№ 151
гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500197 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 3634/17.03.2025г. от К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Елена срещу Решение № 120
от 04.03.2025 г. по гр.дело № 565/2024г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ с адрес София, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на прокурорска преписка №
6800/2023г. по описа на РП – Велико Търново в разумен срок по см. на § 6 ал. 1 КЗПЧОС,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва като недопустимо, неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушаване на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди се, че са били налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК, за отвеждане на съдебния състав постановил решението. Твърдят се процесуални
нарушения, ищецът не е бил редовно призован за съдебните заседания, лишен е от участие
по делото, като с това са нарушени правата му на лице с трайно намалена работоспособност,
както и са нарушени принципите за равенство на страните и за състезателно начало.
Претендира се обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг състав на съда, респективно отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание по същество, въззивникът- К. Т., редовно призован не се явява
и не се представлява.
1
В съдебно заседание по същество, въззиваемият - Прокуратурата на Р. България,
чрез прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново излага становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен от
К. Г. Т. против срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес София, иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване
правото му на разглеждане и решаване на прокурорска преписка №6800/2023г. на ВТРП в
разумен срок по см. на § 6 ал. 1 КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че непознат за него източник е предоставил в
пощенската му кутия копие на жалба от 04.08.2023 г., от името на служител от Районен съд
- Елена с имена Е. П. Д., за което е образувана проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, за което
сезирал ПРБ и била образувана проверка по пр. пр. № 6800/2023г. на РП-Велико Търново.
Твърди, че поради забавянето и неприключването й в разумен срок , което е нарушение на
чл.6 от КЗПЧОС, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и
страдания върху физическо, интелектуално, духовно и здравословно му състояние, което от
своя страна е довело от низ от девиантни поведения спрямо него и професията, която
упражнявал като адвокат, загуба на доверието на клиентите в него във връзка със защитата
на техните законни прави и интереси въобще. Счита, претендираната сума от 26 000 лева за
справедлива обезвреда на причинените му щети.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Прокуратура на Република България е
депозирала отговор на исковата молба, в който иска се оспорва изцяло като недопустим,
неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърлянето му.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на
състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните
и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната квалификация на иска се
определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е
обвързан от посочената от ищеца такава. ОС – Велико Търново не се е произнесъл по
непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна квалификация, като
съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е правилна.
В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
лишаване на ищеца от участие по делото.
Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и
формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите
на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и
допустимостта на постановения съдебен акт. ВТОС не е страна по спорното материално
правоотношение – предмет на настоящото дело, поради което наличието на искове,
предявени от ищеца Т. срещу ОС – Велико Търново, в чийто персонален състав е включен
2
съдията-докладчик, не обосновава обективно и оправдано съмнение в безпристрастността и
незаинтересоваността му по конкретното дело, като основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6
ГПК. Личната безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за
противното, а жалбоподателят не е ангажирал такива.
