№ 21917
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110177293 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. М. И., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. М. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД ,
сумата 1445,70 лева - главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в
************, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 1,67 лева-мораторна
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.06.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело
№40595/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно
приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер, в т.ч. че липсва реално доставено количество топлинна енергия в
претендирания размер.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт №2 по нот. дело №1450/08.12.2003 г. на Нотариус с
рег. №263 се изяснява, че А. М. И. е придобил правото на собственост върху ап.
№118, находящ се в **********.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
1
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“
Производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е образувано на
03.07.2024 г. по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. От писмените доказателства се изяснява, че преди образуване на
делото - на 24.01.2024 г. страните по спора са сключили извънсъдебно
споразумение, представляващо по своята правна същност спогодба по чл. 365 от
ЗЗД. От предметното съдържание на този договор се установява, че ответникът
признава, че има непогасено парично задължение към ищцовото дружество за
доставка на топлинна енергия за процесния имот – сумата 4543,83 лева за
периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. и 394,01 лева – лихва за забава,
изчислена към датата на подписва на споразумението, платими на шест месечни
вноски, от които първа на 24.02.2024 г. и последна 24.07.2024 г. Страните
уговарят, че при точно спазване на споразумението ищецът няма да предприема
действия по принудителното събиране на сумите и няма да се начислява законна
лихва върху дължимите суми за срока на изпълнението на спогодбата. Според
чл. 4 при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния
план, ищецът има право да предприеме принудително сумите, ведно с лихвата за
забава от деня на изпадането в забава на изпълнението по погасителния план до
окончателното изплащане на задължението. Видно от чл. 5 страните
разграничават задълженията на длъжника преди и след подписване на
споразумението, доколкото ответникът се задължава, независимо от договорения
погасителен план да изплаща другите свои задължения за доставена топлинна
енергия, възникнали след датата на подписването му.
От приетата съдебна счетоводна експертиза, преценена от съда по реда на
чл. 202 от ГПК, се установява, че на 20.02.2024 г. са платени 572 лв., която сума е
отнесена за погасяване на част от задължения за процесния период.
Съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. Договорът е консенсуален, неформален, като писмената
форма е необходима само за доказването му. Договорите имат сила на закон, за
тези, които са ги сключили /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с
договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че
отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите
свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез
взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса
на страните. Предвид уговорките на страните съдът счита, че е договорен нов
погасителен план, което няма общо с обикновените падежи на вземането
главници; задължението е едно с нов общ размер и срок за плащане; не е
предвидена клауза за разваляне при неизпълнение. При това положение съдът
намира, че дългът е новиран и за топлинна енергия не се дължи нищо, а се
дължи едно ново парично задължение по спогодбата и се дължи всичко. Това
2
съглашение замества продажбеното правоотношение, но то не е основание на
иска. Ако ответникът е в неизпълнение, то касае така сключения договор за
спогодба. Ето защо съдът намира, че ищецът не доказа основанието на
предявените главни и акцесорни искове – договор за продажба на топлинна
енергия при ОУ, и същите подлежат на отхвърляне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу А. М.
И., с ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че А. М. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД , сумата
1445,70 лева - главница за цена на доставена топлинна енергия по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди при ОУ за имот в ************,
за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 03.07.2024
г. до изплащане на вземането, и сумата 1,67 лева-мораторна лихва за периода от
15.09.2023 г. до 07.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №40595/2024 г. по описа на
СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3