№ 3205
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Х.К.
при участието на секретаря Ц.И.
като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110100283 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от П. П. Т., ЕГН **********
и Р. Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***,
чрез адвокат адв. П. К. АК ** срещу „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** искове с правно основание чл. 200 КТ за
осъждане ответника да заплати на всеки от ищците сумите по 30 000 лева –
частични искове от 200 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени им в следствие смъртта на Т.Г. Т., починал на 03.07.2021 г. при
трудова злополука, настъпила на 03.07.2021г., ведно със законната лихва за
забава върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 03.07.2021 г., до пълното изплащане на сумите.
В о.с.з. на 30.09.2022г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявените искове с правно основание чл.200 КТ
чрез тяхното увеличаване от сумата в размер на по 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева /, заявена като частична от общ размер 200 000 лв. /двеста
хиляди лева/, на сумата в размер на по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, за всеки от ищците, заявена като частична от общ размер 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/, като същите да се считат предявени за сумата в размер
на по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, заявена като частична от общ
размер 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени им в следствие смъртта на Т.Г. Т., починал на 03.07.2021 г. при
трудова злополука, настъпила на 03.07.2021г., ведно със законната лихва за
забава върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 03.07.2021 г., до пълното изплащане на сумите, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически
1
твърдения: Т.Г. Т., починал на 03.07.2021г. е техен наследодател, съответно
съпруг на първата ищца и баща на втория ищец. Същият е бил в трудово
правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „електромонтьор по
поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и
СТИ, експерт, ниво (грейд) 6. Основните му задължения по договора били „да
извършва огледи, обходи, върхови ревизии, профилактика и текущо
поддържане на ел. проводни линии и трафопостове съгласно нормативните
документи; поддържа просеки, подмяна на износена арматура, подмяна на
дефектни изолатори, регулиране фазови проводници, възстановяване на
скъсани проводници". На 03.07.2021г., изпълнявайки трудовите си
задължения по отстраняване на авария по мрежа ниско напрежение в с. М.,
при опит за поставяне на предпазителя, наследодателят попаднал под
напрежение 1000 V. Екип на спешна мед. помощ констатирал смъртта му. С
Разпореждане № 5104-03-118 от 02.08.2021 г. на ТП на НОИ Варна,
претърпяната злополука от Т., довела до неговата смърт, била приета за
трудова. Излага се, че са нанесени на ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в страдание, мъка, изпадане в тежко емоционално състояние в
следствие загубата на любовта и подкрепата на съпруга, съответно бащата, на
ищците. По изложените съображения молят съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати претендираните суми, за репариране на
претърпените неимуществени вреди.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Същият оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че Т.Г. Т. е бил
служител на „Е.С." АД, назначен по трудов договор на длъжност
„електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и
мрежи, трафопостове и СТИ, експерт, ниво (грейд) 6), със задължения да
„извършва огледи, обходи, върхови ревизии, профилактика и текущо
поддържане на ел проводни линии и трафопостове съгласно нормативните
документи, поддържа просеки, подмяна на износена арматура, подмяна на
дефектни изолатори, регулиране на фазови проводници, възстановяване на
скъсани проводници и т.н.". На 03.07.2021г. се получил сигнал за липсващо
напрежение по една от фазите на въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН)
в с. М.. За отстраняване на повредата бил изпратен дежурен екип в състав Т.Г.
