Р Е
Ш Е Н
И Е
№489
гр. Хасково, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана
Мазгалова,
като разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
адм. д. № 314/2020 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.З.К.
***, против Заповед рег. № 1253з-88 от 10.03. на Директор на ОД на МВР – Хасково,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок
от три месеца.
Жалбоподателят счита, че са
налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за оспорване на
заповедта. Същата била незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана
и не съдържала задължителни реквизити на установената форма, издадена била при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, като наложеното
дисциплинарно наказание било явно несправедливо. Всички тези изисквания били
свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола
за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с
оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна
страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото.
Съображенията, които
жалбоподателят изтъква в подкрепа на тези си доводи, са следните:
На първо място, от
заповедта, а и от предхождащите нейното издаване административни актове, не
ставало ясно какво точно деяние е извършил жалбоподателят - действие или
бездействие, при каква фактическа обстановка и какви са последиците от това деяние.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали каквито и да било
мотиви на наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на
доказателствата, довели административно- наказващия орган до извода, че жалбоподателят
е извършил нещо неправомерно. Въпреки че заповедта съдържала цитирани
основания, членове и документи, по своята същност тя била неясна за
жалбоподателя по отношение на вмененото му деяние, което осуетявало правото му
на защита.
Заповедта на директора, като
индивидуален административен акт, следвало да съдържа на основание чл. 59, ал. 2
от АПК задължителни реквизити. В случая процесната заповед следвало да отговаря
и на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения
и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация
за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Съгласно
нормативните изисквания в заповедта задължително се посочвали: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От
оспорената заповед не ставал ясен диспозитивът на нарушението, кои са
фактическите и правните основания за издаването й, кои са нарушените разпоредби
и от кой закон – ЗМВР, ЗДвП или изискванията по длъжностна характеристика. Процесната
заповед не съдържала място, време, доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа
обстановка. Тези изисквания били свързани с реализиране правото на защита на
наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния
акт, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и
субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото
и накрая за правилното определяне на наказанието.
На жалбоподателя било наложено
наказание „Писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 - „небрежност
в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“, а в заповедта
словом било описано наказанието „Писмено предупреждение“, което се налагало на
основание чл. 199, ал. 1, т. 5 „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, сред които била и посочената
длъжностна характеристика. Това създавало допълнително объркване какво точно
наказание избрал дисциплинарно наказващият орган и за какво нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, защото в заповедта било
посочено чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните задължения“, но
липсвало описание кои точно задължения не изпълнил жалбоподателят.
Заповедта била издадена,
без да е изяснена напълно фактическата обстановка. Жалбоподателят дал подробни
обяснения във връзка с извършената проверка, като възраженията му не били
обсъдени от дисциплинарно наказващия орган и от комисията.
Наложено му било наказание
за небрежност, но под форма на вината бил посочен пряк умисъл. Нямало как жалбоподателят
да извърши небрежно деяние при пряк умисъл. Това противоречие в заповедта
будело недоумение и осуетявало възможността адекватно да се защити. Нямало и
мотиви какво се има предвид под небрежно в конкретния случай и под пряк умисъл,
как е установена тази форма на вината.
В заповедта, като
последица от деянието, било посочено, че не е приложена ПАМ за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения, но това не била последица, а посочване в какво се изразява според
наказващия орган изпълнителното деяние, съответно не било посочено какви са
последиците от това деяние.
Не бил спазен и редът за
провеждане на производството, предвиден в раздел Il от Инструкция № 8121з-470/27.04.2016г.
и глава осма от ЗМВР. Не била спазена и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
което било съществено нарушение и осуетяло правото на защита на жалбоподателя.
С оглед на така
изложеното, се моли да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна обжалваната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Заявява се
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор
на Областна дирекция на МВР – Хасково, депозира по делото писмен отговор, в
който посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли за постановяване
на решение, с което същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя. При отхвърляне на
депозираната жалба се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 272з-3236/27.11.2019г.
(л.38), издадена от Директор на ОД на МВР – Хасково, във връзка с писмо с рег.№
7255р-9166/26.09.2019г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, е разпоредено
да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни дали служителите на
група „ОДПКПД“ към сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Хасково мл.автоконтрольор К.З.К.
и мл.автоконтрольор А.О.К., осъществяващи контрол на пътното движение, са
извършили нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в непредприемане на
необходимите законови санкции и действия при изпълнение на служебните
задължения, като на 28.08.2019г., около 16.39ч. при извършване на проверка на
водач на МПС е следвало да приложат разпоредбата на ЗДвП и поради неплатено
задължение на водача да бъде временно отнето свидетелството му за управление на
МПС. Проверката е възложена на комисия, определена поименно в заповедта, като е
указано за резултата да се изготви писмена справка, която да се докладва
най-късно до 23.12.2019г.
