Определение по дело №167/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 165
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200600167
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
гр. Габрово , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова

Галина Косева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600167 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частен протест на прокурор от РП – Габрово, ТО - Дряново, против протоколно
определение от 28.05.2021 г. по НОХД № 170/2020 г. по описа на Районен съд –
Дряново, постановено в разпоредително заседание, в частта в която на основание чл.
248, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокурора, поради допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на
подсъдимата.
В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото. Прокурорът счита, че в повторно
внесения обвинителен акт е отстранено приетото по-рано като процесуално нарушение
и е посочен начинът на присвояване на паричната сума - „присвоила за себе си и в
личен интерес“. Намира, че е посочен и периода на своене на сумата - 01.01.2017 г. -
31.05.2017 г., а обстоятелството, че част от транзакциите (тегленията) на паричните
суми от сметката на търговското дружество не са извършени в ОББ - клон Дряново не
води до промяна на подсъдността, поради което и в диспозитива на обвинителния акт е
отразено, че присвояването е извършено в гр. Дряново. Претендира се за отмяна на
определението на Районен съд – Дряново.
Депозирано е възражение от подсъдимата Ц.Ю., чрез защитника адв. Иванка
Тодорова, с искане да се остави без разглеждане частния протест, тъй като е подаден
след срока, евентуално същият да се остави без уважение.
1
Габровският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в частния протест
и с материалите по делото, намира следното от фактическа и от правна страна:
Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално
легитимирана страна. Атакуваното протоколно определение е постановено в
разпоредително заседание, проведено на 28.05.2021 г. Протестът е депозиран на
04.06.2021 г., с което е спазен 7-дневния срок. Неоснователно е виждането на
защитата, че срокът е изтекъл на 03.06.2021 г.
Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на
РП – Габрово, ТО – Дряново, против подсъдимата Ц. К. Ю. от гр. Правец по обвинение
за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление, на неустановени
дати в периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г., в гр. Дряново, действайки в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 97, т. 1, б. „б“ от НК (???) –
„административен секретар“ в „БГС“ ЕООД – ***, съгласно трудов договор от
01.12.2016 г., присвоила чужди пари – сумата от 40 935.74 лева – големи размери,
връчени в това й качество да пази и управлява от М. М. М. – управител на „БГС“
ЕООД с. ***, общ. Дряново, като теглейки за същия период в брой от сметка *** в
банка „ОББ“ АД с титуляр „БГС“ ЕООД сумите *** - общо 50 214.50 лева, и
представяйки разходнооправдателни документи единствено за сумата от 9 278.76 лева,
като неотчетените парични средства, за които не е представила разходнооправдателни
документи е в общ размер на 40 935.74 лева, присвоила за себе си за лични нужди.
За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора,
съставът на районния съд е приел, че в обвинителния акт липсва описание на
механизма на престъпното деяние, като не е ясно с кои свои конкретни действия
подсъдимата е реализирала противозаконното разпореждане с инкриминираните
парични средства, отклонявайки ги от патримониума на собственика. Обръща
внимание, че индивидуализацията на фактическите и/или правни разпоредителни
действия (по време, място и механизъм на осъществяване) е задължителен реквизит от
обвинението за присвояване и ако конкретните разпоредителни актове не са изяснени,
не става ясно въобще за какво точно престъпно поведение е обвинена подсъдимата,
още повече, че в случая се касае за усложнена престъпна дейност, тъй като
обвинението е за деяние, извършено през периода 01.01.2017 г. до 31.05.2017 г.,
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Поради това съдът е счел, че подсъдимата е била лишена от правото да научи в какво е
обвинена, което винаги съставлява съществено отстранимо процесуално нарушение по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Посочено е още, че в диспозитива на
обвинителния акт конкретните действия на разпореждане с имуществото на
2
пострадалото лице също не са описани, като прокурорът общо е посочил, че
подсъдимата е присвоила процесната сума, като не е отчела разходни документи за
изтеглената сума в брой от сметка на „БГС” ЕООД.
Настоящият въззивен състав намира за правилни и законосъобразни изводите
на първоинстанционния съд за това, че обвинението е неясно, тъй като не са изложени
факти, описващи механизма на осъществяване на противозаконното разпореждане с
парични средства. Правилно е обърнато внимание, че в случая обвинението е за
длъжностно присвояване, извършено при условията на усложнена престъпна дейност –
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което задължава
прокурора да индивидуализира по време, място и начин на осъществяване отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. В случая това не е сторено, като
нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт се съдържа
такава конкретизация.
В допълнение към изложеното въззивният съд следва да посочи, че
обвинението е неясно и заради това, че не е възможно да се разбере в какво се
изразяват разпоредителните действия – в извършените в периода 10.03.2017 г. до
25.05.2017 г. общо 18 броя тегления на парични суми, част от средствата по които не са
отчетени, или в нещо друго. Неясно е дали актовете на посочените тегления или нещо
друго изпълва характеристиките на продължаваното престъпление. Ако са
инкриминирани въпросните тегления, възниква въпросът защо обвинението включва
период и от преди 10.03.2017 г. и в какво се изразява фактическото обвинение за този
период от време. Простото позоваване на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не изпълва критериите за редовност на обвинителния акт, тъй като
експертното заключение е само способ за доказване, но същото не може да замести
волята на прокурора, която следва да бъде материализирана в изготвения от него акт. В
тази връзка следва да се посочи, че сборът от сумите, които се твърди, че са изтеглени
от подсъдимата е общо 46 214.50 лева и при така изготвения обвинителен акт може
само да се гадае защо в заключителната част сумата става общо 50 214.50 лева.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи и, че в обвинителния акт по
неясен начин е изведено качеството на длъжностно лице на подсъдимата. Единствено в
заключителната част е посочено, че същата била длъжностно лице по смисъла на чл.
97, т. 1, б. „б“ от НК. Най-вероятно прокурорът е допуснал техническа грешка чрез
посочване на разпоредбата на чл. 97 от НК. Независимо от това в обвинителния акт
следва да се очертаят характеристиките на длъжностното качество на подсъдимата,
което я прави субект на престъплението, като се посочи какво й е възложено да
изпълнява – ръководна работа или работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество; възмездно или безвъзмездно, временно или постоянно.
3
В заключение, съдът намира, че обвинителният акт не отговаря на
минималните изисквания по чл. 246 от НПК. Обжалваното определение, с което
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.05.2021 г. по НОХД №
170/2020 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което, на основание чл. 248, ал. 5, т.
1, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство
и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4