№ 24
гр. Варна, 02.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600031 по описа за 2023 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.249, ал.3, пр.1,
вр.чл.248, ал.1 т.3 от НПК и e образувано по протест от Прокурор при ОП
Добрич срещу Определение № 10/10.01.2023г. на ОС Добрич, постановено по
НOХД № 371 по описа на ДОС за 2022 г.
С обжалваното определение съдебното производство по НOХД №
371/2022г. е било прекратено и делото върнато на СП Добрич за отсраняване
на допуснати процесуални нарушения, с мотивите, че изготвеният срещу
подсъдимия Т. И. Р. обвинителен акт по обвинение за престъпление по чл.255,
ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.26, ал.1 от НК не отговаря на изискванията на чл.246,
ал.2 от НПК, тъй като липсвало описание на фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и участието на обвниняемия в осъществяването
му. Според първата инстанция тази липса не може да бъде “запълнена” с
изброяване на извършени действия по ревизионнното производство и
преразказ на съдебно-счетоводната експертиза. Изложена е констатация за
нарушено право на защита на обвиняемия, поради невъзможност да научи за
какво престъпление е привлечен да отговоря.
По същество в протеста се сочи, че първоинстанционният съд е
нарушил процесуалния закон, тъй като обвинителния акт, поставил началото
на съдебното производство съдържал всички изискуеми от чл.246 НПК
реквизити и отговарял на изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 на
ОСНК на ВКС. Прокурорът не споделя изложеното от съдията-докладчик
тълкуване за допуснато някакво нарушение на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт. Според прокурора в обвинителния акт са
1
посочени инкриминираните данъчни периоди, подадените СД по ЗДДС, в
какво се изразява невярното деклариране и размера на укритото данъчно
задължение. Иска се отмяна на постановеното прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на първата инстанция за провеждане на
съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на аргументите на страните намери протеста за
основателен.
Следва да се посочи, че се касае за второ по ред прекратяване на
съдебното производство по аналогични съображения, свързани със
съдържанието на обвинителния акт. Основният проблем в настоящият случай
е свързан с това, дали обвинението е ясно и недвусмислено формулирано от
фактическа страна, за да позволи подсъдимият да осъществи ефективно
правото си на защита. При първото прекратяване на съдебното производство,
прокурорът се е съгласил с констатациите на съда, че с изготвения
обвинителен акт това не е било сторено по-достатъчно убедителен начин,
гарантиращ правото на защита на подсъдимото лице. При втория обвинителен
акт, предмет на настоящата проверка, тази празнина е била отстранена, като
прокуратурата ясно е заявила, че не може да инкриминира конкретни сделки,
породили укритите данъчни задължения, тъй като облагаемата основа е била
формирана по реда на чл.122 ДОПК.
С внесения обвинителен акт вх.№ 6128/17.11.2022 г. срещу подсъдимия
Т. Е. Р. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.1,
т.2 вр.чл.26, ал.1 от НК. В обстоятелствената му част са описани всички факти
от значение за изясняване на обективната страна на вмененото престъпление
– инкриминираните данъчни периоди, подадените от подсъдимия две
справки-деклрации по ЗДДС, в какво се състои невярното деклариране, както
и размера на избегнатия за установяване и плащане данък. Прокурорът е
посочил, че представляваното от подс.Р. дружество не е отчитало счетоводно
всички реализирани от него продажби, съответно при осъществената ревизия
размерът на този облагаем приход е бил определен по специалния ред на
чл.122 ДОПК, възприет и от заключението по СЧЕ. По този начин е бил
очертан и предмета на доказване на делото. Безспорно е налице препис на
цели абзаци от заключението на СЧЕ, което обаче намира обяснение във
възприетата методология за определяне на облагаемата основа – тази,
установена в чл.122 от ДОПК.
2
Всъщност процесуалната проблематика в настоящия казус е свързана с
преценката, доколко методиката по чл.122 от ДОПК за установяване на
реализирания приход и дължимия данък, боравеща с предположения и
разместване на доказателствената тежест, е годна и достатъчна по смисъла на
чл.303 НПК доказателствена основна за възприемане на обвинителната теза.
Разрешение на този проблем съдът следва да даде на друга фаза от процеса.
Съдебната фаза на наказателното производство е основна – съдът е
призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната
доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде
правилната материално правна квалификация. В тази си дейност съдът е
свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са
годни, допустими и относими към предмета на доказване и дали те са
достатъчни за възпримане на тезата на обвинението. Това обаче решаващият
съдебен орган може да стори единствено и само при постановяване на
присъда, а не с определение за прекратяване на съдебното производство.
Именно в този момент (постановяване на присъда) съдът е задължен да
прецени обосноваността и съответствието на обвинението с материалния
закон. Основание за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокуратурата обаче може да бъде само допуснато от органите на
досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на
процесуалните правила, каквото в случая не е налице.
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10/10.01.2023г. на ОС Добрич, постановено
по НOХД № 371/2022 г. за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на ОП Добрич.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4