№ 15049
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110118947 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от „.............“ ООД с правна квалификация чл. 55, ал., 1
пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД против ......... за осъждане на ответника да заплати след допуснато
на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.07.2024 г. изменение на исковете
следните суми:
1. 25,00 лв., част от 346,26 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 219205 от 02.04.2018г.;
2. 25,00лв., част от 711,80 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 221948 от 20.04.2018г.;
3. 2,00 лв., представляващи платени без основание суми във връзка с Договор за
кредит № 224967 от 08.05.2018г.;
4. 15,00 лв., част от 351,65 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 235373 от 12.07.2018г.;
5. 10,00 лв., част от 77,70 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 239475 от 03.08.2018г.;
6. 15,00 лв., част от 77,70 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 240241 от 09.08.2018г.;
7. 40,00 лв., част от 103,50 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 241465 от 15.08.2018г.;
8. 35,00 лв., част от 269,58 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 247488 от 20.09.2018г.;
9. 55,00 лв., част от 631,60 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 251620 от 15.10.2018г.;
10. 125,00 лв., част от 711,80 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 256909 от 12.11.2018г.;
11. 50,00 лв., част от 711, 80 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 266603 от 07.01.2019г.;
12. 55,00 лв., част от 902,60лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 269884 от 01.02.2019г.;
1
13. 20,00 лв., част от 1083,20 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 272084 от 21.02.2019г.;
14. 2,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 276064 от 29.03.2019г.;
15. 16,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № 276293 от 02.04.2019г.;
16. 2,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи платени без основание суми във връзка
с Договор за кредит № 282338 от 29.05.2019г.;
17. 129,60 лв., представляващи платени без основание суми във връзка с Договор за
кредит № 284289 от 14.06.2019г.;
18. 52,18 лв., част от 317,52 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за потребителски кредит № 334277 от 08.08.2018г.;
19. 52,13 лв., част от 317,52 лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за потребителски кредит № 337374 от 09.09.2019г.;
20. 1296,48 лв., представляващи платени без основание суми във връзка с Договор за
потребителски кредит № 340512 от 10.10.2019г., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията, които вземания са прехвърлени
на ищеца.
Ищцовото дружество излага твърдения, че между Г Т Г и ответното дружество са
сключени горепосочените 20 бр. договори за кредит. Поддържа, че същите са сключени от
разстояние, като по всеки един от тях освен главница и лихва се дължи и неустойка в
случай, че не се предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова
гаранция. Неустойката се плаща заедно с вноските по кредита. Начислявана е и такса за
извънсъдебно събиране на просрочени кредити. Посочва, че Г Т Г е изпълнил задълженията
си по договорите и всички дължими суми по тях са погасени, в т.ч. неустойките и таксите.
Предаването на сумите се е осъществявало чрез банкови преводи, преводи през оператори на
платежни услуги, както и на касите на ответника. Поддържа, че договорите за кредит са
нищожни като протИ.речащи на добрите нрави с оглед трудно изпълнимото условие за
предоставяне на обезпечение, водещо до начисляване на неустойка. Последната се
отклонява от обезпечителната си и обезщетителна функция. Навежда доводи за нищожност
на договорите на основание чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 ЗПК като в стойността на ГПР не е
включена неустойката, което прави договорите недействителни, а и е налице заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че е налице липса на съгласие и навежда
аргументи за допуснати нарушения на чл. 10, ал.1 ЗПК. Сочи, че не е посочен ГЛП, а ГПР е
посочен само като лихвен процент – нарушения съответно на чл. 11, т.9 и чл. 11, т.10 от ЗПК.