Т. и Ю. З. А.. На място екипът установил прекършен клон върху ВМНН в
следствие разразил се бурен вятър. Следвало да отстрани клона и възстанови
захранването по ВМНН. Екипът установил изгорели предпазители в
Трафопост №1. Влезли в трафопоста за подмяна на изгорелия предпазител без
да изключат захранването, при което Т.Г. Т. попаднал под напрежение,
довело до смъртта му. Т. допринесъл с поведението си за трудовата
злополука, допускайки груба небрежност, поради което моли да бъде
намалена отговорността му при приложение на чл. 201, ал. 2 КТ. Налице е
съпричиняване на вредите, доколкото Т. не е изпълнил изискванията за
безопасност при работа с електрически уредби. Същият е бил запознат с
Правилник за безопасност при работа в електрически уредби на електрически
и топлофикационни централи и по електрически мрежи, правилник за
вътрешен трудов ред, работни инструкции и регламентиращи дейности,
попадащи в обхвата на изрично посочени подзаконови нормативни актове,
вкл. Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на
електрическите централи и мрежи и дейности, свързани със здраве и
безопасност при работа. Сочи, че съгласно чл.202, ал.2, т. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
2
работните места и при използване на работното оборудване, при извършване
на ремонтни работи с риск за работещите, се осъществяват организационни и
технически мероприятия за безопасност: т. 2 изключване на
електрозахранването. Съгласно чл. 140 от Правилник за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), техническите мерки за
безопасност при работа, с пълно или частично изключване на напрежението
се изпълняват в следната последователност: 1. Изключване на напрежението;
2. Поставяне на знаци, табели и ограждения на работното място; 3. Проверка
за отсъствие на напрежение; 4. Включване на стационарни или
присъединяване на преносими заземители. Съгласно чл. 143. [1] от
ПБЗРЕУЕТЦЕМ изключване на напрежението се прилага за тоководещи
части, по които ще се работи, както и за тези, които при работа случайно
могат да бъдат допрени или доближени на разстояние, по-малко от: 1. при
напрежение до 35 kV вкл. -1,0 т; 2. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) при
напрежение над 35 kV до 110 kV включително - 1,5 т. 3. при напрежение 220
kV - 2,5 т; 4. при напрежение 400 kV - 4,5 т. Съгласно чл.263 от Правилник за
безопасност и здраве при работа е електрически уредби на електрически
топлофикационни централи и по електрически мрежи (в сила от 29.08.2004 г.,
издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси обн. ДВ. бр.34
от 27.04.2004г., изм. ДВ. бр.19 от 01.03. 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от
22.10.2005) при работа в електрически уредби и по електрически мрежи с
напрежение до 1000 V, замяна на предпазители се извършва с изключване на
напрежението. Съгласно т.3.7 от Инструкция W1-51-EPR-JE за извършване на
работи с нареждане, условията за изпълнение на аварийно възстановителни
работи са винаги с „пълно изключване на напрежението", тъй като
диспечерът който дава нареждането не е запознат с конкретните условия и
тежестта на аварията. Твърди се, че на наследодателя на ищците бил проведен
начален инструктаж, както и последващи периодични такива. На 14.06.2021г.
на Т.Г. Т. бил проведен и извънреден инструктаж. Осигурено му било лично
предпазно облекло и лични предпазни средства /диелектрични боти,
диелектрични ръкавици, указател за напрежение/. След, като не е изключил
напрежението при подмяна на предпазителите, наследодателят на ищците е
бил в обективно нарушение на всички горепосочени актове, в това число и в
неизпълнение на задълженията възложени с длъжностната му характеристика.
Моли за отхвърляне на исковете.
С постановено в з.с.з. определение № 2930/15.03.2022г., на основание
чл.219 ГПК ЗЕАД „Б.В.И.Г.", ЕИК: ***, гр. **, ***, е конституирано като
трето лице-помагач на страната на ответника „Е.С.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** по предявените срещу него искове от
П. П. Т., ЕГН ********** и Р. Т. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***,
с правно основание чл.200 КТ.
В хода на проведенитe съдебни заседание по делото, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение, постановено в з.с.з. на 15.03.2022г., съдът на основание
чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
3
отношенията между страните следните факти: че към 03.07.2021г. между
наследодателя на ищците и ответника е съществувало трудово
правоотношение, като Т. е заемал длъжността „електромонтьор по
поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и
СТИ, експерт, ниво (грейд) 6“, както и че на 03.07.2021г. е настъпила
злополука, призната с Разпореждане № 5104-03-118 от 02.08.2021 г. на ТП на
НОИ - Варна за трудова.
От Удостоверение за наследници изх.№ 758/12.07.2021г. се установява,
че Т.Г. Т., ЕГН ********** е починал на 03.07.2021г. и е оставил за
наследници съпруга П. П. Т. и син Р. Т. Т..
Представено е Съобщение за смърт № 661/05.07.2021г. на Т.Г. Т.,
настъпила на 03.07.2021г. около 12:30 часа, като причина за смъртта е
посочена – електрокуцио в с. М..
Представена е Декларация за трудова злополука от осигурителя на Т. Т.
– Е.С. АД и Протокол № 15/30.07.2021г. на НОИ за резултати от извършеното
разследване на злополуката, станала на 03.07.2021г. Установява се, че Т.о Т. е
заемал длъжността „електромонтьор по поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ, като в резултат на
злополука е настъпила смъртта му в Уредба Ср.Н в Трафопост № 1, с. М. в
12:30 часа на 03.07.2021г.. Задълженията за заеманата длъжност включват –
извършва оглед, профилактика на ел.проводни линии и трафопостове.
