Решение по дело №212/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 8/26.02.2024 г., постановено по нахд № 142/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG03012023/4000/Р8-1316 от 23.05.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Н. И. И., с [ЕГН], на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд, че конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не са надлежно установени от доказателствата по делото. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление и да се присъди в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Н. И. И., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което решението на БРС следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди НП.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства Балчишкият районен съд е установил от фактическа страна, че на 03.01.2023 г., в 22,31 ч., в направление – излизане от територията на ГКПП – Пристанище Силистра (фериботен комплекс) е пристигнало пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], вид : влекач, марка и модел М. Т., с обща техническа допустима максимална маса 12 тона, което попада в категорията на ППС по чл.10б, ал. 3 от ЗП, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

След извършена проверка от страна на контролните органи е констатирано, че на 23.12.2023 г., в 07,32 ч., процесното ППС е управлявано по път № I-9, км 61+000, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Установено е, че на мястото на нарушението се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680/21.09.2022 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, със съответния номер на нарушението. Влекачът е засечен с техническо средство/контролно устройство с идентификатор № 10431 на АПИ.

С оглед на тези обстоятелства контролните органи са приели, че е налице нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което са съставили АУАН. В акта е отразено, че водачът е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП срещу водача.

За да отмени НП, районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е доказано от обективна и субективна страна. Приел е също, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е описал точно мястото на нарушението с всичките му индивидуализиращи белези.

Така постановено решение е правилно, но не по всички изложени в него съображения.

В АУАН и НП е записано, че водачът е нарушил чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Административнаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП предвижда два състава на административно нарушение на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, и незакупуване на маршрутна карта за платената пътна мрежа съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не може да обоснове нито една от двете форми на изпълнителното деяние. В АУАН и в НП не се съдържат констатации относно съставомерните признаци на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, както неоснователно се твърди в касационната жалба. В АУАН са описани факти, които са относими към състава на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва в НП са въведени елементи от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е посочено, че за процесното ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. АУАН има обвинителна функция и с него се лимитират пределите на обвинението от фактическа страна, поради което е недопустимо да съществува разминаване във фактическите обстоятелства между АУАН и НП. Задълженията за водачите, които управляват пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, са посочени в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Именно неизпълнението на тези задължения осъществява признаците на нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, но нито в АУАН, нито в НП е посочена нарушената материалноправна норма. Неоснователен е доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е едновременно материалноправна и санкционна. Сходното съдържание на чл. 139, ал. 7 и чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не санира пропуска за прилагане на относимото за случая правило за поведение поради самостоятелното действие на двете правни норми. Неточното описание на нарушението и липсата на надлежна правна квалификация на деянието безспорно представляват съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на наказаното лице и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от всичко, дори и да се приеме, че не е налице неяснота на обвинението, не е доказана субективната страна на нарушението. Възможностите за заплащане на тол такси и отчитането им чрез електронната система за събиране на пътни такси са две – закупуване на еднократна маршрутна карта или таксуване чрез бордови устройства или GPS тракери по смисъла на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата). Не е спорно, че собственикът на процесното ППС е избрал да заплаща дължимите такси за изминато разстояние посредством монтирано в товарния автомобил устройство за спътниково позициониране, като необходимите тол данни за определяне на размера на таксите се предоставят чрез доставчик на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние опосредено от доставчик на декларирани данни по силата на тристранен договор между страните, поради което в случая е приложима единствено първата хипотеза на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминато разстояние. От данните по делото е видно, че към датата и часа на нарушението тракерът не е подавал данни и съответно не са подадени тол декларации от доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние „Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС), като загубата на данни се дължи на технически инцидент със системата на доставчика на декларирани данни „Джи Пи Ес България“ АД. Според информацията на доставчика на декларирани данни устройството няма светлинен или звуков сигнал и потребителят няма задължения във връзка с правилното позициониране на устройството. При липса на съответната индикация за настъпилата загуба на данни следва да се приеме, че водачът не е съзнавал и не е предвиждал, нито е бил длъжен и е могъл да предвиди, че устройството не е подавало данни за геолокация към системата на ИТС за обработка и генериране на тол декларации, което изключва неговото виновно поведение и прави несъставомерно деянието му по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Обстоятелството, че за неплащането на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е имало създаден доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, не отменя задължението на контролните органи да установят всички съставомерни признаци на процесното нарушение от обективна и субективна страна. В хода на административнонаказателното производство длъжностните лица е следвало да изяснят кога и как е преустановено подаването на данните и да преценят дали е била приложима процедурата по чл. 13, ал. 6 от Наредбата и свързаната с нея разпоредба на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, която ограничава случаите на отпадане на наказуемостта на деянието по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Нито едно от тези релевантни за спора обстоятелства не е изследвано и не е описано в АУАН и НП, с оглед на което неправилно и необосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Липсва субективният елемент във всичките му проявни форми, поради което и с оглед на законовата дефиниция по чл. 6 от ЗАНН незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Ето защо, като е стигнал до същите правни изводи, макар и с други мотиви, районният съд е постановил едно правилно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото ответникът има право на разноски по делото. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Адвокатският хонорар е определен под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за намаляването му по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. С оглед на това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати пълния размер на претендираните от ответника разноски.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 8 от 26.02.2024 год., постановено по нахд № 142/ 2023 год. по описа на Районен съд – Балчик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Н. И. И., с [ЕГН], с адрес : [населено място], област Шумен, [улица], сумата от 450 лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.