Твърди неравноправност на договорите, както и на отделни клаузи – за неустойка, за такса за
събиране на кредити. Поддържа, че вземането в общ размер на 8506,51 лева е прехвърлено с
договор за цесия от 21.09.2021г., за което ответникът е надлежно уведомен. Заплащането на
общата сума от 8506,51 лв., получена от ответника без основание, е направено в периода
02.04.2018г.- 21.09.2021г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Поддържа, че договорът за
цесия е нищожен поради липса на съгласие, евентуално-липса на предмет, за което излага
подробни аргументи, както и че ако се приеме, че е действителен, същият не е породил
действие спрямо ответника. Оспорва твърденията за нищожност на договорите, в т.ч.
уговорената неустойка, която не е в протИ.речие със закона и добрите нрави, а изпълнява
присъщите й функции. Навежда аргументи за липса на нарушение относно ГПР и начинът
на неговото посочване и формиране. Оспорва твърдяното нарушение на чл. 10, ал.1, както и
на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК относно ГЛП. Сочи, че не е налице и заблуждаваща търговска
практика. Оспорва да е извършено погасяване изцяло на задълженията на Г Т Г по
договорите за кредит. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на исковете ищецът следва да докаже, че праводателят му е платил
парична сума по горепосочените 20 бр. договори за кредит поне в претендирания размер в
посочения период в полза на ответника при липса на основание за това, поради което
ответникът се е обогатил, че сключените договори за кредит са нищожни на твърдените
основания, респ. техни клаузи, както и предпоставките относно придобиване на вземанията
на кредитора по силата на договор за цесия, сключен с Г Т Г, който е съобщен на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума
като докаже, че сумите са получени въз основа на валидни и равноправни клаузи от
договорите.
От представения по делото договор за вземания от финансови институции №1028 от
21.09.2021 г., сключен между ищеца и Г Т Г е видно, че има за предмет вземания на
кредитора, платени без основание в полза на ......... в общ размер 8506,51 лева във връзка
със слените договори за кредит: Договор за кредит № 219205 от 02.04.2018г.; Договор за
кредит № 221948 от 20.04.2018г.; Договор за кредит № 224967 от 08.05.2018г.; Договор за
кредит № 235373 от 12.07.2018г.; Договор за кредит № 239475 от 03.08.2018г.; Договор за
кредит № 240241 от 09.08.2018г.; Договор за кредит № 241465 от 15.08.2018г.; Договор за
кредит № 247488 от 20.09.2018г.; Договор за кредит № 251620 от 15.10.2018г.; Договор за
кредит № 256909 от 12.11.2018г.; Договор за кредит № 266603 от 07.01.2019г.; Договор за
кредит № 269884 от 01.02.2019г.; Договор за кредит № 272084 от 21.02.2019г.; Договор за
кредит № 276064 от 29.03.2019г.; Договор за кредит № 276293 от 02.04.2019г.; Договор за
кредит № 282338 от 29.05.2019г.; Договор за кредит № 284289 от 14.06.2019г.; Договор за
потребителски кредит № 334277 от 08.08.2018г.; Договор за потребителски кредит № 337374
от 09.09.2019г.; и Договор за потребителски кредит № 340512 от 10.10.2019г. Съгласно
договора прехвърлените вземания преминават в патримониума на ............. ведно с всички
техни принадлежности, вкл. с изтекли лихви. Съгласно чл. 13 от договора кредиторът
упълномощава цесионерът да изпрати от негово име съобщение до длъжника за прехвърляне
на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С така представения
договор за вземания от финансови институции №1028/21.09.2021 г. ищецът се легитимира
като носител на вземанията на цедента, срещу което ответникът възразява твърдейки, че
същият е нищожен поради невъзможен предмет и липса на съгласие. По така наведените
възражения съдът намира следното:
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът като с този договор не се
създават нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а само се променя
лицето на което той трябва да изпълни. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане,
което следва да съществува към момента на сключването му и да е прехвърлимо, каквито са
процесните. Действително предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е
изискване за действителност на прехвърлените вземания, което видно от договорите се
установява (така в решение №32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., на ВКС II т. о.). В
този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия, противно на възраженията на ответника. За да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и
досегашния му носител, като със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му. При съобразяване на представения договор съдът счита,
че е налице постигнато съгласие между страните по сделката за прехвърляне на вземането,
като противни възражения в тази насока могат да се релевират единствено помежду им, но
не и от длъжника, който е трето лице по сделката. Именно защото не е страна по договора за
цесия длъжникът не може да релевира възражения за нищожността , ако няма интерес от
3
това. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки,
включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по
договора за цесия, но възможността от такова позоваване е ограничена от наличието на
интерес. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на
страна по оспорваната сделка, което е протИ.поставимо на негово право, засяга или
ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това
лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването
на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната
сфера на длъжника е смяната на кредитора. Длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените
от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо
при изрично установени условия, които не са спазени. Отделно от това длъжникът няма
интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по
чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на
новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление (Решение
№60256 от 07.03.2022 по гр.д. № 3590 /2020 г.:на ВКС, 4 то). В случая от приобщената
разписка се установява, че длъжникът е получил уведомление за цесията на 01.06.2022 г.
Съобщаването съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД следва да бъде направено от
цедента, но в настоящия случай е направено от цесионера. По делото са представени и
приети изрични пълномощни от цедентите в полза на ищеца, и доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие съдът намира, че уведомяването е извършено надлежно
преди образуване на делото. Следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за протИ.поставимост. Предвид това следва да се счита, че
прехвърлянето на вземанията за неоснователно обогатяване е протИ.поставимо и има
действие спрямо ответника. При това положение съдът приема, че към датата на подаване на
исковата молба ищецът е носител на процесните вземания, произтичащи от неоснователно
обогатяване на ответника, които са му прехвърлени надлежно по силата на сключения
договор за вземания от финансови институции от 21.09.2021 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г според първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание. Този фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго-напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.
(решение №227 от 22.03.2019 г. по гр.д. 896/2018 г. на ВКС 3-то ГО и решение №276 от
17.01.2020 г. по гр.д. 4663/2018 г. на ВКС 4то ГО)
По делото са приобщени копия на Договор за кредит № 219205 от 02.04.2018г.;
Договор за кредит № 221948 от 20.04.2018г.; Договор за кредит № 224967 от 08.05.2018г.;
Договор за кредит № 235373 от 12.07.2018г.; Договор за кредит № 239475 от 03.08.2018г.;
Договор за кредит № 240241 от 09.08.2018г.; Договор за кредит № 241465 от 15.08.2018г.;
Договор за кредит № 247488 от 20.09.2018г.; Договор за кредит № 251620 от 15.10.2018г.;
Договор за кредит № 256909 от 12.11.2018г.; Договор за кредит № 266603 от 07.01.2019г.;
Договор за кредит № 269884 от 01.02.2019г.; Договор за кредит № 272084 от 21.02.2019г.;
Договор за кредит № 276064 от 29.03.2019г.; Договор за кредит № 276293 от 02.04.2019г.;
Договор за кредит № 282338 от 29.05.2019г.; Договор за кредит № 284289 от 14.06.2019г.;
Договор за потребителски кредит № 334277 от 08.08.2018г.; Договор за потребителски
кредит № 337374 от 09.09.2019г.; и Договор за потребителски кредит № 340512 от
10.10.2019г. ведно с погасителен план към тях и Стандартен европейски формуляр към всеки
договор, за които страните не спорят, че са сключени между ответника и Г Т Г от разстояние
при спазване на особените разпоредби на ЗПФУР.
Не е спорно, че договорите за кредит са сключени при общи условия, приложими към
договорите за потребителски кредит „Кредит до заплата“, които са неразделна част от всеки
4
от тях и които са приети по делото. Установява се, че предмет на всеки от двайсетте
договора за кредит е предоставянето на заемна сума в различен размер (от 300 лв. до 1200
лв.) от страна на кредитора, която заемополучателят се е задължил да върне в определения в
договора срок при годишна лихва в размер на 40,551% - 41,00% и ГПР 49,00 % - 49,64%.
