№ 150
гр. София, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело
№ 20221001000093 по описа за 2022 година
Производството е по чл.729 от ТЗ вр чл. 613а, ал.3 ТЗ.
Образувано е по частна жалба вх. № 369172/13.12.2021год. , подадена от Х. Х. С. срещу
Определение № 265503/03.12.2021год. , постановено по т.д.№ 5019/2013 год. по описа на
Софийски градски съд , с която е одобрена трета по ред частична сметка за разпределение на сума
от осребреното имущество на длъжника „ Витоша Резорт 2000“ ООД в несъстоятелност и е
оставено без уважение възражение на Х.С. срещу частичната сметка за разпределение.
Жалбоподателката поддържа неправилност на обжалваното определение доколкото в нея
не било включено дължимото й се окончателно възнаграждение като синдик на несъстоятелното
дружество в размер на 433 726.37лева. Твърди ,че неправилно съдът по несъстоятелността бил
приел ,че сумата е недължима при наличие на решение на Събранието на кредиторите на „
Витоша Ризорт 2000“ ООД /в несъстоятелност / за това, че било необходимо да бъде изпълнена
процедурата по Глава 43 от ТЗ и че вземането за възнаграждение трябвало да бъде предявено като
вземане в производството по несъстоятелност по чл.688, ал.3 от ТЗ. Сочи , че така възприетото от
съда по несъстоятелността било в противоречие на закона и съдебната практика, че изплащането
на окончателното възнаграждение на синдика не следвало да се обвързва с прекратяване на
правомощията на синдика като орган , а с преустановяване дейността на конкретно лице като
синдик и че реализирането на вземането по реда на чл.721 и следв. от ТЗ не било обусловено от
предявяването на вземането по смисъла на Глава 43 от ТЗ. Прави искане за отмяна на обжалваното
определение и за постановяване на ново, с което да бъде изменена третата частична сметка за
разпределение като в нея се включи дължимото й се окончателното възнаграждение в размер на
433 726.37 лева с ред на вземането по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ.
След като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд прие за
установено следното от фактическа и правна страна :
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл.729, ал.3, изр.1 ТЗ/. В
срока по чл.727 ТЗ жалбоподателката е подала възражение по чл.728 ТЗ / вх.№
358704/27.10.2021год./ , съдържащо се по делото , поради което е активно легитимирана да
обжалва определението на съда по чл.729, ал.1 ТЗ.
По същество жалбата е неоснователна .
Жалбоподателката Х.С. е назначена за постоянен синдик на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД
с Определение от 28.06.2016год. на съда по несъстоятелността по т.д.№ 5019/2013год. по описа
1
на СГС.
На Събрание на кредиторите на „Витоша Ризорт 2000“ ООД в несъстоятелност,
проведено на 24.09.2019год. е взето решение, с което е определено окончателно възнаграждение
персонално на Х.С. като Синдик на „ Витоша Резорт 2000“ ООД в размер на 2 .5 % от стойността
на осребреното имущество.
С Определение № 1724/26.03.2019год. , постановено по т.д.№ 203/2019год. по описа на
СГС е оставена без уважение молба от 30.01.2019год. , с която Р. А. Л. е поискал от съда да
отмени решение по т.3 на Събрание на кредиторите на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД в
несъстоятелност от 24.01.2019год.- определяне на окончателно възнаграждение на синдика като
процент от осребреното имущество. Определението е влязло в сила на 05.08.2019год.
С Определение № 261646/19.03.2021год.,постановено по т.д.№ 5019/2013год. и обявено в
ТР на 22.03.2021год. Х.С. е освободена като постоянен синдик на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД в
несъстоятелност.
На 23.06.2020год. Синдикът на „Витоша Ризорт 2000“ООД /в несъстоятелност/ е изготвил
трета частична сметка за разпределение на суми от осребреното имущество на длъжника, която е
одобрена с Определение № 260011/04.01.2021год. , постановено по т.д.№ 5019/2019год. на СГС.
Последното е отменено с Определение № 292/11.05.2021год., постановено по в.ч.т.д. №
114/2021год. на САС и делото е върнато на първоинстанционния съд за изготвяне на нова сметка
за разпределение от синдика, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.
