. на СРС, 46 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа
се, че между ищцовото дружество и М. М. Р. е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
уважени.
1
Въззиваемата М. С. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени и сторените разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
претенция на ищеца за стойност на доставена топлинна енергия за стопански
нужди, мораторна лихва върху вземането, както и мораторна лихва върху
стойността на извършена услуга дялово разпределение. Разпоредбата на
чл.149,ал.1, т. 3 ЗЕ предвижда, че „продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди“.От така цитираната разпоредба следва, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор (за разликата от потребителите на
топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален). В този смисъл са представените по делото
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София” EАД на потребителите в гр. София, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София” EАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.
2
София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на „настоящите“ общи условия.
Пред първоинстанционния съд е представен договор № 33066/341297 от
01.03.2017г. за покупко-продажба на топлинна енергия за имот в гр. София, ул.
„****, кантора 6, аб. №341297, код на платец: 1055508. По силата на договора
ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да продава на
ответницата, в качеството й на купувач, топлинна енергия с топлоносител
гореща вода. Купувачът се е задължил да заплаща топлинната енергия по
цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Срокът на договора е от 01.01.2017
г. до 01.01.2020 г. Представен по делото е договор за наем от 01.01.2017 г., по
силата на който Б.И.С. отдава под наем на М. М. Р. кантора с адрес: гр. София,
ул. ****, кантора 6 за срок от три години, както и декларация от Б.И.С., с която
той дава съгласие М. М. Р. да бъде купувач на топлинна енергия за срока от
01.01.2017 до 31.12.2021 г. Въззивният съд намира, че по силата на сключения
договор между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по сключен договор за доставка на топлинна енергия, който е обвързвал
страните до 01.01.2020 г. По делото е представен и договор № ********** от
04.08.2023г. за покупко-продажба на топлинна енергия за същия имот,
сключен между страните, със срок на действие 01.01.2023 г. – 01.01.2028 г. С
оглед изложеното и съдът приема, че през част от процесния период -
02.01.2020 г. до 30.04.2022 г. страните не са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за доставка на топлинна
енергия за имота с оглед изискване на закона договорът да бъде сключен в
писмена форма, респ. за посочения период и искът за заплащане на
потребената топлинна енергия се явява неоснователен.
По отношение на периода 01.07.2019г. - 01.01.2020 г. по делото се
установява наличието на облигационно правоотношение между страните с
предмет доставка на топлинна енергия. За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответницата е начислявана топлинна енергия за доставена топлинна енергия
за отпление от един монтиран отоплителен уред и за сградна инсталация на
3
база пълен отопляем обем. Ето защо и съдът намира, че ищецът е начислявал
топлинна енергия на ответницата съобразно действащата нормативна уредба.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените
стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на
документите за главен отчет. С оглед на изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. От изготвената СТЕ е видно, че
за периода 01.07.2019г. - 01.01.2020 г. стойността на доставената топлинна
енергия е в размер от 93 лв.
С отговора на исковата молба ответницата е релевирала възражение за
погасяване на вземанията по давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в”
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/16.10.2023 г./, поради което и вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
16.10.2020 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.01.2020 г.
4
/последният месец от исковия период/ е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 18.03.2020 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 18.03.2023 г., т.е. преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 16.10.2023 г. По изложените съображения и цялото вземане за
потребена топлинна енергия за периода 01.07.2019г. - 01.01.2020 г. е погасено
по давност, поради което и искът за заплащане на стойността на потребена
топлинна енергия се явява изцяло неоснователен.
С оглед липсата на главен дълг, неоснователен се явява и искът за
морторна лихва върху вземането за топлинна енергия в размер от 15,30лв. за
периода 01.12.2020г. до 03.10.2023г.
По отношение претенцията за 0,05лв. – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода от 03.03.2022г. до 03.10.2023г., въззивният
съд намира следното: по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемата се следват сторените разноски
за въззивното производство. Въззиваемата претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., но въззивникът е направил
възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира
възражението за неоснователно с оглед цената на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото и броя и вида на извършените
процесуални действия, поради което и на въззиваемата следва да се присъдят
разноски в размер от 400 лв..
5
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6636/12.04.2024 г., допълнено с решение
№ 17132/24.09.2024 г., постановени по гр.д. № 66977/2023 г. на СРС, ГО, 46
състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
М. М. Р., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер на
400 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6