Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР
Д.
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 3667/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 489034/17.09.2018
г., постановено по гр. д. № 16744/2017 г. на СРС, II ГО, 57
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Й.Н. и Р.Д.Н.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 503,50 лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, представляващ
апартамент № 4 с абонатен № 226071, за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 73,22 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.08.2014 г. - 12.08.2016 г., за които суми
по гр. д. № 50243/2016 г. на СРС, II ГО, 57 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.01.2017 г. С решението
претенциите на ищеца за разликата до пълните предявени размери, съответно от
551,02 лв. за главницата и от 83,19 лв. за обезщетението за забава за периода 30.12.2013
г. – 01.08.2014 г., са отхвърлени като
неоснователни, като с решението си съдът е разпределил и разноските в
заповедното и исковото производство. Решението е постановено при участие на „Т.“
ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволни от
постановеното решение, в осъдителната му част, ответниците са подали въззивна
жалба срещу него от 03.10.2018 г., в която са изложени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като ищецът не бил доказал
наличието на договорно правоотношение между страните и количеството на
доставената топлинна енергия. Излагат твърдения, че от ищеца не била събрана
необходимата държавна такса за исковете срещу двамата ответници, както и че
съдът е кредитирал изготвената по делото експертиза, въпреки че ищецът е внесъл
депозит за нея след определения му срок. В решението не било посочено
основанието за солидарното им осъждане да заплатят присъдените на ищеца суми. В
издадените отчети за дялово разпределение, фактури и изравнителни сметки ищецът
претендирал заплащането на суми единствено от Р.Н., поради което П.Н. нямала
задължения и искът срещу нея следвало да се отхвърли. Извършеното начисляване
на топлинна енергия било незаконно, тъй като методиката за дялово разпределение
била отменена с решение на ВАС от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело №
1372/2016 г. Заключението на СТЕ било основано на документи, които не били
представени по делото, като в същото време съдът отказал да допусне представени
от ответниците документи, които установявали реално начислената топлинна
енергия. Съдът също така отказал да задължи ищеца да представи доказателства за
обективността на извършените в абонатната станция отчитания. Посочва, че акцесорната
претенция за лихви също била неоснователна, тъй като ищецът не ангажирал
доказателства за изпадането на ответниците в забава чрез публикуване на
дължимите от тях суми на интернет страницата си. Претендират отмяна на
решението в обжалваната част, както и присъждане на разноските.
От страна на
ищеца и на третото лице-помагач не са подадени отговори на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 19.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирал, че не са заявени доказателствени искания от страните във
въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави
служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че ответниците като съпрузи и собственици при условията на СИО на придобития
по време на брака им топлоснабден имот са се разпоредили с правото си на
собственост върху него на 14.04.2016 г., поради което за периода, за който са
притежавали собствеността върху имота са имали качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ (отм.) и следвало да
отговарят солидарно за задълженията за топлинна енергия, на основание чл. 25,
ал. 2 СК (отм.). По тази причина между страните по спора е било налице
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, при което ответниците и дължали на ищеца
заплащане на доставената в имота топлоенергия в претендираните с иска размери и
за посочения период. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ ищецът е
изпълнил задължението си да доставя топлинна енергия до абонатната станция на сградата
като въз основа на показателите на топломера в тази станция е посочено и
количеството на тази енергия. Третото лице-помагач е извършвало дялово
разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия като е
изчислявало дължимите суми в съответствие с действащата към този момент
методика, посочена в относимите нормативни актове. Нямало доказателства
ответниците да са възразили срещу отчетените от дружеството за дялово
разпределение количества потребена топлинна енергия към момента на съставяне на
фактурите, като направеното едва в производството пред СРС общо оспорване било
неоснователно, тъй като съдържащите се във фактурите данни се потвърждавали и
от изготвеното по делото експертно заключение. В ОУ на договора била посочена конкретна
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване и допустимото
отклонение от тази температура при изчислителен режим, поради което
възражението на ответниците относно липсата на качествени параметри на
доставяната услуга било неоснователно. Неоснователни били и възраженията на
ответниците за нищожност на договора поради наличието в него на неравноправни
клаузи, тъй като цената на топлинната енергия не била изменена едностранно от