Срокът за извършване на
проверката е удължен със Заповед № 1253з-276/31.12.2019г. (л.39) до
23.12.2019г.
В хода на дисциплинарното
производство от К.З.К. е представено Обяснение (л.64), заведено с рег. № 1253р-12092/06.12.2019г.,
в което същият посочил, че не е наложил принудителна административна мярка -
отнемане на свидетелството за управление на МПС, защото се заблудил, че глобата
е платена. Пояснил, че често се случва платените глоби да не бъдат отразени в
таблета. Практика било водачите да покажат квитанция за платени глоби, а това
обстоятелство да не бъде отразено в таблета. Водачът Петков му заявил, че е
плащал и други глоби, но К.К. не му поискал квитанция за платена глоба.
За резултата от
извършената проверка от комисията е изготвена Справка рег. № 1253р-807/22.01.2020г.
(л.34-37) и Справка рег.№ 1253р-2010/18.02.2020г. (л.27-30), като във втората
справка са внесени допълнения, като са изложени доводи относно формата на
вината, настъпилите последици от деянието, обстоятелствата, при които е
извършено и тежестта на нарушението. В тези справки е посочено, че на
28.08.2019г. в гр.Хасково при извършена проверка на лек автомобил марка „Опел“,
модел „К.“ с рег. № СА **** СА, управляван от Т. П. П. ЕГН : ********** с адрес
***, било установено, че на водача на 06.03.2019г. за извършено нарушение на
ЗДвП била наложена глоба с фиш серия Н и № 456091 в размер на 20 лева, която не била заплатена. Посочено е
още, че съгласно специфичната длъжностна характеристика рег. №
3286p-195391/11.11.2015г. за длъжността младши автоконтрольор II - I степен в група „Организация на
движението превантивна дейност и пътен контрол“ на сектор „Пътна полиция“, при
отдел „Охранителна полиция“ – ОДМВР, служителите на тази длъжност били длъжни: да
изготвят документи, свързани с административно-наказателната дейност, както и
да познават ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове.
Заявено е, че младши инспектори К.З.К. и А. О. К. са оправомощени да прилагат с
мотивирана заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква
„д“ от ЗДвП. Посочено е, че от обясненията на К.К. може да се направи извод, че
същият е проявил небрежност в служебната дейност, като не е взел предвид
съществуващото основание за налагане на принудителната административна мярка по
чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП спрямо водача Т. П. П.. Заявено е, че са
събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от младши
инспектор К.З.К. – неизпълнение на служебните задължения, а именно на
28.08.2019г. в гр.Хасково не е наложил принудителната административна мярка по
чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство спрямо Т. П. П. ЕГН : **********, който
е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „К.“ с рег. № СА **** СА с
наложено наказание глоба с фиш серия Н и № 456091/06.03.2019г., незаплатена в
срока за доброволно заплащане. Посочено е, че комисията е взела под внимание
обяснението на служителя, тежестта на нарушението (не е тежко по смисъла на чл.
203 от ЗМВР), настъпилите от него последици (неприложена принудителна
административна мярка за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения), обстоятелствата, при
които е извършено (подробно описани в справка рег.№ 1253р-20101/18.02.2020г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР Хасково), формата на вината (пряк
умисъл) и цялостното поведение на държавния служител по време на службата (отразено
в кадрова справка с рег. № 272р-27611/30.12.2019г. за служителя, в която било
описано назначението му в МВР - 14.09.1994 г. и налаганите му наказания - общо
три на брой с наказания: „мъмрене“ през 2003г., „писмено предупреждение“ през
2005г. и през 2012г.). Предвид изложеното, комисията предложила на младши инспектор
К.З.К. - младши автоконтрольор в група „Организация на движението превантивна
дейност и пътен контрол“ на сектор „Пътна полиция“, при отдел „Охранителна
полиция“ - ОД МВР Хасково на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо вр.
чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да му бъде наложено наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца.
С покана рег.№ 1253р-2009/18.02.2020г.
(л.26) К.З.К. е поканен на основание чл. 207, ал. 11, вр. ал. 8, т. 1 от ЗМВР
да се яви на 04.03.2020г. в 10.00 ч. в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково с посочен в поканата точен адрес, за
да се запознае с обобщена справка рег.№ 1253р-2010 от 18.02.2020г. и всички
материали от проведеното дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР,
образувано със Заповед рег.№ 272з-3236/27.11.2019г. на Директор ОД на МВР -
Хасково. Указано е, че в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка
има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до
Директора на ОД на МВР - Хасково, относно посочените в обобщената справка
фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. Посочено е
също, че ако на указаната дата, час и място не се яви да се запознае с
обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство или не даде
допълнителни обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по
зависещи от него причини. Поканата е връчена на лицето на 02.03.2020г. в 10.00
ч. срещу подпис.