Отстранява възникнали повреди по мрежи ВН/СН/НН, подмяна на
проводници, изолатори, арматура, стълбове и други. Поддържа просеки,
подмяна на износена арматура, подмяна на дефектни изолатори, регулиране
фазови проводници, възстановяване на скъсани проводници и др.. В деня на
злополуката пострадалото лице е поставяло високомощни предпазители,
ниско напрежение, в основите им на табло ниско напрежение в Трафопост №
1, с. М.. Пострадалият не е изключил близко разположените тоководещи
части под напрежение. Получил е електрически удар и изгаряния, вследствие
преминаването на електрически ток през тялото му. На 03.07.2021г. след
обаждане за авария в село М. за отстраняване на авария по мрежа ниско
напрежение, Т. Т., заедно с колега Ю. А. отиват в ТП 1, за да проверят
изгорели предпазители. След почистване на клони и сплетени проводници
отстраняват аварията. При опит за поставяне на предпазителя в основата му,
пострадалият се допира до близко разположени тоководещи части и попада
под напрежение 1000 V. В резултата на това е настъпила смъртта.
Констатирани са допуснати нарушения на нормативните актове от
работодателя във връзка със стопанисването на ТП 1 в село М.. Нарушени са
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване; Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване на
оценка на риска. Правилника за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи. Работодателят е допуснал дежурния екип към МИР 6
Две могили, да извърши подмяна на изгорял високомощен предпазител -
поставяне на нов, в табло ниско напрежение в Трафопост, с. М., без
изключване на напрежението на близко разположените тоководещи части.
Представено е Разпореждане № 5104-03-118 от 02.08.2021 г. на ТП на
НОИ – Варна, с което злополуката, станала на 03.07.2021г. е призната за
трудова.
4
Представени са Трудов договор № 3/29.08.2011г. и допълнителни
споразумения към него, от които се установява съществувалото трудово
правоотношение между страните към датата на злополуката.
Установи се, че на наследодателя на ищците е била връчена
Длъжностна характеристика за длъжността „електромонтьор по поддържане и
ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ, експерт,
ниво /грейд/ 6“
На Т. е провеждан Периодичен инструктаж-първо тримесечие 2021г.;
Периодичен инструктаж-второ тримесечие 2021г.; Извънреден инструктаж,
съгласно Заповед № 7/01.03.2021г., във връзка с инцидент със служител РОЦ
Р.Р.; Извънреден инструктаж на 14.06.2021г. във връзка с инцидент в РЦ
Силистра.
Представени са Работни инструкции и политики на групата Е.П. от дата
30.05.2014г., с които се определят условията и реда за безопасна работа при
аварийно-възстановителни работи по електроразпределителната мрежа. В т.5
е отразено, че обезопасяването на работните места се извършва от
оперативно-ремонтния персонал, под ръководството на дежурния диспечер
или отговорник МИР.
Представена е Инструкция за провеждане на инструктажи по
безопасност и здраве при работа, вкл. инструкция за извършване на работи с
нареждане по електрически съоръжения с напрежение до и над 1000 V. В т.3.7
е отразено, че локализирането на аварии НН и съответните възстановителни
работи се възлагат с едно нареждане. В този случай, условията за изпълнение
на възстановителните работи са винаги “с пълно изключване на
напрежението“, тъй като диспечерът не е запознат с конкретните условия.
Не е спорно, че работодателят към датата на злополуката с Т. е имал
сключена със ЗЕАД „Б.В.И.Г." задължителна застраховка „Трудова
злополука“, застрахователна полица № ***, като с преводни нареждания от
дата 17.11.2021г., застрахователят е изплатил в полза на всеки от ищците
сумата 55 765.50 лева.
За изясняване на спора са ангажирани специални знания чрез
проведената СТЕ. Заключението на вещото лице Н. В. е следното: В
процесния енергиен обект - Трафопост №1 - М. е монтирана трафомашина
250 KVA - 20 KV. Монтирано е и табло ниско напрежение, което по време на
злополуката се е обслужвало отвътре в помещението, където е
трафомашината. Монтирани в таблото са разединители тип ВЛДК - 630 А - 1
брой и 5 броя разединители тип ВЛДК - 250 А. При нормален режим на
работа трафомашината и табло ниско напрежение са под напрежение. За да се
прекъсне напрежението се извършва следното: Изключват се първо
помощните ВЛДК, които са 250 А и след това се изключва главното ВЛДК -
630 А, които са монтирани в табло НН. За да е сигурно отсъствието на
напрежение е редно след това да се свалят и високомощните предпазители.
