Решение по дело №14984/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1747
Дата: 18 април 2023 г.
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20221110214984
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214984 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. В. Н., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-015117 от 11.08.2022 г., издадено от ГВБ – на длъжност Началник
група към СДВР, ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП
са наложени кумулативно административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба се оспорва приетата за установена фактология, като се сочи, че
собствеността върху управляваното от Н. моторно превозно средство е била прехвърлена, а
задължителната последваща регистрация е била извършена към края на месец декември
2021 г. Акцентира се като пропуск върху отсъствието на надлежно уведомяване на Н.,
съобразно реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за служебното прекратяване на регистрацията,
предприето от контролните органи в резултат на получената от Гаранционен фонд
информация за изтичане срока на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Като съществени процесуални нарушения, ограничили
правото на защита на жалбоподателя, се коментират нечетливостта на АУАН, неяснота в
описанието на обстоятелствата по нарушението в разрез с изискването на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, отсъствие на ангажирано точно място на извършване на деянието, ведно с
констатирани в тази връзка противоречия между описанието на пространствените
1
параметри на нарушението в АУАН и НП. Възразява се и срещу липсата на посочване на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Формулирана е молба за
цялостната отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуалния си представител - адв. М. - САК, която поддържа
жалбата с изложените в нея аргументи и настоява за отмяна на издадения санкционен акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.12.2021 г. жалбоподателят А. В. Н. закупил лек автомобил марка „с”, модел
„K”, с рег.№XXX. След изповядване на сделката, той пререгистрирал превозното средство
на 31.12.2021г. След служебно установена информация през месец февруари 2022 г., че за
автомобила няма сключен и пораждащ действие договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, на 15.02.2022 г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията
служебно била прекратена от органите на МВР, което било отразено в електронната система
АИС - КАТ. Информация за предприетата принудителна административна мярка обаче не
била предоставена на въззивника.
На 31.03.2022 г., около 20:54 часа, по Автомагистрала А-1 („Тракия“), в района на
град София, с посока на движение от гр. София към гр. Ихтиман, Н. управлявал
горепосочения лек автомобил. Когато достигнал до разклона за с. Нови Хан, след като
предприел маневра десен завой, той бил спрян от полицейски екип в състав В. Н. А. и С. С.
С.. След като се легитимирали, служителите изискали документи за превозното средство и
водача. Извършили справка с с дежурната част към ОПП – СДВР, откъдето придобили
информация за липсващата застраховка гражданска отговорност, както и установили факта
на извършената по този повод служебна дерегистрация на автомобила.
При тази фактология В. А. преценил, че е извършено административно нарушение,
поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу
А. Н., отразявайки в него като накърнена материална разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил изготвен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, а след подписването
му бил връчен на жалбоподателя.
2
Събраните по преписката материали били докладвани в Софийска районна
прокуратура, където били заведени под пр.пр.№29879/2022 г. С постановление от 19.07.2022
г., изведено деловодно на 20.07.2022 г., наблюдаващият прокурор отказал образуването на
досъдебно производство. Изложил аргументи, че установените факти сочат единствено
евентуалното наличие на административно нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което разпоредил и материалите да бъдат изпратени на ОПП - СДВР с
оглед преценка ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача.
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по пр.пр.№29879/2020 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление (НП) №22-4332-015117 от 11.08.2022
г., с което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на Н. били наложени кумулативно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца за неизпълнено правно задължение чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із-2539 на МВР следвало да му бъдат отнети 10 точки след влизане в сила на
санкционния акт. Последният е връчен на наказаното лице на 01.11.2022 г., видно от
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в СРС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните
свидетели В. Н. А. и С. С. С., писмените доказателства: писмо до Началник сектор „Пътна
полиция“ – ОДМВР – София за връчване на НП, справка - картон на водача Н., заповед рег.
№ЗМК-13140/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, копие на голям талон на
л.а. „с K“, с рег.№XXX, копие на полица за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ от 02.04.2022 г., договор за правна защита и съдействие, извлечение от
интернет - страница на Гаранционен фонд с данни за пораждащи действие договори за
застраховка „Гражданска отговорност“ към 31.03.2022 г., писмо от ОПП - СДВР, рег.
№433200-129585/2022 г. с приложение - справка от Централна база на АИС - КАТ,
материалите по пр.пр.№29879/2022 г. по описа на СРП, писмени отговори, постъпили по
електронен път, от ОДМВР - София, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите А. и С., които
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за иницииране и
провеждане на проверката спрямо водача Н. и съставянето на АУАН. Двамата са
категорични, че при изясняване на обстоятелствата около наличието на надлежна
регистрация на моторното превозно средство са се водели от подадената им от дежурната
част към ОПП – СДВР информация. Пропуските и липсата на подробни спомени в
показанията на свидетелите съдът отдава на изминалия период от време и естеството на
работата им (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на
документация). Същите макар да не са от естество да препятстват установяването на
фактите за реда за съставяне на АУАН, не се отличават с информативност относно
обективните характеристики на нарушението.