Жалбоподателят се е
запознал със Справка рег. № 1253р-2010/18.02.2020г. на 02.03.2020г., което е
удостоверено с подпис на същия.
Видно от Протокол (л.25)
за неявяване или отказ на държавен служител, срещу когото се води проверката,
за запознаване със справка и/или непредставяне от него на допълнителни
обяснения или възражения рег. № 1253р-2703/05.03.2020г., служителят не се е
възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения.
На 10.03.2020г. е издадена
разглежданата в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Със същата на младши инспектор К.З.К. младши автоконтрольор II степен в група „Организация на
движението превантивна дейност и пътен контрол“ на сектор „Пътна полиция“, при
отдел „Охранителна полиция“ - ОД МВР Хасково, е наложено на основание чл. 194,
ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо и
чл. 204, т. 3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок
от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за това, че на
28.08.2019г. в гр.Хасково извършил проверка в информационните системи на MBP,
чрез Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) таблет, за водача Т. П. П. ЕГН
: ********** с адрес *** на лек автомобил марка „Опел“, модел „К.“ с рег. № СА
**** СА, като установил, че същият управлявал автомобила с наложено наказание
глоба с фиш серия Н и № 456091/06.03.2019г., която била незаплатена в срока за
доброволно заплащане, като поради небрежност не приложил принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ от 3ДвП - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство спрямо водача Т.
П. П., въпреки че е имало законно основание за налагане на мярката, а именно
водачът е управлявал посоченото МПС с наложено наказание глоба с фиш серия Н и
№ 456091/06.03.2019г., незаплатена в срока за доброволно заплащане. Посочено е,
че с деянието си (бездействието си) К. е проявил небрежност в служебната
дейност, организирана в т. II
основни длъжностни задължения: от длъжностната му характеристика рег. №
3286p-195391/11.11.2015г., а именно: да изготвя документи, свързани с
административно-наказателната дейност, предвид което на 28.08.2019г. в гр.
Хасково е пропуснал да приложи принудителната административна мярка по чл. 171,
т. 1, буква „д“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство спрямо Т. П. П. ЕГН: **********, водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „К.“ с рег. № СА **** СА, въпреки че е имало
законно основание за налагане на мярката. Посочено е, че се касае за нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което
на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР - небрежност в
служебната дейност, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
Посочено е, че са оценени
събраните доказателства че е взета предвид тежестта на нарушението (не е тежко
по смисъла на чл. 203 от ЗМВР), настъпилите от него последици (неприложена
принудителна административна мярка за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения),
обстоятелствата, при които е извършено (подробно описани в справка рег.№
1253р-20101/18.02.2020г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР Хасково),
формата на вината (пряк умисъл) и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата (отразено в кадрова справка с рег. № 272р-27611/30.12.2019г.
за служителя, в която било описано назначението му в МВР - 14.09.1994 г. и
налаганите му наказания - общо три на брой с наказания: „мъмрене“ през 2003г.,
„писмено предупреждение“ през 2005г. и през 2012 г.), писмените обяснения на
служителя рег. № 1253р-12092/06.12.2019 г. по описа на сектор „Пътна полиция“-
ОД МВР Хасково.
Заповедта е връчена на
дисциплинарно наказаното лице на 12.03.2020г. срещу подпис, а жалбата е
постъпила в Административен съд – Хасково на 25.03.2020г., с пощенско клеймо от
24.03.2020г.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
С оспорения в настоящото
производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен този акт, на първо място, следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 34 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл.
204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
какъвто е издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага
наказания от вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР. Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената
разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването
ѝ и е подписана от нейния издател. По отношение на наведеното от
жалбоподателя възражение, че в обжалваната заповед не е посочена година на
издаването ѝ, следва да се отбележи, че се касае за технически пропуск от
страна на дисциплинарно-наказващия орган, който пропуск обаче не представлява
самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В тази връзка следва да се има
предвид, че годината на издаване на заповедта е установима предвид датите на
съставяне на всички останали документи, част от преписката, а пропускът при
изписване на годината в случая не се отразява върху законосъобразността на заповедта.
Съдът приема за
неоснователно и възражението, че от заповедта не ставало ясно какво точно
деяние е извършил жалбоподателят, при каква фактическа обстановка и какви са
последиците от това деяние, както и възражението му за липса на мотиви. В
случая е налице ясно, конкретно и изчерпателно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, и точно посочване на разпоредбите, които са нарушени.