Първото нещо, което трябва да се направи при подмяна на изгорели
високомощни предпазители в табло ниско напрежение е да се изключи
напрежението и да се провери за отсъствие на такова. Поставят се лични
предпазни средства - каска с щит и ръкавици (диелектрични) и се използва
изолирана ръкохватка. С помощта на тази ръкохватка се изважда
високомощният предпазител от стойката. В конкретния случай, по получен
сигнал, дежурният диспечер изпраща екип за отстраняване на аварията.
5
Екипът установява, че в следствие на бурен вятър има паднал клон върху
въздушна мрежа ниско напрежение, захранвана от трафопост М. 1. Екипът
изключва напрежението на същия клон НН и отстранява падналия върху
проводниците клон от дървото в близост до мрежата. При включване на
напрежението по клона от мрежата, установяват, че в следствие на аварията
има изгорял високомощен предпазител. Пострадалият Т.Г. Т. пристъпва към
смяна на предпазителя, като е бил в клекнало положение. С едната си ръка
(дясната) се е допрял до металната предпазна решетка, разположена
непосредствено пред трафомашината. При усилието за изваждане на
изгорелия предпазител, другата му ръка се допира до тоководещите части в
таблото, които са останали под напрежение. В следствие на това между двете
ръце протича електрически ток и веригата се затваря през сърцето. При
ремонтни дейности и при изключване на напрежението на всички съоръжения
в ТП 1 М. не съществува риск и/или непосредствена опасност за живота и
здравето на работещите. Съобразно изявленията на вещото лице при
изслушване на заключението му в о.с.з., след произшествието, таблото -
ниско напрежение, което се е намирало в трафопоста в ляво, е изместено и е
поставено отвън. По този начин чувствително се намалява рискът, човек да
попадне под напрежение. Към момента на инцидента, между таблото-ниско
напрежение и трафомашината не е имало разстояние, разграничение.
Пострадалият се е опитал да изключи напрежението, за да смени
предпазителя, но без да иска се е допрял до части под напрежение. След
инцидента Е.П. са предприели мерки да изместят това табло отвън и сега, ако
трябва де се изключи напрежението по линията или навсякъде, не е
необходимо да се влиза в трафопоста, както е станало тогава. С оглед
безопасност, логично е таблото да бъде изнесено навън.
В полза на ищците са ангажирани гласни доказателства за установяване
претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 03.07.2021г.
трудова злополука, чрез разпит на свидетелите С.А. и М.П. /без родство/.
Св. А. познава ищците. Знае за инцидента с наследодателя им от
03.07.2021г.. С Т. Т. били приятели от втори клас, израснали заедно. По-късно
и с неговото семейство са много близки, от 30 год. Децата им също са
израснали заедно. Семейството на Т. Т. било за пример. Т. бил много човечен,
уважаван от всички, заради смъртта му, кметът обявил ден на траур. Видял
ищците в деня на смъртта на Т.. Състоянието им било ужасно. Били сплотено
семейство и все още не могат да преживеят липсата му. Съпруга на Т. станала
друг човек, много тежко преживяла инцидента, защото те правели всичко
заедно. Т. се грижел за семейството. Към настоящия момент не са
превъзмогнали загубата. Всеки път когато се видят говорят за него.
Св. П. познава П. и Т. от ученическите години. Познава и сина им Р.. За
инцидента научил от ищцата, тя му се обадила. До ден днешен не могат да
приемат случилото се с Т.. Ищците изгубили най-близкия си човек. Тяхното
състояние в момента на погребение и до ден днешен е изключително тежко,
изпаднали са в дупка. При срещите си винаги говорят за него, какво е искал
да направи. Животът им се променил, те разчитали изцяло на него в
ежедневието. Имали планове. В момента за тях всичко това е рухнало.
Отношенията между Т. и семейството му били много емоционални, били
неразделни. Св. никога не ги е чувал да се карат, не е усещал напрежение
между тях. Били идеалното семейство. Р. се допитвал винаги до баща си,
имали бъдещи планове. Загубата на близък човек не може да се преодолее.
6
Сега П. и Р. са по-затворени, не контактуват.
За установяване ползвано ли е предпазно облекло, диелектрични
ръкавици, как е работено в трафопоста, по какъв начин се е стигнало до
злополуката, в полза на ответника е разпитан св. Ю. А.. Св. А. работи в Е.П.
