№ 20799
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110105756 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х., ЕГН
**********, с адрес в ..... с разрешение за пребиваване в Република България, валидно до
07.05.2026 г., чрез пълномощника си адв. Х. Д. Х., АК – София, със съдебен адрес в ...
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т..
Твърди се в исковата молба, че през последните няколко години служители на
ответното дружество са се свързали с ищеца, за да го уведомят, че има непогасени
задължения към дружество. В тази връзка, ищецът е отправил писмено запитване до „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и е получил отговор, че към 28.06.2021 г. задълженията му ответното
дружество възлизат общо на сумата от 18 005,68 лв. и произтичат от: 1) Договор за кредитна
карта от дата 20.08.2008 г., цедирано от цедента „Юробанк България“ АД на цесионера
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Към 28.06.2021 г. задължението възлиза на
стойност 7 481,80 лева и 2) Договор за кредитна карта от дата 11.12.2007 г., сключен с
"Първа Инвестиционна Банка" АД (включително "Първа Инвестиционна Банка" АД като
правоприемник на "МКБ Юнионбанк" АД, ЕИК *********). На 19.12.2019 г. е сключен
договор за цесия между "Първа Инвестиционна
Банка" АД и "С. Г. Груп" EАД, по силата на който "Първа Инвестиционна Банка" АД (като
цедент) цедира вземането си на „С. Г. Груп“ EАД (като цесионер). На 11.12.2020г. е сключен
договор за цесия между „С. Г. Груп“ EАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „С. Г.
Груп“ EАД (като цедент) цедира вземането си (ведно с всички принадлежности на
вземането) на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (като цесионер). Към 28.06.2021 г. задължението
възлиза на стойност 10 523,88 лева.
Ищецът твърди, че от крайния падеж на задълженията по горепосочените договори е
изтекъл общия петгодишен давностен срок, поради което е изпратил до ответното дружество
изрично възражение, с което прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Независимо от това, служители на ответното дружество са продължили да търсят ищеца с
напомняния, че следва да плати задълженията си, като последните обаждания са били в края
1
на 2023 г.
Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 18 005,68 лв., тъй
като вземането е погасено по давност.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Моли за допълнително събиране на
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който изразява
становище за частична недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че заповедта за
изпълнение, издадена по частна гражданско дело № 31736 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, е обезсилена, поради което за ищеца не е налице правен интерес от отричането
на вземането, за което е издадена. По същество излага съображения, че не е изтекъл
давностния срок.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
За датите на откритите съдебни заседания процесуалният представител на ответното
дружество депозира писмени становища, с които заявява, че поддържа възраженията
направени в отговора на исковата молба. Не ангажира писмени доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2007 г. между ищеца и „Първа Инвестиционна банка“ АД е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 52 РКО-В-6501. Съгласно цитирания договор
Банката предоставя на кредитополучателя кредитна карта с лимит от 5 000 лв. под формата
на кредит „овърдрафт“. Срокът на ползване на овърдрафта е до 11.12.2009 г., като същият се
подновява по реда и при условията, предвидени в Общите условия на Банката.
На 20.08.2008 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД е сключен договор за
издаване на кредитна карта.
По делото не са налице доказателства, установяващи конкретния размер на
задълженията на ищеца по двата договора и плащани ли са парични суми по тях от
картодържателя – кредитополучател. Въз основа на данните от справката от Българска
народна банка, Централен кредитен регистър, съдът приема, че И. Х. не е изпълнил
задълженията си по договорите, които са в размер на 7 481 лв. по договора, сключен с
„Юробанк България“ АД и в размер на 10 524 лв. по договора, сключен с „Първа
Инвестиционна банка“ АД.
С договор за цесия от 08.01.2016 г. „Юробанк България“ АД е прехвърлило вземането
си от ищеца на ответното дружество. С договор за цесия от 19.12.2019 г. „Първа
Инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си към И. Х. на „С.Г. Груп“ ЕАД, а с
договор за цесия от 11.12.2020 г. вземането е придобито от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По
делото са приложени уведомления до ищеца за прехвърлянията на вземанията срещу него,
но няма данни те да са му връчени. Съдът, обаче, приема, че И. Х. е уведомен за цесиите
преди образуването на настоящето производство с водената между него и ответника
кореспонденция.
По делото не се събраха категорични доказателства, установяващи падежите на
задължения по договорите, сключени между ищеца и две банки, но с оглед съдържанието на
договорите за цесия, съдът приема, че към датите на сключването им (съответно 08.01.2016
г. и 19.12.2019 г.) задълженията на И. Х. и по двата договора до размерите, отразени в
справката от Централния кредитен регистър, са изцяло изискуеми.
2
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против И. Х. е образувано частно гражданско дело №
31736 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав. Заявлението е уважено и
със заповед за изпълнение № 18861 от 04.07.2022 г. И. Х. е осъден да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД следните суми, дължими по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 51РКО-В-6501 от 11.12.2007 г., а именно: 1 500 лв. – главница,
частично предявено от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 1 523,88 лв. – договорна лихва за периода от 11.12.2007 г. до
11.12.2009 г. И. Х. е възразил срещу задължението по заповедта. Ответното дружество не е
предявило иск в законовия срок, поради което заповедта е обезсилена с влязъл в законна
сила съдебен акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният
отрицателен установителен иск за допустим, а по същество – основателен, предвид следните
съображения:
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от отричането на процесното
задължение, а доводите на ответника в обратната насока за неоснователни. Обстоятелството,
че едно от отречените от ищеца вземания е било предмет на заповедно производство, не
обуславя извода за недопустимост на иска в тази му част. Заповедното производство е
приключило с обезсилване на заповедта. Определението за обезсилване не се ползва със
сила на пресъдено нещо, респ. то не лишава кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
възможността да претендира същото вземане по исков ред или чрез ново заповедно
производство.
Ищецът не е лишен от правен интерес да предяви отрицателния установителен иск и
поради обстоятелството, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е предприело действия за събиране на
вземането по съдебен ред, а впоследствие посредством изпълнителни действия. Вземанията
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, които е придобило от „Юробанк България“ АД и от „Първа
Инвестиционна банка“ АД, са вписани като задължения на ищеца в Централния кредитен
регистър. Съществуването на задължението в ЦКР и непредприемането на действия от
страна на ответника да бъдат заличени, носят негативни правни последици за длъжника,
което обуславя правния му интерес от отричането на вземанията по съдебен ред.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
По делото не се събраха доказателства, които да установяват вида на паричните
задължения, предмет на отрицателния установителен иск (главници, договорни лихви,
обезщетение за забава, неустойки и т.н.). Ето защо, съдът приема, че следва да бъде
преценявано изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
По делото са приети като писмени доказателства договорите, сключени между ищеца
и „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, от които са породени
задълженията на И. Х.. И двата договора са за издаване на кредитни карти с определен
лимит и от съдържанието им не може да се направи извод за датите, на които вземанията са
станали изискуеми.
Договорите за цесия, сключен между двете банки, от една страна и ответното
дружество и „С.Г.Груп“ АД не са представени в цялост и от съдържанието им не може да се
направи категоричен извод, че към момента на прехвърляне на вземанията те са били изцяло
изискуеми в размерите, в които се иска съдебното им отричането.
Извод за началният момент на погасителния давностен не може да бъде направен и
въз основа на данните съдържащи се в справката от Централния кредитен регистър. В
същата е отбелязано, че забавата е повече от 360 дни (т.е. почти една календарна година), но
липсва ясно колко точно е забавата и дали тя надхвърля петгодишния давностен срок.
3
Предвид гореизложените съображения и доколкото ищецът не доказа датата на
изискуемостта на задълженията, от която започва да тече погасителния давностен срок,
съдът намира, че искът остана недоказан, поради което и неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има ответното дружество, но същото не е
направило такива, нито претендира присъждането им.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х., ЕГН **********, с адрес в ..... с разрешение за
пребиваване в Република България, валидно до 07.05.2026 г. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т. иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 18 005,68 лв.
(осемнадесет хиляди и пет лева и шестдесет и осем стотинки), от която а) 7 481,80 лв. (седем
хиляди четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет стотинки), дължима по Договор за
кредитна карта от дата 20.08.2008 г., сключен с „Юробанк България“ АД и б) 10 523,88 лв.
(десет хиляди петстотин двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), дължима по
Договор за кредитна карта от дата 11.12.2007 г., сключен с "Първа Инвестиционна Банка"
АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4