При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите С. и
А., същите не предоставиха допълнителни сведения дали за дерегистрацията на автомобила
3
собственикът е бил уведомен и по какъв начин, като обстоятелства от този порядък не са
отразени и в изготвения АУАН. Тук е мястото да се отбележи, че разпитваните лице не
споделиха и информация да е имало липсващи регистрационни табели, така че да се
ангажира още веднъж знанието на водача за предприетата принудителна административна
мярка. При липса на други доказателства тези пропуски не позволяват да бъде изключена
версията, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен от съответните
административни органи за факта на прекратената регистрация. Сведения не биха могли да
бъдат почерпени и от отсъствието на пораждащ действие към датата на управление на
превозното средство, посочена като време на простъпката, договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото изтичането на срока на валидност на
договора не съвпада с датата на прекратяване на регистрацията – последната явяваща се
резултат от изпълнението на нарочна административна процедура.
Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от
приложените към преписката материали. Липсват ангажирани доказателства за съобщаване
за извършената дерегистрация на превозното средство на неговия собственик, както и
предприети допълнителни мерки, насочващи за това. Изрично в писмения отговор, изпратен
от ОДМВР – София, с рег.№120400-6968/06.04.2023 г., е посочено, че Н. не е уведомен от
страна на служител от сектор „ПП“ при полицейската структура. Поради тези причини
съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно
конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на лице, реализирано в
обективната действителност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностното лице, което е издало документа.
Изрично с приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з –
1632/02.12.2021г., е делегирана компетентност на началниците на група „Административна
дейност“ към ОПП – СДВР да издават наказателни постановления за административни
нарушения по ЗДвП.
4
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано при
спазване на давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Изготвянето на казателното постановление е основополагащ елемент от всяко
административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието
добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на юрисдикционна-
наказателна дейност на административно наказващия орган. В наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа
всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
Издаденото наказателно постановление не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано
от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Коментираният процесуален акт не съдържа част от обективните признаци на състава на
описаното в тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП ситуира правно задължение, съгласно което по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съставът на нарушението от своя страна се изпълва от нормата
на чл. 175, ал.3 от ЗДвП и се прилага за всеки, който управлява моторно превозно средство,
нерегистрирано по надлежния ред. Новелата е бланкетна и обща, поради което нарушенията,
подведени под нейната хипотеза, следва да са максимално индивидуализирани, като
конкретното й съдържание следва да се запълни с материалните норми, установяващи
правилата за регистрация на МПС.
При ангажиране на фактите, относими към приложената правна норма на чл.140, ал.1
от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал единствено, че жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото е бил спрян от
движение на 15.02.2022 г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В наказателното постановление
обаче отсъстват пояснения относно причината за спиране от движение – липсва словесното
й описание, свързано с отсъствието на пораждащ действие договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, датата на получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането относно посоченото обстоятелство,
както и дали и кога е бил уведомен собственикът на пътното превозно средство преди
пристъпване към служебното прекратяване на регистрацията – последното категорично
изискуемо, доколкото то макар да не се явява елемент от фактическия състав на
дерегистрацията, е последващо действие, имащо отношение към субективната страна на
5
административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Недопустимо е да се очаква, че
нарушителят следва да презюмира волята на наказващия орган по фактите. В случая
последният се е задоволил да цитира единствено цифром правната норма, установяваща,
според него, правомощието му да пристъпи към служебна дерегистрация (чл.143, ал.10 от
ЗДвП), въвеждайки своеобразна препратка, без допълнителни пояснения, което обаче при
ангажиране на административнонаказателна отговорност - вид наказателна отговорност, е
недопустимо и сочи единствено на непълнота на застъпваната теза, доколкото не
кореспондира с изискването за словесно описание на фактите, които се предявяват на
нарушителя като обективни параметри на извършена от него простъпка.
Начинът на квалифициране на деянието от страна на наказващия орган наподобява
презюмиране на виновно поведение за водачите на ППС, независимо от конкретните
особености на отделния случай - абсолютно недопустимо предвид основните принципи на
административнонаказателното производство, свързано с реализиране на санкционна
отговорност. Липсата на словесно изписани съществени елементи от фактическия състав на
едно нарушение възпрепятства винаги възможността на привлеченото към отговорност лице
да възприеме в пълнота предявеното му „обвинение” и да реализира адекватно правото си на
защита, което се явява и самостоятелно формално основание за отмяна на издадения
санкционен акт.
Отразените пропуски не биха могли да бъдат разглеждани в светлината на техническа
грешка, която да не повлиява съществено върху законосъобразността на атакувания
санкционен акт, доколкото те пряко засягат основни реквизити на същия и предпоставят
невъзможност за установяване действителната воля на издаващия го орган на власт. В
производството, на основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да
измени наказателното постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и
във фактите, които я обосновават.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи своите кратки
аргументи относно приложението на материалния закон по така възведените факти.
Административнонаказателната отговорност на водача А. Н. е ангажирана за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като му е вменено, че е управлявал моторно превозно
средство с прекратена по реда на „чл.143, ал.10“ от ЗДвП регистрация.