на длъжност ел. монтьор. На 03.07.2021г. с Т. били дежурен екип. Подали им
сигнал, че има авария в с. М.. На място установили, че има дърво със
сплетени проводници. А. смъкнал клонореза от автомобила, а Т. отишъл да
изключи самия клон, за да няма напрежение по проводниците. Орязали
клоните, разделили проводниците. Т. тръгнал към трафопоста да смени
предпазителя и да възстанови захранването. Извикал А. да му занесе
ръкавиците, за да смени предпазителите. Влезли в трафопоста и Т. започнал
да сменя предпазителя. Св. бил плътно зад него и следял дясната му ръка, с
която работел. Изведнъж усетил, че го ударил ток, грабнал го и го дръпнал.
Изкарал го от трафопоста и започнал да му оказва първа помощ, обадил се на
тел. 112. Уведомил началника си, пристигнала и полиция. Медицинският
екип констатирал смъртта на Т.. Когато работел вътре в трафопоста, Т. бил с
ръкавици. Били екипирани с каски, ръкавици, гащеризон и тениска.
Високомощни предпазители - ниско напрежение се сменят като се слагат
ръкавици за ниско напрежение, има специална ръкохватка за предпазителите
и с ръкохватката се маха и се слага здравият предпазител. Каска също се
слага, а диелектрични боти, само когато работят със средното напрежение,
когато изключват самия трафопост. Напрежението на трафопоста не било
изключено, изключили напрежението на клона, където сменят предпазителя.
Т. опрял лявата си ръка на друг клон, който останал под напрежение. При
смяна на предпазители нямат задължение да изключват напрежението в
трафопоста, изключват само клона, на който ще сменят предпазителя. Никой
не сменя предпазител без да е изключено напрежението. Клонът, на който Т.
си изгорил лявата ръка, също бил ниско напрежение. Между отделните
клонове нямало преграда. Този, който е до вратата, останал под напрежение.
Т. работел по този в дясно, а в средния нямало напрежение. За да се извърши
смяната на предпазителя, е следвало да се клекне, защото самите
предпазители били малко по-надолу, ниско в дясно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда безвиновната отговорност на
работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че наследодателят на ищците – Т. Т. на 03.07.2021 год. е претърпял
трудова злополука, вследствие на която е починал, както и че към датата на
злополуката е престирал труд за ответното дружество по силата на Трудов
договор № 3/29.08.2011г. и допълнителни споразумения към него, като е
изпълнявал длъжността „електромонтьор по поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ, експерт, ниво (грейд)
6“. Тези обстоятелства, както и фактът, че в деня на злополуката
наследодателят на ищците е работил на обект на ответното дружество в с. М.,
на който заедно с друг работник са изпълнявали действия по отстраняване на
7
авария в ТП 1, не са спорни между страните по делото.
В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука
е представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане № 5104-
03-118 от 02.08.2021 г. на ТП на НОИ – Варна, с което след извършено
разследване на злополуката от 03.07.20201г., същата е била призната за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Съгласно последния законов текст,
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В тази
връзка съдът намира, че доколкото от страните по делото и в частност от
ответната страна не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе
официален документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по
чл.60, ал.1 КСО е доказателство за установените в него факти и по-конкретно
за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който
е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е
и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от
29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело №599/2009 год., III г.о, ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК. От представения и приет като писмено доказателство по
делото Протокол № 15/30.07.2021г. на НОИ за резултатите от извършено
разследване на злополука, станала на 03.07.2021 год. се установява, че
причина за смъртта на наследодателя на ищците е токов удар, причинен при
смяна на високомощни предпазители, ниско напрежение в табло ниско
напрежение в Трафопост № 1, с М..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са
налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване на
отговорността на ответното дружество по чл.200, ал.1 КТ, а именно: факта, че
наследодателят на ищците и ответното дружество са се намирали в трудово-
правни отношения към момента на възникване на злополуката, трудова
злополука, станала на 03.07.2021 год., по време на която е настъпила смъртта
на Т. Т. и причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт.
Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда, че задължението на
работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият,
негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането.
Ирелевантността на вината като предпоставка за възникване отговорността на
работодателя прави принципно безпредметно обсъждането на допуснатите от
страна на ответното дружество нарушения. В същото време обаче, същите
следва да бъдат отчетени и обсъдени в настоящото производство във връзка с
направеното от дружеството възражение за намаляване отговорността му по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради допусната от страна на пострадалия
„груба небрежност“. В практиката и в правната теория не съществува спор, че
не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което
е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,
съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по
терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
8
успее да го предотврати. Като преценката е конкретна и зависи изцяло от
фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-
конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010
год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело
№951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по
гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др. които са постановени по реда на
чл.290 ГПК.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от
Протокол № 15/30.07.2021г. на НОИ за резултатите от извършено разследване
на злополука, станала на 03.07.2021 год., Съдебно-техническа експертиза и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля А., се установява по безспорен начин, че причина за
настъпилата смърт е токов удар, причинен от допир на Т. до тоководещи
части. Следователно предмет на изследване е преди всичко обстоятелството,
дали Т. е знаел или допускал, че при опит за изключване напрежението на
таблото ниско напрежение, за да смени предпазителя, ще се допре до табло с
включено напрежение, което не се намира в непосредствена близост до
таблото, по което е следвало да работи /Т. е работел по таблото в дясно;
средното е било без напрежение, а това в ляво с напрежение/.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от Протокол №
15/30.07.2021г. на НОИ за резултатите от извършено разследване на
злополука, станала на 03.07.2021 год. се установява, че от страна на ответното
дружество са били допуснати редица нарушения. Съдът приема, че при
разположението на таблото ниско напрежение в трафопоста, в близост до
инсталации със средно и високо напрежение, което е било свързано със
специфичен риск, работодателят е следвало предварително да изготви и
утвърди инструкция за безопасност и здраве при извършване на действия по
отстраняване на аварии по табло ниско напрежение в близост до тоководещи
части средно и високо напрежение, съобразно конкретните условия на
трафопоста; следвало е да извърши оценка на риска, която да обхване избора
на използваното работно оборудване и параметрите на работната среда и да
идентифицира и минимизира опасностите при работа в близост до табла със
средно и високо напрежение. Между другото след инцидента, таблото вече е
изнесено отвън на трафопоста, което минимизира риска, човек да попадне под
напрежение /изявление на в.л. В./. В подкрепа на изложения извод е
заключението по изготвената в хода на съдебното производство Съдебно-
техническа. Според вещото лице, оглед безопасност, логично е таблото да
бъде изнесено навън. Именно в тази връзка в практиката си ВКС приема, че
щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не
може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. В този
смисъл са Решение №977 от 14.01.2010 год. на ВКС по гр. дело №298/2009
год., IV г.о., ГК, Определение №360 от 08.04.2009 год., по гр.дело №488/2009
год., IV г.о., ГК и др.
Съдът намира, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на св.
А., доколкото същият е пряк очевидец на инцидента, въз основа на който е
настъпила трудовата злополука. В тази връзка, съдът намира, че показанията
на този свидетел напълно се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. Показанията му са безпристрастни и категорични,
независимо от факта, че както към момента на инцидента, така също и към
настоящия момент се намира в трудово-правни отношения с ответното
9
дружество.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода
на съдебното производство съдебно-техническа експертиза. Заключението се
подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал и е в
унисон с фактите по делото и със събраните в хода на производството гласни
доказателства. Не са налице данни за допуснатото отклонение в разрез с
изискванията за извършване на дейност по смяна на предпазители в табло-
ниско напрежение.
Следователно от всичко изложено по-горе и с оглед от една страна
допуснатите от ответното дружество нарушения, в резултат на които същото
не е извършило оценка на риска, при която е можело да установи това
несъответствие в разстоянието между таблата и да предприеме нужните
мерки за намаляване на риска от настъпване на посочената злополука и за
уведомяване, предупреждаване и съответното инструктиране на работниците
в тази насока, което би довело до предотвратяване на настъпилите щети, води
до извода, че работещите на обекта в деня на злополуката не са били
известени и предупредени за съществуващия риск, следователно не са могли
да знаят, че разстоянието между таблото – ниско напрежение и останалите е
недостатъчно за извършване на действия по смяна на проводници в таблото
ниско напрежение, респективно, че в обсега на посочения проводник, би се
получило съприкосновение с тоководещи части, които не се намират
непосредствено до таблото ниско напрежение.