Съгласно клауза в договорите в срок най – късно до следващия ден, считано от сключване на
договора за кредит кредитополучателят е длъжен да представи на кредитодателя
обезпечение по кредита банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица.
Уговорено е, банковата гаранция трябва да съдържа неотменимо и безусловно изявление на
съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати кое да е свое парично задължение,
произтичащо от договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателя
всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на
получаване на първото писмено искане от страна на кредитора. Банковата гаранция трябва
да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по
договора за кредит и да има срок на валидност не по – кратък от срока на договора за кредит
плюс 6 месеца. Според клаузата в договора при предоставяне на поръчителство като
обезпечение кредитополучателят трябва да осигури поне двама поръчители, които да
отговарят солидарно и които следва да бъдат физически лица над 20-годишна възраст, да
работят на безсрочен трудов договор, да имат най – малко 5 години трудов стаж, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, , да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължение към други кредитни или
финансови институции. Погасяването на кредита е договорено на равни месечни вноски,
включващи главница, лихва и всички дължими такси и разноски. Договорено е, че ако
заемополучателят не осигури обезпечение на кредита дължи неустойка за времето през
което кредитът е бил без обезпечение. Начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита. При забава в плащането на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят заплаща на кредитора такса за извънсъдебно
събиране на просрочения кредит в размер, определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата тарифа на кредитодателя.
Страните не спорят, че Г Т Г е платил дължимите по всеки от договорите суми преди
сключването на договора за прехвърляне на вземания от финансови институции с ищеца. В
този смисъл следва да се ценят и издадените от ответника удостоверения за липса на
кредитно задължение, по всеки един от договорите. За установяване на извършените
плащания през периода от страна на цедента Г Т Г по делото е приета и Справка от
„Изипей“ АД за извършени плащания след 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г. в полза на ..........
Качеството на кредитор по вземанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1
ЗЗД ищецът обосновава с твърдения, че сключените договори за кредит са нищожни на
основание чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 ЗПК като в стойността на ГПР не е включена
неустойката, а и е налице заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал.4 ЗПК. Няма спор, че
лицето, сключило договорите за кредит, чиято нищожност се твърди, има качеството
потребител като тези правоотношенията се уреждат от норми от императивен порядък, които
са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва служебно да
следи валидността на включените в договора клаузи. Установената съдебна практика приема,
че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Представените по делото договори за кредит, по правната си същност са договори за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за тяхната валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
5
договори, уредени в глава трета на закона.
В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава
ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесните договори за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,00 % -
49,64%. т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
неустойките при непредставяне на обезпечение по кредита, който разход се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Заплащането на неустойка в случай, че потребителят не представи обезпечение на
кредита е разход, който с оглед изначално поставени ограничения и конкретно определени
параметри към обезпечението – още на следващия ден заемателят да представи банкова
гаранция или поне две физически лица поръчители, което на практика правят задължението
неизпълнимо, е известен на кредитора още при сключването му. Анализът на клаузите
относно предоставяне на обезпечение на кредита, респ. неизпълнението на това задължение
води до извода, че уговорената неустойка има за цел кредиторът по вече отпуснат заем да
получи имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, което води до скрито оскъпяване на кредита като неустойката
излиза изцяло извън присъщите й функции. Така се увеличава значително задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задължението му по заемното правоотношение.