Позитивното правило, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: "По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.". Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
6
табели с регистрационен номер. Субект на административнонаказателната отговорност по
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е
наясно със законовата последица от неизпълнението на императива на правната норма.
Нормата на чл.140 от ЗДвП по своята конструкция е препращаща към правила за
поведение, ситуирани в други разпоредби на закона, сред които и разпоредбата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Съгласно последния текст се прекратява служебно регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. От своя страна нормата на чл.574, ал.11 от КЗ въвежда задължение органите на
МВР, обладаващи компетентност във връзка с регистрацията на моторните превозни
средства, да предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства
или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Съгласно
същия текст, когато в срок до 14 дни от датата на изпращане на уведомление от страна на
Гаранционен фонд до собственика на МПС за факта на изтичане на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не са били предоставени доказателства
за сключването на нов такъв, Гаранционният фонд уведомява органите, ангажирани с
извършването и контрола върху регистрацията на МПС (органите на МВР) да прекратят
регистрацията на моторното превозно средство.
Събраните по делото доказателства обаче налагат извод за неправилно приложение на
материалния закон от страна на наказващия орган, доколкото същият не е провел
убедително доказване на факта на узнаването от страна на въззивника за предприетата
спрямо него принудителна административна мярка. Безспорно, от приобщените в хода на
съдебното следствие материали се установява отсъствието на пораждащ действие договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното
превозно средство, след установяването на което обстоятелство органите на ОПП – СДВР на
15.02.2022 г. са пристъпили към служебна дерегистрация на автомобила. Мярката е
предхождана от постъпило на 23.01.2022 г. от Гаранционен фонд уведомление до
полицейските власти за липса на съответен договор за задължителна застраховка. Както бе
посочено и при анализа на доказателствата обаче, собственикът на превозното средство не е
бил уведомен от органите на МВР за дерегистрацията, така както изисква закона в нормата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Не са ангажирани и доказателства Н. по друг ред да е узнал за този
факт (липсва общодостъпен регистър, регистрационните табели на автомобила не са
свалени), което лишава неговата проява от задължителен изискуем признак от субективната
й страна, а именно вината. Обстоятелството дали Гаранционен фонд е изпълнил
задължението си да уведоми собственика на МПС за изтеклата застрахователна полица в
случая е без значение, доколкото не се обсъжда наличието на допуснато нарушение на
съответно относимите норми на Кодекса на застраховането, които регламентират
отношенията, свързани с изискването да се управляват МПС, за които поражда действие
валиден застрахователен договор. (в този смисъл и Търкувателно постановление №2 от
7
05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, докладчици съдиите Павлина
Найденова и П. Колева).
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Общото
материално правило въвежда изискване за наличие на кумулативна даденост на обективните
и субективните параметри на проявата, за да се коментира въобще простъпка. За
изпълването в конкретния случай и на субективна страна на нарушението на чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП не е необходимо деецът да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вината.
Нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е адресирана към компетентността на органите на
МВР, като от тях зависи дали и кога ще упражнят вмененото им по нейната сила
правомощие за служебна дерегистрация на моторно превозно средство. Следва обаче да се
отбележи, че докато служебната инициатива не бъде предприета, превозното средство не се
води дерегистрирано. Именно последното налага във всеки случай органите да уведомяват
изпадналите в забава собственици за извършеното от тях отбелязване в автоматизираната
информационна система. Видно и от материалите по делото, автомобилът е бил оборудван с
два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, като липсват
доказателства за извършено уведомяване на собственика за извършено вписване на
обстоятелства по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това и не са били явни и годни за
недвусмислено възприемане признаци за прекратяване на регистрацията, които водачът -
собственик би могъл да възприеме, преди да предприеме управление на превозното
средство, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение.
С оглед изложените по- горе аргументи се налага извод, че не са събрани
доказателства за виновно извършено нарушение от вида, посочен в издадения санкционен
акт. Всичко това е показателно за незадълбоченото изследване на обстоятелствата относно
случая. От тази гледна точка не е постигната пълна доказаност на деянието и вината на
дееца, необходими за реализирането на неговата отговорност. Проведеният анализ на
данните, събрани преди издаването на НП е некоректен, доколкото е позован на
доказателствена дейност, белязана от пропуски и предпоставила ангажиране на отговорност
чрез презюмиране на факти, за които не е постигнато категорично познание.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е
опорочено от нарушения на формата на актовете, както и не е проведено всестранно и
пълно, поради което и деянието остава недоказано от субективна страна. Тези констатации
мотивират извода, че издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и необоснован,
8
поради което следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда,
установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В конкретния случай
на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за А. Н., доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) – на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 440,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Доколкото не е направено изрично
възражение за прекомерност на договореното възнаграждение от страна на представителя на
въззиваемата страна, то не следва да намери приложение нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Така посочената сума от 440,00 лева следва да бъде заплатена от бюджета на Столична
дирекция на вътрешните работи по сметка на жалбоподателя А. Н..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-015117/11.08.2022 г., издадено от
ГВБ - Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.
175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на А. В. Н., ЕГН **********, са
наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати по сметка
на А. В. Н., ЕГН **********, разноски в размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет)
лева, представляващи възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9