Следователно, не можем да приемем, че работниците, работещи на
обекта в деня на злополуката, в частност наследодателят на ищците, са
допуснали посочените от ответното дружество нарушения на актовете,
уреждащи реда за спазване на здравословни и безопасни условия на труд,
изразяващи се в липса на преценка на съществуващия риск. Дори да приемем,
че от тяхна страна са допуснати някакви нарушения, които не са конкретно
посочени от експерта, поради изложените по-горе съображения същите не
могат да се квалифицират като такива, извършени в условията на груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според
субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. В настоящия случай не би могло
да се приеме, че при отстраняване на аварията, работниците не са преценили
съществуващия риск, доколкото при съвкупната преценка на доказателствата
/гласни; писмени и СТЕ/ не се установява през време и във връзка с
извършаната работа у някой у работещите на обекта работници да е била
формирана представа, че можа да настъпи вредоносен резултат. Следователно
дори да приемем, че работниците са имали задължение за преценка на
съществуващия риск и не са извършили същото, доколкото това задължение е
било свързано с оценка на риска, която е следвало да бъде извършено от
ответното дружество преди допускането на работниците на обекта и
доколкото е било необходимо на същите да бъде проведен съответен
инструктаж, свързан със специфичните условия на труд в близост до
посочените тоководещи части, както и да бъде осигурено изключване на
10
електрозахранването при извършване на дейности в близост до тях,
посоченото не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Този извод се налага най-вече поради факта, че намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност. От всички събрани доказателства става ясно, че
Т. е предприел действия по изключване напрежението на таблото, за да смени
предпазителя, като именно при изключване на напрежението се е стигнало до
съприкосновение с тоководещи части. Установи се, че е бил с поставени каска
и диелектрични ръкавици. Т.е. действията на пострадалия не могат да се
квалифицират като такива, извършени при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
А с оглед на всичко изложено по-горе се налага извод, че в настоящия
случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.201, ал.2
КТ, които да водят до намаляване отговорността на работодателя. Намаляване
на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
(така решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр.д. No 1446/2019 г., ІV ГО на ВКС,
решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. No 387/2010 г., ІV ГО на ВКС,
решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр.д. No 4579/2017 г., ІІІ ГО на ВКС,
решение № 186 от 21.10.2019 г. по гр.д. No 246/2019 г., ІІІ ГО на ВКС).
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за обезщетение на
пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими
към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди
от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките му. Съгласно т.2
от Постановление №4 от 25.05.1961 год. на ППВС, допълнено с
Постановление №5 от 24.11.1969 год. на ППВС, при смърт на пострадалия,
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
В настоящия случай, ищците по делото са съпруга и низходящ на
пострадалия, поради което всеки един от тях е легитимиран да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг, респективно
баща.
В същото време обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на
пострадал от трудова злополука възмездява страданията и болките от
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени поотделно на всеки от ищците, като се имат предвид множество
11
обстоятелства и взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да
обезщети всеки един от пострадалите за претърпените болки и страдания от
смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на трудова злополука,
следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които съвместно
живеене и общ бит, емоционална близост, социална обвързаност и др., които
обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните
доказателства по делото. В настоящото производство такива доказателства се
извличат от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С.А. и М.П. /без родство/, които са
имали преки наблюдения над семейството на починалия и на техните
взаимоотношения преди неговата смърт и на състоянието на близките му,
непосредствено след нея. Смъртта на най-близкия човек, респективно –
другар в живота, с когото ищцата е живяла и делила всичко в живота, баща на
детето й, съответно – родител, е довела до дълбока психологична травма,
негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет.
По отношение размера на предявения от страна на ищцата П. Т. иск за
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, че вследствие на
загубата на своя съпруг тя е останала без подкрепа и опора в живота,
изпаднала е в тежко отчаяние и депресия. Както става ясно от материалите по
делото и по-конкретно от посочените по-горе свидетелски показания,
пострадалият е осигурявал необходимите за издръжката на семейството си
финансови средства. Загубвайки обичта и подкрепата на своя съпруг, с който
са имали дългогодишна дълбока емоционална връзка, основана на взаимно
уважение, привързаност и обич, е преживяла несъизмерима болка и
страдание, които не са отшумели с времето, поради което съдът счита за
справедливо искът за причинените й неимуществени вреди да бъде уважен за
сумата от 110 000 лева.
По отношение размера на предявения от страна на ищеца Р. Т. иск за
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелството, че между него и баща
му е съществувала силна привързаност и близост, като внезапната му смърт
безспорно го е лишила от неговата обич, морална и материална подкрепа и му
е причинила дълбоки и непреодолими страдания. В тази връзка съдът
съобрази и показанията на свидетелите, които в съдебно заседание
свидетелстват, че приживе Т. Т. е имал силни приятелски отношения със своя
син, като последният изцяло е разчитал на неговите бащини и приятелски
съвети и оказваната му от негова страна морална и финансова подкрепа. В
тази връзка съдът намира за справедливо обезщетението за причинени на
ищеца Р. неимуществени вреди в резултата на претърпяната от неговия баща
трудова злополука да бъде в размер на 110 000 лева.