Задължението за заплащане на неустойка е определено като месечно през целия срок на
договора с падеж съответен на падежните дати на вноските по договора за кредит, но
същевременно това плащане не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР – ГПР 49,00 % - 49,64%. въпреки че се дължи заедно с месечните вноски. Включена по
този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При
отчитането на неустойката при непредставяне на обезпечение като несъмнен разход по
кредита действителният ГПР е значително завишен, в който смисъл е прието по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Следва да се обърне внимание, че дори и
да не се включва в ГПР задължението за неустойка по договора според заключението на
вещото лице при погасителна вноска включваща главница и възнаградителна лихва по всеки
от процесните договори ГПР е в размер 50,51 % годишно, което също не отговаря на
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Отделно от това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
6
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, протИ.речи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
При това положение съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното съдът намира, че заемополучателят е следвало да върне
единствено чистата стойност на всеки от кредитите на основание чл. 23 ЗПК, поради което
сумите които е заплатил в повече подлежат на връщане като платени при начална липса на
основание.
От прието по делото като пълно и обективно заключение на съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че на 19.04.2018 г. Георги Трайков Райков е заплатил по сключения
договор за кредит №219205 от 02.04.2018 г. сумата 644,32 лева, от която 600,00 лева –
главница, 11,62 лева – възнаградителна лихва, 29,70 лева неустойка и 3,00 лева такса
предсрочно погасяване. С оглед установената недействителност на договора платените суми
над 600,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на основание, поради което
подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция, предявена като частична,
следва да се уважи в цялост за сумата 25,00 лева.
По договор №221948 от 20.04.2018 г. Г Т Г е заплатил на 03.05.2018 г. сумата 741,20
лева, от които 700,00 лева – главница , 10,36 лева – възнаградителна лихва, 27,34 лева-
неустойка и 3,50 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 700,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 25,00 лева.
По договор 224967 от 08.05.2018 г. Г Т Г е заплатил на 03.05.2018 г. сумата 300,34 лева,
от които 300,00 лева – главница и 0,34 лева – възнаградителна лихва като предвид
недействителността на договора сумата за възнаградителна лихва като недължимо платена
подлежи на връщане, респ. исковата претенция следва да се уважи за 0,34 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 2,00 лева подлежи на отхвърляне.
На 19.07.2018 г. Г Т Г е заплатил по договор №235373 от 12.07.2018 г. сумата 721,99
лева, от които 700,00 лева – главница, 5,58 лева - възнаградителна лихва, 12,91 лева-
неустойка и 3,50 лева такса предсрочно погасяване. С оглед установената недействителност
на договора платените суми над 700,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса
на основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 15,00 лева.
7
На 07.08.2018 г. Г Т Г е заплатил по договор №239475 от 03.08.2018 сумата 309,14 лева,
от които 300,00 лева – главница, 1,37 лева - възнаградителна лихва, 6,27 лева- неустойка и
1,50 лева такса предсрочно погасяване като предвид недействителността на договора сумите
за възнаградителна лихва, неустойка и такса предсрочно погасяване като недължимо
платени подлежат на връщане, респ. исковата претениция следва да се уважи в размер на
9,14 лева, а за разликата до предявен размер от 10,00 лева подлежи на отхвърляне.
По договор №240241 от 09.08.2018 г. Г Т Г е заплатил на 15.08.2018 г. сумата 315,00
лева, от които 300,00 лева – главница , 2,05 лева – възнаградителна лихва и 12,95 лева-
неустойка, предвид недействителността на договора платените суми над 300,00 лева за
главница се явяват дадени при начална липса на основание, поради което подлежат на
връщане от ответника, респ. исковата претенция, предявена като частична, следва да се
уважи за сумата 15,00 лева.
По договор №241465 от 15.08.2018 г. Г Т Г е заплатил на 27.08.2018 г. сумата 443,42
лева, от които 400,00 лева – главница , 5,47 лева – възнаградителна лихва, 35,95 лева-
неустойка и 2,00 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 400,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 40,00 лева
На 15.10.2018 г. Г Т Г е заплатил по договор 247488 от 20.09.2018 г. сумата 551,68 лева,
от които 500,00 лева – главница, 14,24 лева - възнаградителна лихва, 34,94 лева- неустойка и
2,50 лева такса предсрочно погасяване предвид недействителността на договора платените
суми над 500,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на основание, поради
което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция, предявена като
частична, следва да се уважи за сумата 35,00 лева
На 12.11.2018 г. Г Т Г е заплатил по договор №251620 от 15.10.2018 г. сумата 678,08
лева, от които 600,00 лева – главница, 19,13 лева - възнаградителна лихва, 55,95 лева-
неустойка и 3,00 лева такса предсрочно погасяване предвид недействителността на договора
платените суми над 600,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 55,00 лева
По договор №256909 от 12.11.2018 г. Г Т Г е заплатил сумата 875,74 лева, от които
700,00 лева – главница , 42,87 лева – възнаградителна лихва, 129,37 лева- неустойка и 3,50
лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на договора платените суми
над 700,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на основание, поради което
подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция, предявена като частична,
следва да се уважи за сумата 125,00 лева
По договор №266603 от 07.01.2019 г. Г Т Г е заплатил на 01.02.2019 г. сумата 779,25
лева, от които 700,00 лева – главница , 19,93 лева – възнаградителна лихва, 55,82 лева-
неустойка и 3,50 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 700,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 50,00 лева
По договор №269884 от 01.02.2019 г. Г Т Г е заплатил на 21.02.2019 г. сумата 1082,95
лева, от които 1000,00 лева – главница , 22,78 лева – възнаградителна лихва, 55,17 лева-
неустойка и 5,00 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 1000,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса
на основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 55,00 лева
По договор 272084 от 21.02.2019 г. Г Т Г е заплатил на 29.03.2019 г. сумата 1378,48
лева, от които 1200,00 лева – главница , 48,50 лева – възнаградителна лихва, 123,98 лева-
неустойка и 6,00 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 1000,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса
8
на основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 20,00 лева
На 01.04.2019 г. Г Т Г е заплатил по договор №276064 от 29.03.2019 г. сумата 510,35
лева, от които 500,00 лева – главница, 1,71 лева - възнаградителна лихва, 6,14 лева-
неустойка и 2,50 лева такса предсрочно погасяване предвид недействителността на договора
платените суми над 600,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 2,00 лева
На 17.04.2019 г. Г Т Г е заплатил по договор №276293 от 02.04.2019 г. сумата 569,02
лева, от които 500,00 лева – главница, 8,54 лева - възнаградителна лихва, 57,98 лева-
неустойка и 2,50 лева такса предсрочно погасяване предвид недействителността на договора
платените суми над 500,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 16,00 лева
На 05.06.2019 г. Г Т Г е заплатил по договор №282338 от 29.05.2019 г. сумата 500,00
лева за главница, която като дължима не подлежи на връщане, респ. исковата претенция за
сумата 2,00 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По договор №284289 от 16.06.2019 г. Г Т Г е заплатил сумата 672,36 лева, от които
500,00 лева – главница, 17,08 лева – възнаградителна лихва, 125,28 лева- неустойка и 30,00
лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, предвид недействителността на
договора платените суми над 500,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
следва да се уважи в цялост за сумата 129,60 лева
По договор №334277 от 08.08.2019 г. Г Т Г е заплатил на 09.09.2019 г. сумата 572,05
лева, от които 500,00 лева – главница, 17,37 лева – възнаградителна лихва, 52,18 лева-
неустойка и 2,50 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 500,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 52,18 лева
По договор №337374 от 09.09.2019 г. Г Т Г е заплатил на 10.10.2019 г. сумата 571,98
лева, от които 500,00 лева – главница, 17,35 лева – възнаградителна лихва, 52,13 лева-
неустойка и 2,50 лева такса предсрочно погасяване, предвид недействителността на
договора платените суми над 500,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса на
основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 52,13 лева.