На 02.06.2021год. жалбоподателката , в качеството си на бивш Синдик на „ Витоша
Ризорт“ ООД /в несъстоятелност / е депозирала молба вх.№ 323400, с която е поискала на
основание чл. 661 от ТЗ да бъде включено в следващата сметка за разпределение с ред на
вземането по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ дължимото й се окончателното възнаграждение в размер на
433 726.37лева. Основала е искането си с Решение на Събранието на кредиторите на „ Витоша
Ризорт“ ООД /в несъстоятелност/, проведено на 24.01.2019год , с което поименно й е определено
окончателно възнаграждение в размер на 2.5% от стойността на осребреното имущество.
Посочила е , че осребреното имущество на длъжника е в размер на 17 349 054.77 лева , поради
което окончателното й възнаграждение възлиза на сумата от 433 726.37 лева.
С молба вх.№ 355271/13.10.2021год. на служебния синдик на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД
– Е. Т. по делото по делото е депозирана частична сметка /трета по ред/ за разпределение на сума
в размер на 3 381 446.46лева между кредиторите на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД в
несъстоятелност, с която е предвидено удовлетворяване на приети вземания на : НАП - в размер
на 410 729 лева, с ред на вземането по чл.722, ал.1 , т.6 от ТЗ, Л. Д. Б. и Ж. И. Б. - в размер на
11 393.18 лева с ред на вземането по чл.722, ал.1 ,т.7 от ТЗ, НАП в размер на 85 496.88 лева , с ред
на вземането 722, ал.1 ,т.7 от ТЗ , Г. Д. Г. – в размер на 800 лева , с ред на удовлетворяване
чл.722,ал.1 ,т.7 от ТЗ „ АЛТ Контрол“ ЕООД- в размер на 122 372.80лева –заделена сума на
основание чл. 726, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 722, ал.1,т.7 от ТЗ, „ Рам Инвестмънтс“ ООД- 0.87 лева с ред
на удовлетворяване чл.722,ал.1 ,т.8 от ТЗ, „ МЕТИ Инженеринг „ ЕООД – 8 103.50лева с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.9 от ТЗ, „Ултрастрой „ ЕООД –в размер на 770 184.20лева с ред
на вземането по чр.722,ал.1 ,т.9 от ТЗ , „ РАМ Инвестмънтс „ ООД –в размер на 62 739.96 лева с
ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 ,т.9 от ТЗ, НАП-в размер на 130 524.12 лева с ред на
удовлетворяване по чл.722, ал.1 ,т.9 от ТЗ, НАП – в размер на 1 514 119.19 лева- заделена сума на
основание чл. 726,ал.1,т.9 от ТЗ , И. А. Н.- в размер на 1 173.50 лева с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т.12 от ТЗ, , Л. Д. Б. и Ж. И. Б. – в размер на 860 лева с ред на удовлетворяване по
чл.722, ал.1 ,т.12 от ТЗ, „ Ултрастрой „ ЕООД –в размер на 205 532.79 лева с ред на
удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.12 от ТЗ, „Рам Инвестмънтс „ ООД –в размер на 14 011.45лева с
ред на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.12 от ТЗ, Р. Л. –в размер на 24 999.42лева с ред на
удовлетворяване 24 999.42лева и НАП-в размер на 18 405.60лева с ред на удовлетворяване по
чл.722, ал.1,т.12 от ТЗ.
Съобщение за изготвената сметка за разпределение е обявено в търговския регистър по
партидата на длъжника на 01.11.2021год.., като на 27.10.2021год. е подадено възражение срещу
нея от Х. И. С.. Възражението е входирано под № 358704 и е поискано неговото изменение чрез
включване в сметката за разпределение на вземането й за окончателно възнаграждение в
качеството й на синдик на „ Витоша Ризорт 2000“ ООД в несъстоятелност с ред на вземането по
чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ в размер на 433 726.37 лева.
2
Служебният синдик- Е. Т. е депозирал становище /вх.№ 363788/18.11.2021год., в което е
изложил доводи за неоснователност на възражението на Х.С.. Определил е като преждевременно
искането за включване на окончателното възнаграждение на предходния синдик в третата
частична сметка за разпределение , тъй като сметката не била окончателна и не било настъпила
изискуемостта на вземането .