Противно на поддържаната от жалбоподателя
теза, в съдържанието на заповедта дисциплинарно-наказващият орган е посочил
нарушителя, времето, мястото и обстоятелствата на нарушението на служебната
дисциплина. Неиздаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от жалбоподателя на посочената дата спрямо посоченото
лице и при обстоятелствата, установени при проверката, е ясно заявено, като
същото е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, като конкретното
задължение от длъжностната характеристика, въвеждащо относимите изисквания при
изпълнение на длъжността, е също така посочено в заповедта, което категорично изключва
твърдяната неяснота на предявеното дисциплинарно обвинение.
С оглед на това, съдът
приема, че освен от компетентен орган, заповедта е издадена и при спазване на
изискването за форма и съдържание на административния акт, като не са налице
нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и
т. 2 от АПК.
В хода на дисциплинарното
производство не се констатираха и нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. Доколкото констатираното нарушение е
прието за такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и тъй като същото попада в
приложното поле на чл. 208 от ЗМВР, дисциплинарното производство
законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед по чл. 207, ал. 1
от ЗМВР. Налице са били данни за извършено нарушение по смисъла на чл. 205, ал.
1 от ЗМВР, съдържащи се в Писмо рег.№ 7255р-9166/26.09.2019г. по описа на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, поради което за установяване на
нарушението и извършителя му на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, Директорът на
ОД на МВР – Хасково със Заповед № 272з-3236/27.11.2019г. е разпоредил да бъде
извършена проверка.
Въз основа на материалите
от извършената проверка и след преценка на събраните доказателства,
дисциплинарно-наказващият орган е установил извършеното от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, описано в цитираните докладни записки и възпроизведено
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е запознат
срещу подпис със съдържанието на докладните записки, при което е имал
възможността да разбере в пълнота извършеното дисциплинарно нарушение, както и
че срещу него започва дисциплинарно производство. При издаването на оспорената
заповед дисциплинарно-наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР, като е дал възможност на жалбодателя да представи допълнителни писмени
обяснения по случая.
Настоящият съдебен състав
намира, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която норма повелява, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от
дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването на
първата изготвена справка на 22.01.2020г. Следователно издадената на
10.03.2020г. заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното
дисциплинарно производство.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР.
Дисциплинарно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието на
жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2
“неизпълнение на служебните задължения“. Видно от Длъжностна характеристика на
жалбоподателя рег.№ 3286р-19539/11.11.2015г. сред служебните му задължения е да
изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност. За
посоченото нарушение съгласно чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок,
съгласно ал. 2 на чл. 199 от ЗМВР, от три до шест месеца. В случая в
съответствие с изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият
орган е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и цялостното поведение на служителя и е наложил наказанието в
минимално предвидения от закона срок от три месеца. Оспорващият е наказан за
това, че не е наложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „д“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство спрямо Т. П. П. ЕГН: **********, водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „К.“ с рег. № СА **** СА, въпреки че е било налице
законно основание за налагане на мярката. Правилно ответникът е приел, че
непредприемането на това действие съставлява неизпълнение на служебни
задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и е съставомерно по чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. първо (небрежност в служебната дейност) от същия
закон.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите
материалноправните разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни
актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореният административен
акт съответства и на целта на закона и не е налице отменително основание по чл.
146, т. 5 от АПК. Преценката за
наличие на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК включва проверка за спазване
изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата. Настоящият касационен състав намира, че при определянето на
дисциплинарното наказание на жалбоподателя не са били превишени очертаните в
закона рамки за упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт. Директорът на ОД на МВР - Хасково е издал оспорената
заповед след надлежно установяване на извършеното дисциплинарно нарушение -
неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което
е наложено предвиденото по вид от самия законодател дисциплинарно наказание – „писмено
предупреждение“. Относно размера на наказанието, ответникът е изложил конкретни
мотиви във връзка с извършената преценка на тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на служителя. В обобщение събраният
доказателствен материал категорично сочи за проявена небрежност от страна на
жалбоподателя при изпълнение на неговите служебни задължения. Макар и в
оспорената заповед да е посочена форма на вина – пряк умисъл, неправилното
определяне на формата на вина не влече след себе си отмяна на оспорената
заповед, доколкото органът е отчел правилно тежестта на нарушението, налагайки съответното
наказание в минималния предвиден срок. Съдът счита, че извършеното нарушение на
служебната дисциплина не е маловажно, тъй като проявната форма на допуснатото
нарушение е бездействие за издаване на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която пасивност на жалбоподателя може да има като
последица създаване на усещане за безнаказаност и за избирателно отношение на
полицейските служители.
По изтъкнатите съображения
настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователна. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на
административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.З.К. с ЕГН : ********** *** срещу Заповед
№ 1253з-88/10.03.2020г. на Директор на ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА К.З.К. с ЕГН : ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР -Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: