№ 112
гр. Казанлък, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510201572 по описа за 2024 година
Обжалван е Електронен фиш № ***** на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят „Р.И.“ ЕООД, гр. С., недоволен от наложеното му наказание, моли
съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.
Прави възражение за изтекла давност.
В с.з. редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище на адв.
С. Р. се иска отмяната на ЕФ и се претендират разноските по делото.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт И.В. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди ЕФ.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна
система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 14.09.2021 г. в 18.58
часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС влекач „С.*****“ с рег. №
***** с технически максимална маса 17990 кг, брой оси 2, екологична категория Евро
3 в състав ремарке с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса на
състава 40000 в община М. за движение по ПП I-6, км. 331+828 в посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
1
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението е било установено с устройство № 10322, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява от 2 бр. фотоснимки, справка
нарушения, справка за нарушение № *****, информация за МПС с рег. № *****,
протокол № 28765/21, заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г., становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“, уведомление и справка
на „Интелигентни трафик системи“ АД , които кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата.
От уведомлението е видно, че договорът за предоставяне на бордово устройство
е бил прекратен преди датата на нарушението и няма данни за платена маршрутна
карта.
Следователно ЕФ е обоснован.
Съдът не споделя възражението за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се
прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от
извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е
с цел реализиране на наказателната отговорност.
Нарушението е било извършено на 14.09.2021 г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява
правораздавателен акт.
Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е
била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3-
годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност
да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е
приложима абсолютната давност, а тя изтича на 14.03.2026 г., т.е. няма основание за
прекратяване на наказателното преследване.
При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
2
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който
се дължи тол такса за ползване.
Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
Но ЕФ следва да се отмени на две основания:
Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 17.09.2021 г. Към този момент е бил в сила редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
Нормата е процесуална и по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по
отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със
същия бр. ДВ.
Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно
волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.
Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.
Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена
санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна
норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи
санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на
извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна
Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
3
Жалбоподателят е направил претенции за разноски, които следва да бъдат
уважени в посочения размер от 400 лв., което представлява минимално адвокатско
възнаграждение и доказано с фактура № 299 от 15.01.2025 г.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ***** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на „Р.И.“ ЕООД, гр. С., ЕИК ********* е било наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокат в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4