Р
Е Ш Е Н И Е
847/17.11.2017г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Г.
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№ 1003 по описа за 2017 г. на ШРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът "Кредихелп" ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Л.Р.,
излага, че на 29.07.2016 г. ответникът Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, като
издател на запис на заповед, се бил задължил безусловно да плати на ищеца
сумата от 230.00 лева. Записът на заповед бил предявен за плащане на издателя
на 18.10.2016 г. Поради неплащане на сумата, ищецът се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение, но длъжникът подал възражение по реда на чл.414 от ГПК. В
молбата се излагат и правни доводи за дължимост на претендираното вземане. В
съдебно заседание, ищецът пояснява, че процесната ценна книга на заповед
обезпечава изпълнението на сключен между страните договор за заем, по силата на
който ищецът предоставил на ответника сумата от 230.00 лева със задължението на
последния да я върне на уговорения падеж. Поради гореизложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено съществуването
на вземането на ищеца спрямо ответника, в размер на 230.00 лева, представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 29.07.2016 г., предявен за плащане на
18.10.2016 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по
делото разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда
особен представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска, като излага правни и фактически доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №3048/2016 г. по описа на
ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за
сумата от 230.00 лева, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 29.07.2016 г., предявен за плащане на 18.10.2016 г., като е
присъдена законна лихва върху главницата, считано от 01.12.2016 г. до изплащане
на вземането и 325.00 лева- разноски. В законоустановения двуседмичен срок е
подадено възражение, по реда на чл. 414 от ГПК, от длъжника. Видно от приложения
по делото запис на заповед с дата на издаване 29.07.2016 г., се установи, че ответникът
се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищцовото дружество, в
качеството му на поемател по ценната книга, сумата от 230.00 лева- факт,
безспорен и между страните. В текста на документа е отразено, че длъжникът
следва да плати горепосочената сума след предявяване на записа на заповед. Няма
спор, а се установява и от самия документ, че ценната книга на заповед е
предявена за плащане на издателя на 18.10.2016 г. Ответницата не оспори подписите,
положени от името на издателя на записа на заповед. Ето защо съдът приема, че последния
е издаден и предявен от и на ответника и материализира подлежащо на изпълнение
вземане на ищеца. Поради изложеното заключава, че процесната ценна книга на
заповед е редовна от външна страна и отговаря на законовите условия за
валидност /чл.535 от ТЗ/.
В настоящата хипотеза, по повод
наведените от ответника възражения за наличието на каузално правоотношение, ищецът
пояснява, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението
на сключен между страните договор за заем. Въвеждането на твърдения или
възражения за наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за
менителничното задължване, изисква от съда да се произнесе относно
съществувавенто на спорното вземане, след като изследва не само формалната
редовност и действителност на
менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, и евентуално погасяване на породените от нея
задължения. Необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между
издателя и приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че
когато ценната книга на заповед е издадена с цел да обезпечи задължения на издателя
по каузалното правоотношение, недействителността на каузалната сделка
препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и
задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и
задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед
парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане,
опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица
погасяване и на поетото с гаранционно- обезпечителна цел абстрактно задължение,
обективирано в съдържанието на записа на заповед. В посочения смисъл е
константната съдебна практика, например: Решение №105/13.07.2012 г. на ВКС по
т.д. №564/2011 г. , ІІ т.о., Решение №114/10.07.2014 г. нао ВКС по т.д.
№1469/2013 г., І т.о., Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТ на ВКС по тълк.
Дело №4/2013 г. и др. В разглеждания казус, предвид пояснението на ищцовата
страна, съдът е квалифицирал претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.535 и сл. от ТЗ, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни
възражения от ищеца по така направената от съда правна квалификация на правата,
претендирани от него. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е
реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от
заемателя, е доказване и на договора. В настоящия казус, видно от представените
от ищеца писмени доказателства, се установи, че на 29.07.2016 г., между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника сума от 200.00 лева, като последният се е задължил да върне заетата
сума, ведно с уговорената в договора лихва, на 30.08.2016 г. Цялата сума по
договора, включваща главница и лихва се равнява на 206.00 лева. Съгласно чл.12,
ал.1 от договора, заемателят се е задължил, в срок от три дни след сключване на
договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Според чл.12, ал.4 от договора
за заем, при неизпълнение на горепосоченото задължение, заемополучателят следва
да заплати неустойка в размер на 24.00 лева. Няма данни ответникът да е
изпълнил това си задължение, като няма и наведени твърдения в посочения смисъл.
Видно от изготвеното по делото заключение по извършената ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че между страните са сключвани и други договори за заем, като по
процесния, обезпечен с разглеждания запис на заповед, няма извършвани плащания
от длъжника. По делото не се събраха доказателства за пълно или частично погасяване
на така възникналите договорни задължения. Поради изложеното съдът намира, че така
предявеният иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в общ размер на 950.00 лева /325.00 лева- в
заповедното производство и 625.00 лева в исковото/.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС и сума в размер на 60.00 лева, представляваща разноски за
извършване на ССЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на "Кредихелп" ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л.Р.,
сума от 230.00 лева /двеста и тридесет лева/, представляваща задължение по
запис на заповед, издаден на 29.07.2016 г., предявен за плащане на 18.10.2016
г., обезпечаващ изпълнението на сключен между страните договор за заем с Код:
189297/ 29.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда 01.12.2016 г. до окончателно изплащане на
вземането, присъдени по ч.гр.д. №3048/2016 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на "Кредихелп" ООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л.Р., сумата от 950.00
лева /деветстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете /325.00 лева- в заповедното производство и 625.00 лева в исковото/.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС и сума в размер на 60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща разноски за
извършване на ССЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: