РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Добрич, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20243200200017 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от
ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от
Областната администрация на гр.Л. /L./, Р А. на 03.01.2024г., засягащо б.
гражданин А. Т. И., с последен известен адрес – гр.Д.ул.“****.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Н.” се установява,
че се касае за б. гражданин А. Т. И. – роден на***. в гр.Д., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., ул.„***.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. пледира за отказ за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция и прекратяване
на съдебното производство, тъй като производство срещу И. е било писмено
и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото
лице следва да е било уведомено лично или чрез упълномощен представител
за правото си и срока за обжалване на решението.В случая според него, А. И.
никога не е бил уведомяван за водено срещу него производство в Р А., защото
съдебните книжа са изпратени на неговия адрес - гр.Д., ул.„***, където са
връчени на някой от близките му, докато той е изтърпявал наказание – „л.от
с.“ в З. в гр.К., ФР Г. за времето от 30.12.2022г. до 15.06.2023г.
1
Засегнатото лице - А. Т. И., редовно призован се явява лично и
възразява по фактическото и правно основание за признаване на чуждото
решение за налагане спрямо него на финансова санкция, тъй като никога не е
бил уведомяван за водено срещу него производство в Р А.Заявява, че на
13.03.2023г. или на 16.03.2023г. , когато се твърди, че са му връчени
съдебните книжа се е намирал в З. в гр.К., ФР Г. Там е бил за времето от
30.12.2022г. до 15.06.2023г., поради което не е живял на посочения в
решението адрес - гр.Д. ул.„**** и никога не е притежавал автомобил,
ремарке или друго превозно средство с посочения регистрационен
№*****.Защитата му в лицето на адв.М. Т. от АК-гр.Д. също оспорва
фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение
№BHLN/****, постановено на 09.02.2023г. от Областната администрация на
гр.Л./ B. L./, Р А., влязло в сила на 31.03.2023г., с което на българският
гражданин А. Т. И., роден на 24.01.1993г. в гр.Добрич, с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 300 евро, равностойни на 599,55
лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението -
09.02.2023г. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Р А., на
23.07.2022г. в 20:53ч., квалифицирано като такова – „незаплащане на пътна
такса“ при управление на лек автомобил/с допустимо общо тегло от не
повече от 3,5т./ с рег. №***, наказуемо по § 32 Abs.1 i.V.m. §20 Abs. 1
BStMG; §20 Abs.1 B.-M. 2002, BGBI.I Nr.109/2002, zuletzt geändert durch
BGBI. I Nr.155/2021/Федерален закон за пътните такси/ на издаващата
държава.
Решението на издаващата държава – Областната администрация на
гр.Л./ B. L./, Република А. е постановено на 09.02.2023г. и е влязло в сила на
31.03.2023г.По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция.Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения
несъдебен акт, чието признаване се иска.Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от
ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба,
имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт
на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или
административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за
наказуемо деяние по националния закон на решаващата страна.Деянието,
осъществено от засегнатото лице А. Т. И. попада сред изброените в чл.30 ал.2
т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по българското законодателство
аналогично поведение съставлява административно нарушение и се
санкционира съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
2
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А. Т. И. за същото
деяние в Република Б. или в друга държава, различна от издаващата, няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд.Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на Областната администрация на гр.Л./B. L./, Република А. не се
отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р Б., или пък за деяния,
извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.Наложената финансова санкция с решението не е
по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност.Осъдителният
диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, касае парична сума в
общ размер на 305,00 евро, равностойни на 608,73 лева по курса на Б. Н. Б.
към датата на постановяване на решението – 09.02.2023г., представляващи
финансова санкция в размер на 300,00 евро и сторени по събиране на сумата
разноски в размер на 5,00 евро.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Предвид обстоятелството, че А. Т. И. е български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес – гр.Д., ул.„*** №**, т.е. местоживеенето му е на
територията на Република Б., съдът намира, че е налице и една от
алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за
налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от
ЗПИИРКОРНФС.Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън
посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението
за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 т.1-т.8, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС.
Но тъй като производството срещу А. Т. И. е било писмено е следвало
да се изпълни процедурата по чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС, като лицето бъде
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно
отразеното изрично в удостоверението.Такова отбелязване по принцип е
достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да
изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и
признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото
решение да е без всякакви допълнителни формалности.
Видно от процесното удостоверение, в него изрично е отбелязано, че
производството е било писмено, като лицето е уведомено, включително за
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това /виж б.“З“
3
т.2, б."б"/. И решението е било връчено на засегнатото лице А. И. лично на
13.03.2023г./виж б.“З“ т.3.3/, като по този начин е било изрично уведомено
за правото за повторно разглеждане или обжалване, в което има право да
участва и което позволява делото да се преразгледа по същество,
включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до
отмяна на първоначалното решение.Следва отбелязване, че лицето не е
поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок и
нова дата, на която същото решение е връчено на засегнатото лице И., отново
лично – 16.03.2023г./виж б.“Й“/.
В настоящия процес българският съд не разполага с правомощията да
упражни контрол върху действията на органите в издаващата държава, на
които е възложено връчването на уведомлението на санкционираното лице, но
предвид направените от А. Т. И. възражения, съдът служебно изиска справка
от НБД „Н.”, от която се установи, че българският гражданин А. Т. И., роден
на ***. в гр.Д., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., ул.
„***.
Цялата кореспонденция от органите в издаващата държава, на които е
възложено връчването на уведомлението на санкционираното лице, тази по
б.“З“ т.2, б."б" и по б.“З“ т.3.3 от процесното Удостоверение, неизвестно
защо е изпратена на адрес гр.Д., ул.„***, на който А. Т. И. не е пребивавал по
това време, по независещи от него причини, тъй като е изтърпявал наказание
– „л. от с.“ в З. в гр.К. ФРГ. за времето от 30.12.2022г. до 15.06.2023г., т.е. той
не е бил надлежно уведомен нито за правото си да обжалва решението, респ.
за сроковете за това нито за правото за повторно разглеждане или обжалване,
в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по
същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да
доведе до отмяна на първоначалното решение.
Предвид направените от засегнатото лице А. Т. И. възражения, съдът
служебно изиска справки от Сектор“КАТ ПП“ при ОД на МВР-гр.Д., при
СДВР и от Лизингова компания „М. К.-*“ЕООД-гр.С., от които се установи,
че б. гражданин А. Т. И., с ЕГН ********** от гр.Д. никога не е притежавал
или ползвал л.а. с рег. №****.
Този автомобил е марка „***“, модел „**** и от 03.08.2020г. до
08.08.2022г. се е ползвал и управлявал от Г. П. А., с ЕГН **********, живущ
в с.О., общ.Т., обл.С., ул.“***“ №*** , след което собствеността върху
процесния автомобил е прехвърлена на И. М. И.а, с ЕГН **********, живуща
в с.О., общ.Т. обл.С., ул.“******.
При това положение настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките на чл.35 т.9 от ЗПИИРКОРНФС, при които съдът следва да
откаже да признае и допусне изпълнение на процесната финансова санкция.
По гореизложените съображения и на основание чл.35 т.9 във вр. с
чл.16 ал.VІІ т.2 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ И ДОПУСНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение
по преписка №******* постановено на 09.02.2023г., влязло в сила на
4
31.03.2023г., на несъдебен орган в издаващата държава – Областна
администрация на град Л. /B./, Р А., с което на българския гражданин А. Т. И.
– роден на ***г. в гр.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес –
гр.Д., ул. „*** е наложена финансова санкция в общ размер на 305,00 евро,
равностойни на 608,73 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на
решението - 09.02.2023г. и прекратява съдебното производство.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ незабавно на основание чл.38 ал.І т.2 от
ЗПИИРКОРНФС компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-
гр.Варна в 7-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5