№ 3437
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110115329 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд- Варна като първа
инстанция.
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции от К. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. П. № **, ет. *, ап. *
срещу В. м. г. “Св. Н. Ч." с адрес: гр. В., кв. А., бул. Н. Б. № *, представлявано от Директора
В.И.Ш., за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата 1750 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 224 КТ
за неползван платен годишен отпуск от 12 дни за периода от 24.08.2021 г. до 09.08.2024 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението;
2/ сумата 5499.06 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ вр. чл. 29 от
КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415/28.12.2023 г.,
за неспазено предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца със Заповед № РД01-3347/12.09.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника
съгласно договор № РД-01-275/18.12.2017 г. и ДС № РД 01-432/24.01.2020 г., като заемал
длъжност учител практическо обучение. Със Заповед № РД 01- 49/23.08.2021 г. на основание
чл. 188, т. 3 му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Същото било
1
обжалвано от ищеца и с Решение №408/26.06.2024 г. по гр.д. № 2360/2023 г. по описа на
ВКС- отменено. Със заповед № РД-02-3119/12.08.2024 г. ищецът бил възстановен на
длъжността учител практическо обучение, считано от 09.08.2024 г. В същия ден му било
връчено и предизвестие № 1696/12.08.2024 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника, считано от 13.09.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че с
последващо Допълнително споразумение № РД 01-3142/26.08.2024 г. е увеличено трудовото
му възнаграждение – основно и допълнително. Твърди, че с посоченото допълнително
споразумение предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение било
оттеглено. Счита, че в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г. не е текъл срокът на
предизвестието, поради ползван от него отпуск. Сочи, че е бил член на СБУ към КНСБ и
НУС и в този смисъл предизвестието следвало да е двумесечно.
На 12.09.2024 г. му била връчена заповед № РД01-3347/12.09.2024 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ, с която трудовото правоотношение с ответника било прекратено.
Твърди, че не му е изплатено изцяло обезщетението за неползван платен годишен отпуск,
който счита, че следва да е за 146 дни, а не както му било изплатено за 134 дни.
Предвид горното счита, че работодателят да не е спазил срока за предизвестие и не е
заплатил обезщетение за неползвания отпуск на служителя. Поради изложеното се
претендира уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от редовно уведомения ответник е
подаден отговор, с който исковете се оспорват. Оспорва се наведеното от ищеца твърдение,
че при прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил член на синдикална
организация. Излага, че с подписаното допълнително споразумение след възстановяване на
работа на ищеца, единствено е актуализирано трудовото му възнаграждение, но не може да
се приеме, че със същото се оттегля предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди, че срокът на предизвестието не спира да тече, докато се ползва
отпуск, както и че обезщетението по чл. 220 КТ е изплатено за 146 дни. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
К. И. Л. е била в трудово правоотношение с В. м. г. “Св. Н. Ч." от 18.12.2017 г., като е
заемал длъжността «учител практическо обучение» по трудов договор No РД-01-
275/18.12.2017 г., който с ДС № РД 01-432/24.01.2020 г. е преобразуван в безсрочен.
На 23.08.2021 г. му е беше връчена заповед NoРД 01- 49/23.08.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание »уволнение» на осн.чл. 188, т.3 от КТ. Уволнението е оспорено от
работника и отменено с влязло в сила решение № 408/26.06.2024 г. по гр.д. № 2360/2023 г. по
описа на ВКС, с което е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. След
получаване на съобщението по чл. 345, ал.1 от КТ, в законния двуседмичен срок ищецът се е
явил да заеме длъжността, на която бил възстановен. Със заповед №РД-02-3119/12.08.2024 г.
2
той е възстановен на длъжността «учител практическо обучение» във В. м. г. «Св. Н. Ч.»,
считано от 09.08.2024 г. В същия ден му е връчено и предизвестие №1696/12.08.2024 г. с
изявление, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, считано от 13.09.2024 г.,
този път на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. След получаване на предизвестието, на 28.08.2024 г. му е
връчено ново допълнително споразумение № РД 01-3142/26.08.2024 г. към трудов договор №
РД 01- 257/18.12.2017 г., за работа при ответника за неопределено време и увеличаване на
трудовите възнаграждения- основно и допълнителни, както следва: основното
възнаграждение е увеличено на 2139 лева, ДВПО - 27% - 577.53 лева и ДВ за допълнителна
квалификация - 33 лева. С връчването на това допълнително споразумение за работа за
неопределено време, предизвестието за прекратяване на ТПО е оттеглено.
На 12.09.2024 г. на ищеца е връчена заповед за прекратяване на ТПО № РД01-
3347/12.09.2024 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ. Поради това за периода от
12.08.2024 г. до 12.09.2024 г. не е текло предизвестие и прекратяването на ТПО е станало без
спазване на срока за предизвестие от страна на работодателя, който съгласно чл. 29 от КТД
за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-415/28.12.2023 г. е два
месеца.
Ответникът оспорва, че ищецът е бил член на синдикална организация. В тази връзка
ищецът представя служебна бележка от НУС /Независим учителски синдикат/, от която се
установява, че след уволнението през 2021 г., е станал член на НУС, тъй като поради
прекратеното ТПО не е можел да бъде повече член на КНСБ. Видно от КТД от 2023 г., НУС
е страна по него, поради което за ищеца се прилагат разпоредбите на сключения на
28.12.2023 г. КТД. Представени са също Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-26/06.12.2022 г.; Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020
г.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза за
периода 24.08.2021 год.- 12.09.2024 год. дължимото и неизплатено обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ е 3352.97 лева. Ищецът е направил изменение на иска, поради което той е
основателен за посочената сума. Тъй като ищецът е ползвал 14 дни платен годишен отпуск
след възстановяването си на работа на 09.08.2024 г., те следва да бъдат извадени от общия
брой дни, за които се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за периода от 24.08.2021 г. до
12.09.2024 г. Ако изчислението беше направено поотделно – първо дължимите отпуски за
периода 09.08.2024 г.- 12.09.2024 г. да се извадят от ползваните 14 дни платен годишен
отпуск, а след това остатъкът от тях да бъде изваден от дължимите отпуски за
претендирания период от 24.08.2021 г.- 09.08.2024 г., резултатът от изчисленията би бил
един и същ и той е, че от общо дължимите за периода 24.08.2021 г. до 12.09.2024 г. отпуски
трябва да се извадят ползваните след възстановяването на ищеца 14 дни отпуск.
Според приетото заключение на вещото лице дължимото обезщетение по чл. 220, ал.
1, вр. чл. 29 от КТД е за периода на неотработеното предизвестие е 4749.18 лева. Ищецът
3
претендира сумата 5499.06 лева, поради което над приетата в експертизата, искът му е
неоснователен.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 12.09.2024 год.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението за
заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. С оглед тежестта си на доказване
ответникът не е ангажирал доказателства да е извършвал плащания по някой от способите,
установени в чл. 270, ал. 3 от КТ. Такива по делото не са депозирани и не са предоставени на
вещото лице при извършената справка в документацията на ответника.
Основателен е искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в предявения размер 3352.97 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното плащане на задължението.
Основателен е искът за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за периода на
неотработеното предизвестие в размер на 4749.18 лева. Над тази сума искът следва да бъде
отхвърлен. Посочено е в решение № 50089/21.12.2023 г. по гр. 3102/2022 г. на ВКС, 3-то
отделение, че в случаите, в които едно лице е възстановено поради незаконно уволнение и
отново е уволнено и при това уволнение няма отработен пълен отработен месец, както е в
случая, за база за изчисляване на обезщетенията по КТ се взема новата му заплата след
възстановяването, независимо дали има пълен отработен месец. Поради това съдът
възприема вариант първи на заключението на вещото лице в тази част.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът е направил такива
в размер на 2200.00 лева за заплатени адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода от
делото на основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 2013.63 лева. Ответникът не е представил доказателство за сторени разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РРС
сумата 324.09 лева, представляваща държавни такси по предявените обективно съединени
искове и сумата 183.02 лева- разноски за изготвяне на експертиза, съразмерно на уважената
част от исковете.
Така мотивиран, Варненски районен съд, Четиридесети граждански състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. м. г. “Св. Н. Ч." с адрес: гр. В., кв. А., бул. Н. Б. № *, представлявано от
Директора В.И.Ш. да заплати на К. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. П. № **, ет. *,
ап. * сумата 3352.97 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 224 КТ за
неползван платен годишен отпуск за периода от 24.08.2021 г. до 09.08.2024 г., ведно със
4
законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА В. м. г. “Св. Н. Ч." с адрес: гр. В., кв. А., бул. Н. Б. № *, представлявано от
Директора В.И.Ш. да заплати на К. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. П. № **, ет. *,
ап. * сумата 4749.18 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца със Заповед № РД01-
3347/12.09.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения- 5499.06 лева.
ОСЪЖДА В. м. г. “Св. Н. Ч." с адрес: гр. В., кв. А., бул. Н. Б. № *, представлявано от
Директора В.И.Ш. да заплати на К. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. П. № **, ет. *,
ап. * сумата 2013.63 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. м. г. “Св. Н. Ч." с адрес: гр. В., кв. А., бул. Н. Б. № *, представлявано от
Директора В.И.Ш. да заплати на Варненски районен съд сумата 324.09 лева,
представляваща държавни такси по предявените обективно съединени искове и сумата
183.02 лева- разноски за изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5