По договор 340512 от 10.10.2019 г. Г Т Г е заплатил сумата 3016,09 лева, от които
1200,00 лева – главница, 279,61 лева – възнаградителна лихва, 1296,48 лева- неустойка и 240
лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, предвид недействителността на
договора платените суми над 1200,00 лева за главница се явяват дадени при начална липса
на основание, поради което подлежат на връщане от ответника, респ. исковата претенция,
предявена като частична, следва да се уважи за сумата 1296,48 лева.
По разноските
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на всяка от страните.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 1001,86 лева, 2100,00 лева
депозит за съдебно – счетоводна експертиза, 15,00 лева за съдебни удостоверения и 2000,00
лева за юрисконсултско възнаграждение (по 100,00 лева за всеки иск), от които съразмерно
на уважената част от исковите претенции следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се
присъди сумата 5105,42 лева като направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираните разноски съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и броя на предявените искове.
Ответникът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, по отношение на
което съдът намира направеното от ищеца възражение за прекомерност за неоснователно
9
именно предвид фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предявените
искове като от заплатено възнаграждение в размер на 1000,00 лева следва да му се присъди
сумата 2,23 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ........ да заплати
на „.............“ ЕООД ЕИК .......със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми:
1. 25,00 лв., част от 346,26 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 219205 от 02.04.2018г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
2. 25,00лв., част от 711,80 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 221948 от 20.04.2018г. ., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
3. 0,34 лв., представляващи платени при начална липса на основание суми по Договор
за кредит № 224967 от 08.05.2018г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до сумата от 2,00 лв. като неоснователен.
4. 15,00 лв., част от 351,65 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 235373 от 12.07.2018г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
5. 9,14 лв., част от 77,70 лв., представляващи платени при начална липса на основание
суми по Договор за кредит № 239475 от 03.08.2018г. вземанията по който са прехвърлени на
ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до сумата от 10,00 лв., предявен като частичен като
неоснователен;
6. 15,00 лв., част от 77,70 лв., представляващи платени при начална липса на основание
суми по Договор за кредит № 240241 от 09.08.2018г. вземанията по който са прехвърлени на
ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
7. 40,00 лв., част от 103,50 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 241465 от 15.08.2018г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
8. 35,00 лв., част от 269,58 лв., представляващи платени при начална липса на
основание по суми Договор за кредит № 247488 от 20.09.2018г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
9. 55,00 лв., част от 631,60 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 251620 от 15.10.2018г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
10. 125,00 лв., част от 711,80 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 256909 от 12.11.2018г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
10
11. 50,00 лв., част от 711, 80 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 266603 от 07.01.2019г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
12. 55,00 лв., част от 902,60лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 269884 от 01.02.2019г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
13. 20,00 лв., част от 1083,20 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 272084 от 21.02.2019г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
14. 2,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 276064 от 29.03.2019г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
15. 16,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за кредит № 276293 от 02.04.2019г. вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
16. 129,60 лв., представляващи платени при начална липса на основание суми по
Договор за кредит № 284289 от 14.06.2019г вземанията по който са прехвърлени на ищеца
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;
17. 52,18 лв., част от 317,52 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за потребителски кредит № 334277 от 08.08.2018г. вземанията
по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
18. 52,13 лв., част от 317,52 лв., представляващи платени при начална липса на
основание суми по Договор за потребителски кредит № 337374 от 09.09.2019г. вземанията
по който са прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
19. 1296,48 лв., представляващи платени при начална липса на основание суми по
Договор за потребителски кредит № 340512 от 10.10.2019г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.............“ ЕООД ЕИК .......със седалище и адрес на
управление: гр. ...... против ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ........
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99, ал. ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата 2,00 лв., част от 129,60 лв., представляващи при начална липса на основание
суми по Договор за кредит № 282338 от 29.05.2019г. вземанията по който са прехвърлени на
ищеца ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане
като неоснователен.
ОСЪЖДА ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ........ да заплати
на „.............“ ЕООД ЕИК .......със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 5105,42 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „.............“ ЕООД ЕИК .......със седалище и адрес на управление: гр. ...... да
заплати на ......... ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 2,23 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12