Служебно известно на съда е , че основната част от всички заведени от К. Т. /и от
неговата майка Д. Г.а, чийто процесуален представител е ищецът/ дела са именно с правно
основание чл.2б от ЗОДОВ. Самият ищец сам е предоставил справка / л.48-56 от дело/ за
малка част от огромният им брой. По всички тях поведението на ищеца е идентично: след
предявяване на иска пред съответния съд следва искане за отвод на съдията - докладчик,
молба за определяне на срок при бавност, искане за увеличаване цената на иска, което
пренася спора пред компетентния съд, отново искане за отвод, съпроводени с идентични, в
повечето случаи неотносими към спора писмени материали. Непосредствено след това, а
често и преди приключване на производството пред дадена инстанция/ какъвто е настоящият
случай/, ищецът депозира искова молба за обезщетение поради забавянето и
неприключването на конкретното производство в разумен срок, което е нарушение на чл.6
от КЗПЧОС. Конституционното право на всички граждани да подават жалби, предложения и
петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или
застрашени техни права или законни интереси, не може да се разглежда самостоятелно и
изолирано от останалите принципи, каквито са принципът на участие на страните, на
равнопоставеност и на добросъвестност. Забраната за злоупотреба с процесуални права,
установена в чл. 3 от ГПК, е формулирана като задължение за добросъвестно упражняване
на процесуалните правила, което да е в съответствие с добрите нрави, под страх от
отговорност за вреди. Доколкото основателността на съответната претенция /иск, искане за
обезпечаване на доказателства, жалба/ не е процесуална предпоставка за предявяването й, а
въпрос, по който съдът или съответният орган следва да се произнесе с акта си по същество
след приключване на съответното производство, само по себе си, упражняването на едно
твърдяно или предполагаемо право също не представлява злоупотреба с право. Такава ще е
налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не му принадлежи, но въпреки
това предприема действия по осъществяването му, т.е. зловредно упражнява едно свое
право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в
противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Съдът не може да толерира
злоупотребата с процесуални права, каквато е използването на процедурата по отвод на
съдията – докладчик/състав, за кумулиране на дела за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ вр. чл.6 от КЗПЧОС.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева в резултат на нарушаване на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 6800/2023г. на РП - Велико
Търново в разумен срок, съгласно КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. В чл. 2б
ал. 2 от ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
3
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора. Отговорността по ЗОДОВ е на
Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат
законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон, като страна по
материалното правоотношение тя се представлява от процесуални субституенти, какъвто в
случая е Прокуратурата на РБ.
За да бъде уважен предявен на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело
до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо
време, което представлява нарушение на чл. 6 §.1 от КЗПЧОС, причиняване на
претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между
претърпените вреди и поведението на ответника. Съгласно трайната съдебна практика,
относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение №
50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.
Прокурорска преписка № 6800/2023г. е образувана по сигнал на К. Т., постъпил в РП
- Велико Търново на 03.10.2023 г. На 04.10.2023 г. преписката е докладвана на прокурор от
РП. С Постановление от 09.10.2023 г. наблюдаващият прокурор е възложил на сектор
„ПИП“ при ОД МВР Велико Търново проверка по чл.145,ал.1, т.3 от ЗСВ, със срок от един
месец. Постановлението е получено и заведено в ОД МВР Велико Търново на 11.10.2023 г.,
от когато тече и срокът на проверката. След искане от водещия проверката, срокът е
удължен с един месец, считано от 11.11.2023 г. В хода на същата са снети сведения от лицата
посочени от прокуратурата, извършени са съответните справки, снети са образци от
подписи и почерк, извършено е графологично експертно изследване. На 11.12.2023 г.
проверката е приключила и е изпратена в РП –Велико Търново с мнение за отказ от
образуване на наказателно производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. С
Постановление от 03.01.2024 г. наблюдаващият прокурор е постановил отказ да се образува
досъдебно производство и преписката е прекратена на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НК.
Срещу постановлението на РП е постъпила жалба от К. Т. , с искане за отмяна на
постановлението и извършване на допълнителна проверка. С Постановление от 15.02.2024г.
на ОП-Велико Търново, жалбата е оставена без уважение като неоснователна, а
постановлението на РП – Велико Търново от 03.01.2024г. е потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявеният иск. Анализът на доказателствата по конкретния казус,
налага извод, че процесуалните действия на прокурорите и разследващите органи са
осъществени в кратки и разумни срокове.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил действия или бездействия
на ответника, с които същия да е причинил забавяне в разглеждане на образуваната пред
него преписка.
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че
е нарушено правото на ищеца за разглеждане на преписката в разумен срок, не е
осъществено поведение от прокуратурата, в резултат на което да е допуснато забавяне
движението на предварителната проверка възложена от прокуратурата, както и на самата
преписка, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка,
обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на този
елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на
наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на
4
съда.
По така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, включително и в частта за присъдените разноски.
По изложените съображения, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 120 от 04.03.2025 г. по гр.дело № 565/2024г.
по описа на ОС-Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5