№ 2462
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110201062 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на лицето М. ИВ. С., с ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител – адв. П., срещу заповед за
задържане на лице № 1648/10.12.2021 г., издадена от АС. Р. – младши
полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата
е издадена при нарушаване на административно-производствените правила,
тъй като в нея не се съдържало посочване на фактическите и правни
основания за задържането. Сочи се още, че задържането е прекомерна мярка
в този случай, както и че не са налице данни за извършено престъпление.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя иска от съда по
същество да отмени заповедта, като поддържа аргументите, изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, се
явява лично и иска от съда да потвърди издадената заповед. По делото е
представено писмено становище, в което е обективирано искане за
потвърждаване на издадената заповед и се иска присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
1
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят М.С. бил уведомен от майка си в телефонно обаждане,
проведено на 10.12.2021 г., че баща му се чувства зле и е с признаци на
инсулт, тъй като имал високо кръвно налягане – 170/80, замайване, слабост в
левите крайници, изкривяване в левия устен ъгъл, след което паднал на
земята, получил загуба на съзнание за няколко секунди и изпуснал тазови
резервоари. Същата го е уведомила и че се е обадила на бърза помощ.
Обаждането от майка му до телефон 112 е от 10.12.2021 г. в 16:52 часа,
когато диспечерът я насочва към бърза помощ, откъдето е приет сигналът.
Последвало второ обаждане от майката на жалбоподателя до тел. 112, в 17:31
часа, която пита диспечера дали е изпратил линейка, защото чака повече от
половин час, а на адреса не е отишъл никой. Същата е уведомена, че екипът
бил зает и когато се освободи, ще дойде на посочения от нея адрес.
Междувременно М.С. се прибрал в дома на майка си и баща си, където
още не била пристигнала линейката. Той се обадил от телефона на майка си
на телефон 112 в 17:52 часа, като е заявил, че вече няколко пъти майка му се
е обаждала и още няма дошъл екип, след което е помоли да изпратят линейка.
Диспечерът му отговорил, че няма свободен екип, след което С. попитал на
кого да се обади, като заявил следното – „На Вашия Б.Б., който Ви
поддържаше, педерастът Б., към него ли да се обърна? Педераст гърчав.
Искам да го застрелям и ще го застрелям в Банкя. Ще го убия и ще го обеся
на къщата му. Майка Ви шибана, гадна. Педерасти гърчави. Не Ви е срам. За
това ли си плащаме? Ако не дойдете до пети минути ще отида и ще обеся Б.Б.
пред къщата му, на фенера. Педерасти гърчави. Искам да ме запишете. Аз ще
го осъдя. Гърчав педерасти, Б.висти“.
В 17:56 часа е направено ново обаждане на тел. 112, а след това и още
едно в 18:11 часа.
В крайна сметка, екип на ЦСМП пристигна на адреса в 18:30 часа.
Същевременно, служителите на тел. 112 подали сигнал до органите на
полицията, че лице от мъжки пол се заканило с убийство на бившия министър
председател на Република България, като посочили, че същият искал да се
изпрати екип на ЦСМП на адрес; ж.к. Борово, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап. 4.
Полицейските служители П. и Р., служители на 06 РУ били изпратени
2
да проверят сигнала на посочения адрес, като същите пристигнали много
бързо на адреса, установили самоличността на лицето, което се е обадило –
М.С. и задържали същия по реда на чл. 72 от ЗМВР за осъществена закана за
убийство. Издадена била заповед за задържане на лице, с номер
1648/10.12.2021 г., в която обаче не било посочено никакво основание за
задържането на лицето. На С. бил връчен екземпляр от същата заповед, който
е изискан от съда и приложен по делото.
От правна страна съдът намира следното:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената
заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на
индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от
посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата
следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в
определената за това форма, при спазване на правилата на
административното производство, при правилно прилагане на материалния
закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна
полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа,
съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената
форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този
закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на
въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено
какво е основанието, заради което лицето е задържано.
1. По въпроса за компетентността на издателя на заповедта.
Най-напред съдебният състав посочва, че по делото се доказа, че
3
заповедта е издадена от лице с нужната компетентност по закон, защото по
делото са представени доказателства за компетентността на съставителя на
заповедта.
2. По въпроса има ли по делото данни за извършено престъпление.
Следващата предпоставка, която съдът следва да провери при
осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед е
дали по делото са налице данни за извършено престъпление от
жалбоподателя.
Тук следва да се държи сметка за това, че ЕСПЧ е приел в решението си
по делото Дидов срещу България, че е налице нарушение на чл. 5 § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като
заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи за
съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от
страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и
липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това
престъпление. Европейският съд е приел, че е необходимо да е налице повече
от „данни“ за извършено престъпление, което понятие е значително по-
широко от понятието „обосновано подозрение“. Ето защо, българските
полицейски органи са длъжни да съблюдават практиката на ЕСПЧ и да
спазват въведените по посоченото решение минимални стандарти на
съдържание.
Според този състав на съда, извършеното от С. не осъществява
посоченото в заповедта престъпление „закана с убийство“, поради следните
съображения:
При преценка на цялостната фактическа обстановка, съдът намира, че
отправените реплики, в съвкупност с обстоятелствата, при които са
отправени, обективно не са в състояние да предизвикат основателен страх за
осъществяването им у пострадалия. Още повече, че визираният като обект на
заканата Б.Б. дори не е бил уведомен за тези обстоятелства и по делото няма
данни той въобще да е наясно с тези отправени „закани“. Поради това
деянието е несъставомерно от обективна страна. В Решение № 175 от
11.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 774/2019 г., III н. о., е прието, че за
съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо лицето, към
4
което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено.
Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната
годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е
отправена, а законосъобразния отговор на този въпрос задължително
предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните
отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на
обстановката, при която е извършено деянието. Преценката за
съставомерност на деянието по необходимост преминава и през
разграничаване на заканата с престъпление от скарването. В Решение №
419/2015 г. по н. д. № 1314/2015 г. на III н. о, ВКС е имал повод да отбележи,
че докато при заканата с престъпление заплашителните думи и изрази се
отправят към пострадалия съзнателно и се използват със съдържанието, което
имат, при обичайната свада застрашаващите действия се предприемат
спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не
целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. Точно във
втората хипотеза попада и настоящият случай. В Решение № 252 от
13.06.2012 г. по н. д. № 712/2012 г., н. к., ІІІ н.о. ВКС е посочил, че заканата
винаги следва да се оценява независимо от субективното отношение на дееца
към нея, а от възприемането й от адресата, при установената фактическа
обстановка, и едва тогава да се прецени дали отправените заплахи от
подсъдимия към пострадалия не са от такова естество, че да могат да
възбудят основателен страх от осъществяването им.
Този състав на съда намира, че действията на дееца в конкретния случай
са укорими, но категорично не осъществяват престъпния състав на чл. 144, ал.
3 от НК, тъй като представляват силно изразена емоционална реакция,
изразяваща се в гняв и безсилие пред реално случващите се събития и
невъзможността да окаже адекватна медицинска помощ на баща си. Целта,
която е имал деецът е само да се изпрати екип на ЦСМП, който да окаже
помощ, а не да се заплашва животът на Б.Б. (с каквито мотиви и
наблюдаващият преписката прокурор е отказал да образува ДП).
Ето защо, съдът намира, че не е налице материалноправната
предпоставка за задържането на жалбоподателя.
5
3. Относно основанието за задържане.
При задържане, поради данни за извършено престъпление, в заповедта
за задържане изрично следва да бъде записано престъплението, за което има
данни да е извършено от задържаното лице и да се цитира съответната
материалноправна норма от Наказателния кодекс. В заповедта е необходимо
да се посочат и фактическите обстоятелства, въз основа на които е достигнато
до предположение за авторство на престъплението. При липсата на някои от
тези съществени елементи ще е налице допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС и
основание за отмяна на процесната заповед. Виж Решение № 4928 от
27.04.2020 г. по адм. дело № 18/2020 г. на ВАС и Решението на ЕСПЧ Дидов
срещу България.
Освен всичко изложено, следва да се отбележи и че от съдържанието на
заповедта, връчена на жалбоподателя, се установява, че не е написано
основание за задържането му.
Независимо, че по делото се намират няколко различни екземпляра на
въпросната заповед, съдът намира, че някои от тях са дописвани в
последствие. И това е така, защото в част от екземплярите е написано
основание за задържане, което обаче не фигурира в екземпляра на
жалбоподателя, независимо, че неговият екземпляр не е написан с мастилена
паста, а е копие на документа, на принципа на индигото. Ето защо, съдът
счита, че в случая арестът е незаконен и поради липса на посочване на
основание за задържането и фактическите обстоятелства, на които се
основава то, защото на задържания няма откъде да му стане ясно какви са те,
тъй като в заповедта, която му е връчена те не фигурират. Т.е. не става ясно в
извършването на какви точно действия жалбоподателят е обвинен, не става
ясно какви са извършените противоправни деяния или деяние, не става ясно
срещу кого е извършено това деяние, нито кога, къде и по какъв начин. Само
липсата на основание за задържане е достатъчно заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна, тъй като ограничаването на свободното придвижване
на което и да е било лице се допуска само в посочените от закона случаи, при
спазване на процесуалните правила при задържането и при стриктно
съблюдаване на личните права на обекта на задържането – виж решенията на
ЕСПЧ по делата Fox, Campbell and Hartley vs United Kingdom (1990 г.) и
Лева срещу Молдова (2009).
6
При горните съображения, съдът намира, че подадената жалба е изцяло
основателна, а обжалваната заповед – незаконосъобразна. Ето защо, същата
следва да бъде отменена.
По въпроса за разноските, съдебният състав намира, че в това
производство при отмяна на заповедта разноски следва се присъждат на
жалбоподателя. Ето защо, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК. Доколкото има обективирано възражение за прекомерност
от ответника, относно претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя, което е в размер на 500 лева, съдът намира, че то не е такова,
защото по делото са проведени четири заседания, като делото три пъти е
отлагано заради бездействието на ответната страна по предоставяне на
материалите по делото, а от друга страна следва да се има предвид, че то не е
много по-високо от минималното, визирано в закона и е съответно на
осъществената защита. Ето защо, съдът следва да присъди претендираното
възнаграждение от 500 лева в цялост, както и сумата от 10 лева,
представляваща държавна такса за процесното производство, внесена от
жалбоподателя при образуването му.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1648/10.12.2021 г.,
издадена от АС. Р. – младши полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
М. ИВ. С., с ЕГН **********, сумата от 510 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение и разноски за държавна такса, на основание чл. 143, ал. 1
АПК.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването
на съобщението пред Административен съд София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8