Р Е Ш Е Н И Е
№ 53/ 14.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 719/ 2022 г. по описа на АдмС – Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу
Решение № 139/ 09.05.2022 г. по нахд № 106/ 2022 г. по описа на Районен съд -
Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Касаторът
твърди, че няма противоречие между националното законодателство и общностното
право, защото Република България има възможност да въвежда допълнителни
изисквания към водачите на МПС, каквото именно е удостоверението за
психологическа годност, уредено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (Наредба № 36). Касаторът не е съгласен с мотивите на съда, че наказващият
орган е бил длъжен да изложи мотиви в обстоятелствената част на наказателното
постановление (НП) за причините за допълнителните изисквания, които българската
държава поставя на чуждите граждани, работещи в български дружества. В жалбата
се навеждат доводи относно приложението на императивната норма на чл. 7а, ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща превозвачите да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. В
касационната жалба се сочи, че румънското удостоверение за психологическа
годност е с друг срок на валидност от издаваното по българското законодателство
удостоверение и не споделя аргументите, че издаденото в друга държава-членка на
ЕС удостоверение или медицинско заключение следва да се приеме за резонно и
заместващо българското такова.
Иска отмяна на решението
на Районен съд – Добрич като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за разноски
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение по
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на насрещната страна.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„-****“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ ****, редовно призован, не се
представлява. Представено е писмено становище, ведно с Писмо рег.
№11-46-7478/2/ 20.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИААА, свързано с
влезлите в сила изменения и допълнения на Наредба №36 по отношение
удостоверението за психологическа годност на водачите, извършващи обществен
превоз и се иска да се остави в сила решението на Районен съд – Добрич. Иска да
се присъдят на ответника разноски за касационната инстанция съгласно приложен
списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Добрич намира подадената жалба за неоснователна. Излага
становище, че при съставяне на процесното НП материалният закон е приложен
неправилно, поради което законосъобразно въззивният съд е отменил обжалваното НП.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид нормата на чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея. Същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№139/ 09.05.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил
Наказателно постановление (НП) № 23-0000651, издадено на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална
дирекция „АА“ –Варна, с което на „-****“ ЕООД за нарушение по чл. 96г, ал. 1,
пр. второ от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три
хиляди лева).
При извършена
комплексна проверка на дружеството и след служебна справка е установено нарушение
за това, че на 30.06.2020 г.,
в гр. Добрич допуснало водача ****, роден на *** г., до
управление на товарен автомобил (влекач) марка „Даф“, кат. 3, с рег. № СВ 2651 DD, извършващ обществен международен
превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в
автомобила и Международна товарителница CMR от 30.06.2020 г., без водачът да отговаря
на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП.
След приключване на
комплексната проверка на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287791. Въз основа на този АУАН било
издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ – Варна НП № 23-0000651, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел напълно описаната в АУАН
фактическа обстановка. В издаденото НП е указано, че видно от справка в
Регистър „Психологически изследвания“, на водача никога не е бил издаван гореописания
документ, удостоверяващ психологическата му годност и нарушението не е изолиран
случай. С разпоредителната част на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал.
1, пр. второ от ЗАвтП на „-****“ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на
3000 лв.
Районен съд – Добрич е обсъдил
сторените във въззивната жалба възражения относно място на извършване на
нарушението, предвид датите и местата на получаване и на доставяне на стоките
според издадения превозен документ – Международна товарителница CMR от 30.06.2020 г., наличието на един
свидетел при съставяне на АУАН, и непълното правното основание без препратката
към чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, информацията от дигиталния тахограф и събраните
доказателства за извършеното на дата 30.06.2020 г. в гр. Добрич нарушение. Първоинстанционният съд е установил
гражданството и наличието на валидно СУМПС на водача ****, който е командирован гражданин
на държава-членка на ЕС, с оглед прилагането на Директива 2005/36/ЕО на Европейския
парламенти и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаване на професионалните
квалификации и Директива 2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли
2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна
на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. С оглед изложеното, съдът е постановил, че
издаденото НП е незаконосъобразно и го е отменил изцяло.
Касационният състав
споделя изводите на Районен съд – Добрич за незаконосъобразност на НП.
Съображенията за това са следните:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на съдебното решение на това основание. Доказателствата, на които се е
позовал съдът, са описани в АУАН и са приложени към административнонаказателната
преписка. Решението е правилно и законосъобразно и не
са налице касационни основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени в
мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са напълно
съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени по-горе.
„-****“ ЕООД е
наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, според който лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП (Наредба
№ 36).
Водачът
на товарното МПС **** притежава свидетелство за управление, издадено от
Република Румъния. На основание чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи
свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз, или
от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно
превозно средство на територията на Република България при спазване на
изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.
151 от ЗДвП. Свидетелство за управление на МПС, издадено в друга държава, е
валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, когато свидетелството е издадено от държава-членка на ЕС, или от
друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на държави-членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на Република България по повод създадените с българско дружество
трудови правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила
за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. РС – Добрич е
заключил, че наказващият орган не е изложил мотиви за причините за допълнителните
изисквания, които поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в
български фирми. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви относно причините,
поради които Република България поставя допълнителни изисквания за установяване
на психологическа годност на чуждите водачи от държави-членки на ЕС и да
установи дали другата държава – членка не е установила вече психологическата
годност на тези водачи в страната, където те са придобили професионалната си
квалификация. Както стана ясно по делото пред РС – Добрич е приложено удостоверение
за психологическа годност, издадено в Румъния, т.е. лицето Nica е психологически
годен за водач на МПС за превоз на стоки.
В
заключение, може да се отбележи, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. От
доказателствата поделото се оказва, че водачът на МПС за международен превоз е
психологически годен, съгласно румънското законодателство, предвид
притежаването на посоченото по -горе удостоверение за психологическа годност.
Предвид изложеното,
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на въззивния съд е правилно, същото е постановено в съответствие с материалния
закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
поисканите в срок разноски от процесуалния представител на ответника по касация
и представените в тази насока писмени доказателства, касаторът следва да бъде
осъден да аплати разноските на ответника за касационната инстанция в размер на
300,00 лв. Направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователано, тъй като неговият размер е минимален.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/ 09.05.2022 г. по нахд № 106/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна да заплати на „-****“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ
****, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4,
ет. 2, ап. 18 сумата от 300,00 лв. (триста лева) разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: