Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич,
21.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, наказателно
отделение, петнадесети съдебен състав, на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Момчева
секретар Милена Александрова,
като разгледа докладваното от Съдия Момчева а.н.д.
№ 541 по описа на Добричкия районен съд за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. ***,
представлявано от М.А.К. срещу НП № АГСК2/05.05.2020г., издадено от Кмета на Община
град Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 56 ал. 2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, чл. 20 ал. 1 т. 1 от Наредбата за реда и
условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти на територията на
Община гр. Добрич /НРУПППОТОД/ на основание чл. 232 ал. 5 т. 7 във вр. с чл. 56 ал. 2 от ЗУТ, чл. 79 ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 1 т. 1 от НРУПППОТОД е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000.00 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна изразява становище жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 19.02.2020г. в 09.20
часа на пешеходна зона на бул. „25 – ти септември“, източно и северно от сграда
с административен адрес бул. „***, гр. Д., УПИ I – за „ЖС и ОО“, кв. 117 на ЦГЧ гр. Д. е поставил сезонна тераса върху терен
публична общинска собственост към кафе – аператив „***“, в отклонение от
издадено разрешение за поставяне № РП148/13.06.2019г. на главния архитект на
Община гр. Добрич. При съставяне на АУАН общата квадратура е около 76 кв/м,
като отклонението е около 8 кв/м.
При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, като съображенията на съда за това са следните:
Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като
осъществяващо два различни състава на административни нарушения. Така в
диспозитива на наказателното постановление е посочено, че извършеното нарушение
се квалифицира по чл. 232 ал. 5 т. 7 във вр. с чл. 56 ал. 2 от ЗУТ и чл. 79 ал.
2 във вр. с чл. 20 ал. 1 т. 1 от НРУПППОТОД.
Разпоредбите на чл. 232 ал. 5 т. 7 от ЗУТ и чл. 79 ал. 2 от НРУПППОТОД
уреждат състави на административни нарушения, които са сходни от гледна точка
на изпълнителното деяние, но съдържат съществени различия относно другите
признаци, най – вече относно субекта на нарушението.
В разпоредбата на чл. 232 ал. 5 т. 7 от ЗУТ се предвижда отговорност за
лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило
преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на
наредбата по чл. 56 ал. 2 от ЗУТ. Този текст предвижда наказание глоба, т.е.
административнонаказателна отговорност може да носи само физическо лице.
А чл. 79 ал. 2 от НРУПППОТОД следва да се тълкува систематично с ал. 1 от
същия член, където се предвижда отговорност за лица, които не са спазили реда
за поставяне на преместваеми обекти, предвиден в самата наредба. Тук се
предвижда имуществена санкция. Т.е. отговорност по чл. 79 ал. 2 от НРУПППОТОД
може да носи само юридическо лице или едноличен търговец.
Поради това, двата състава на нарушения не са идентични, защото субектният
им обхват е различен. Не може едновременно едно нарушение да се квалифицира по
два различни състава. При наличие на конкуренция между правни разпоредби,
административнонаказващият орган, следва да използва способите за тълкуване на
закона и да квалифицира деянието законосъобразно, като го подведе под
хипотезата на една от двете норми и да посочи само приложимите законови
разпоредби.
При така издаденото наказателно постановление не може да се установи, за
какво нарушение се санкционира наказаното лице, като по този начин се нарушава
правото му на защита. Това съставлява съществено процесуално нарушение,
основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № АГСК2/05.05.2020г., издадено от Кмета на Община
град Добрич, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. ***, представлявано от М.А.К. за нарушение по чл. 56
ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 20 ал. 1 т. 1 от
Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти
на територията на Община гр. Добрич /НРУПППОТОД/ на основание чл. 232 ал. 5 т. 7 във вр. с чл. 56 ал. 2 от ЗУТ, чл. 79 ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 1 т. 1 от НРУПППОТОД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр.
Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана
Момчева/