Въпреки, че така определените обезщетения не са в състояние да
компенсират болката и страданието, преживени и преживявани от всеки един
от ищците, в резултат на внезапната загуба на техния близък, с който всеки от
тях е имал силна емоционална привързаност, то същите в максимална степен
отговарят на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и биха
спомогнали за компенсиране на причинените им неимуществени вреди. При
определяне размера на всяко едно от обезщетенията, съдът съобрази освен
събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни
доказателства и константната съдебна практика при определяне на размера на
такъв род обезщетения за неимуществени вреди, в резултата от трудова
злополука.
12
В същото време на основание разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ и в
унисон с действащата в тази насока константна съдебна практика /Решение
№190 от 26.07.2013 год. на ВКС по гр.дело №20/2013 год., III г.о., ГК,
Решение №211 от 29.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №719/2009 год., IV г.о.,
ГК, Решение №755 от 12.01.2011 год. на ВКС по гр.дело №403/2010 год., III
г.о., ГК, Решение №131 от 04.04.1989 год. по гр.дело №52/1989 год., IV г.о./
от така определеното обезщетение по отношение на всеки ищец следва да
бъде приспадната сумата от 55 765.50 лева, представляваща получено от
тяхна страна застрахователно обезщетение. В тази връзка е и направеното
изявление и уточнение от ищцовата страна в писмените бележки по делото,
като се претендират сумите след приспадане на полученото застрахователно
обезщетение. С оглед на изложеното съдът намира предявените искове с
правно основание чл.200, ал.1 КТ за основателни и доказани за сума от 54
234.50 лева по отношение на всеки ищец.
Претенциите за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците, считано от датата на злополуката –
03.07.2021 год. до датата на изплащане на сумите, съдът намира за
основателни. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл.200 КТ за обезвреда за настъпили вреди от
професионално заболяване или от трудова злополука, са приложими общите
принципи, визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и следва да
се приеме, че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в
забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази
връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-
конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009
год., IV г.о., ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се
установява, а и не се спори между страните, че трудовата злополука, в
резултат на която е настъпило увреждането е настъпила на 03.07.2021 год., то
от тази дата следва да се уважат и предявените претенции за законна лихва по
отношение на всеки един от двата субективно съединени иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора и като съобрази, че адвокат К. е предоставила
на ищците безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да заплати на същия
адвокатско възнаграждение, на основание 38, ал.2 от ЗА, определено
съобразно минималния размер, предвид в Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минималният размер
по чл.7, ал.2, т.5 вр. с параграф 2а възлиза на 9036 лева с ДДС, като съобразно
уважената част от исковете в полза на адв. К. следва да се присъди сума
3267.09 лева с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответното дружество сумата от 2123.44 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за вещо лице и
призоваване на свидетел, съгласно представен списък и съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Възражението на ищците по реда на чл.78,
ал.5 ГПК съдът счете за неоснователно, с оглед цената на исковете и при
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на
лица, освободени от държавна такса и разноски по производството, то
13
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се
държавни такси в общ размер на 4338.76 лева в съответствие с уважената част
от исковете.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата 54
234.50 лева – частичен иск от 200 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени в следствие смъртта на Т.Г. Т., починал на 03.07.2021 г. при
трудова злополука, настъпила на 03.07.2021г., ведно със законната лихва за
забава върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 03.07.2021 г., до пълното изплащане на сумата, на основание чл.
200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ частичния иска за
разликата над 54 234.50 лева до предявения размер от 150 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата 54
234.50 лева – частичен иск от 200 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
причинени в следствие смъртта на Т.Г. Т., починал на 03.07.2021 г. при
трудова злополука, настъпила на 03.07.2021г., ведно със законната лихва за
забава върху главниците, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 03.07.2021 г., до пълното изплащане на сумата, на основание чл.
200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ частичния иска за
разликата над 54 234.50 лева до предявения размер от 150 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 4338.76 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К. от АК **, адрес: гр. ***, сумата от
3267.09 лева с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** и Р. Т. Т., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.С.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 2123.44 лева - разноски по
делото за депозит за вещи лица, призоваване на свидетел и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач
ЗЕАД „Б.В.И.Г.", ЕИК: ***, гр. **, ***, на страната на ответното
14
дружество.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15