търговеца, а от КЕВР по посочен в ОУ механизъм. В заключението било посочено, че
стойността на доставената енергия възлизала на сумата от 503,50 лв., която била
по-малка от прогнозно начислената от ищеца, като именно до тази сума главният
иск е бил уважен. Претенцията за дялово разпределение е била отхвърлена като
неоснователна, тъй като съдът е приел, че тази сума се дължи на лицето,
извършвало тази услуга, а не на ищеца. По отношение на акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е прието, че ответниците дължат лихва върху главницата едва след
изтичане на 30 дневния срок от съставянето на изравнителната сметка, в която
било посочено количеството доставена и реално потребена от тях енергия.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Относно валидността на
облигационната връзка между страните и наличие на основание за солидарното им
осъждане следва да бъде съобразено, че събраните по делото допустими и относими
доказателства, наред с изготвените, неоспорени от страните и приети по делото
заключения на СТЕ и ССчЕ, са достатъчни да обосноват извод за дължимост на
претендираните с иска суми. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответниците е от
значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е
отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на
метрологичните изисквания. Разпределението на отчетената от общия топломер
топлинна енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на
дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. Посоченото във въззивната жалба решение на ВАС от 13.04.2018
г., постановено по адм. дело № 1372/2016 г. не е влязло в законна сила. От
заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото
разпределение е извършено от правилно и съобразно нормативните изисквания.
В случая обаче сумите за главница и
лихви са дължими от двамата ответници не солидарно, а разделно, въпреки правилната
по принцип преценка на районния съд, че ответниците,
като собственици на придобития по време на брака им топлоснабден недвижим имот,
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството,
каквито са и процесните, на основание чл. 25, ал. 2 СК (отм.) и чл. 32, ал. 2 СК. В т. 13 от подаденото на 02.09.2016 г. заявление от „Т.С.“ ЕАД, по което е
образувано гр. д. № 50243/2016 г. на СРС, II ГО, 57 състав, не е посочена
солидарна отговорност на длъжниците, а в т. 12 не са изложени обстоятелства,
които да обуславят такава солидарност. В съответствие с посоченото в
заявлението съдът на 16.01.2017 г. е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в която е изрично е било разпоредено разделно заплащане на дължимите от
длъжниците суми на заявителя. Едва с предявяването на иска по чл. 422 ГПК топлопреносното
дружество е поискало установяване на вземането си по отношение на ответниците
при условията на солидарност, като е представило договора, с който ответниците
са се разпоредили с притежавания от тях в режим на СИО имот в полза на трети
лица. Основанието за солидарната отговорност на ответниците, а именно
произтичащата от брака им съвместна бездялова собственост върху процесния имот,
е ново обстоятелство, което не може да бъде заявено едва с предявяване на
установителния иск. Исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното, и в този смисъл в него не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл.214 ГПК- за изменение на основанието чрез заменяне или
добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение. Различният режим на носене на отговорност от ответниците е
именно допълнителен елемент от основанието, от което произтича вземането.
В този смисъл, обжалваното
решение е неправилно в частта, в която е признато за установено, че двамата
ответници дължат процесните суми солидарно, поради което следва да бъде
отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно /по 1/2 от сумиата
за всеки от тях/.
При този изход на делото, право на
разноски във въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 имат въззивниците,
които обаче не са ангажирали доказателства за извършването на подобни разноски.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
489034/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 16744/2017 г. на СРС, II ГО, 57
състав, в частта, с която е признато
за установено, че П.Й.Н., ЕГН ********** и Р.Д.Н., ЕГН ********** ***, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата от 503,50 лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, представляващ
апартамент № 4 с абонатен № 226071, за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 73,22 лв.,
представляваща
обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.08.2014 г. - 12.08.2016 г., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл. 422 ГПК, че П.Й.Н., ЕГН **********
и Р.Д.Н., ЕГН ********** ***, дължат разделно
(по 1/2 от сумата за всеки от тях) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Б, сумата от 503,50
лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, представляващ апартамент № 4 с
абонатен № 226071, за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 73,22 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.08.2014 г. - 12.08.2016 г., за които суми по гр. д. № 50243/2016
г. на СРС, II ГО, 57 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
16.01.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД, ЕИК *********като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.