С Определение № 265503/03.12.2021год. съдът по несъстоятелността е одобрил
изготвената от временния синдик сметка за разпределение/трета по ред/ и е оставил без уважение
подаденото от Х.С. възражение вх.№ 358704/27.10.2021год. /. Приел е ,че в сметката за
разпределение правилно не е била заделена сума за заплащане на гласувано на Събрание на
кредиторите на 24.01.2019год. окончателно възнаграждение на Х.С. в качеството й на Синдик ,
тъй като не е изпълнена процедурата по глава 42 от ТЗ. Приел е също така, че не са настъпили
предпоставките за заплащане на окончателно възнаграждение на С., тъй като не е синдик на
дружеството и че няма възможност съда за първи път да й определя такова възнаграждение, без
такова тя да е заявила пред синдика и той да се е произнесъл включвайки го или респ. отказвайки
да го включи в списък на приетите вземания.
Възприетото в обжалваното определение напълно се споделя от настоящия състав на
апелативния съд. Макар и принципно правилни да са съжденията на жалбоподателката относно
естеството на вземането на синдика за окончателно възнаграждение и неговата изискуемост , не
може да бъде споделено виждането й, че наличието на решение на Събранието на кредиторите на „
Витоша Ризорт“ ООД / в несъстоятелност / за определяне на окончателното й възнаграждение
като бивш синдик на длъжника е достатъчно като основание то да бъде предвидено за
удовлетворяване чрез директното му включване в текуща сметка за разпределение по чл.721 от ТЗ.
Съгласно чл.720 от ТЗ разпределение се извършва , когато в масата на несъстоятелността
се наберат достатъчно парични средства . В чл. 721 от ТЗ е предвидено , че синдикът изготвя
сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 от ТЗ
съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. От тези разпоредби се налага извод, че събраните
суми в резултат на осребряване на активите на несъстоятелния длъжник подлежат на
разпределение между кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност.
Вземането за окончателно възнаграждение на бившия синдик на „ Витоша Ризорт“ ООД в
несъстоятелност не е предявено по реда на чл.688 от ТЗ и респ. не е включено в списъка на
приетите вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество, поради което не следва да
участва в разпределението.
Вземането на жалбоподателката е за окончателно възнаграждение, поради което по
отношение на него са приложими разпоредбите на Глава Четиридесет и трета от ТЗ. Действително
в цитираната от жалбоподателката съдебна практика / Определение №5/27.01.2016год. по ч.т.д.№
3558/2015год. на ВКС и Решение № 28/24.07.2019год. по т.д.№ 1795/2018год. на ВКС / е прието ,
че възнаграждението на синдика като „ разноски по несъстоятелността „ при разпределение на
осребреното имущество се включва директно в сметката за разпределение и се изплаща след
погасяване на вземанията по т.1 и т.2 на чл.722, ал.1 от ТЗ. Тази съдебна практика се отнася за
текущо възнаграждение на синдика , поради което е неотносима към окончателното
възнаграждение , определено и дължащо се на бивш синдик. При определено от компетентния
орган в производството по несъстоятелност окончателно възнаграждение на конкретен синдик, с
освобождаването му за него се поражда вземане за окончателното възнаграждение. От момента на
преустановяване на дейността му като синдик това вземане става изискуемо и той придобива
качеството кредитор в производството по несъстоятелност . В тази хипотеза не е налице колизия
между двете качества-синдик и кредитор, която би била налице в случай че се касае за текущо
възнаграждение на синдик, продължаващ да упражнява тези правомощия в производството по
несъстоятелност и която предпоставя директното включване на вземането за текущо
възнаграждение на синдика в сметката за разпределение.
Настоящият случай не е такъв , тъй като жалбоподателката като бивш синдик на „ Витоша
Ризорт“ ООД в несъстоятелност , има вземане за възнаграждение , което попада в хипотезите на
чл. 688 от ТЗ и което следва да бъде предявено в производството по несъстоятелност. След като
не е предявено и включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелното
дружество, то не може да бъде предвидено за удовлетворяване чрез включването му в частична
сметка за разпределение по чл.721 от ТЗ, одобрена с обжалваното в настоящото производство
определение.
3
По изложените съображения разпределението , извършено с обжалваното определение ,
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд, то, 9-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 265503/03.12.2021год, постановено по т.д.№
5019/2013год. по описа на Софийски градски съд, ТО, 22-състав, с което е одобрена трета по ред
частична сметка за разпределение на сума от осребреното имущество на длъжника „ Витоша
Резорт 2000“ ООД в несъстоятелност и е оставено без уважение възражение вх.№
358704/27.10.2021год. на Х.С. срещу частичната сметка за разпределение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4